№ 212
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000735 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260217 от 25.05.2021 г., постановено по т.д. № 972 по
описа за 2019 г., П. окръжен съд е:
- Осъдил ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., да заплати на П. АТ. Р., следните суми:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане,
изразяващи се в претърпени болки и страдания следствие на получена средна
телесна повреда - разкъсно-контузна рана на дясното коляно с непълно
счупване на горния край на голямопищялната кост и разкъсване на
съединително-тъканната връзка на капачката на долен десен крайник, както и
преживян стрес, депресия, загуба на семейството, притеснения за това, че не
може да се грижи за себе си и за двете си непълнолетни деца; сумата общо от
1470.61 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на
иска 12.11.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща
/обезщетение за/ имуществени вреди от заплатени разходи по проведеното
лечение на получените увреждания, като всички вреди са следствие от
претърпяно от ищеца на 28.04.2017 г. ПТП на пътна връзка на надлез „Р.” в
гр. П., причинено виновно от В.С.К., при управление на л.а. „М.” с рег. №
*********, установено с Решение № 1115 от 11.06.2019г по НАХД №
3068/2019 г. по описа на РС – П.;
1
- отхвърлил иска за заплащане на лихва за забавено плащане на
главницата от 60 000 лева за периода от 06.06.2017 г. до 08.08.2019 г.
включително, като неоснователен;
- осъдил ЗД „Б.И.“ АД, да заплати на адв. Г. КР. Т., от АК – П., като
пълномощник на П. АТ. Р., сумата от 2374.12 лева – дължимо възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА за адвокатска защита пред първоинстанционния съд;
- ЗД „Б.И.“ АД да заплати по сметка на ОС – П. сумите от 2458.83 лева -
дължима държавна такса за разглеждане на делото и 506.20 лева - разноски
за експертизи.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител обжалва
решението в частта, с която е уважен предявеният срещу дружеството иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди за разликата над сумата от 45 000 лева до уважения
размер от 60 000 лева, с искане решението да бъде отменено в тази част и се
постанови друго, с което се намали размера на присъденото застрахователно
обезщетение за описаните вреди, съответно да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
От ищеца П. АТ. Р. е постъпила насрещна въззивна жалба против
описаното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане
на лихва за забавено плащане на главницата от 60 000 лева, за периода от
06.06.2017 г. до 08.08.2019 г. Искането е в тази част решението на П. окръжен
съд да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което лихвата върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди се присъди от заявената
дата – 06.06.2017 г. /датата на депозиране на заявление до застрахователя за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до окончателното
изплащане, както и да му се присъдят сторените деловодни разноски във
въззивното производство.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред П. окръжен съд е било образувано по предявени
от П. АТ. Р. против ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени осъдителни искове за
заплащане на следните суми: 60 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
претърпените от него физически и психически болки и страдания и влошено
качество на живот, вследствие на получени увреждания от претърпяно на
28.04.2017 г. ПТП: разкъсно-контузна рана на дясното коляно с непълно
счупване на горния край на голямопищялната кост; разкъсване на
съединително-тъканната връзка на капачката на долен десен крайник;
счупване на петната кост на дясното ходило, както и душевна болка,
2
продължително страдание, психически дискомфорт и емоционална
потиснатост и необратими последици в личния живот, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане –
06.06.2017 г. до окончателното изплащане; 1470,61 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, вследствие уврежданията от описаното ПТП,
представляващи разходи за остеосинтезни средства, лекарства, такси и
консумативи, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от заплатени разходи по проведеното лечение на получените
увреждания.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 28.04.2017 г. около 17.25 часа, в гр. П., на ул. „К.“ – кръстовище с
„ръкав“ към надлез „Р.“, при управление на МПС - л.а. „М.“ с рег. №
*********, водачът В.С.К. в нарушение на правилата за движение, не
пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил „Н.“ с рег. №
*********, при което, вследствие настъпилия удар между двата автомобила,
водачът на л.а. „Н.“, П. АТ. Р. е получил различни телесни увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът
на лекия автомобил л.а. „М.“ с рег. № *********, В.С.К., който с решение №
1115 от 11.06.2019 г. по АНД № 3068/2019 г. на П. районен съд е признат за
виновен за описаното деяние, освободен е от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание. Съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 413,
ал.2 и ал.3 НПК - влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „М.“
с рег. № ******, към деня на произшествието е имал сключен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по
застрахователна полица №**************, валидна до 06.11.2016 до
05.11.2017 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищецът П.Р. е получил
следните увреждания: счупване на горния край на голямо пищялна кост;
разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно; скъсване на собствено
сухожилие на капачката на дясното коляно; счупване на дясната пета;
контузия на главата.
Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложило
първоначална хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение
през периода от 28.04.2017 г. до 04.05.2017 г. - за наместване фрактурата на
дясната подбедрица и поставяне на винт, поставяне на облекчаващ тел на
капачката, поставяне на Тутурна шина с имобилизация на оперирания крак
след изписването за 45 дни. След изтичане периода на зарастване на
3
сухожилието, поради настъпили усложнения, ищецът претърпял още няколко
операции, както следва: от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г. - за отстраняване на
облекчаващия тел и започване на раздвижване; от 17.10.2017 г. до 20.10.2017
г. - за извършване на артроскопия с отстраняване на частично прекъснатия
вътрешен мениск и обработка на увредени хрущялни повърхности; от
04.01.2018 г. до 07.02.2018 г. - за отстраняване на металния винт.
След всяка операция е следвал възстановителен период в домашен
режим и провеждане на рехабилитации, като през целия период след
инцидента и извършените операции, ищецът е бил напълно обездвижен, не
можел да се придвижва без чужда помощ и без инвалиден стол, както и да се
обслужва самостоятелно, през един доста продължителен период.
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
СМЕ на вещото лице д-р Д.М. самият период на възстановяване на ищеца
продължава и понастоящем – повече от три години след получаването на
травмите, което се дължи на настъпилите вследствие уврежданията и
продължителната имобилизация усложнения на пострадалия крак – болестта
на Зудек – локална остеопороза, алгоневродистрофия. Освен с болка, тези
усложнения са свързани и с постоянни оттоци на крака и ограничени
болезнени движения на близко стоящите стави. Лечението е бавно и
продължително, като към датата на изготвяне на експертното заключение към
27.05.2020 г. е констатирано, че ищецът не се е възстановил напълно от
получените травми, придвижва се самостоятелно с леко накуцваща походка,
има отток в долната част на десния крак, ограничена флексия до 80 градуса и
екстензия до 170 градуса на дясното коляно.
Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични
увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и
страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно
затруднения на движението на десния крак, множеството травми на този
крайник и произтеклите от тях усложнения са били свързана и със силни
болки, няколко травмиращи оперативни интервенции, продължително
обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства –
затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности,
включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки
навременното лечение, както и обездвижването на пострадалия крайник,
предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването на ищеца е
продължило през един значителен период и все още не е приключило
напълно. В тази връзка е установено, че Р. продължава и понастоящем да
търпи болки, особено при по-дълго натоварване и при промяна на времето,
страданията са силно изразени, поради продължителното лечение и засягане
на важни ставни структури в областта на засегнатия крак.
Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания
и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден
възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно и върху
4
психическото състояние на ищеца, което в крайна сметка е рефлектирало в
личния му живот и довело до допълнителни неблагополучия в личен, семеен
и професионален план. Преживените страдания, бавното и мъчително
възстановяване, както и невъзможността да работи и издържа семейството си,
са довели до влошаване на отношенията между ищеца и съпругата му, а в
последствие - и до развод, което също се отразило зле на психическото му
състояние. Според показанията на свид. П. Р.а – майка на ищеца, която се е
грижила и е помагала на семейството след преживаното, П. „преживял
ужасен срив“, „станал развалина“, „не знаел на кой свят какво да направи“.
Независимо, че не успял да се възстанови напълно, ищецът се принудил да
започне отново работа като международен шофьор, за да издържа
семейството си – майка си и двете си деца.
Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493
от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.
Основният спор между страните е свързан с размер на дължимите
обезщетения за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, П. окръжен съд се е
съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и
степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на
заключенията на съдебно-медицинската и САТЕ, както и на свидетелските
показания.
Основните, поддържани във въззивната жалба оплаквания на ответното
застрахователно дружество, за несъответствието на определения с
обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за
неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените
от ищеца болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП
травми, са неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични
увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от
характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване
на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг
период и все още неотшумели напълно. В случая, вследствие процесното
5
ПТП, ищецът е получил множество счупвания на десния крак, което е
наложили извършването на няколко последователни операции. Въпреки
проведеното продължително лечение и рехабилитации, тези травми са довели
до усложнения и трайни физически увреждания. Освен това болките са били
съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на
телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване
качеството на живот на пострадалия и до значителни промени в него -
затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването,
невъзможност за един дълъг период да работи и да издържа семейството си.
От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че макар и млад човек,
пострадалият все още не се е възстановил напълно; че освен физическите
болки и ограничения е претърпял и нервен срив, свързан с невъзможността да
работи през един продължителен период, да издържа семейството, като
всички тези трудности на свой ред са довели до разстройство на брака му,
развод и произтичащите от това социални, битови и финансови затруднения.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди ще следва да се съобрази и с реалните социално-
икономически условия и стандарта на живот в страната.
Като важен индикатор за тези условия и стандарта на живот в страната
могат да бъдат разглеждани ръста на минималната работна заплата,
необходимите средствата за издръжка, както и лимитите на застраховане по
чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като
самостоятелни фактори при определяне размера на обезщетението,
представляват ориентир за промените в конкретните обществено -
икономически и социални условия в страната към момента на увреждането
спрямо предхождащите периоди. Всички тези фактори бележат постоянен
ръст, както през годината на настъпване на застрахователното събитие спрямо
предходната, така и през следващите години, през които са търпени вредите.
Минимална работна заплата през 2017 г. е възлизала на 460 лева при 420 лева
за 2016 г., съответно – 510 лева, 560 лева и 610 лева през следващите три
години; минималният месечен доход, необходим за издръжката на един човек
през 2016 г. е възлизал на 560 лева, а през 2017 г. - на 575 лева, съответно за
месечната издръжката на четиричленното семейство на пострадалия през 2017
г. са били необходими поне 2300 лева. Настъпилите промени в размера на
всички тези показатели и по-точно - увеличението на минималните им
размери през 2017 г. спрямо предходните години, също следва да се отчетат
при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като
израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
6
и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 60 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Неоснователно от друга страна поддържаното във насрещната въззивна
жалба от ищеца искане, законната лихва върху присъдените обезщетения да
се присъди от датата на уведомяване на застрахователя за предявяване на
застрахователната претенция. Според ищеца, уведомяването е извършено на
06.06.2017 г., поради което лихвата за забавено плащане на дължимото
застрахователно обезщетение се дължала от тази дата.
В тази насока ищецът се позовава на приложеното към исковата молба и
прието по делото заявление за заплащане на неимуществени вреди
„гражданска отговорност“ /л.13-л.15 от т.д. 972/2019 г./. Доколкото в
отговора на исковата молба ответникът е оспорил получаването на това
заявление от дружеството, в тежест на ищеца е установяването на този факт.
Тъй като по делото не са представени доказателства, установяващи факта на
връчване/получаване на това заявление от страна на застрахователя, следва да
се приеме, че той е бил уведомен за искането на пострадалия да му бъде
заплатено застрахователно обезщетение едва със заявлението от 18.07.2019 г.
/л.27-л.30/, към което са били приложени и необходимите документи относно
процесното ПТП, получените увреждания, проведеното лечение и пр. и чието
получаване от застрахователното дружество е удостоверено с входящ номер и
дата на получаване.
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
изрично е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава,
както следва:
- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
- от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Предвид установената дата на подаване на уведомлението от ищците до
ответното дружество – 18.07.2017 г. и съобразно с разпоредбата на чл.497 КЗ,
в случая лихвата би била дължима, считано от датата, следваща изтичане на
срока от 15 работни дни за произнасяне по претенцията на ищеца – 09.08.2017
г., както е приел и първоинстанциинният съд. В тази част решението също е
правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в
полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Г. КР. Т. от АК – П.
7
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. и съразмерно с присъденото в полза на ищеца обезщетение, което е
предмет на въззивната жалба, възлиза на 980 лева.
Ответникът установява действително извършени във въззивното
производство разноски в общ размер на 2580 лева, от които следва да му се
присъдят 1080 лева с включен ДДС – сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по подадената от ищеца насрещна въззивна жалба.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С решение № 260217 от 25.05.2021 г., постановено
по т.д. № 972 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд в частта с която:
- ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на П. АТ. Р., обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 45 000 лева до сумата от
60000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 09.08.2019 г. до
окончателното изплащане, изразяващи се в претърпени болки и страдания
следствие на получена средна телесна повреда - разкъсно-контузна рана на
дясното коляно с непълно счупване на горния край на голямопищялната кост
и разкъсване на съединително-тъканната връзка на капачката на долен десен
крайник, както и преживян стрес, депресия, загуба на семейството,
притеснения за това, че не може да се грижи за себе си и за двете си
непълнолетни деца; които вреди са следствие от претърпяно от ищеца на
28.04.2017 г. ПТП на пътна връзка на надлез „Р.” в гр. П., причинено виновно
от В.С.К., при управление на л.а. „М.” с рег. № *********, установено с
Решение № 1115 от 11.06.2019г по НАХД № 3068/2019 г. по описа на РС – П.;
- е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забавено плащане на
главницата от 60 000 лева за периода от 06.06.2017 г. до 08.08.2019 г.
включително, като неоснователен;
- ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. Г. КР. Т., от АК – П., като
пълномощник на П. АТ. Р., сумата от 2374,12 лева – дължимо възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА за адвокатска защита пред първоинстанционния съд;
- ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – П. сумите от
2458,83 лева - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 506,20
лева - разноски за експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на адв. Г. КР. Т.,
ЕГН ********** от АК – П., сумата 980 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство на ищеца П. АТ. Р., ЕГН ********** в производството по в.
8
т. д. № 735 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. АТ. Р., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ********** сумата 1080 лева с включен ДДС, за сторените в
производството по в.т.д. № 735 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд разноски за адвокатско възнаграждение за защита по
подадената от ищеца насрещна въззивна жалба.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9