Решение
гр. София, 1.12.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А. и с участието на прокурор Мравкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1362 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ.
Ищецът М.А., гражданин на Р.С., твърди, че на
21.07.2010 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 5070/2010 г., пр.пр. №
4-582/10 г., за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. чл. 277а, ал. 3, вр. чл.
278а, ал. 3 НК (във връзка с притежание на културни ценности). Ищецът сочи, че
бил задържан (от 20.07.2010 г.) на пункт
Калотина и трудно разбирал какво се случва, тъй като не владеел български език толкова
добре. Едва през ноември успял да се свърже със близките си и да организира
защитата си, но искането да бъде променена мярката му за неотклонение не била
уважено от съда, като чак в последствие поради влошено здравословно състояние с
определение от 27.12.2010 г. на СГС, мярката била променена в „домашен арест“
(в хотел, за който ищецът заплащал големи суми). С определение от 3.09.2011 г.
била наложена мярка „подписка“. С постановление от 16.01.2013 г. на СГП
производството по делото било прекратено. Ищецът сочи, че търпял стрес,
знаейки, че е невинен, развил неврологични заболявания, животът му рухнал,
нервната му система била разбита, страхувал, се че пак може да попадне в такава
ситуация. Сочи, че в този период починала майка му – 1.12.2010 г., като се
твърди, че тя била лишена от единствените грижи на ищеца и силно се тревожела
за него. Изтъква се, че ищецът не можел да си прости, че не бил с нея в
последните й дни. Освен това ищецът сочи, че приятелката му, която била
бременна, направила спонтанен аборт на 30.07.2010 г., поради стреса от неговото
обвинение. Малко по-късно ищецът се разделил с приятелката си, която го
обвинявала за загубата на детето им. Твърди, че всички започнали да странят от
него, той се чувствал безпомощен и негоден за социално общуване. За търпените
неимуществени вреди претендира да му се изплати сумата от 100 000 лв. като
обезщетение, ведно със законната лихва от 16.01.2013 г. - прекратяване на
наказателното производство, сумата от 27 610 лв. (за ползването на хотел и
храна), както и разноски по делото.
Ответникът П. на РБ оспорва иска, като недоказан и
неподкрепен с доказателства за действително претърпени вреди. Оспорва
претенцията за лихва. Изтъква, че взетите по отношение на ищеца мерки за
неотклонение са потвърдени от съда. Оспорва наличието на причинна връзка и
размера на претенцията. Сочи, че в сумата за неимуществени вреди са включени
неоснователни стойности за храна и ДДС.
Съдът, като разгледа исковата претенция и събраните по
делото доказателства в съответствие с чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 21.07.2010 г. е съставено постановление на разследващ полицай
при СДВР по образувано ДП № 5070/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 4-582/10 г.
по описа на СГП, за привличане на ищеца М.А. като обвиняем за престъпление по
чл. 321, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 278а, ал. 3 вр.
ал. 1 НК. Няма данни за връчване срещу подпис на акта на ищеца А.. Заедно с
него като обвиняеми са привлечени и други лица.
С постановление от 21.07.2010 г. на СГП по отношение
на ищеца А. е взета мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа. С
протоколно определение от 24.07.2010 г. на СГС, 15 с-в, по НЧД № С-571 от 2010
г. спрямо ищеца е взета същата мярка. С определение от о.з. на 29.07.2010 г. на
САС, по НЧД № 119/10 г. акта на СГС е потвърден. По повод постъпила молба на А.
за промяна на мярката, с определение на СГС от 26.11.2010 г. и определение на
САС от 2.12.2010 г. по НЧД № 186/10 г. искането е оставено без уважение. С
определение от 27.12.2010 г. по НЧД № С-1052 от 2010 г., СГС, 11 с-в, е
постановил мярката на А. да се промени в „домашен арест“, като да бъде
изпълнена в посочен хотел, в гр. Хасково. На 11.03.2011 г. по НЧХД № С-105/11
г., СГС, 33 с-в, е променил мярката от „домашен арест“ в гаранция от 5000 лв.,
която с акт на САС от 17.03.2011 г. по НЧД № 39/11 г. е била намалена на 3000
лв. С определение от 3.09.2011 г., СГС, 21 с-в, НЧД № С-614, мярката „домашен
арест“ е променена на „подписка“.
