М О Т И В И
към присъда № 50 от 21.03.2018
година
по н.о.х.дело № 539 на Старозагорския районен съд
по описа за 2018 година:
Обвинението против подсъдимия А.Т.М., ЕГН **********, е за
това, че на 10.11.2017 год. в гр.Стара Загора отнел чужди
движими вещи – пари (сумата от 330 лева), собственост на „Темпа 2016” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, с МОЛ М.А.И., от владението на
...без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен
рецидив – престпление
по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и „б“ от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от ощетеното юридическо лице „ТЕМПА 2016” ЕООД
гр.Стара Загора против подсъдимия А.Т.М. граждански иск за сумата от
330 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди вследствие на отнетите
им от подсъдимия
на 10.11.2017 год. в гр.Стара Загора движими вещи – пари, а ощетеното юридическо лице „ТЕМПА 2016” ЕООД гр.Стара Загора, беше
конституирано като граждански ищец в наказателното производство.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа
обвинението и пледира
подсъдимия
да бъде
признат за виновен, като му бъде определено наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години, размерът на което на основание чл.58а от НК
да бъде намален с една трета и съответно бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и четири месеца, като бъде постановено
изтърпяването при първоначален „строг” режим и при изпълнението му бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Гражданският ищец „ТЕМПА 2016” ЕООД гр.Стара
Загора моли гражданския иск да
бъде уважен изцяло.
Служебният защитникът адв.З.К. не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния му да бъде определено наказание „лишаване
от свобода” за срок от осемнадесет месеца, размерът на което на основание
чл.58а от НК да бъде намален с една трета съответно бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година.
Подсъдимият А.Т.М. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на
защитника
си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
А.Т.М. е осъждан
многократно, като влияние върху
квалификацията на настоящото му деяние оказва:
осъждането му на „лишаване от свобода” за срок от три години, изтърпяно
ефективно на 24.04.2013 год., което наказание му е било определено и наложено
при условията на чл.25 от НК за деянията по чл.149, ал.2 във връзка с ал.1 и по
чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК,
предмет на осъжданията му по н.о.х.дело № 2048/2010 год. на РС-Стара Загора,
н.о.х.дело № 6803/2010 год. на РС-Пловдив, н.о.х.дело № 948/2010 год. на
РС-Свиленград, н.о.х.дело № 856/2010 год. на РС-Свиленград и н.о.х.дело № 97/2012 год. на РС-Харманли;
осъждането му на „лишаване от свобода” за срок от четири години и седем
месеца, изтърпяно ефективно на 14.08.2017 год., което наказание му е било
определено и наложено при условията на чл.25 от НК за деянията по чл.325, ал.4
във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, по чл.144, ал.3 във връзка с ал.2 от НК и по чл.149,
ал.5, т.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, предмет на осъжданията му по н.о.х.дело № 1717/2013
год. на РС-Стара Загора и н.о.х.дело № 1170/2013 год. на ОС-Пловдив.
Предвид цитираните осъждания деянието на подсъдимия, предмет на настоящото
производство е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, тъй като
е извършил същото след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не
е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, като към
датата на извършване на деянието
не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди
съгласно чл.30, ал.1 от НК.
На 10.11.2017 год. около 08,00 часа
сутринта св....била на
работа в кафене „Милано”, собственост на „Темпа 2016” ЕООД гр.Стара Загора и находящо се в гр.Стара Загора. Около 09,00 часа св.Динко Господинов,
заемащ длъжността «барман» във въпросното
заведение, отишъл в кафенето
и оставил на св....служебни пари - сумата от 330 лв., собственост на дружеството „Темпа
2016” ЕООД гр.Стара Загора, с които
св....следвало да заплати направени
заявки. Тази парична сума
била поставена в прозразчна
найлонова торбичка. Св....оставила
парите под кафе-машината зад бар-плота в заведението по такъв начин, че същите можело да се забележат от лица, застанали от другата страна на бара. След това
св....седнала на служебната
маса в заведението и нямала пряка видимост
към мястото, където оставила паричната сума.
Малко по-късно подсъдимият влязъл в кафе «Милано» и пряко възприел оставените в найлонова торбичка зад бар-плота пари – сумата
от 330 лв. Тъй като изпитвал финансови
затруднения, подсъдимият решил да отнеме
парите и
в
изпълнение на намисленото минал зад бар-плота на
заведението, приклекнал, протегнал се и взел сумата от 330 лева, оставена в прозрачна торбичка,
сложил я в джоба на панталона
си и веднага след
това избягал от заведение „Милано”. Неговите
действия останали незабелязани от св..... Около 10,00 часа на същата дата св....потърсила
оставените пари за заплащане на заявки, но не ги намерила. След като установила
липсата им, св....се обадила на св.Динко Господинов, за да го уведоми за
случилото се. По-късно
двамата прегледали записите от камерите за видеонаблюдение,
разположени в кафе „Милано”, и възприели как непознато за тях лице от мъжки пол
влиза в заведението и взема процесната парична сума.
