Р Е Ш Е Н И
Е № 260112
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 08. 12. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 27. 11. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 581 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от „З.А.Д.
Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№* въззивна жалба
против постановеното по т. дело № 203/2019 г. по описа на Сз ОС решение № 82 от
02.03.2020 г., допълнено с определение № 466 от 22.05.2020 г.
С решението „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********, гр.С.
е осъдено да
заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** по банкова сметка ***: ***, BIC: ***., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП
настъпило на 17.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията пред застрахователя 02.01.2019 г. до окончателното плащане,
както и 267, 90 лв. разноски по съразмерност.
С определението „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********, гр.С. е
осъдено да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт 1000 лв. ДТ.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска в пълния размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет
на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 26.06.2019 г. в СзОС е
постъпила изходяща от Г.К.К., ЕГН **********,***
искова молба против „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********гр.С..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 17.07.2018 г. около 13,
00 ч. в с. Г.С., общ. П.б.в района на кръстовището между ул. „В.Л.“ и ул. „Ш.“,
С.И.У.управлявайки микробус марка „Х.“, модел „***“, peг. № *******в нарушение
на чл. 20, ал. 1 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДП навлязъл в кръстовището със скорост от
86 км/ч при разрешени 50 км/ч, при което настъпил сблъсък между управлявания от
него микробус и влекач „М.*****А.“, peг. № ********. Следствие на
произшествието били причени телесни повреди на ищеца по делото Г.К., който бил
пътник в микробуса. Твърди се, че вина за настъпването им има водачът на микробуса,
която била установена с решение № 76 от 21.02.2019 г. постановено по АНД №
107/2019г. по описа на Кз РС.
Твърди се, че след инцидента на
ищеца била оказана медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Х.С.“, гр. К.. Той имал оток и
деформация в областта на лявата ключица и изпитвал много силни болки. Извършена
била оперативна интервенция под локална анестезия - репозиция на фрактурата и
имобилизация с превръзка тип „осморка”, която стояла 1 месец. Възстановяването
на Г.К. продължило в домашни условия, като за него се грижели родителите му.
През това време изпитвал много силни болки, трудно спял и постоянно се будел.
Не можел да се обслужва сам, разчитал на помощта на близките си при къпане,
преобличане и др. Движенията на лявата му ръка му били силно ограничени. Споменато е, че преди инцидента бил физически
активен, тренирал футбол, а след травмата спрял да спортува и не можел да
посещава часовете по физкултура в училище. Не е бил спокоен като пътува в
автомобил, лесно се стряскал. Изпитвал болки и сега при физическо натоварване
на ключицата или смяна на времето. Твърди се също, че му останала видима
деформация в областта на лявата ключица, която го загрозявала ищеца.
Наред с тази травма се споменава
за кръвонасядания по външния нос, горната устна и левия долен крайник.
Всичко изложено се свързва с
необходимост от обезщетяване на претърпените от вреди.
В тази връзка се споменава, че
отговорността на виновния водач била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със застрахователна полица № *************
от 20.06.2018 г. валидна от 30.06.2018 г. до 29.06.2009 г.
Ищецът предявил претенция към ответника за
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП с молба с
обратна разписка от 02.01.2019г. Ответникът не удовлетворил претенцията му.
По тази причина е отправено и искане за осъждане на
застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв.
На основание чл. 429, ал.3 от КЗ се претендира и
заплащане на законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - 02.01.2019г. до окончателното плащане,
Съдът с разпореждане от
02.07.2019 г. е разпоредил да се изпрати препис от ИМ на ответника за отговор в
2 седмичен срок.
Съобщението съдържащо всички
изискуеми по закон указания ведно с преписа от ИМ и доказателствата е връчено
на 22.07.2019 г. на лицето Д. Стоянов, за което е посочено, че е адвокат.
Това сочи, че срокът за подаване
на отговор при редовност на връчването изтича на 05.07.2019 г.
Отговор на ИМ е постъпил в Сз ОС
на 07.07.2019 г., а е подаден по пощата на предната дата 06.07.2019 г.
Това е накарало Сз ОС с
разпореждане от 08.08.2029 г. да приеме, че същият не е в срок и да не продължи
с двойната размяна на книжа.
За това разпореждане ответникът е
уведомен със съобщение, което отново е връчено на адв. Д.С.на дата 02.09.2019
г.
На 14.10.2019 г. е постановено
определение по чл. 347 от ГПК съдържащо проекто доклад и е насрочено първото по
делото заседание.
То е проведено на 30.10. 2019 г.
На същото от името на ответника
се е явила юрисконсулт М.Д., която не е оспорила редовността на връчването на
съобщението, с което е даден срок за отговор, т.е. не оспорила факта, че същият
не е подаден срок. Този извод на съда следва и от направените от нея твърдения,
че неподаването на такъв не презюмира основателност на исковата претенция и че
няма пречка ответникът въпреки пропускането му да изрази становище за неоснователност
на иска.
В същото не е оспорено наличието
за застрахователно правоотношение, но е изразено мнение, че претенцията за
обезщетение е завишена с оглед критериите за справедливост определени в чл.52
от ЗЗД. Оспорени са твърденията за стрес, страх от коли, продължителността на
лечението и нуждата от чужда помощ. Изразено е и мнение, че при определянето на
СПРАВЕДЛИВО обезщетение следва да се вземе предвид, че ищецът бил предприел
рисково поведение спрямо собственото си здраве. Оспорена е и изключителната
вина на водача на микробуса с оглед на факта, че се е движел по път с предимство.
Отправени са доказателствени искания.
Така съдът след събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства и изхождайки от факта, че не е
подаден в срок отговор от ответната страна Сз ОС е постановил решението предмет
на обжалване.
Със същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на
дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се
вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици.
Така съдът по отношение характера
на увреждането и възстановяване от същото е
отчел периодът на възстановяване
на ищеца от 3-3,5 м., както и че през първите 15-20 дни след инцидента той е
изпитвал силни болки, които впоследствие намалели. Отчетено е и обстоятелството,
че травмите са напълно възстановени. Наред с това съдът е посочил, че следва да
се съобрази с това, че през периода на възстановяване ищецът бил лишен от
трудови доходи поради временната си нетрудоспособност, което пък от психологичен аспект пораждало негативни
емоции, свързани с промяна в начина на живот. Изразено е и становище, че следва
да бъде отчетено и преживяната от ищеца остра стресова реакция в момента на
катастрофата, която е довела до негативна промяна в психо - емоционалното му
състояние.
Така на
база изложените обстоятелства обезщетението за неимуществени вреди е определено
в размер на 25 000 лв., като върху тази
сума е присъдена и законна лихва от 02.01.2019 г. -
датата, на която ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие.
В последствие съдът е установил,
че е пропуснал да осъди ответника да заплати ДТ за уважената част от иска и е
допълнил решението си, като е постановил осъждане за сумата от 1000 лв.
Недоволен от решението е останал
ответникът и е подал жалбата до ПАС.
В нея се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на това, че
определеният размер на обезщетението не е съобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че този размер не е съобразен с характера и степента
на получените увреждания следствие на катастрофата, на интезитета и продължителността
на търпените болки и страдания, както и на това, че пълното възстановяване е
настъпило в обичайния от медицинска гледна точка период. В тази връзка е
направен анализ на събрания по делото доказателствен материал и най-вече на приетата
СМЕ. Говори се за неправилност на извода за преживяна стресова реакция при
липса на специални доказателства събирани в тази насока, а и за липса на данни
за трудова заетост.
Направено е и възражение, че определения
размер на обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалия за настъпване
на увреждането.
Споменато е същи, че
обезщетението не е съобразено със съдебната практика за увреждания от този тип
и икономическата обстановка в страната.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне
въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск.
Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е.
във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази
законова разпоредба е казано, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.
380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на
горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл.
432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по
чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на
обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от
размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е предявил
претенциите си за обезщетение пред ответното дружество с молба изпратена по
пощата на 02.01.2019 г.
По повод н
същата има разменена кореспонденция между ищеца и ответното дружество, като на
29.03.2019 г. последното е отказало да изплати обезщетение /стр. 25 от делото
на Сз ОС/.
От така изложеното следва извод, че за ищеца е
налице интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата
на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от
своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при
наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и
от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това предполага,
че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Видно от
описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че по делото не
се оспорва наличието на сключен договор
за застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се
оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на
чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова
отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се
търси от ответното дружество. Не е предмет на спор наличието на противоправно
деяние, вина и вредоносен резултат, който
е пряка и непосредствена последица от увреждането още повече, че имаме и
влязло в сила решение по АНД № 107/2019 г. по описа на Кз РС, което е
задължително за гражданския съд с оглед разпоредбата на чл. 413 от НПК и чл.
300 ГПК.
Това налага да се даде отговор за
размера на дължимото следствие получените травми обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка
за отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
От приетата по делото СМЕ е
видно, че ищецът при катастрофата е получил
счупване на лявата ключица и леки контузии на носа,горната устна и левия крак в
областта на коляното, които са в пряка причинно следствена връзка с
произшествието.
По отношение на счупването е казано, че в МБАЛ К. е
направена репозиция под местна анестезия, като е сложена МЕКА имобилизираща
превръзка тип „осморка“, която в последствие е заменена с ортопедична ортеза
„осморка“. Тази осморка съответно е престояла 1 месец и е свалена на 17.08.2018
г. Говори се, че след свалянето й е препоръчана рехабилитация, които препоръки
са повторени на 22.10.2018 г. поради
налични все още болки при абдукция и ротации в лявата раменна става. На
20.11.2018 г. според експерта е документиран нормален обем на движение в левия
горен крайник.
Периодът на възстановяване от медицинска гледна точка
според експерта е бил 3-3,5 м., през първите 15-20 дни болките са били силни, а
в последствие са намалели постепенно-факти, които се потвърждават от
съдържанието на свидетелските показния.
Експертът говори за нормално, но леко забавено протичане
на възстановителния процес. Това се свързва с нуждата от рехабилитация, но
видно от данните в експертизата, а и показанията на майката на ищеца самият той
не се е възползвал от тази възможност и е приел да прави възстановителни процедури сам, а не под надзора на специалист.
Съпоставяне на така изложените факти говори за травма,
която не е изисквала извършването на тежка хирургична интервенция, наложила е
обездвижване на счупеното място и то с ортеза само от 1 месец и продължило
възстановяване още 2-2, 5 месеца след това. Казаното съотнесено с факта, че
самият пострадал не е счел за нужно да посещава специални рехабилитационни процедури
навежда ПАС до извод, че същата като цяло не се е отразила съществено на
психическото и физическото му състояние. Това съотнесено все пак с обстоятелството,
че в един момент ищецът е имал нужда от чужда помощ и е изпитвал силни болки в период от около
15-20 дни навежда ПАС до извод, че размера на дължимото му се обезщетение
следва да се определи на 15 000 лв.
В случая ПАС не счита, че подлежат на обезщетяване
психическите травми от невъзможността да се спортува поради факта, че липсва
данни ищецът да се занимавал професионално с футбол. Не подлежи на обезщетяване
и стреса от невъзможността да се
получава трудово възнаграждение поради факта, че пострадалият е бил
непълнолетен и по- скоро при липсата на други доказателства следва да се
приеме, че е бил УЧЕНИК.
По отношение на така определения размер на обезщетение за
неимуществени вреди ПАС не счита за нужно да обсъжда въпроса подлежи ли той на намаляване
поради съпричиняване по простата причина, че при липсата на отговор в срок не
може да се приеме, че има годно възражение, което да бъде обсъдено в настоящето
производство.
Водим от изложеното ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва от
02.01.2019 г.
Не точно в този смисъл е решението на Сз ОС, което налага
потвърждаването му в частта присъждаща обезщетение за сумата от 15 000 лв.
и отмяната му за разликата между присъденото такова от 25 000 лв. и реално
дължимото от 15 000 лв.
В тази връзка следва да се отмени и осъждането на
ответника за сумата от 400 лв. ДТ и за сумата от 107, 16 лв. присъдени на ищеца
разноски по съразмерност. Съответно ищецът следва да бъде осъден да доплати на
ответника още 173, 75 лв. разноски по
съразмерност за първоинстанционното производство.
Съответно за настоящето производство въззиваемата страна
дължи на дружеството жалбоподател разноски по съразмерност в размер на 280 лв. включващи
ДТ по съразмерност от 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 80 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 203/2019 г.
по описа на Сз ОС решение, с което „З.А.Д.
Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********, гр. С. е осъдено да заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** по банкова сметка ***: ***, BIC: ***., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП настъпило на 17.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя 02.01.2019 г.
до окончателното плащане, както и 160,74 лв. разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 466 от 22.05.2020 г., с което е допълнено постановеното по т. дело № 203/2019
г. по описа на Сз ОС решение в
частта осъждаща застрахователя да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт 600 лв.
ДТ.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 203/2019 г.
по описа на Сз ОС решение в частта, с която
„З.А.Д.
Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№* е осъдено
да заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** по банкова сметка ***: ***, BIC: ***., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП настъпило на 17.07.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя 02.01.2019 г.
до окончателното плащане, която се равнява на разликата между присъдената
от Сз ОС сума от 25 000 лв. и дължимата такава в размер на 15 000 лв.,
както и в частта осъждаща го да плати 107, 16 лв. разноски по съразмерност, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ за сумата от 10 000 лв. предявеният
от Г.К.К., ЕГН **********,*** против „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД,
ЕИК ********, гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№* иск за плащане обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП настъпило на 17.07.2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 466 от 22.05.2020 г., с
което е допълнено постановеното по т. дело № 203/2019 г. по описа на Сз ОС решение в частта осъждаща
застрахователя да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт 400 лв. ДТ
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********гр.С.
още 173, 75 лв. разноски по
съразмерност за първоинстанционното производство, както и сумата от 280
лв. разноски по съразмерност за въззивната инстанция /ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.