С постановление от 16.01.2013 г. на СГП
производството е прекратено, тъй като е прието, че деянието, което е извършено
от лицата не съставлява престъпление, а отговорността им следва да бъде реализирана
по административен ред, респ. наказание наложено от министъра на културата. Със
същото постановление са отделени оригиналите на материалите от делото, които
касаят намереното количество наркотично вещество в хотелската стая обитавана от
М.А., и същите са изпратени на ОП Хасково за образуване на досъдебно
производство срещу него за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Видно от
известие за доставяне на л. 120 от делото, А. е уведомен за прекратителното
определение на П. на 24.01.2013 г. До 22.02.2013 г. съобщения са получили всички
обвиняеми, министъра на културата и НИМ.
В писмо изх. № 1912/15 г. на заместник – министъра на
културата е отразено, че срещу М.А. няма образувано административно-наказателно
производство, като е вписано още, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е обжалвано от министъра на културата без да има
данни за произнасяне. Жалбата, с изх. № 11-00-23 от 25.02.2013 г., е
представена по делото, но няма отбелязвания за нейното входиране по надлежния
ред пред СГП.
В последното открито съдебно заседание от страна на П.
е заявено, че не е спорно обстоятелството относно стабилитета на посоченото
по-горе постановление за прекратяване.
На л. 19 от делото е депозиран превод на частен
документ, който съставлява списък на суми. На л. 22 е представен в превод
смъртен акт на лицето Я.А.Х., починала на 1.12.2010 г. На л. 24 и л. 27 се
съдържат преводи на частни документи, в които е отразено, че М.М. е направила
спонтанен аборт на 30.07.2010 г. след стрес.
Видно от фактура № 17 от 23.03.2012 г. и фискален бон
към нея ищецът е заплатил на „Н.-****“ ООД за 251 нощувки сумата от 15 060
лв., а според фактура № 18 от същата дата (респ. касов бон) на същото дружество
е платено за храна сумата от 12 550 лв.
Св. Н.М.И. (едно от лицата срещу които е водено
процесното наказателно производство) разказва, че с М. имали общ бизнес –
амбулантна търговия с пластики, които И. изработвал, а А. продавал. Свидетелят
знаел за делото и задържането на ищеца, което първоначално било в килиите, а
после под домашен арест - в хотела на самия свидетел. Според И., А. изживявал
трудно проблемите, той бил два метра мъж, 120 килограма, а за няколко месеца
станал 80 кг. Ищецът като цяло бил затворена личност и не споделял всичко,
повече говорел за жена си и проблемите в къщи. По цели нощи М. не спял, седял
или се разхождал в двора на хотела, пушел цигари. Свидетелят заявява, че жена
му идвала 2-3 пъти с посланичката да го вижда в хотела, което според него
значело, че отношенията им били горе-долу добри. След като приключило делото ищецът
се прибрал, но продължавал да поддържа връзка със св. И., плакал по телефона,
разказвал за големи проблеми и че ще сложи край на живота си. М. бил много
стресиран – майка му починала, имал проблеми и със жена си, във връзка с аборта
и заради задържането, заради което тя го напуснала.
Св. Д.Н.М. (дъщеря на първия свидетел), разказва, че
познава М. покрай бизнеса, който той имал с баща й. Делото срещу ищеца било във
връзка с фалшиви предмети на изкуството. М. сочи, че познавала А. като
изключително социален и комуникативен човек, много приятелски настроен към нея
и семейството й, но след случилото се всичко било съвсем различно. След като го
задържали М. бил много депресиран, отслабнал, не му се говорело, контактът с
него станал изключително труден, станал мълчалив, начумерен, дори плачел.
Свидетелката си спомня, че тъжната вест за майка му го заварила в България, той
не можел да иде да я види. Той имал проблеми с тогавашната си приятелка М.,
която по това време направила аборт. Ищецът бил притеснен и поради това, че
приятелите му не поддържали контакт с него, като имал притеснения и за това, че
може да получи осъдителна присъда.
Видно от справка за съдимост за М. А., роден в Ч.,
същият е бил осъден по НОХД № 114/09 г. с определение № 117 от 14.04.2009 г. за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, на лишаване от свобода за 6
месеца, което наказание е отложено за срок от три години.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П., съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление.
От данните по делото се установява, че на 21.07.2010 г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление чл. 321, ал. 3 вр. чл.
277а, ал. 3, вр. чл. 278а, ал. 3 НК, за което е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до десет години. По делото е представено постановление за
прекратяване на наказателното производство от 16.01.2013 г. поради
обстоятелството, че деянието на ищеца не е престъпление. Тъй като е прието, че
в случая отговорността на дееца може да бъде реализирана по административен
ред, е постановено да се отделят съответните материали и да се изпратят на
административно наказващия орган – министъра на културата. Актът на П. е връчен
на ищец на 24.01.2013 г. – в качеството му на обвиняем, а за сведение и
изпълнение е изпратен на министъра на културата и на НИМ. При наличните данни
следва да се приеме, че спрямо ищеца, акта за прекратяване на производството е
влязъл в сила на 31.01.2013 г. Вярно е, че по делото се установява, че
министърът на културата е депозирал жалба срещу постановлението на П.. Последната
обаче (чиято е тежестта да установи изгодния за ответника факт, че
постановлението е обжалвано) не е ангажирала доказателства, че жалбата е
надлежно процедирана – наличните данни доказват само, че такава е била изведена
със съответен номер от деловодството на министерството, без да се установява,
че е постъпила по надлежен ред в СГП. Напротив – ответникът е заявил в
последното заседание, че намира акта за прекратяване за стабилизиран. В
подкрепа на този извод е и факта, че постановлението за прекратяване е
изпратено на министъра само за сведение
и изпълнение (с оглед развитие на бъдещо административно-наказателно
производство). Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че
депозираната жалба не може да бъде приета за допустима, тъй като министърът не
попада в кръга на лицата по чл. 243, ал. 3 от НПК, имащи право да атакуват
прекратителното постановление на прокурора.
Предвид изложените доводи съдът намира, че е налице
влязло в сила постановление, с което досъдебното производство водено срещу А. е
надлежно прекратено, поради липса на извършено от лицето престъпление. Ето защо
следва да се приеме, че в случая се касае до “незаконно обвинение в извършване
на престъпление”, тъй като преследването на ищеца е преустановено поради липса
на съставомерно деяние.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ на увреденото лице се дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Настоящият състав приема, че събраните
доказателства установяват претърпени от ищеца вреди – от разпита на свидетелите
е видно, че поради образуваното наказателно производство при А. настъпила
промяна. Показанията относно интензитета на тази промяна обаче са сравнително
противоречиви – св. И. е посочил, че А. като цяло бил затворена личност и не
споделял, а св. М. – че той бил изключително социален и комуникативен човек. В
същото време свидетелите изнасят сходни данни за състоянието на ищеца след
започването на наказателния процес – той бил стресиран, не спял и се разхождал
по цели нощи, пушел, затворил се, мълчал и бил начумерен, дори плачел, споделял,
че ще сложи край на живота си. Ето защо следва да се приеме, че като цяло
поведението на ищеца било доминирано от негативни емоции и той преживявал силен
емоционален дискомфорт. Той бил притеснен от факта, че околните го изолират,
както и че може да получи осъдителна присъда.
Необходимо е да се изтъкне, че в този период от живота
на А. е имало и други трагични събития – като смъртта на майка му и влошаване
на отношенията с приятелката му, която по това време направила аборт. Не се
събраха обаче доказателства, че именно поради изпълнението на мярката „задържане
под стража“ ищецът не е бил до майка си в последните й дни (преди смъртта й на
1.12.2010 г.). Няма данни че ищецът е съжителствал с нея преди това, нито че
активно я е посещавал и че този режим на техните отношения е бил осуетен само
поради неговото задържане. Напротив – по делото са налични данни, че А. често е
пътувал, поради което може да се направи извода, че той не е бил в ежедневни
контакти със своята близка.
По делото не се установи с категоричност и
твърдението, че отношенията между А. и неговата приятелка М. са били влошени
поради задържането му и наказателното преследване. Двамата свидетели не
възпроизвеждат лични впечатления от поведението на приятелката М. – св. М. не я
е виждала изобщо, а св. И. излага свои съждения, че отношенията им вероятно
били добри, щом тя го посещавала. За да направят извода, че проблемите с
правосъдието са създали напрежение в отношенията на М. и М., свидетелите са се
позовали само на изявления на самия ищец. Освен това по делото не са ангажирани
никакви доказателства, че настъпилият спонтанен аборт е бил провокиран от
преживян от жената стрес. Депозирания превод на частен медицински документ
съдът не намира за убедително доказателство в тази насока, а липсват искания за
изготвяне на съответни медицински, психологически и други експертизи.
Предвид изложените аргументи следва да се приеме, че ищецът
е претърпял в очертания по-горе обем негативни последици. Такива безспорно са
налице и поради факта, че правото на свободно придвижване на А. е било
нарушено, тъй като от 21.07.2010 г. до 27.12.2010 г. (около 5 месеца) ищецът е
бил задържан под стража, а съответно от 27.12.2010 г. до 3.09.2011 г. неговата
мярка за неотклонение е била „домашен арест“ (над 8 месеца). Вреди ищецът е
търпял и с оглед продължителността на самото производство, което (съобразно
изложените по-горе доводи) следва да се счита прекратено на 31.01.2013 г.
