РЕШЕНИЕ
№ 1514
Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
МАРИЯНА ШИРВАНЯН |
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20237050701024 / 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Д.Д.
против Заповед № 18-4322-13.04.2023 г. на Началник СГКК-гр.
Варна, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр. Варна за поземлени имоти с идентификатори
№№ 10135.1.261, 10135.1.287, 10135.1.288, сгради с идентификатори №№
10135.1.288.2, 10135.1.288.3, 10135.1.288.5, 10135.1.288.7, 10135.1.288.8,
10135.1.288.9, съгласно скица – проект № 15-1344701-18.11.2022г., по отношение
на нанесени нови обекти в КККР, в частта представляваща схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10135.1.288.10.14 с площ по документ:
62.54кв.м. собственост на С.Д.Д. въз основа на документ: Нотариален акт № **
том ХХV, рег. 10170, дело 5150 от 20.05.2014г. издаден от службата по
вписванията – Варна и Нотариален акт № ** том ХVІ, рег.№ 6454, дело 3187 от
29.03.2013г. издаден от службата по вписванията – Варна.
В жалбата се сочи, че заповедта е издадена в
противоречие с материално-правните разпоредби, при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила поради което моли за
отмяната й. Счита, че одобрените промени не отговарят на действителното правно
и фактическо положение на имотите в сградата собствени на С.Д.Д.. Сочи, че е
налице непълнота на кадастралната карта, защото притежаваният от г-н Д. имат –
гараж не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, а като чест
от друг обект. Считат, че неправилно административният орган е приел, че
гаражът не отговаря на изискванията на §1, т.1б от ДР на ЗКИР и чл.38, ал.4,
т.3 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и всички обекти –
паркоместа и гараж са нанесени под един идентификатор – 10135.1.288.10.14. Сочи
че съгласно Нотариален акт № ** том ХVІ, рег.№ 6454, дело 3187 от 29.03.2013г.
издаден от службата по вписванията – Варна е закупил гараж, самостоятелен обект
с площ от 33.26кв.м. разположен на първи партерен етаж на сградата на ул.“К№17
в УПИ ІІІ-8, отграничен от останалите обекти с конкретно посочени граници и
имащ самостоятелен достъп, който незаконосъобразно не е получил отделен
идентификатор в оспорената заповед. Намира, че с направеното вписване,
кадастралната карта не отразява актуалното предназначение на обекта. Сочи, че
заснемането на обект на сграда със самостоятелен идентификатор не доказва само
по себе си, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но било
индиция за това, че притежава характеристиките на такъв и има посоченото
предназначение. Релевира, че нарушението на чл.146, т.4 от АПК е свързано с
нарушението на материалноправните разпоредби на ЗКИР и подзаконовите нормативни
актове по приложението му, водещо до неспазване на изискването за пълнота,
актуалност и точност на съдържанието на КККР. Намира, че оспореният
административен акт е издаден при неизяснени факти, в нарушение на
административно производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и в несъответствие с предвидената от закона цел.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуални представители, поддържа жалбата, иска отмяната на
оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. От процесуалните
представители са представени писмени бележки при приключването на съдебното
заседание. Иска се отмяната на акта и връщането му на компетентния орган.
Ответната страна Началник СГКК-гр. Варна не
се явява, не изразява становище.
Заинтересованите страни намират жалбата за
неоснователна и молят отхвърлянето й. Считат, че при учредяването на правото на
строеж е предвиден строеж на паркоместа, а не на гараж. Сочат, че в одобрените
от Община Варна инвестиционен проект ( архитектурни проекти) на сградата,
обектът, за който жалбоподателят претендира да бъде вписан като самостоятелен
обект - гараж с отделен идентификатор, представлява паркоместа, както и, че
нито към дата на съставянето на нотариалния акт, нито към дата на становището
им до съда в Община Варна, район Одесос няма постъпил и одобрен екзекутив, с
който да се извършва промяна на паркоместата в гараж. Цитират разпоредбата на
чл.175, ал.2 от ЗУТ, съгласно който предаването на екзекутивната документация
се удостоверява с печат на съответната администрация поставен върху графичните
и текстови материали и същата е част от издадените строителни книжа. Намират,
че след изготвяне на екзекутивната документация при условие, че в нея бъде
отразен гараж и завършването на строежа жалбоподателят може да иска изменение в
кадастралния регистър. Правят извод, че към момента жалбоподателят няма
документи които да определят промяната на статута на паркоместата.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и след проверка на
оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл. 54, ал.6 ЗКИР, като разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Заповед №
18-4322-13.04.2023 г. на Началник СГКК-гр. Варна, с която е одобрено
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобрена със заповед № РД -18-194/27.03.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо
поземления имот от 08.02.2022г., съгласно скица – проект
№15-1344701-18.11.2022г., състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда
с идентификатор 10135.1.228.10: в частта относно схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.288.10.14.
Оспорената заповед на Началника на служба по
геодезия, картография и кадастър-гр. Варна е постановена от надлежен орган
съгласно чл. 54, ал.4 ЗКИР, в кръга на неговата
компетентност. Уредбата на чл. 51, ал.1 и ал.2 ЗКИР задължава службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота да поддържа в актуално
състояние кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съгласно чл. 51, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните
регистри се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; непълноти или грешки или явна фактическа грешка. В
случая изменението е предприето поради изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с
целта на закона.
От данните по административната преписка се
констатира, че:
Със Заповед № 18-4322-13.04.2023 г. на
Началник СГКК-гр. Варна на основание чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1,
т.2 от ЗКИР, заявление вх.№ 01-650443-08.11.2022г. от Л.Р.Р-М и Удостоверение
за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри № 25-352576-02.11.2022г. издадено от СГКК – гр. Варна е одобрено
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобрена със заповед № РД -18-194/27.03.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо
поземления имот от 08.02.2022г., съгласно скица – проект
№15-1344701-18.11.2022г., състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда
с идентификатор 10135.1.228.10: схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.288.10.14: площ 62.54кв.м., собственост на:
С.Д.Д. въз основа на документ Нотариален акт
№ ** том ХХV, рег. 10170, дело 5150 от 20.05.2014г. издаден от службата по
вписванията – Варна;
С.Д.Д. въз основа на документ Нотариален акт
№ ** том ХVІ, рег.№ 6454, дело 3187 от 29.03.2013г. издаден от службата по
вписванията – Варна;
Пею Г.П. въз основа на документ Нотариален
акт№ 1** том СХІ, рег.№ 34517, дело 26203 от 20.12.2005г. издаден от службата
по вписванията – Варна;
М.К.П. въз основа на документ Нотариален
акт№ 1** том СХІ, рег.№ 34517, дело 26203 от 20.12.2005г. издаден от службата
по вписванията – Варна.
Производството по издаване на заповедта е
започнало по Заявление на Л.Р.Р-М за 1.) 1016. Нанасяне на настъпили промени в
кадастралната карта, вид: обикновена: до 14дни. За обекти: Поземлени имоти №№
10135.1.287; 10135.1.288 гр. Варна, район Одесос; жилищни сгради №№
10135.1.288.2; 10135.1.288.3; 10135.1.288.5; 10135.1.288.7; 10135.1.288.8;
10135.1.288.9 и 2)1449. Издаване на схема на самостоятелен обект, вид:
обикновена, 7 дни. За обект: Поземлен имот с идентификатор 10135.1.288 гр.
Варна, район Одесос.
Приложение към удостоверение за приет проект
за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори: 10135.1.288;
10135.1.287, 10135.1.261 и сгради с идентификатори:10135.1.288.9,
10135.1.288.8, 101135.1.288.7, 10135.1.288.5, 10135.1.288.3 и 10135.1.228.2,
като е посочено, че изменението се състои в заличаване на обектите с
идентификатори:10135.1.288.9, 10135.1.288.8, 101135.1.288.7, 10135.1.288.5,
10135.1.288.3 и 10135.1.228.2; промяна на границите в следните съществуващи
обекти в КККР с идентификатори: 10135.1.288; 10135.1.287, 10135.1.261 и
нанасяне на нов обект – сграда с проектен идентификатор 10135.1.228.10,
проектна площ:172 кв.м.; предназначение жилищна сграда – многофамилна, брой
етажи:5.
Към административната преписка е приложено
разрешение за строеж № 33/31.01.2006г. на гл. архитект на Община Варна за
строежа на сградата, предмет на изменението на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Допълнително със заповед № 01.01.11.2010г. на гл.
архитект на район „Одесос“ като възложител и собственик в разрешението за
строеж е вписан С.Д.Д..
Представени са виза за проектиране на сграда
със строителен режим с приложена към нея скица.
Представен е акт за приемане на конструкция,
удостоверение от главния архитект на район „Одесос“ и констативен протокол от
20.05.2022г. на комисия от главни експерти УТ при район „Одесос“ Община Варна.
В констативният протокол е посочено, че „Жилищната сграда“ с административен
адрес ул.“К№17 в УПИ ІІІ-8, представляващ имот с идентификатор № 10135.1.288,
кв.157, по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна е завършен до степен „груб строеж“,
включително покрив на сградата и изпълнени довършителни работи по смисъла на
§5, т.46 от ДР на ЗУТ. Приложени са таблица за разпределяне на собствеността
върху земята, таблици за определяне на квадратурата и идеални части за обекта,
обяснителна записка към техническия архитектурен проект, в която е посочено, че
жилищната сграда е четириетажна – сутерен, партер, три жилищни етажа и
терасовиден етаж и разполага със следните помещения по етажи …. – първи етаж
/партер/ безистен за паркиране на автомобили, вътрешен двор – общо 8
паркоместа, вход за жилищната част със стълбище и асансьор, едно ателие;
приложена е ситуация на сградата изготвена от арх. Л.П, като от скицата на ет.
първи се вижда, че е предвидено да има шест паркоместа в обхвата на безистена и
две във вътрешния двор.
С Удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №
25-352576-02.11.2022г. относно поземлени имоти с идентификатори: 10135.1.288;
10135.1.287, 10135.1.261 и сгради с идентификатори:10135.1.288.9,
10135.1.288.8, 101135.1.288.7, 10135.1.288.5, 10135.1.288.3 и 10135.1.228.2.
Посочено е, че проектът и документите към него отговарят на изискванията по
чл.75 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл.14 и чл.16 от
Наредба № РД – 02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което проектът за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е приет. Посочено е,
че неразделна част от удостоверението е графичната част от проекта за изменение
внесен с вх.№ 01-613134-21.10.2022г.
От уведомление до Е.Б.С; до Е.Б.С, Р.С.С
и С.Б.С;
П.С.П, М. Я.П, А.П.Ксе констатира, че посочените лица на основание чл.26, ал.1
от АПК са уведомени, че по повод подаденото заявление от 08.11.2022г. до СГКК
Варна от Л.Р.Р-М е започнала процедура за изменение на кадастралната карта на
гр.Варна за посочените по-горе имоти. Дадена е възможност на основание чл.34,
ал.3 от АПК на посочените лица да се запознаят с документите по заявлението,
представеният нов проект за изменение на КК и издаденото Удостоверение №
25-352576-02.11.2022г. и да направят писмени искания и възражения, и в случай
на несъгласие с исканото изменение да представят документите, доказващи
претенции и права.
Констатира се, че няма доказателства на
жалбоподателя да е връчено уведомление за започналото административно
производство.
Констатира се, че на жалбоподателя на
24.04.2023г. е връчена издадената Заповед № 18-4322-13.04.2023 г. на Началник
СГКК-гр. Варна (стр.109 от административната преписка).
В хода на съдебното производство е
представено от жалбоподателя техническото становище (без данни за идентичността
му с представеното пред нотариусът изповядал покупко-продажбата по НА №42, том
І, рег.№ 2956, дело № 38 от 2013г.) на арх. Л.П от данните в което се
констатира, че след запознаването й с проекта на жилищната сграда с адрес ул.“К№17
в УПИ ІІІ-8, представляващ имот с идентификатор № 10135.1.288, кв.157, по плана
на 11-ти м.р. на гр. Варна счита, че паркоместа № 9 и № 10, разположени на
първия (партерен) етаж на сградата, всяко от които съответно със застроена площ
от 16.45кв.м./16.25кв.м. ведно с 4.80кв.м./4.74кв.м. идеални части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, с обща площ на паркомястото и
общите части 21.25кв.м./ 20.99кв.м., при граници: ул.“Крепостна“, паркомясто
№7, паркомясто №10, маневрено хале/ателие, вътрешен двор, паркомясто №8,
маневрено хале счита, че двете паркоместа отговарят на техническите изисквания
за самостоятелен обект гараж разположен на първия (партерен) етаж на сградата
находяща се на ул. “К№17 със застроена площ от 33.26 кв.м., 9.54кв.м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
с обща площ на паркоместата и общите части 42.80кв.м. при граници ул. К**, паркомясто № 7,
паркомясто №8, вътрешен двор, ателие, стълбищен коридор.
В хода на съдебното производство е
представен от жалбоподателя НА №42, том І, рег.№ 2956, дело № 38 от 2013г. от
данните в който се констатира, че предмет на продажба от Г.К.Г, като продавач и
С.Д.Д. като купувач е гараж разположен в жилищната сграда, завършена в груб
строеж находяща се на адрес ул.“К№17 в УПИ ІІІ-8, представляващ имот с
идентификатор № 10135.1.288, кв.157, по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна със
застроена площ от 33.26 кв.м., 9.54кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, с обща площ на
паркоместата и общите части 42.80кв.м. при граници ул. “К№17, паркомясто № 7,
паркомясто №8, вътрешен двор, ателие, стълбищен коридор.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят е посочил, че поставената в представената от него скица в
червено преграда между неговите паркоместа и тези на другите собственици не е
изградена на място.
Съдът съобрази, новелата на чл.37, ал.4 от ЗУТ, съгласно която „В сграда в режим на етажна собственост необходимите места
за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във:
1.паркинг – гараж със статут на
самостоятелен обект в сградата, или
2.паркинг – гараж със статут на обща част в
сградата, или
3.отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.“ Разпоредбата е
нова, обнародвана в ДВ, бр. 101 от 2015 г. и е влязла в сила
след съставянето на НА №42, том І, рег.№ 2956, дело № 38 от 2013г.
Цитираната разпоредба урежда статута на
паркингите и паркоместата в сградите, които статут се отразява при вписването
на данните за тях в кадастралната карта и кадастралния регистър. Нормата
предвижда, че местата за паркиране в сграда в режим на етажна собственост
(каквато безспорно е сградата на ул. “К№17) следва да бъдат предвидени в
инвестиционния проект.
В инвестиционния проект за сградата на ул. “К№17
за партерен етаж не е предвиден гараж, предвидени са 8 паркоместа и същите,
предвид липсата на изменение на инвестиционния проект в тази част, следва да
бъдат отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно
изискванията на чл.37, ал.4 от ЗУТ. Не е спорно между страните, че между
паркоместата закупени от г-н Д. (посочени като гараж в нотариалния му акт) и
останалите паркоместа в партерния етаж не е налице физическа граница и, че
същите на са обособени самостоятелно. Те са били към момента за закупуването им
и към момента на откритото съдебно заседание паркоместа, а не гараж с физическа
преграда между тези паркоместа и останалите в паркинга на сградата.
Не са налице условията на §1, т.1 от ДР на
ЗУТ паркоместата собствени на г-н Д. да бъдат признати за самостоятелен обект в
сграда и да получат идентификационен номер по кадастралната карта и
кадастралните регистри. Съгласно цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Налице е само една
от предвидените предпоставки – правото на собственост върху част от
пространството. Не са налице другите две предпоставки – да е обособена част от сградата и да има самостоятелно функционално предназначение. Паркоместата са
включени в общото пространство в сградата – партер, предвиден функционално за
паркирането на МПС на собствениците на жилища в сградата. Паркоместата
собствени на г-н Д. не са обособени чрез изграждане на физическа преграда или
стени в самостоятелно помещение. Функционалното им предназначение не се
различава от функционалното предназначение на останалата част от помещението, а
именно за паркиране на МПС.
Съгласно чл.17, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството посл. обн., ДВ изм. и доп., бр. 72 от 31.08.2021
г., в сила от 1.10.2021 г. „Очертание на самостоятелен обект в сграда
или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от:
1. одобрен инвестиционен проект;
2. граници, описани в документ за
собственост и измервания на място.“, а съгласно чл.62, ал.1 и ал.2 от същата
наредба: „(Изм. – ДВ, бр. 72 от 2021 г. ,
в сила от 1.10.2021 г.) Новопостроена сграда, преустройство, реконструкция,
надстрояване или пристрояване, с което се променя граница или очертание на
сграда или самостоятелен обект в сграда, или в съоръжение на техническата
инфраструктура, се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри след
завършване на строежа. Завършването на строежа се удостоверява с констативен
акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ (приложение № 15
от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) или с акт за приемане на
конструкцията (приложение № 14
от Наредба № 3 от 2003 г.) и констативен протокол по чл. 181, ал. 3 ЗУТ.“ и „(Изм. – ДВ, бр. 72 от 2021 г. , в сила от 1.10.2021 г.) В
случаите на преустройство завършването му се удостоверява с констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ (приложение № 15
от Наредба № 3 от 2003 г.). Несъществени отклонения от
инвестиционния проект, с които се променят основни кадастрални данни на сграда
или самостоятелен обект, извършени след нанасяне на обектите в кадастралната
карта, но преди въвеждането им в експлоатация, се изменят въз основа на
екзекутивната документация по чл. 175, ал. 2 ЗУТ.“
От доказателствата по административната
преписка се констатира, че нанасянето на сградата, в която се намират спорните
паркоместа в кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено въз
основа на одобрен инвестиционен проект (изискване предвидено в чл.17, ал.3, т.1
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството в приложимата към
момента на нанасянето на обектите в кадастралната карта и кадастралните
регистри редакция, а за доказването на фазата на строежа – т.е., че е завършен
грубият строеж е удостоверено с акт за приемане на конструкцията и констативен
протокол, като в посочените документи, както и в другите приложени към
административната преписка (разрешение за строеж, обяснителна записка към
технически архитектурен проект и в самият архитектурен проект и не се съдържат
данни за допуснато изменение и съответно предвиждане за строеж на самостоятелен
обект – гараж на мястото на двете паркоместа, а именно тези с №№ 9 и 10.
Налага се извод, че като не е нанесъл двете
паркоместа като самостоятелен обект гараж, а е нанесъл самостоятелен обект
паркинг, разположен на част от партерния етаж, началникът на СГКК Варна е издал
съответен на материалния закон акт.
След изграждането на физическата преграда
между паркоместата собствени на г-н Д. и на заинтересованите лица и
снабдяването с необходимите документи би могло да бъде извършено изменение на
кадастралните карти и кадастралните регистри в искания от г-н Д. смисъл.
Доводите на жалбоподателя, че заповедта на
началника на СГКК в оспорената й част противоречи на документа му за
собственост по отношение на процесния обект и на техническото становище на арх.
Панайотова, при съобразяване на Решение №
171 от 8.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б.
Ц („Както вече беше изтъкнато, предмет на процесния по
настоящото дело предварителен договор от 4.08.2010 г., съгласно уговореното в
него, е не паркомясто, а "паркомясто-гараж" №. Съобразно цитираната
по-горе съдебна практика, предварителният договор за продажба на паркомясто е
нищожен поради невъзможен предмет. В съдебната практика (включително
цитираната) обаче никога не е имало съмнение, че предварителният договор за
продажба на гараж, включително когато последният не е още изграден, т. е. -
представлява бъдеща вещ към момента на сключването на предварителния договор,
не е нищожен, а е действителен и валидно поражда правни последици, тъй като
гаражът представлява самостоятелен обект на правото на собственост и
ограничените вещни права, респ. - е и годен обект на вещно-прехвърлителни
консенсуални сделки. В случая е налице именно такава хипотеза. Към момента на
сключването на процесния предварителен договор, съгласно първоначалния проект в
сутеренния етаж на сградата са били предвидени паркоместа, поради което в
предварителния договор страните алтернативно са посочили процесния обект и по
този начин. Съгласно изготвения впоследствие и одобрен на 1.03.2011 г., проект
за промяна по време на строителството, обаче са били изградени и въведени в експлоатация
на 2.05.2011 г. (ведно с цялата сграда), отделни обособени гаражни клетки, т.
е. гаражи на сутеренния етаж от сградата, като конкретно процесното паркомясто
№ и съседното паркомясто № - всяко с площ от по 12 кв. м. по първоначалния
проект, съгласно проекта за промяна са били обединени в една гаражна клетка
(гараж) с площ 24 кв. м. и със самостоятелен идентификатор, т. е. - възникнала
е, уговорената като алтернатива в процесния предварителен договор, бъдеща вещ -
гараж, който в случая представлява и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР
на ЗУТ.“),
Решение № 222 от 30.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 4076/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И („Паркомястото не може да е самостоятелен обект на право
на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг обект
(решение № 53
от 5.05.2009 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 5871/2007 г.). Паркомястото в един
гараж е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажна
собственост (решение № 1*
от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3834/2007 г., ВКС III г. о.). То не може да бъде
обект на прехвърлителна сделка вън от обекта, от който това
"паркомясто" е част.“) и Решение № 1159
от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2007 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Б.
Б („Паркомястото в един гараж е правно
невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажната собственост,
но самият подземен гараж е такъв обект.“), съдът намира за неоснователни. Към
момента на сделката обективирана в НА №42, том І, рег.№ 2956, дело № 38 от
2013г., както и към момента на разглеждане на делото не са налице
доказателства, че двете паркоместа са отделени чрез физическа прегради в
самостоятелен напълно отграничен от останалата част от помещението обект,
поради което и не са самостоятелен обект в сградата, който като такъв да
подлежи на нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри и да получи
самостоятелен идентификационен номер.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за
приложимост по отношение на процесния обект на чл.38, ал.4, т.3 от Наредба № РД
– 02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Цитираната разпоредба урежда
следното: “ Заснемат се всички сгради с изключение на паянтови стопански сгради без масивни основи, паянтови
стопански сгради с масивни основи, които са с височина, по-малка от 2 m, или с
площ, по-малка от 3 m2.“ В случая сградата е заснета и нанесена в
кадастралната карта. Спорът е за нанасянето в кадастралната карта и
кадастралните регистри на собствените на жалбоподателя паркоместа.
Жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора направеното искане
от жалбоподателя, чрез процесуалните му представители, за осъждане на ответника
да заплати разходите по воденето на делото се явява неоснователно.
Не е направено искане от ответника и от
заинтересованите страни за присъждане на разноски, поради което съдът не
обсъжда такива.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Д.Д.
против Заповед № 18-4322-13.04.2023 г. на Началник СГКК-гр. Варна, с която е
одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр. Варна за поземлени имоти с идентификатори №№
10135.1.261, 10135.1.287, 10135.1.288, сгради с идентификатори №№
10135.1.288.2, 10135.1.288.3, 10135.1.288.5, 10135.1.288.7, 10135.1.288.8,
10135.1.288.9, съгласно скица – проект № 15-1344701-18.11.2022г., по отношение
на нанесени нови обекти в КККР, в частта представляваща схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10135.1.288.10.14 с площ по документ:
62.54кв.м. собственост на С.Д.Д. въз основа на документ: Нотариален акт № **
том ХХV, рег. 10170, дело 5150 от 20.05.2014г. издаден от службата по
вписванията – Варна и Нотариален акт № ** том ХVІ, рег.№ 6454, дело 3187 от
29.03.2013г. издаден от службата по вписванията – Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия: |
||