№ 3127
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110137662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Г. Ц. Н.Д. за сумата от 3366,81 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2021г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д****, ведно със
законната лихва от 09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 495,04 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 14.09.2020г. – 02.08.2022г., сумата от 55,68
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със
законната лихва от 09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 10,63 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2019г. – 02.08.2022г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 43132/2022г. на СРС, 64 –
ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете поради липса на облигационна връзка между страните и изтекла погасителна давност.
Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия спрямо процесния имот. Относно
вземането за цена за услуга дялово разпределение възразява, че ищецът не е материално правно
легитимиран да претендира плащането на услугата, защото се твърди, че дяловото разпределени се
извършва от третото лице – помагач.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство договор за продажба от 25.03.1976г. по реда на НДИ (л.102 и
сл.) се установява, че процесният имот е придобит от Г.В.Д. и Л.К.Д. при условията на съпружеска
имуществена общност – чл.13 СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм.).
След смъртта на Л.К.Д. имотът е съсобствен между преживелия съпруг Г.Д. и децата им В.Г.Д. и
Р.Г.Г.. В случая доколкото смъртта е настъпила при действието на СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., в сила от 22.05.1968 г., отм.), то съгласно чл.14, ал. последна СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.,
в сила от 22.05.1968 г., отм.) преживелият съпруг, който наследява заедно с деца на починалия
съпруг, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. При това в случая
преживелият съпруг Г.Д. получава ½ ид.ч. от имота поради прекратяване на съпружеската
имуществена общност, а остатъкът от ½ ид.ч. е наследена от децата В.Д. и Р.Г. при равни части
(чл.5, ал.1 ЗН), а именно по ¼ ид.ч. за всеки един от тях.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179,
том LLIX по дело № 22007/94 от 07.10.1994г. (л.17), Г.Д. е продал на сина си и свой съсобственик
собствената си ½ ид.ч. от процесния имот. Видно от приетия като доказателство нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 77, том 63, дело № 10555/96 от 28.05.1996г. (л.15), Р.Г. е продала на
брат си В.Д. своята придобита по наследство ¼ ид.ч. от процесния имот.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници с изх. № РИС24-УГ52-
710/18.09.2024г. от СО – район „Искър“, В.Г.Д. е починал на 01.12.1998г. и е оставил за свои
наследници съпруга – Г. Ц. Н.Д. (ответница по делото) и Г.В.Д. (баща), който е починал по – късно -
на 15.10.1999г. и негов наследник е дъщеря му Р.Г.Г., последната починала на 11.12.2017г. и
оставила за наследници съпруг и деца.
Предвид горното съдът приема, че В.Д. и неговата съпруга ответницата по делото – Г. Н.Д., са
били съсобственици на процесния имот, като лична, придобита по наследство, собственост на В.Д.
е ¼ ид.ч. (по наследство от майка му Л.Д.), а останалите ¾ ид.ч. са придобити при условията на
съпружеска имуществена общност въз основа на описаните по – горе договори за продажба по
време на брака – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм.). След
смъртта на В.Д. негови наследници са съпругата Г. Н.Д. (ответницата) и баща му Г.Д., като всеки
един от тях е получил по ½ ид.ч. от наследството, доколкото няма доказателства, че бракът между
ответницата и В.Д. е продължил повече от 10 години – чл.9, ал.2 ЗН. При това ответницата е
придобила 3/8 ид.ч. (1/2 от 3/4) при прекратяване на СИО – чл.26, ал.1, вр. чл.27 СК ( обн., ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм.), а остатъкът от 5/8 ид.ч. (1/4 + 3/8) са преминали в
наследството на В.Д. и са наследени по равни части от баща му и ответницата (съпругата му) или
всеки един от тях е получил по наследство по 5/16 ид.ч. При това след смъртта на В.Д. ответницата
е притежавала 11/16 ид.ч. (3/8 + 5/16) от имота, а бащата на В.Д. – Г.Д. - 5/16 ид.ч., които идеални
части впоследствие са наследени от дъщерята на последния и сестра на В.Д. – Р.Г., впоследствие
наследена от своите съпруг и деца.
2
Предвид горното ответницата Г. Н.Д. е придобила 11/16 ид.ч. от процесния имот. Направените
по – горе изводи относно притежавания обем права върху процесния имот се потвърждават и от
приетите 2 бр. декларация по чл.14 ЗМДТ – декларация № 71188/19.03.1998г. и декларация №
140027-1432/03.10.2006г. (л.105 и сл. от делото).
По делото няма данни за други разпоредителни сделки и други обстоятелства, които да сочат
на извод, че ответницата е загубила правата върху имота, поради което съдът приема за установено,
че през процесния период ответницата е била собственик на 11/16 ид.ч. от процесния имот.
Като доказателство е приета и подадена от ответницата молба – декларация от 16.11.2001г. до
ищеца за откриване на партида на имота на нейно име (л.19 от делото). При това съдът приема, че
ответницата като ползващата целия имот съсобственичка е сключила договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия и е поела задължение пред ищеца да изплаща изцяло цената за достaвената в
имота топлинна енергия – в този смисъл са и разясненията съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, в което е разгледана хипотеза относно
бивши съпрузи, но дадените разяснения следва да намерят приложение и при обикновени
съсобственици, при които единият от тях подава молба – декларация до топлофикационното
дружество за откриване на имота на свое име, какъвто е и настоящият случай.
Въз основа на така установеното съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните
са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна
енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР.
Ответницата не оспорва, че процесния период в процесния имот е била доставена топлинна
енергия на претендираната стойност, видно от признанието на процесуалния представител на
ответницата в първото по делото заседание.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната стойност.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
3
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 09.08.2022г., поради което погасено по давност е само вземането за м.05.2019г.,
защото изискуемостта му е настъпила на 15.07.2019г., от която дата до датата на завеждане на
делото са изтекли повече от три години (арг. чл.116, б.“б“ ЗЗД). Непогасеното по давност вземане
за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., вкл., възлиза на сумата от 3341,44 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което размерът на непогасеното по давност
акцесорно вземане възлиза на сумата от 491,31 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 3341,44
лева и за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., вкл. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от
491,31 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е дължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – третото лице – помагач.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. В конкретния случай съгласно
постигнатите договорености цената за услугата дялово разпределение се дължи от клиентите на ТЕ
на топлопреносното предприятие. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а
за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по
4
давност с приложение на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е вземането за цена за
услугата дялово разпределение за м.07.2019г. Размерът на непогасеното главно вземане за периода
м.08.2019г. – м.04.2021г., вкл., възлиза на сумата от 52,59 лева, определено от съда на основание
чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 52,59 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане за периода м.08.2019г. –
м.04.2021г., вкл. и да се отхвърли за разликата до пълния предвен размер и за остатъка от периода.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските за настоящото производство от 178,56 лева (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в размер на 174,08 лева, а за
заповедното производство съразмерно се следват разноски в размер на 118,47 лева.
Ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендира и доказва разноски за платени адвокатски хонорари, както следва – за настоящото
производство в размер на 692 лева и за заповедното производство – в размер на 200 лева. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за
неоснователно. Адв. хонорар е платен в размер, предвиден в НМРАВ (настоящо наименование
„Наредба за възнаграждение на адвокатска работа“). Макар определените размери в НМРАВ да не
са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022, то посочените
размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне на
справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. Размерът на адв. възнаграждение за
заповедното производство е определен съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр. пар. 1 ДР на НМРАВ, а за
настоящото производство – съгласно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, като в случая правната и фактическата
сложност на делото не е изключително ниска, доколкото е повдигнат спор относно качеството на
ответницата на клиент на топлинна енергия и е направено възражение за погасителна давност. При
това направените от ответницата разноски следва да се присъдят така, както са направени,
съразмерно с отхвърлената част от исковете или за настоящото производство – сумата от 17,35 лева
и за заповедното производство – сумата от 5,02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Г. Ц. Н.Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 262 – адв. В.
Валентинова, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 3341,44 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.06.2019г. –
м.04.2021г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д****, ведно със законната лихва от
09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 491,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 14.09.2020г. – 02.08.2022г. и сумата от 52,59 лева - цена за услуга
дялово разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от
09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
5
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 3366,81 лева и за м.05.2019г., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 495,04 лева,
иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 55,68 лева
и за м.07.2019г. и изцяло иска за сумата от 10,63 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга за дялово разпределение за период на забавата 31.08.2019г. –
02.08.2022г.
ОСЪЖДА Г. Ц. Н.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А,
ет.2, кантора 262 – адв. В. Валентинова, да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 174,08 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 118,47 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на Г. Ц. Н.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, ет.2, кантора 262 – адв. В. Валентинова, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 17,35 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 5,02 лева -
разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
„Директ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Николай
Коперник“ №21, секция А-Б, офис 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6