РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Лом, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101035 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от
Изпълнителния директор С.И., чрез юрисконсулт Иван Нанков, е предявил срещу
ответника Н. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес: *, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца по силата на Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта «DINERS CLUB» и предоставяне на кредитен лимит от 27.01.2017 г.
сума в общ размер на 2 765.02 лева, от които: главница в размер на 1 982.81 лева и
наказателна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер на 782.21 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 30.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 140 по описа на РС- Лом за 2021 г. Претендират се и разноските, сторени в
заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2017 г. е сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит между „Дайнърс Клуб България” АД и Н. СТ. Н., ЕГН **********. На
физическото лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 2 000 лева, за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Непогасените суми по
горецитирания договор са в размер на 2 765.02 лева, от които: главница, дължима
съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 1
1
982.81 лева и лихва, дължима съгласно т. 6 и т.7 от Договора и т.11.1 от Раздел XI на
Общите условия, считано от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., в размер на 782.21 лева. С
Договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през
един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни,
през който не се начислява уговорената фиксирана промоционална годишна лихва в
размер на 12%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е
погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во
число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След
изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил
задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите
условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно
буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в
гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Минималната
погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява
ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани
към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа
лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща
наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие,
която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер
на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от ОУ/. Ответникът е получил
кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който е ПИН кода за картата на
01.02.17 г. и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово
разположение за изразходване. Видно от приложените извлечения, кредитът, макар и
със системни закъснения от падежната дата, е обслужван до 07.2018г., а след
23.07.2018г. погасителни вноски от длъжника изобщо не са правени. Твърди се, че в
приложеното Извлечение 8 от 01.08.18 г. минималната погасителна вноска е била в
размер на 83.32 лева и е била дължима до 15.08.18 г., като видно и от следващите
извлечения погасителни вноски изобщо не са постъпвали. Съгласно чл. 13.2.1. от
Общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се
уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било
изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
която това задължение е станало изискуемо. На практика след изтичане на 150
календарни дни, считано от 15.08.18 г., кредитът е станал изцяло и предсрочно
изискуем.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмено становище чрез
пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и
размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 2 765.02 лева, от които:
главница в размер на 1 982.81 лева и наказателна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2020 г. в размер на 782.21 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 140 по описа на РС- Лом за 2021 г.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в
исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включват внесената държавна такса в размер на 55,30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150,00 лв., направени в заповедното производство и 74,01
лв. довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на
материалния интерес по делото - общо 2765,02 лв., както и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер от 150,00 лева.
Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява
на адвокатското такова.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес:*
дължи на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от Изпълнителния
директор С.И., сума в общ размер на 2 765.02 лева /две хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и две стотинки/, от които: главница в размер на 1 982.81 лева и наказателна
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер на 782.21 лева, по силата на
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта «DINERS CLUB» и
предоставяне на кредитен лимит от 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 140 по описа на РС- Лом за
2021 г.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес: *, да заплати на „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от Изпълнителния директор С.И.,
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 224,01 лв.
/двеста двадесет и четири лева и една стотинки/, от които 74,01 лева за платена
държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес: г*, да заплати на „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от Изпълнителния директор С.И.,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 140/2021 г. на ЛРС в размер на 205,30
лв. /двеста и пет лева и тридесет стотинки/, от които 55,30 лева за платена държавна
такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4