Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Тетевен, 07.11. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година:
Председател: АНИ Г.
Секретар :Виолета
Монова
Като разгледа докладваното
от съдията Г. гражданско дело № 317 по
описа на Тетевенският районен съд за 2018
год., за да се произнесе – съобрази:
иск
с правно основание чл. 344 ал.1 ,т.1 т.2
,т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск от А.И.К. с ЕГН **********
*** против „З.П.Ц.”АД седалище и адрес на управление **********за отмяна на заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение № 22/09.02.2018 год., с която е
уволнен на основание чл.195 ал.1 от КТ .
В
исковата молба се твърди ,че ищецът бил с ответното предприятие в трудови
правоотношения по безсрочен трудов договор като изпълнявах длъжността „Машинист
трошачна инсталация". На 09.02.2018 год. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото
му правоотношение № 22/09.02.2018 год., с която го уволняват дисциплинарно на
основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1,т.2 и т.7 от Кодекса на
труда.Счита че уволнението му е незаконосъбразно и излага в обстоятелствената част на иска
следните съображения :Изтекъл е бил давностният срок за налагане на
дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ ; Заповедта, с която се налага
дисциплинарното наказание „уволнение", била връчена след изтичане на
предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ двумесечен давностен срок.
Заповедта,
с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение" му била връчена на
09.02.2018г.Съгласно чл. 195, ал. 3, КТ, дисциплинарното наказание се смятало
за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя случая
това е датата 09.02.2018г., т.е. след изтичане на двумесечния давностен срок,
предвиден в чл. 194, ал. 1, КТ, считано от 14.02.2017г. , твърди ,че този срок
е преклузивен. Било посочено в
заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, моментът, в който
е открито нарушението, е датата на
съставяне на Декларация за трудова злополука с изх.№2 от 14.02.2017г.от А.Ч.- изпълнителен директор.
Трудовата злополука била регистрирана в
ТП на НОИ с вх.№1004-10-70 от 17.02.2017г. в досие №20171000015.Между момента на
откриване на нарушението на трудовата дисциплина (датата на съставяне на
горепосочената декларация) и датата на налагане на дисциплинарното наказание
(връчването на писмената заповед) бил
изтекъл срок, по-дълъг от превидения в чл. 194, ал. 1, КТ двумесечен
давностен срок за налагане на дисциплинарни наказания.Твърди ,че не са му искани и не са му взети обяснения, каквото е
изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ, в законоустановения двумесечен срок. Видно било от покана- искане за
представяне на обяснения адресирана до него , същата е с изх.№
ЧР-48/06.02.2018г. Една година след злополуката - 14.02.2017г., извън всякакви
процесуални и материални срокове, работодателят искал от него „подробни
обяснения" и оценявал обясненията му като неприемливи. Счита , че тъй като
е нямал дисциплинарни нарушения и наказания наказанието му не е съобразено с
чл. 189 от КТ. В ответното предприятие работи повече от 26 години, повече от
всеки друг служител и работник, като никога не е наказван дисциплинарно. Нещо
повече, винаги е имал похвали и поощрения за начина си на работа и за
професионализма си. Твърди ,че не е извършил посоченото в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание нарушение - „неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд" при осъществяване на трудовите
си задължения.счита ,
че изобщо не е било налице такова нарушение на трудовата дисциплина.Описаната в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение фактическа обстановка не отговаряли на действителната такава и не отразявало
случилия се инцидент на 14.02.2017г. в цех „Кариера и натрошаване".
Категорично заявява, че не отговаря на истината констатираното в заповедта
обстоятелство, че е прескачал парапета и че не е използвал предпазни средства -
каска и очила. Напротив, ползвал е специално работно облекло и останалите лични
предпазни средства - каска и очила. Тъй като в работното хале е изключително
прашно, през определено време сваля очилата си, за да ги почисти от прахта и да
продължи работа. В момента, обаче, когато се случи трудовата злополука бил с
поставени очила и каска. Относно
„безпричинното явяване на работа в периода от 11.12.2017г. до 08.02.2018г. Твърди ,че не
може да се съгласи с с работодателя, че в този
период „безпричинно" не е бил на работа. На ответника му било добре
известно, че през този период е ползвал болничен и по решение на ТЕЛК бил временно неработоспособен. Нещо повече,
това решение с №1917 е обжалвано на 14.12.2017г. именно от директора на „З.П.Ц."
АД. Издаденото решение на ТЕЛК е потвърдено от НЕЛК с ЕР№0215 от 19.02.2018г. и
е стигнало до знанието на работодателя. Работодателят е бил уведомен и че има
издаден последващ болничен лист до 08.02.2017г. Въпреки че бил в болничен, бил
извикан в предприятието и под диктовката на неизвестно за него длъжностно лице, написл кратки обяснения във
връзка с производство по налагане на дисциплинарно наказание, които обяснения
не били пълни и не отговаряли изцяло на действителността. Моли съдът да отмените заповед за дисциплинарно уволнение №
22/09.02.2018 и да обяви уволнението му
за незаконосъобразно,да го възстанови на преди заеманата от него работа„Машинист трошанка инсталация.”.Също така да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на
5410,98 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 225 от КТ за 6 месеца, считано от 09.02.2018 год в
едно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на делото до
датата на действителното им изплащане.Претендира разноски .
С отговорът си ответникът „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано от А.Ф.-
Изпълнителен директор, счита ,че предявените с исковата молба претенции са
процесуално допустими, но изцяло неоснователни и
недоказани, поради
което моли същите да бъдат отхвърлени, а исковата молба - оставена без
уважение. Твърди ,че всички изложени от ищеца доводи
за незаконосъобразност на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ са несъстоятелни и не се подкрепят от действителното фактическо
положение и представените и поискани доказателства.
В отговора се излагат следните съображения и доводи: Оспорват
твърдението на А.И.К. за незаконосъобразност на издадената Заповед №
22/09.02.2018 г поради налагане на наказанието след
установения в чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок.Това твърдение на ищеца било неправилно и противоречало,
както на релевантните законови разпоредби от КТ, така и на константната
практика по тяхното прилагане.Непосредствено след трудовата злополука, ищецът е
излязъл в законоустановен отпуск, което се удостоверява от представените от
него медицински документи, а именно болнични листове и експертни решения на
ТЕЛК, както следва:Болничен лист Е 20178421491 от 22.02.2017 г. за периода от
14.02.2017 г. до 23.03.2017 г,Болничен лист Е20178315844 от 24.03.2017 г. за
периода от 24.03.2017 г. до 22.04.2017 г.; Болничен лист Е20178931612 от
24.04.2017г. за периода от 23.04.2017 г. до 22.05.2017 г.; Болничен лист
Е20178931876 от 23.05.2017 г. за периода от 23.05.2017 г. до 21.06.2017 г.;
Болничен лист Е20170519507, от 22.06.2017г. за периода от 22.06.2017 г. до 212.07.2017 г. Болничен
лист Е20170957136 от 24.07.2017 г. за периода от 22.07.2017 г. до 12.08.2017 г.