Досъдебното производство се е развило в рамките на около две години и половина,
което макар и да не се отличава с изключителна продължителност, е период, който
не се явява подходящ за досъдебната фаза.
В същото време следва да се посочи, че част от
твърденията на ищеца в исковата молба са останали недоказани – напр. не се
констатира наличие на неврологично заболяване, а други са и неотносими към
предмета на доказване в настоящи процес – ирелевантни са неимуществените вреди,
търпени от близки на незаконно обвиненото лице, тъй като искът по чл. 2 ЗОДОВ
не цели обезщетяване на такива.
Следва при всички случаи да бъде отчетено, че
негативните емоции, които ищецът е търпяла във връзка с наказателното си
преследване, не са предпоставени само от процесното обвинение по пр.пр. № 5070/10
г. Справката за съдимост установява, че срещу лицето е постановен съдебен акт,
с който то е признато за виновно в извършване на друго престъпление и му е
наложено наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение през 2009 г. Т.е.
към момента, в който е било образувано процесното наказателно производство
ищецът вече е бил проявил обществено укоримо поведение и срещу него са се
водели наказателни процедури.
Не може да се игнорират и данните, че в личния живот
на ищеца са настъпили събития, които са придали негативен аспект на
психическото му състояние, без това да е пряко свързано с наказателното
преследване – смъртта на майка му, загубата на бебето и пр.
С оглед всички изложени доводи, като съобрази от една
страна наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление, а от
друга страна - претърпените от ищеца и доказани в ограничен обем неблагоприятни
последици, посочени по-горе, причинната връзка между тях и воденото наказателно
преследване, съдът намира, че са се осъществили всички елементи от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ. При това положение следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на ищеца
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от
съда по силата на чл. 52 ЗЗД при съобразяване на обема, характера и интензитета
на доказаните (посочени по-горе) вреди. В тази връзка като взе предвид
установените нематериални щети, претърпени от ищеца и периодът на тяхната
продължителност, както и факта, че лицето е било с мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ за повече от година, настоящият състав
приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 10 000 лв. До
тази сума искът за неимуществени вреди следва да бъде частично уважен и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Съгласно съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г.) обезщетението се дължи с мораторна лихва, считано от
датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, а в случая от 31.01.2013 г.
Що се касае до иска за имуществени вреди, съдът намира
следното: Не се установява, че средствата платени от ищеца за храна и квартира
са били негови лични финанси. В тази връзка няма ангажирани никакви
доказателства – нито гласни, нито писмени, нито ССЕ. Св. И. е заявил, че
плащанията са ставали в брой, без да посочил от къде са постъпвали средствата и
дали са били собственост на А.. Не може да се приеме още, че разходите за храна
на ищеца сами по себе си са били предизвикани само поради водените срещу него
наказателно преследване - и без наличието на последното ищецът е щял да
изразходва съответна сума за задоволяване на потребностите си от храна. По
делото освен това не се установява, че сума, платена за 251 нощувки е относима
именно за периода, в който ищецът е бил в хотела в гр. Хасково - 27.12.2010 г.
до 3.09.2011 г., още повече, че фактурата е издадена и сумата е платена след
половин година на 23.03.2012 г. По делото липсват и каквито и да е данни дали стойността
на нощувките от 55 лв. на вечер е съобразена с икономическите параметри и
цените на нощувките в района на хотела.
С оглед изложените аргументи претенциите за
обезщетяване на имуществени вреди следва да бъдат изцяло отхвърлени.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищцовата страна разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
Разноски за адвокат не се дължат, тъй като в депозираните по делото пълномощно
и договор за правна помощ е посочено, че дейността на процесуалните
представители е безплатна, без обаче да е изрично посочено на кое конкретно от основанията по чл. 38 ЗА тя е предоставена. При
липса на данни в тази насока разноски по чл. 38 ЗА не следва да се присъждат. В
този смисъл съдебната практика – определение № 368 от 06.07.2015 г. по ч. т. д.
№ 733/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.
гр. д. № 2266/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, определение № 515 от 02.10.2015
г. по ч. т. д. № 2340/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на М.А.,
гражданин на РС., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ,
сумата от 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 31.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 лв. като разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ, предявен от М.А. срещу П. на РБ за заплащане на сумата от 27
610 лв., като обезщетените на имуществени вреди.
Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: