Присъда по дело №458/2023 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 5
Дата: 16 февруари 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20234230200458
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Севлиево, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
и прокурора М. В. Д.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело от
общ характер № 20234230200458 по описа за 2023 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. К. Х. от за ВИНОВЕН в това, че в периода от
началото на месец декември 2022 г. до края на месец август 2023 г., в с.Батошево,
общ.Севлиево, след като с Решение № 196/20.12.2021 год. по гр.дело № 192/2021 г. по
описа на Окръжен съд гр.Габрово, влязло в законна сила на 26.07.2022 г., е осъден да
издържа свой низходящ – сина си М.Г.П. /М. Х. К./, изплащайки ежемесечна издръжка
в размер на 200.00лв., чрез неговата майка и законен представител Г.Г.-П. от
с.Батошево, общ.Севлиево, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски – девет месечни вноски, на обща стойност 1800.00лева, с
което е извършил престъпление, за което на осн.чл.183, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Х. К. Х., със снета
по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на
присъдата в сила.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
1
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ:
Подсъдимият Х. К. Х. от с.Душево, общ.Севлиево, е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от
началото на месец декември 2022 г. до края на месец август 2023 г., в с.Батошево,
общ.Севлиево, след като с Решение № 196/20.12.2021 год. по гр.дело № 192/2021 г. по
описа на Окръжен съд гр.Габрово, влязло в законна сила на 26.07.2022 г., е осъден да
издържа свой низходящ – сина си М.Г.П. /М. Х. К./, изплащайки ежемесечна издръжка
в размер на 200.00лв., чрез неговата майка и законен представител Г.Г.-П. от
с.Батошево, общ.Севлиево, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски – девет месечни вноски, на обща стойност
1800.00лева.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
Подсъдимият Х. К. Х., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание.От
отбелязването на длъжностното лице в призовката, изпратена до същия се установява,
че лицето е в чужбина с неизвестен адрес, търсен е многократно, но не е намерен.От
справката, изискана от РУ МВР Севлиево се установява, че същият е напуснал
страната на 14.10.2023 г. и няма данни за завръщане в страната, поради което делото бе
разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК и с участието
на служебен защитник.
От показанията на свидетелката Г.Г.-П. и от останалите доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Х. К. Х. и свид.Г.Г.-П. се познавали от 2013 г.През 2017 г. двамата
се намирали на остров Крит в Република Гърция, където запознанството им прераснала
в интимна връзка и те заживяли заедно без да имат сключен граждански брак.В края на
2017 г. свид.Г.-П. забременяла.Тъй като не се разбирали с родителите на подс.Х., при
които живеели, в последствие се преместили при родителите на свидетелката в
Кипър.Малкщо след това подс.Х. напуснал свид.Г.-П. и се върнал отново при
родителите си.На 06.10.2018 г. свидетелката родила дете – М.Г.П..След раздялата им,
подс.Х. престанал да общува със свидетелката и да се интересува от детето.С Решение
№ 196/20.12.2021 год. по гр.дело № 192/2021 г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово,
влязло в законна сила на 26.07.2022 г., било признато за установено срещу подс.Х., че
детето М.Г.П., е заченато и произхожда от подс.Х., като следва да носи имената М. Х.
К..Със същото решение упражняването на родителските права било предоставено на
майката – свид.Г.-П., а подс.Х. бил осъден да изплаща на своя низходящ – сина си М.,
чрез неговата майка и законен представител – свид.Г.-П. ежемесечна издръжка в
размер на 200.00лева.Изплащането на дължимите суми за издръжка на малолетното
дете подс.Х. следвало да извършва по местоживеенето на майката и законен
представител на детето – в с.Батошево, общ.Севлиево.Подс.Х. имал знание за влязлото
в сила решение, както и, че дължи издръжка на малолетното си дете, като за това
обстоятелство споделил със свидетелката при среща между тях през месец януари 2023
г.След влизането на съдебното решение в сила, подс.Х. не изплащал дължимата от него
издръжка.При малките на брой срещи със свидетелката споделял, че ще изплати
дължимото от него, което обаче така и не сторил.Споделил също така, че през 2022 г.
имал здравословен проблем, изтъквайки го като причина да не плаща издръжка.Това си
задължение обаче подс.Х. продължил да не изпълнява, като в периода от началото на
1
месец декември 2022 г. до края на месец август 2023 г. не изплатил нито една месечна
вноска.По този начин подс.Х. не изплатил повече от две месечни вноски – девет
месечни вноски за издръжката на детето си в размер общо на 1800.00лева.
В съдебните прения защитника на подсъдимия излагат довода, че точно в
момента, в който бил осъден да плаща издръжка подс.Х. не работел, а същевременно
му била причинена средна телесна повреда, при което тези обстоятелства следвало да
бъдат преценени от съда при определяне на наказанието и същото следвало да бъде по-
снизходително.
Съдът не приема за основателни така изложените доводи от страна на
защитника на подсъдимия за причината, поради която не изплащал дължимата на своя
низходящ издръжка.Същият е сравнително млад човек, не страда от сериозни
заболявания, които да са го лишили от възможността да полага труд и получава
възнаграждение.Същевременно от показанията на свид.Г.-П. се установява, че
здравословните проблеми на подс.Х. са били през 2022 г., а след като същите
отшумяли, той продължил да не изплаща дължимата издръжка.В този смисъл, следва
да се отбележи, че на подс.Х. е повдигнато обвинение за неизпълнение на това негово
задължение за периода от месец декември 2022 г. до края на месец август 2023 г., тоест
през период от време, през който той вече не е имал сериозни здравословни проблеми,
които да го поставят в невъзможност да изпълни това свое задължение.От показанията
на същата свидетелка се установява, че той не страда от тежки заболявания, които да го
възпрепятстват да полага труд и получава за него възнаграждение, като същевременно
изпълнява и законовото си задължение да изплаща издръжка на малолетното си дете.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият Х. К. Х., след като в периода от началото на месец декември 2022 г. до
края на месец август 2023 г., в с.Батошево, общ.Севлиево, след като с Решение №
196/20.12.2021 год. по гр.дело № 192/2021 г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово,
влязло в законна сила на 26.07.2022 г., е осъден да издържа свой низходящ – сина си
М.Г.П. /М. Х. К./, изплащайки ежемесечна издръжка в размер на 200.00лв., чрез
неговата майка и законен представител Г.Г.-П. от с.Батошево, общ.Севлиево,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски
– девет месечни вноски, на обща стойност 1800.00лева, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Поради това съдът призна подсъдимия Х. К. Х. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Х. престъпление не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена
обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно
минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид размера на
невнесените месечни вноски и общата им стойност, обстоятелството, че освен през
инкриминирания период, от раждането на детето му до момента подс.Х. не е заплащал
никаква издръжка за него, неговата дезинтересованост към съдбата на детето му.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало.За извършеното
2
от подс.Христов деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на
престъплението, размера на невнесените вноски и общата им стойност, материалното и
имотно състояние, съдът счете, че с оглед постигане на целите на генералната и
специалната превенция, от така предвидените като вид наказания на подс.Х. К. Х. ще
следва да се наложи първото от тях, а именно наказание от ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.Х. К. Х. съдът счита, че така
определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.Х. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от
НК.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
3