Болничен лист Е20170957456 от 31.08.2017 г. за периода от 13.08.2017 г. до
11.09.2017 г. ; Експертно решение № 1273 от 30.08.2017 г., с което
временната неработоспособност е продължена с 60 дни, считано от 12.08.2017 г.
до 11.10.2017 г. Болничен лист Е20176269071 от 14.12.2017 г., за периода от
12.10.2017 г. до 10.12.2017 г. Експертно решение № 1917 от 14.12.2017 г. с
което временната неработоспособност е продължена с 60 дни, считано от
11.10.2017 г. до 11.12.2017
г.
Видно
било от посочените по-горе доказателства, ищецът е бил в законоустановен отпуск
поради болест за период от 14.02. до 10.12.2017 г. С оглед приложението на чл. 194, ал. 3 КТ, следвало при ползването на законоустановен отпуск,
включително по болест, срокът за налагане на дисциплинарно наказание спре да
тече.Поради това периодът от 14.02.2017 г. до 11.12.2017 г.
Следвало да бъде приспаднат от общия
период, изтекъл от датата на откриване на нарушението - 14.02.2017 г. до датата
на издаването на заповедта - 09.02.2018 г., респективно срокът н за налагане на
дисциплинарно наказание започвал да тече едва от 12.12.2017 г., като очевидно
към датата на издаване на процесната заповед практически двумесечният срок все
още не е бил изтекъл, нито към този момент е бил изтекъл 1-годишният срок, в
рамките на който работодателят има право да наложи дисциплинарно наказание.Моли съда да има предвид, че и след
11.12.2017 г. - това е последният ден, който е „покрит“ от предоставените от
ищеца влезли в сила болнични листове - ищецът е продължил да отсъства от
работа, като след този период до датата на издаване на процесната заповед -
09.02.2018 г. на работодателя не е представен никакъв документ, който да
оправдае отсъствието на ищеца от работа. Влязъл в сила документ, с който се
установява причината за отсъствие на ищеца от работа за процесния период,
впрочем не е бил налице нито към датата на издаване на заповедта, нито към
датата на настоящия отговор.
С
оглед изложеното работодателят законосъобразно бил предприел действия за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, които са били изцяло
съобразени с приложението на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва твърдението, че на ищеца не били изискани и
взети обяснения в законоустановения срок, както и че му бил оказан натиск от
служител и на ответника.Работодателят в изпълнение на разпоредбата на чл. 193,
ал.1 КТ, бил изискал обяснения от ищеца преди налагането на дисциплинарно
наказание и при стриктно спазване на процедурния ред, след връчване на покана.
Неоснователни били твърденията на ищеца,
че тъй като искането е с изх. № ЧР-48/06.02.2018 г. било предоставена от
работодателя една година след злополуката, той нямал правомощия да иска и да
получи обяснения за осъществяване на нарушенията, изложени в заповедта,
съответно че такава покана била изпратена само, за да присъства „поне формално“
с оглед легитимиране на незаконосъобразните според ищеца действия на
работодателя.На първо място към момента на връчване на поканата за
обяснения не е бил изтекъл нито двумесечният срок, нито едногодишният срок за
налагане на дисциплинарно наказание, посочени в чл. 194, ал.1 КТ, тъй като, на
основание изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 КТ тези срокове не текат в
периода между 14.02.2017 г. до 11.12.2017 г.Искането за даване на обяснения
било формулирано съвсем ясно, точно са
посочени въпросите, по които се изискват писмени обяснения, както и самото
нарушение на трудовата дисциплина и обстоятелствата, наложили необходимостта от
даване на обяснения. Работодателят съзнателно не бил ограничил служителя да вземе отношение по
фактите, които имат отношение към нарушението и по този начин е предоставил на
ищеца възможност да обоснове изцяло причините, свързани с нарушаване на
трудовата дисциплина и неговото отсъствие от работа.Оспорват
твърдението на А.И.К., че не е „извършил“, посоченото в процесната заповед
нарушение, а именно „неспазване на правилата за безопасни и здравословни
условия на труд“ при осъществяване на трудовите си задължения:
Заявява
,че твърдението на ищеца, че при осъществяване на трудовите си задължения не е
извършил нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд е
несъстоятелно и не кореспондира с действителната фактическа обстановка. В
Заповед № 22/09.02.2018 г., показва, че в нея ясно е индивидуализирано, както първото нарушение
- неявяване на работа
в продължение на повече от два дни, така и второто нарушение, а именно - неспазване на правилата за безопасни
и здравословни условия на труд
с посочване на конкретния законов
текст, установяващ вида на наказанието и основанието за налагането му.В
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание № 22/09.02.2018 г е изложено
аргументирано, достатъчно ясно и разбираемо в какво се състояло извършеното
нарушение.Моли
съда да съобрази, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание,
ответникът ни не е бил уведомен за издаден в полза на ишепа болничен лист, касаеш
процесния период, нито му е бил представен такъв болничен лист.
Работодателят не е бил уведомен от ищеца за наличието на
болничен лист, установяващ временна неработоспособност за визирания период от
11.12.2017 г. до 09.02.2018 г., тъй като към датата на издаване на процесната
заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а именно към 09.02.2018
г., такъв болничен лист въобще не е бил издаден. С оглед на този факт счита, че
към датата на налагане на наказанието „уволнение“ ответника правилно е
достигнал до извода, че е налице безпричинно отсъствие на служителя за
продължителен период, така както това е посочено в процесната заповед. Твърди
се ,че релевантно за спора обаче е обстоятелството, че за периода
от 11.12.2017 г. до 08.02.2018г. ищецът е представил болничен лист № Е
20181032967 с дата от 03.04.2018 г. - т.е. няколко
месеца след изтичане на предходния болничен лист и почти два месеца след
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, ведно с
Решение № 0000174/03.04.2018 на ЛКК при „МБАЛ Т“ ЕООД както и Експертно решение
№ 0480 от.02.04.2018 г., издадено от
ТЕЛК - общи заболявания към лечебно заведение „МБАЛ - Т“ ЕООД . Твърди , се че в законо- установения срок
ответника е депозирали жалба срещу Болничен лист № Е 20181032967/
03.04.2018 г. и Решение № 0000174/03.04.2018 на ЛКК при „МБАЛ Т“ ЕООД,
съответно срещу посоченото Експертно решение № 0480/02.04.2018 г.Болничният
лист бил издаден за минал период, като датата на издаването му е почти четири
месеца след началната дата на удостоверената в него временна
неработоспособност, без да са налице изискуемите от закона предпоставки, при
които е допустимо издаването на болничен лист за минало време, тъй като според
чл. 9, ал. 4 от НМЕ болничен лист за минало време без предварителен преглед на
болния не се издава. Изключение от посоченото правило се допуска за най-много 2
дни и то в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявалия (каквито в
конкретния случай с ищеца без съмнение не са били налице), при положение, че
резултатите към момента на по-късно извършения преглед позволяват да се направи
извод, че лицето в съответния минал период е било в състояние на временна
неработоспособност, но прегледът не е могъл да се извърши. В случая прегледът
бил извършен на 02.04.2018 г. съгласно Експертно решение № 0480/02.04.2018 г.