Св....имал възможност добре
да разгледа извършителя и да запамети индивидуалните
му визуални характеристики - фигура, телосложение, приблизителна възраст, пол, цвят
на косата,
начина, по който бил облечен, както и определена особеност във
функционално-динамичните му признаци – че накуцвал. След описаните събития св....сигнализирала органите на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора
за извършеното престъпление. За извършеното престъпление
св....уведомил и управителя на търговско дружество „Темпа 2016” ЕООД гр.Стара
Загора, чиято собственост била отнетата парична сума – св.М.А.И..
На 12.12.2017 год. св.Динко ...се намирал в кафене «Милано» и след като излязъл на улицата – бул.„Цар Симеон Велики“, в района зад комплекс „Верея” на разстояние от
около 10-15 метра от
себе си забелязал лице, облечено със
светлосиньо горнище, което било като лицето от записите на видеокамерите, разположени в
заведение «Милано» и записали извършеното
престъпление. Тъй като мъжът накуцвал,
св....придобил още по-силна субективна увереност, че това е мъжът, откраднал сумата от 330 лв. на 10.11.2017
год. Поради тази причина
св....веднага се обадил на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора и последвал подсъдимия М.. След като го настигнал,
св....спрял и заговорил подсъдимия, бидейки абсолютно сигурен, че това е извършителя на престъплението. Докато провеждали разговор, на мястото
дошъл св.Евгени ...– оперативен работник в Сектор „Криминална полиция” при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, заедно
със своя колега Огнян Гавазов.
В района срещу църквата „Св.Никола” св....видял, че
св....разговаря с лице, отговарящо по външните си
характеристики с лицето, извършило кражбата в кафе „Милано”. Когато пристигнал на мястото, св....поискал за проверка
документа за самоличност на подсъдимия, който не му представил такъв. След това подсъдимият бил отведен до Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора,
където бил задържан за срок
от 24 часа.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (в частност: показанията на
свидетелите Динко Стоилов Господинов, М.А.И., ...и Евгени ...Димитров, обективирани в протоколите за разпитите им, протокол за
доброволно предаване от 17.11.2017 год. с приложен към него 1 брой CD, ел. справка от Търговския регистър за регистрацията на „Темпа
2016” ЕООД гр.Стара Загора), както и от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства (справка за съдимост на подсъдимия с приложени към нея
преписи от бюлетините му за съдимост и справки за изтърпените и търпените от
него наказания), като в тази
насока следва изрично да се
отбележи, че събраните
и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради което и не
се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 10.11.2017 год. в гр.Стара Загора подсъдимият А.Т.М. отнел чужди движими вещи
– пари (сумата от 330 лева), собственост на „Темпа 2016” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, с МОЛ М.А.И., от владението на
...без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, с което свое деяние той
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а”
и „б“ от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението, обстоятелствата, при
които то е било извършено, и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт – както по отношение на обективните
признаци, така по отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до десет години;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното, тежкото му материално положение и имотно състояние
според декларацията му в тази насока (л.28 от досъдебното производство) и
сравнително ниската стойност на причинените с деянието имуществени вреди (под
размер на една минимална работна заплата, установена за страната към
инкриминираната дата), които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл
са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието „лишаване от
свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на
размера му с една трета);
обремененото съдебно минало на
подсъдимия (според справката му за съдимост – многократно осъждан и търпял
ефективно наказания „лишаване от свобода”), което съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство (с изключение на осъжданията му, обуславящи
квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията на опасен
рецидив и в този смисъл взети предвид от законодателя при определяне на
наказанието по чл.196, ал.1 от НК);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от
НК;
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание „лишаване от свобода” с една
трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия А.Т.М. наказание
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода” за срок от две години и три месеца (27 месеца), като на
основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета (9 месеца) и му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца (18
месеца), а с оглед на съдебното минало на подсъдимия постанови ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание при първоначален „строг” режим съобразно
чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при наложеното с
настоящата присъда наказание на подсъдимия А.Т.М.
времето, през което същият е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 13.12.2017 год., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания
от него размер – 330 лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия А.Т.М., както следва:
да заплати на гр.ищец „ТЕМПА 2016” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.„Хан Аспарух“ № 36, ЕИК *********, сумата от 330 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди вследствие на отнетите им
от подсъдимия на 10.11.2017 год. в гр.Стара Загора движими вещи – пари;
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за
разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: