№ 3353
гр. Варна, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501577 по описа за 2022 година
на ВОС, съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. К. Б., срещу постановеното решение №
1413/12.05.2022г. по г.д. №8397/2021г. на ВРС, 46-и състав, с което въззивницата е осъдена да
заплати на ИВ. ИВ. В. сумата от 23161лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на осъществено
от въззивницата нарушение на правото на ищеца не семеен живот с дъщеря му Д. В.а за периода
20.06.2016г.-10.06.2021г., чрез лишаване от възможност да се вижда, да контактува, да отглежда и
да се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да изгради емоционална връзка с него, и
обезщетение за неимуществени вреди за 18 и 19 .06.2016г. за нарушаване на правото на ищеца не
семеен живот с малолетното му дете, включващо правото му да вижда, да отглежда, да се грижи за
детето, да участва във възпотението му, като изгражда емоционална връзка с него, изграждане на
доверие, лишаване от свобода, злепоставяне на бащата пред детето; обида, страдание и срам от
опетняване на личностт ана ищеца и доброто му име в обществото, причинени от изнасяне на
неистински твърдения, в резултат на подадена неистинска декларация по чл.9 от ЗЗДН към молба
за защита от домашно насилие, по която е издадена заповед за защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН по гр.д.
№ 6892/2016г. На ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.06.2021г. до окончателното им изплащане на основание чл.45 ЗЗД и сумата от 2552лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евнтуално неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. По подробно изложени във въздзивната
жалба съображения моли атакуваното решение да се обезсили като недопустимо, евентуално да се
отмени като неправилно, като предявените искове са отхвърлят като неоснователни. Твърди се, че
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила относно призоваването на въззивницата и лишаването на същата от
възможност да участва пълноценно при разглеждането на делото и да ангажира доказателства по
същото. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон и пре неизяснена фактическа
обстановка. В мотивите към решението съдът не е обсъдил доказателствата, касаещи всички
правно релевантни факти. Съдът е обосновал изводите си за основателност на иска на заключения,
изведени в противоречие с нормалната житейска логика и в противоречие със събраните по делото
доказателства; съдът не обсъдил и не е извършил преценка на всички доказателства по делото, в
тяхната взаимовръзка, като приемуществено е обсъдил само тези, представени от ищеца; при
разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения във вразка със събирането на
1
доказателствата, като неправилно е приел за неоснователно искането на въззивницата за отлагане
на делото и даване на възможност да ангажира допуснати гласни доказателства и конкретизира
искането си за допускане на писмени доказателства, като по този начин ответника е бил лишен от
възможността да проведе доказване във връзка с оспорването на иска и твърденията за фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба от ищеца. Счита, че отсъбраните по делото
доказателства не се установяват посочените в нормата на чл.45 ЗЗД елементи на фактическия
състав на напозволеното увреждане, поради което и не може да се ангажира отговорността на
ответницата. Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че е упражнила от името на
своята малолетна дъщеря правото на защита по реда на ЗЗДН в нарушение на изискванията за
добросъвестност при упражняване на процесуални права. Твърди, че е депозирала искането за
защита след като е изчерпала всички други средства за защита и помощ от специализирани
правителствени и неправителствени организации. Оспорва да е налице причинна връзка, между
подадената от нея декларация по реда на ЗЗДН и извършения алестна ищеца на 18.06.2016г.
Събраните по делото доказателства не обосновават извод, че ответницата противоправно е
упражнила процесуални права, в частност правото да предяви иск.
В жалбата са направени искания по доказателствата: 1/ за допускане на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата изложени в
отговора на исковата молба относно това, че към момента на инциирането на съдебното
производство по гр.д. № 6892/2016г. На ВРС, а и в последствие въззивницата е била и продължава
да бъде с убеждението, че описаното в молбата за защита и декларацията по чл.9 ЗЗДН е
осъщеиствено и съществува; 2. Да се приложи гр.д. № 53402/2015г. По описа на СРС, ДП
№287/2016г. По описа на ОД на МВР Варна, в които се съдържат доказателства относно
психическото, емоционалното и душевно състояние на ищеца към процесния период/ заключение
на СПЕ, лични обяснения на ищеца и показания на свидетели/ ;3.да се приеме като доказателство
поделото, приложената към въззивната жалба «индивидуална оценка на потребностите», с изх.
№К-111-1/19.05.2022г., изготвена от психолози към Асоциация «Анимус».
Въззиваемата страна- ИВ. ИВ. В. е представил писмен отговор по въззивната жалба, в
който изразяват становище за неоснователност на същата. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските за въззивното производство. По отношение на
доказателствените искания счита, че същите са недопустими и неотносими към предмета на спора
и моли да бъдат оставени без уважение.
Съдът след преценка на изложените в жалбата и отговора съображения и материалите по
гр. д.№8397/2021г. на ВРС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и е редовна. Поради горното, учреденото въз основа на нея въззивно
производство е допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като с настоящото определение, съдът се произнесе по направените в нея
доказателствени искания.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК,
поради което и искането за допускане на гласни доказателства и за прилагане на гр.д. №
53402/2015г. По описа на СРС, ДП №287/2016г. По описа на ОД на МВР Варна, материалите по
които да се разглеждат като доказателства в настоящото производство са недопустими и
неоснователни, предвид следното: в проведеното на 24.08.2021г. закрито съдебно заседание, с
определение по доклада на делото по реда на чл.140 ГПК, съдът се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания, като е уважил искането на ответницата за допускане на гласни
доказателства, за установяване на субективното отношение, с което тя е подала молбата за защита
по реда на ЗДДД и образуваното дело № 6892/2016г., като е дал възможност същите да бъдат
ангажирани при режим на довеждане в съдебно заседание. Със същото определение, съдът е
отложил произнасянето си относно искането за изискване и прилагане на посочените дело и ДП,
като е указал на ответницата да посочи фактите, които цели да бъдат установени с тях. Въпреки
предоставената възможност, ответницата не е ангажирала допуснатите гласни доказателства в
проведените три открити съдебни заседания и не е изпълнила указанията на съда за
конкретизиране на обстоятелствата, които цели да бъдат установени с искането за прилагане на
посочените дела. Предвид изложените съображения посочените искания са преклудирани и на
основание чл.266, ал.1 ГПК следва де оставят без уважение. . Същото е оставено без уважение.
2
Предвид своевременно предявяване на искането и неговата относимост към предмета на делото,
настоящият състав на съда, счита, че при разглеждане на делото пред настоящата инстанция не
може да се приложи разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК и същото не е преклудирано.
Искането за приемане като доказателство по делото на представена с отговора на
въззивната жалба,въззивната жалба индивидуална оценка на потребностите, изготвена от
Фондация «Асоциация Анемус», съдът намира, за неоснователно и недопустимо, поради което
следва да се оставят без уважение. Същото има характер на сивдетелски показания в писмена
форма, което е недопустимо по ГПК доказателство и съдържа данин за факти и обстоятелства
извън предмета на настоящото производство.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията направени с въззивната жалба за допускане на
гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата
изложени в отговора на исковата молба относно това, че към момента на инциирането на
съдебното производство по гр.д. № 6892/2016г. На ВРС, а и в последствие въззивницата е била и
продължава да бъде с убеждението, че описаното в молбата за защита и декларацията по чл.9
ЗЗДН е осъщеиствено и съществува; за прилагане на гр.д. № 53402/2015г. по описа на СРС, ДП
№287/2016г. По описа на ОД на МВР Варна, в които се съдържат доказателства относно
психическото, емоционалното и душевно състояние на ищеца към процесния период/ заключение
на СПЕ, лични обяснения на ищеца и показания на свидетели/; да се приеме като доказателство
поделото, приложената към въззивната жалба «индивидуална оценка на потребностите», с изх.
№К-111-1/19.05.2022г., изготвена от психолози към Асоциация «Анимус».
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.10.2022гг. от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3