на ТЕЛК при „МБАЛ Т“ ЕООД.В графа „бележки“ на оспорения болничен лист като
причина за несвоевременното извършване на предварителния преглед е посочено
„поради по-късно явяване на ТЕЛК“.Съгласно чл. 33, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ лицата,
които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се
освидетелстват на място - в дома, в болнично или друго заведение, като това
обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия
лекар или вписано в протокола на ЛКК.Тъй като липсват данни за наличието на
медицински показания, възпрепятстващи явяването на А.К. пред ТЕЛК, както и
данни ищецът да е поискал извършването на преглед на друго, посочено в
цитираната разпоредба място, следвало да се приеме, че е налице абсолютно
безпричинно неявяване на А.К. за своевременно извършване на преглед от ТЕЛК
както и че , според чл. 6, ал. 4 НМЕ при временна неработоспособност,
продължила повече от 6 месеца без прекъсване, отпускът се разрешава само след
контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице
обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6
месеца, наличието на непрекъсната временна неработоспособност, продължила
повече от 6 месеца, ищецът не бил спазил и изискването на закона за извършване
на текущи прегледи от ТЕЛК на всеки два месеца. Видно от датата на проведените
прегледи от ТЕЛК ,изискването за извършване на контролни прегледи на всеки 2
месеца също не е било спазено - прегледи са извършвани едва на 4 месеца.Освен
това, наличието на предпоставките за налагане на дисциплинарното наказание се
преценявали към датата на заповедта за
налагане на наказанието, а към тази дата в процесния случай без съмнение не е
бил налице болничен лист за процесния период, поради което отсъствието на ищеца
за периода от 11.12.2017 г. до 09.02.2018 г.се явявало безпричинно. Поради това
налагането на дисциплинарното наказание на посоченото основание се явявало
абсолютно логично, правилно и законосъобразно.Моли да
се отхвърли претенциите на ищеца за отмяна
на Заповед № 22/09.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, както и претенциите за
обявяване на уволнението за незаконосъобразно и за възстановяване на ищеца на
досегашната длъжност и за изплащане на обезщетение в размер на 5410,98 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до датата на
действителното изплащане на сумата, като изцяло неоснователни и недоказани, и
да оставите исковата молба без уважение.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искова с правно
основание чл. 344 ал.1 т.1,т.2,т.3, вр. с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.
В
тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното
уволнение, от изхода по който ще зависи и изхода/установяването на
основателността/ по предявените акцесорни искове за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
При претенцията по чл.225, ал.1 от КТ в тежест на ищеца бе да установи, че
действително е останал без работа/дължимостта на обезщетението/ и размера на
обезщетението.
По делото не се спори , че ищецът е работил в ответното
дружество на длъжност „машинист трошачна инсталация ”, видно от представеното и
прието по делото трудово досие на ищеца /в заверено копие /същият е бил
назначен с трудов договор на дата 22.04.1991г
на дл. „машинист на пресевна и трошачна инсталация ” на осн. чл.68 т.1 от КТ за срок от 2 месеца в цех „Кариера ” /л.1 от тр. досие/, с
допълнително споразумение към трудов
договор №89/01.04.199г. ищецът е
назначен на длъжност „машинист трошачна инсталация ” в цех „Кариера” с място на
работа Циментов завод „З.П.”АД, с
допълнително споразумение №167от 29.05.2008г към трудов договор
№33/22.04.1991г. ищецът е назначен на длъжност „машинист на трошачна
инсталация” в цех „Натрошаване ”.,допълнително споразумение №131/11.05.2017г. е
назначен на длъжност „машинист трошачна инсталация”.
Видно от представената заповед за
дисциплинарно уволнение №22/09.02.2018г
на изпълнителния директор на ответника ,
трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.188 т.3 , във вр. с чл.190,ал.1 ,т.2,7, чл.187, т.1,т.5,т.10
,чл.189 ал.1 и чл. 195 ал.1 от КТ е било прекратено на основание чл.330,ал.2
т.6 от КТ поради дисциплинарно уволнеие , считано от 09.02.2018г . Посочени са
и причините за прекратяване на ТПО ,а именно безпричинно неявяване на работа за периода от 11.02.2017г.-до до 08.02.2018г и поради неспазване на правилата на
здравословни и безопасни условия на
тред и на изпълнеие на трудовите
задължения установени в инструкция за
безопасна работа при почистване на гумено
транспортни ленти за суровини
И-ЗБР-01-15/03.08.2018г, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието , съставляващи нарушения на
трудовота дисциплина по см. на чл.187
ал.1 ,т.1,т.5 и т.10 от КТ и основания
за дисциплинарно уволнеие по смисъла на чл.190 ,ал.1 , т.1 от КТ. В заповедтта е описано на какво се дължат дисциплинарните нарушения, а именно ,че на 14.02.2017г на А.К. е било възложено от началника му да почисти отложения прах и дребните камъни
по транспортните гумени ленти на северния пътеход , като между пътехода и транспортната лента има открит участък с ширина около 75 см и дълбочина около 2
м. , като с цел безопасност на
работниците били монтирани 4 бр. капаци
които при спускането им покриват тази зона.Въпреки изричната забрана на
работодателя да не се прескача парапета и работниците да носят предпазни
средства , каска и очила , около 10,20ч
на дата 14.02.2017г. в нарушение на установеният вътрешен ред и
в разрез с правилата за здравословни и безопасни условия на труд е спуснал 4 от тези капаци и е прескочил
парапета на пътеката за преминаване и едновременно с това е стъпил с крак върху
спуснатите капаци и съответно върху релсата
на транспортната лента , което било забранено според правилата за безопасни условия на труд
в „З.П.Ц.”АД и правилата за вътрешния
трудов ред , а също като почиствал лентите ищецът не бил използвал от
работодателя лични предпазни средства . Извършеното от страна на работодателя
вътрешно разследване на инцидента и
образуваното досъдебно производство потвърждавали ,че горепосоченото било
причина за инцидента. Нарушени били от ищеца Инструкция при почистване на
гумено транспортни ленти /ГТЛ/ за сурувини –И-ЗБР-01-15/03.08.2015г./л.71, на
правилника за вътрешния трудов ред в предприятието /чл.17 ,чл.31 /и
изискванията на чл.34 от ЗУБТ, като с това си нарушение служителят бил извършил нарушение на чл.187
ал.1 т.5 , съставляващо основание за дисциплинарно уволнение .
В съдебно
заседание от 09.01.2019г е поискала спиране на делото поради висящи
производства в административен съд Ловеч с № 301/2018г на АС-Ловеч по
което се оспорва болничен лист №
Е20181032967/03.04.2018г. и решение № 0000174/03.04.2018г на ЛКК на МБАЛ-Т
по което е постановено определение от 03.01.2019г , както и образувано адм. д. № 396/2018г. по
което се оспорва НЕЛК . Съдът е спрял производството само по отношение на
оспорвания болничен лист и ЛКК по адм.д.№ 301/2018г на АС-Ловеч , но не и по
отношение на висящото в АС-Ловеч адм.д. №396/2018г тъй като посленото не може
да обосноване вина на работника по поради неспазване на административни
процедури от страна на административен орган в с случая НЕЛК .
Видно от материалите по делото с определение по адм. д №301/2018г на Л.Ад.С.
същото е било образувано по по молба подадена от „З.П.Ц. ”АД , с което е поискано на осн. чл.112 ал.3 от ЗЗ
за временна неработоспособност , респективно да постанови изричен акт с което отменя или отказва да отмени по жалба на „З.П.Ц. ”АД срещу болничен лист №
Е20181032967/03.04.2018г и Решение
№0000174/03.04.2018г на ЛКК при МБАЛ Т , като исканията са остани без
разглеждане и производството по делото е
прекратено . С определение №7011/10.05.2019г на ВАС е оставено в сила определение №18/03.01.2019г по адм. д.№301/2018г на Л.Ад. С. , като
определението не поделжи на обжалване .В случая не се доказава ,че
недобросъвестно поведение на работника във връзка с издаване на болничния лист
и решението на ЛКК.
С молба от 22.10.2019г от „З.П.Цимент”АД
е поискано спиране на производството по
делото , тъй като по адм.д. 396/2018г ва Лв.Ад.С. е обявено за нищожно решение
№ 0057 от заседание на №007 от 09.10.2018г
на НЕЛК , като делото е върнато
на НЕЛК , специализиран състав по Нервни
и Очни болести , за произнасяне по
жалбата на „З.П.Ц.”АД срещу ЕР №1147 от 27.07.2018г. ТЕЛК при МБАЛ Т ,
съобразно мотивите на решението в 3 месечен срок , като решението не е
окончателно и подлежи на обжалване. Съдът е оставил това искане за спиране на
делото без уважение тъй като видно от
същото решението на НЕЛК е обявено за нищожно за редица административно процесуални нарушения които
няма как да бъдат вменени във вина на ищеца работник . Допълнително съдът следва да отбележи ,че
решение № 0057 от заседание на №007 от 09.10.2018г на НЕЛК не е представено по делото .
Видно от мотивите на решението по по адм.д. 396/2018г на Лв.Ад.С. същото се отнася до това ,че ЕР №480/02.04.2018г на МБАЛ -Т по повод на осв. на А.К. е с мотиви за трудова злополука и временна неработоспособност от 60 дни
считано от 11.12.20117г, с решение № 0665на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 0480
/02.04.2018г./л.122/ , за ново освидетелстване , при последващото
освидетелстване е издадено ЕР №1147 на
ТЕЛК при МБАЛ Т в същото поименно е
посочен поименно по-горен състав след извършен преглед на 27.07.2018г, като е
продължена временната неработоспособност с 60 дни считано от 11.12.2017г. С ЕР №0057 на
НЕЛК по овод обжалвано ЕР №1147
/27.07.2018г на ТЕЛК при МБАЛ –Т потвърждава ЕР на ТЕЛК по оценка на
неработоспособността .ЕР на ТЕЛК №
04080/02.04.2018г отменя ЕР №0065/20.06.2018г. По делото е приложено писмо е представено по ел.
поща писмо от НЕЛК от което е видно ,че
към датата на писмото 20.06.2018г.
преписка против ЕР№0480/02.04.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ Т
е приключила с издаване на ЕР № 0665/20.06.2018г на А.И.К. *** от специализиран състав по неврологични
болести при НЕЛК-София/л.241/и в прикачен файл ЕР №0665/20.06.2018г с което
отменя ЕР№0480/02.04.2018г. на ТЕЛК към
МБАЛ Т за продължаване на временна
неработоспособност от 11.12.2017-60 дни и връща на ТЕЛК за ново
освидетелстване.
В заповед за налагане на дисциплинарно уволнеие № 22.09.02.2018г е
прието по отоншение на първото нарушение ,че
в периода 11.12.2017г до 08.02.2018г
ищецът безпричинно не се е явявал на работа в продължение на 38 последователни работни
дни и към датата на издаване на
заповедтта служителят не бил представил
оправдателен документ за отсъствията си. Видно от представените по
делото медицински листове и експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК : Болничен лист Е 20178421491 от
22.02.2017 г. за периода от 14.02.2017 г. до 23.03.2017 г/л.44;/Болничен лист
Е20178315844 от 24.03.2017 г. за периода от 24.03.2017 г. до 22.04.2017
г./л.45/;Болничен лист Е20178931612 от
24.04.2017г. за периода от 23.04.2017 г. до 22.05.2017 г/, болничен лист
Е20178931876 от 23.05.2017 г. за периода от 23.05.2017 г. до 21.06.2017
г./л.47/Болничен лист Е20170519507, от 22.06.2017г. за периода от 22.06.2017 г.
до 212.07.2017 г./л.48/ Болничен лист Е20170957136 от 24.07.2017 г. за периода
от 22.07.2017 г. до 12.08.2017 г. /л.49/,Болничен
лист Е20170957456 от 31.08.2017 г. за периода от 13.08.2017 г. до 11.09.2017 г.
/л.50/,Експертно
решение № 1273 от 30.08.2017 г., с което временната неработоспособност е
продължена с 60 дни, считано от 12.08.2017 г. до 11.10.2017 г. л./51/,Болничен лист Е20176269071 от
14.12.2017 г., за периода от 12.10.2017 г. до 10.12.2017 г. /л.53/,Експертно
решение № 1917 от 14.12.2017 г. с което временната неработоспособност е
продължена с 60 дни, считано от 12.10.2017 г. до 10.12.2017 г./л.54/,т.е.
от посочените по-горе доказателства, по влезли в сила болнични листа ищецът е
бил в законоустановен отпуск поради болест за период от 14.02. до 10.12.2017 г.
От представените към исковата молба медицински документи /л.13,14/е
видно ,че ЕР №1917 от 14.12.2017г. е определен отпуск по болест от 12.10 до
10.12.2017г, което е потвърдено с ЕР №0215 ОТ 19.02.2018г. на НЕЛК от дата
18.02.2018г , като прегледа на ищеца е
от дата 08.02.2018г.
С оглед приложението на чл. 194, ал. 3 КТ, следва да посочим, че при
ползването на законоустановен отпуск, включително по болест, срокът за налагане
на дисциплинарно наказание спира да тече.Поради това
периодът от 14.02.2017 г. до 10.12.2017 г. следва да бъде приспаднат от общия
период, изтекъл от датата на откриване на нарушението - 14.02.2017 г. до датата
на издаването на заповедта - 09.02.2018 г., респективно срокът н за налагане на
дисциплинарно наказание започва да тече от 11.12.2017 г./понеделник/, като към датата на издаване на процесната
заповед двумесечният не е бил изтекъл.
След изтичане на този период е представен болничен лист №Е20181032967
издаден на 03.04.2018г. за минал период
от 11.12.2017г до 08.2.2018г , с отбелязване лицето да се яви на преглед на
дата 02.08.2018г. изд. въз основа на решение на ЛКК №0000174/ от
03.04.2018г и решение на ТЕЛК №0000480/02.04.2018г /л.99 /
, като в бележки е записано поради
по-късно явяване на ТЕЛК , издава се за минало време , като решението на ТЕЛК
№0000480/02.04.2018г /л. 122,123/ . Тоест процесният болничен лист
№Е20181032967 от 03.04.2018г изд. въз основа на решение на ЛКК №0000174/ от
03.04.2018г и решение на ТЕЛК №0000480/02.04.2018г е
издаден на основание чл.9 ал.5 от НМЕ
съобразно който когато прегледът е бил извършен и временната
неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил
издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща
документация на лечебното заведение се
прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези
случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече
заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6
месеца – от ЛКК, а за повече от 6 месеца – след решение на ТЕЛК. Целият отпуск
за минало време се включва в един болничен лист.
С писмо с изх. № ЧР -48/06.02.2018г. на „З.П.Ц. ”АД /л.56 / от ищеца са поискани писмени обяснения , като на същия е даден срок до 09.02.2019г. , като писмото е получено от ищеца на дата 08.02.2019г./л.59,58 от делото/, същия от своя страна се е явил на дата 09.02.2019г и е предоставил писмени обяснения по случая , като същите се намират в приложеното и прието към делото трудово досие в заверен препис . Видно от същите подробно е обяснил ,че за периода 14.02-12.08.2017г има издаден болничен лист от ЛКК поради трудното му възстановяване , бил насочен към ТЕЛК за допълнително още 6 месеца болнични за пълно възстановяване , първата ТЕЛК комисия му издала болничен лист за периода 13.08.-11.09.2017г. -30 дни , а следващият е бил за период 12.09-11.10.2017г. При следващо явяване на комисия разбрал ,че работодателят му обжалва издадените болнични и се е наложило да се изчака становището на НЕЛК , която издала становище за още от 60 дни /12.10.-10-12.17г/, но при последното явяване на ТЕЛК разбрал ,че работодателя отново обжалва , но на 08.02.2018г. се явил на преглед пред комиссия на НЕЛК и изчаква становище на същата има ли право на болнични .Законовата уредба била такава ,че докато тече обжалване пред НЕЛК и тя не се произнесе , ТЕЛК не могат да издават следващен болничен и е в процедура по изчакване , а самата комиссия имала право да издаде болничен със задна дата. По отношение на претърпяната трудова злополука, твърди ,че няма спомен какво се е случило бил е в безсъзнание , като по случая било образувано гражданско дело за което работодателят бил известен .
От разпита на
свидетелите Г.К.Г. ,П.Й.П. , П.Р.П. се установява ,че : На 14.02.2017г св. П.П.
, който е зам. началник на цех кариерно
натрошаване и А. /ищеца /бил на лентата , като
деня на почистване на лентите се планирал мин.5 мин преди деня на
почистването и всеки един от тях бил разделен на райони в цеха. На процесната
дата 14.02.2017г дата св. Г.К. ,който
работи с ищеца на трошачните инсталации и на лентите бил заедно с ищеца .
Трошачните инсталации возели кариерните
материали,задължението им било да почистват лентите . Сутринта били редовна смяна и си
разпределили работата и отишли да чистят района , същия нямал видимост когато
се е случил инцидента с ищеца , но чул охкането , поради което отишъл да види и
помогнал на ищеца да излезе от дупката. Твърди ,че са отишли да изпълняват задълженията си с
каски и очила /л.201/, като отишъл да
помогне на колегата си К. бил в тежко състояние.Знае ,че при почистване трябва
да се спускат капаците , под тях били дупки и ги задължавали да ги спускат , те
като работници си отговаряли за капаците . Свидетелят П.П. , който е заместник началник на на цех
кариера и натрошаване и П.П. който е машинист на трошачна инсталация разясняват на съда ,че дейността по
почистване на лентите се планира минимум 5 дни преди деня на почистването .На
процесната дата св. П. инструктирал ищеца преди започване на работа , като
нарядната система регламентирала как се извършва дейността в предприятието в
случая ищецът е бил инструктиран преди извършване на дейността , като разяснява
,че А. и друг път е почиствал , като трябва да се провери дали около
съоръженията където се работи са обезопасени правилно , като това включвало и
пускане на капаците и почистване на гумената лента ставало само при спуснат
капак.Факта ,че ищецът е бил инструктиран се потвърждава и от св. П.. На 14.02
при започване на работа бил в операционната , която била на 200м от извършвало
самото почистване при работниците и коментирали инструкцията и как се работи .
От своя страна св.П. видял ,че каската и очилата на А. били върху лентата , там
където намерили А. нямало каска и очила/л.203/ . Свидетелят П. е работил в
друга част на района и не е свидетел на
инцидента .
Свидетелят П. потвърждава ,че на ищеца са поискани обяснения
, когато се е явил на работа и видял как
ищецът ги извадил от пощенски плик, не бил упражнен натиск или лошо поведение
върху А., също така е присъствал и при връчване на заповедта на ищеца , при
директора на човешки ресурси , където А. разказал неговата версия за това което
се е случило и връчил писмените си обяснения .А. първо не искал да подпише
заповедта за освобождаване и свидетеля и
производствения директор били свидетели при неговият отказ, след това ищецът
говорил по телефона и подписал заповедта за уволнение .
От приетите по делото две експертизи е видно ,че размерът
на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 857,57лв , а от втората
експертиза е видно ,че
обезщетението по чл.225 от КТ в размер брутното му трудово възнаграждение
за времето през което е останал без работа но не за по-вече от 6м е
5 253,42лв , няма налични издадени болнични листове от 09.02.2018г и на ищеца не са изплащани обезщетения или
помощи за периода 09.02.2018г до 09.08.2018г. на По делото е представено и Постановление за прекратяване на досъдебно
производство №22/2017г по описа на РУ на
МВР Ябланица /л.77/ , касаещо претърпяната от ищеца трудова злополука.
Въз основа на така установената доказателствена фактология
, настоящият състав на съда намира ,че следва да бъдат изведени следните изводи
:
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения
по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията.Настоящия съд приема и че процесната заповед е мотивирана съгласно
изискванията на чл.195 от КТ. В цитираната норма е посочено,
че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. В Решение №126/26.06.2013 г. по
гр.д.№1060/2012 г., III г.о.на ВКС е
прието, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на
наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В същия см. е
и Решение №372/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV г. о., където
е прието, че разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна, предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание
и тъй като с касае за задължителни реквизити, липсата само на един от тях е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна. В процесния случай в заповедта са описани
нарушенията на трудовата дисциплина, за които работника - нарушител е
санкциониран, времето на извършването им, наказанието и законния текст, предвид
на което настоящия съд прие извод, че заповедта е мотивирана.
При изложеното до тук районния съд намери, че с оглед
изпълнението на императивните изисквания на чл.193 и чл.195 от КТ /заповедта
съдържа всички предвидени от законодателя реквизити/, спорът следва да се
разгледа по същество.
В конкретния случай, районният съд
намира, че така описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание на
ищеца е спазена, безспорно от доказателствата по делото се установява, че
работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ, като преди
налагане на наказанието е поискал обясненията на ищеца по случая, като
последния е дал такива. В подкрепа на този извод на съда са както приложения
към личното трудово досие на ищеца писмени обяснения Една от предпоставките за
законосъобразност на всяко едно дисциплинарно наказание е то да е наложено в
предвидените в чл. 194, ал.1 от КТ преклузивни срокове, а именно в 2-месечен
срок от откриване на нарушението и 1-годишен от извършването му. Съотношение
между двата срока е: ако е изтекъл 2- месечният срок от откриване на
нарушението, не може да се приложи 1 годишния срок, ако е изтекъл 1 годишния срок
от извършването, той поглъща 2 месечния срок от откриване на нарушението.Задължителен елемент от заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал.1 от КТ е
посочване на нарушението и кога е извършено. Нормите на чл. 194 и
195 от КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им. С изтичането
на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание,
дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
наказание. Съгласно чл.194 ал.3 от КТ Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът
или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.Видно от
представените болнични листове , които са в сила :б.лист Е 20178421491 от 22.02.2017 г.
за периода от 14.02.2017 г. до 23.03.2017 г,Б.Л. Е20178315844 от 24.03.2017 г.
за периода от 24.03.2017 г. до 22.04.2017 г;Б.Л. Е20178931612 от 24.04.2017г.
за периода от 23.04.2017 г. до 22.05.2017 г;Б.Л. Е20178931876 от 23.05.2017 г.
за периода от 23.05.2017 г. до 21.06.2017 г,Б.Л.Е20170519507. за периода от
22.06.2017 г. до 212.07.2017 г. ,Б.л.Е20170957136 от 24.07.2017 г. за
периода от 22.07.2017 г. до 12.08.2017 г. ;Б.Л. Е20170957456 от 31.08.2017 г. за
периода от 13.08.2017 г. до 11.09.2017 г. ;Експертно решение № 1273 от
30.08.2017 г., с което временната неработоспособност е продължена с 60 дни,
считано от 12.08.2017 г. до 11.10.2017 г. ;Б.Л.
Е20176269071 от 14.12.2017 г., за периода от 12.10.2017 г. до 10.12.2017 г. ,Експертно
решение № 1917 от 14.12.2017 г. с което временната неработоспособност е
продължена с 60 дни, считано от 12.10.2017 г. до 10.12.2017 г.
В настоящият
случай в заповед №22/09.02.2018г на изпълнителния директор на „З.П.Ц.”АД , за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 във вр. с чл.187 т.1 и
чл.189 ал.1 от КТ в точка първа е посочено ,че работникът не се е явил
на работа в периода 11.12.2017г. до 08.02.2018г., което е нарушение на чл.190
,ал.1 т.2 от КТ .Както по –горе е констатирано
представен е болничен лист №Е20181032967 издаден на
03.04.2018г. за минал период от
11.12.2017г до 08.2.2018г , с отбелязване лицето да се яви на преглед на дата
02.08.2018г. изд. въз основа на решение на ЛКК №0000174/ от 03.04.2018г и
решение на ТЕЛК №0000480/02.04.2018г /л.99 / , като в бележки е записано поради по-късно явяване на ТЕЛК , издава се
за минало време , като решението на ТЕЛК №0000480/02.04.2018г е приложено на л.
122 от делото . Тоест процесният болничен лист е издаден на основание чл.9 ал.5
от НМЕ съобразно който
когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била
своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се
издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на
лечебното заведение се прецени, че лицето през това време е било временно
неработоспособно. В тези случаи болничен лист се издава до 6 месеца – от ЛКК, а за повече от 6 месеца
– след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един
болничен лист. Видно е от обясненията на работника , че при последното явяване
на ТЕЛК разбрал ,че работодателя отново обжалва , но на 08.02.2018г. се явил на
преглед пред комиссия на НЕЛК и изчаква
становище на същата . Видно е от
материалите по делото ,че всички издадени ТЕЛК
и НЕЛК се обжалват от работодателя , същият знае за тяхното съществуване
и въпреки това е решил ,че работника безпричинно не се явява на работа . В
случая както отбеляза по-горе съдът работника не може да носи отговорност за
административни нарушения при издаване на процесните ТЕЛК и НЕЛК подробно
описани по –горе в мотивите , а
работодателя да черпи права от това си поведение .Доказателствената тежест
,че работникът е уведомил работодателят
си съобразно нормата на чл.9 ал.2 от НМЕ е на ответника работодател тъй като е
във вр. с доказателствената тежест за исковете по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ ,която
е на работодателя. Видно е и от обясненията на ищеца,че се е явил на комисия и изчаква съответното
решение , болничен лист №Е20181032967 издаден на 03.04.2018г.
съобразно чл.9 ал5 от НМЕ., допълнително не може да се вмени във вина на
работника ,сроковете в които съответните администаративни в случая НЕЛК и ТЕЛК
органи издават своите индивидуални административни актове , т.е това са
процесните техни решения , но при едно такова положение следваше ответника да
изчака същите да се издадат .
По отношение на
нарушението по втора точка от заповед №22/09.02.2018г на изпълнителния директор
на „З.П.Ц.”АД за дисциплинарно уволнеие за нарушения на трудовата дисциплина
по чл.190 ал.1 т.7 във вр. с чл.187 т.5
и т.10 и чл.189 ал.1 от КТ .От мотивите на Постановление за прекратяване на досъдебно
производство №22/2017г по описа на РУ на
МВР Ябланица /л.77/се установява ,че на 14.02.2017г. ищецът А.И.К. и Г.К.Г. била възложена задача да почистват отложен
прах и дребни камъчета по транспортни
гумени ленти за транспортиране на натрошен материал.Било студено и работата
започнала около 10ч.Ищецът бил на северния пътеход където трябвало да почисти
мястото под лентата ,а Г. почиствал мястото между двете транспортни ленти
.Съоръжението било изградено така , че между пътехода и транспортната лента имало
открит участък около 75м широк.С цел безопасност били монтирани метални капаци
, които при спускане покривали тази зона и позволявали безоапсно достигане до
гумените транспортни ленти .На процесната дата ищецът бил спуснал 4 от тези
капаци и почиствал приведен под лентата
в този участък .При рязко изправяне получил главозамайване , от което залитнал
и загубил равновесие паднал назад първо
върху купчина натрошен скален материал
и след това се претъркулил и паднал от
височина около 2 метра. Върху материал от съседна клетка .Ищецът не бил добре и
с помощтта на колегата си успял да
стигне до стаята на трошачното отделение , бил извикан екип на спешна помощ,
който го транспортирал до клиника „Г.Странски ”Плевен . Видно е от представената
Епикриза /л.24/ , че действително на дата 14.02.2017г ищецът е постъпил в УМБАЛ ”Г.Странски ”-Плевен
В постановлението
са описани уврежданията на ищеца , а именно счупване на първи и втори шиийни
прешлени ,без данни за разместване с помощтта на твърда яка за срок от 3м ,
затруднение на движението на врата за срок от 3-4м.; сублуксация на ставата на
първи пръст , на лява ръка с последващо имубилизиране с помощтта на гипс –затруднение на движение
на лявата ръка за срок от 45 дни . Налице били 2 средни телесни повреди на
пострадалия. Прокурорът е приел ,че от представените от работодателя документи
,че ищецът е бил надлежно инструктиран , като последният периодичен инструктаж
бил извършен на 19.01.2017г. на тема „Мерки за безопасност и работа в зимни
условия и почистване на трошачка и ГТЛ”.
Видно било от протокол за извършена вътрешна проверка ,че злополуката била настъпила ,като
пострадалия е прескочил парапета на пътеката
и е бил стъпил върху спуснат капак
или върху релсата на транспортната лента
и когато му се е завило свят и е загубил равновесие е паднал през отвора образувал се от
незатворен капак.
Според
представителя на прокуратурата
нараняването на ищеца се дължи изключително на негови действия.
Представен е и
доклад на „З.П.Ц.” АД за разследване на
инцидент., известие за инцидент ,протокол за трудова злополука, както и списък
за периодичен инструктаж /л.100 /, протоколи от проведено обучение от 03.01.2017г до 31.01.2017г./л.101-121/.
По делото е представено Разпореждане №51041016/21.02. 2017г по чл.60 от КСО /л.23/ , за което съдът няма данни да е обжалвано и приема ,че същото е влязло в законна сила посочен механизъм на настъпване на злополуката-„пропадане през незатворен капак,“намиращ се извън маршрута за движение“, което е официален удостоверителен документ за установените в него факти.Вярно е че трудовата злополука води след себе си негативни последици за работодателя,за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, следва той да е допуснал виновно неизпълнение на вменените му трудови задължения, тъй като съгласно правилото на чл.186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В чл.189, ал.1 КТ пък е предвидено, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
В случай на оспорване законосъобразността на
дисциплинарно уволнение, предвид изричното правило на чл.186 от КТ, следва да
се изяснява решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение,
като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата
дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на
работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, следва да
бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна
отговорност.
В Решение №372/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3731/2013 г., IV г. о., е прието, че предмет на установяване в съдебното
производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите
основания изложени в заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените от
работника или служителя подробно описани в заповедта нарушения, поради което и
ако дадената от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение правна
квалификация е неправилната, това не се отразява върху законността на уволнението.
Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на
определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. В същия
смисъл е и Решение №117/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1306/2011 г., IV г. о.,
където е прието, че при констатиране нарушение на трудовата дисциплина
работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на
дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се
ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника
или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание, което във всички случаи трябва да съответства на извършеното
нарушение.
В конкретния случай между страните липсва спор, че на
инцидентната дата (14.02.2017г.) ищеца е претърпял трудова злополука .
При налагане на процесното уволнение съдът счита ,че работодателят не съобразил тежестта на
извършените нарушения и строгостта на наложената дисциплинарна санкция,
които настоящия съд приема за несъответни.
Работодателят не е извършил необходимата по чл.189,
ал.1 от КТ проверка относно характера и тежестта на наказанието, съобразени с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Съобразно чл.190, т.7 КТ - друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина, настоящия съд намира следното: Разпоредбата на този
законов текст е бланкетна и тя не установява някакъв специфичен състав на
дисциплинарно нарушение. Тя само насочва към възможността дисциплинарното уволнение
да се наложи и в други случаи, при които съгласно критериите по чл.189, ал.1 от КТ нарушението е достатъчно тежко.
Безспорно така установеното поведение на ищеца е
неуместно и може да бъде ценено като нарушение на трудовата дисциплина. Това
нарушение обаче не може да се квалифицира като толкова тежко, че да
обоснове необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение, тъй като вярно е ,че работодателя търпи негативни последици от
трудовата злополука , но от своя страна
видно от протокола за трудова злополука по чл.2 ал.2 от НУРРОТЗ извършен
от служители на ответника са дадени и необходими мерки за недопускани на
подобни злополуки ,а именно като
извънреден инструктаж за правилата за
почистване на гумените транспортни ленти , Одит на всички места за движение на
работниците , комуникиране на инцидента
с всички работници на „З.П.Ц.”АД , и работници на външни фирми работещи на
територията на завода .
Действително наказание уволнение може да бъде наложено
и за други нарушения на трудовата дисциплина /извън изброените в
чл.190, ал.1, т.1-6 КТ/, за които работодателят е приел да са с по-висока от
обичайната тежест, но в конкретния случай работодателят не е съобразил всички
обстоятелствата, при които е извършено,
поради което районният съд намира, че наложеното дисциплинарно наказание не
отговаря на тежестта на извършените нарушения, тъй като действително ищецът при
извършване на трудовите си функции не е затворил капак .Също така прието е в прокурорското постановление /л.77/,че от протокол за
извършена вътрешна проверка , че
злополуката била настъпила ,като пострадалия е прескочил парапета на
пътеката и е бил стъпил върху спуснат
капак или върху релсата на транспортната
лента . Прокурорът е приел ,че когато
ищецът почиствал приведен под лентата и
при рязко изправяне получил главозамайване е загубил равновесие паднал назад върху купчина камъни , след което се претъркулил назад и
паднал от височина около 2м. Според
прокуратурата злополуката настъпила когато ищецът прескочил парапета на пътеката за
преминаване и бил стъпил върху спуснат
капак или върху релса на транспортната лента и когато му се е завило свят е
паднал през отвора образувал се от незатворен капак/л.78/.Тоест безспорно е ,че
ищецът е проявил небрежност , но на същия му е станало зле и е му се е завило
свят , загубил равновесие , тоест не е изследван факта по –какви причини на
работника му е станало зле –завило му се е свят и получил главозамайване ,
какво е било здравословното му състояние и предвид това състояние следвало ли е на
процесната дата да почиства лентите , да бъде допуснат на работа , и това му
състояние във връзка ли е с падането . Също така св.Г.К.Г.
, който е работник в ответното предприятие в своите показания е потвърдил ,че
на 14.02.2017г ,че са отишли с ищеца да изпълняват задълженията си с каски и очила /л.201. От своя страна св. П. видял ,че каската и очилата на А. били върху
лентата /л.203/, там където намерили А. нямало каска и очила . В този случай не
се доказва по един безспорен и безпротиворечив начин от свидетелските показания
, когато е изпълнявал трудовата си функция ищецът бил ли е с предпазни средства
или същите са свалени при инцидента .
Предвид на всичко изложеното до тук, процесната
заповед за уволнение се преценява като незаконосъобразна и следва да бъде
отменена , а ищеца възстановен на заеманата преди уволнението работа.
За да
бъде основателен иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ следва в производството да се докаже
освен незаконността на уволнението и факта на оставане без работа, причинната
връзка на този факт с уволнението, както и размера на претърпяната вреда, като
тежестта за доказване на всички тези обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, тежи върху ищеца. В случая по делото не са представени
доказателства, установяващи,че ищецът след дисциплинарното уволнение е останал
без работа поради което този иск следва да бъде отхвърлен
.
По разноските: При този изход на
делото по направеното от ищеца искане за
заплащане на разноски същия не е представен списък по чл.80 от ГПК . Предназначението
на списъка за разноските е да насочи съда при изчислението на разноските
относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като
в противен случай /при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/ страната няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че
липсата на списък не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по
въпроса за разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска
преизчисляването им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за
разноските, т.е. представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение
на решението в частта му за разноските, а не за присъждането им
въобще.Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск,
включително и за присъждане на разноски в съдебното производство, се извеждат
от закона, уреждащ съществуването на правото. Кои лица и при какви условия
могат да претендират присъждане на направените по делото разноски е предвидено
в чл.78 ГПК, като предявяването на тази претенция не е обвързано с изискването
за представяне на списък на направените разноски. Разпоредбата на чл.80,
изречение първо ГПК предвижда задължение за представяне на списък на
разноските, както и срок за представянето му без да обвързва изпълнението на
това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски.
Изрично в чл.80, изречение второ ГПК е предвидено, че неизпълнението на това
задължение лишава страната само от правото да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Липсата на списък следователно не е пречка за
разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените
разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка
за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им. Именно
това становище е прието за правилно при постановяване на ТР №6/2012г. от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което на осн. чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски за уважените
искове по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ ,
като се остави без уважение искането за присъждане на разноски за отхвърленият
иск по мл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 от КТ , а именно ищецът е направил
разходи за адвокатско възнаграждение в общо размер от 2400 лв , като следва да
се присъди сумата от 1800лв , а за разликата до 2400 ,а именно за 600 лв , тъй
като толкова е размерът на мин. адвокатско възнаграждение съобразно
наредба №1/09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът също е направил разноски
по делото и в съдебно заседание е представил списък по чл.80 от ГПК и е поискал разноски в размер на 7 800лв за
адвокатско възнаграждение видно от фактура №6232 от 28.05.2018г. , 10 лв. за
два броя съдебни удостоверения, 200лв за съдебно счетоводна експертиза . Настоящият състав счита ,че адвокатското
възнаграждение е прекомерно не се касае
за дело с правна сложност, а за трудов спор
поради което на ответника по реда
на чл.78 ал.3 от ГПК следва да му се присъдят разноски в размер на за
отхвърлената част от иска по чл.225 ал.1 от КТ
в размер не по нисък от минимално определения от наредба №1/09.07.2004г
за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 600 лв., като за остатъка следва да се
отхвърли ,а именно за сумата от 7200лв . В тежест на ищеца работник не следва да се включват разноски за държавни
такси и възнаграждение за вещо лице ,заплатени от работодателя ,тъй като такива не се дължат от работника
или служителя по силата на специалния закон , а това е чл. 359 КТ , в този смисъл Определение №101 от 24.02.2011г
постановено по ч. гр.д.№555 /2010г на четвърто г.о. на ВКС, поради което следва
да се остави без уважение искането за заплащане на 200 лв за експертиза и 10 лв
за съдебни удостоверения .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3
и чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на районен
съд Тетевен , по сметка за държавна такса върху уважените искове в общ размер
на 160 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ , и 80 лв за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ . На основание чл.359 от КТ
на ищеца не следва да се възлагат разноските за С.ч.Е . в размер на 100лв ,
определени с разпореждане от 21.05.2018г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението А.И.К. с ЕГН **********
*** извършено
със Заповед № 22/09.02.2018 год.на ответното
дружество „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********,
представлявано от А.Ф..
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.И.К. с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Машинист ,трошачна инсталация.” При „З.П.Ц.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********.
ОТХВЪРЛЯ предевевият от А.И.К. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане от
ответника З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул********** на сумата от
5410,98лв в едно със законната лихва на
завеждане на иска11.04.2018г като недоказан .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********,
представлявано от А.Ф.да заплати на А.И.К.
с ЕГН ********** *** сумата от 1800лв представляващи адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част на иска по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ , като за
разликата до 2400лв , а именно за 600лв отхвърля като неоснователно.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.И.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на „З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********,
представлявано от А.Ф.сумата от 600лв представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска по чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. , като за разликата до 7800лв , а
именно за 7200лв отхвърля .
ОТХВЪРЛЯ искането на „З.П.Ц.“ АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********,
представлявано от А.Ф.за заплащане от А.И.К. с ЕГН ********** *** на
сумата за разноски от 200лв за
експертиза и 10лв за съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК„З.П.Ц.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. З.П., п.к. ****, ул**********, представлявано
от А.Ф.да заплати на районен съд Тетевен сумата от 160 лв. държавна такса за
уважените искове по чл.344 ал.1 ,т.1 и т.2 от КТ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му, пред Ловешки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: