№ 169
гр. гр. Димитровград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и
Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– ИВ. В. Н., ЕГН **********- в качеството си на законен
представител и управител на "Ауто Бокс"ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Розова долина“39, е депозирал чрез упълномощен процесуален
представител жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, серия К, №4757814, издаден от ОДМВР-Хасково, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 (петдесет)
лева.
Изложените от упълномощен процесуален представител основания в жалбата са за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с
което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като
незаконосъобразен и неправилен.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Упълномощения процесуален представител изпраща писмено становище, с което заявява, че
поддържа жалбата, описвап твърдения за незаконосъобразност на издадения електронен
фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за
налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, пледира за
присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Хасково, ТО-Димитровград– редовно призовани, не
изпращат представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021г. било установено техническо устройство TFR1M- №596 за измерване
скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по ул.“Хасковска“ в гр.Димитровград, до
автомаркет „Паоло“ в посока юг- север. В 09:46ч. била засечена скоростта и съответно
заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег.№
****. Въпреки общото ограничение на скоростта в населено място съобразно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП от 50км/ч., измерената скорост на този автомобил била 70км/ч.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява,
че той е собственост на "Ауто Бокс"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Розова долина“39- с управител и представляващ настоящия
жалбоподател ИВ. В. Н..
Не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час
описаният автомобил е бил управляван от друго лице.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала
Електронен фиш серия К, №4757814, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, налага административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева на ИВ. В. Н., ЕГН **********- в качеството му на законен
представител и управител на "Ауто Бокс"ЕООД, ЕИК-*********.
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал
от заснет клип към обжалвания електронен фиш, с техническо средство радар TFR1M-№596,
както и от останалите приети като доказателства документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от
ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я
разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е
незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент
адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се
открие противоречие с материалния или процесуалния закон.
Не се спори относно обстоятелството кой е управлявал заснетия автомобил, като в този
случай се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика на даденото МПС, че именно жалбоподателят е управлявал превозното
средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, поражда своята сила. С
2
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е създадена законова презумпция по отношение на
автора на деянието. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че в 14-
дневен срок от получаване на фиша собственикът на превозното средство предоставя
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като в предвидения
срок не е подадена такава декларация правилно към административнонаказателна
отговорност е бил привлечен законния представител на юридическото лице, собственик на
автомобила.
Съобразно общодостъпната информация за представляващите въпросното дружество, ИВ. В.
Н. е едноличен собственик на капитала на дружеството, управител и представляващ същото.
Доколкото административно-наказателната отговорност за извършено нарушение на чл.21
от ЗДвП е лична и се насочва към конкретно физическо лице, а не към юридическо такова,
правилно адм.-наказващият орган е насочил административното обвинение към
представляващият юридическото лице, с пояснение, че насочва обвинеинието към него в
качеството му на представител на дружеството- собственик на заснетия автомобил.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е
одобрен тип средство за измерване.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, а съобразно разпоредбата на ал.1, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: - 50км/ч за движение на ППС категория В в
населено място.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство, че ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак, доколкото е описано, че
не е поставен знак за ограничение, а се прилага общото ограничение за движение на ППС в
населено място. Посочено е мястото на засичане на скоростта и заснемане, като е посочен
адрес в рамките на населеното място, доколкото е описана конкретна улица.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба
50 лв.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство TFR1M-№596, което
видно от приложения по делото Протокол от проверка №2-53-20/14.10.2020г., отговаря на
3
изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на
ул.“Хасковска“- до автомаркет „Паоло“ в посока юг- север. Изписването на мястото,
времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да
поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган при
предявяване на административното обвинение, нито създава затруднения в разбирането му
от нарушителя.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В
случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 70 км/ч при
ограничена такава съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за движение на МПС
категория В в населено място от 50км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП, размера на глобата - 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на
описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, даващо достатъчна информация и
възможност за локализирането му.
В ел.фиш са посочени срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази
връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са
описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до
нарушаване правото на защита на нарушителя.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно е описано, че
скоростта, за която се предявява административното обвинение е 70 км/ч. – което е
наказуемата скорост. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази
скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка
до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това
снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва
вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е
управлявал МПС-то. Приспадането на възможната техническа грешка на устройството е
описано и в самия електронен фиш, поради което и нарушителят е бил запознат с това
обстоятелство. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835, на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията,
4
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
е одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и
годно, това се установява с протокола от проверка №2-53-20, който също е допуснат като
доказателство по делото.
Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта
TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано на ул.“Хасковска“- до автомаркет „Паоло“, с посока на засичане юг- север,
за времето от 09,00ч. до 11,20ч. на 27.04.2021г. /процесното нарушение е заснето в 09,46ч./ и
за посочения период са регистрирани 28 нарушения. Описано е също, че техническото
устройство е на стационарен режим на измерване, поставен в служебен автомобил с описан
регистрационен номер, на посоченото място при задействие от приближаващи МПС, като
самото техническо устройство е било ситуирано за да засича от разстояние 150метра. Този
протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на
извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при
издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената
процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за
влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче,
при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът
счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство,
като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от
представения по делото снимков материал- извлечение от клип към електронния фиш,
заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен
годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
В случая действително представената снимка не съдържа конкретни данни за времето и
скоростта, с която се е движил автомобила, като е посочено единствено, че снимката е от
5
видеоклип към обжалвания електронен фиш с посочен номер. Следва да се отбележи обаче,
че на същия лист с представената снимка, на втората страница е отпечатана таблица с
конкретизиращите данни, а именно- датата, часът на засичане и заснемане, вида и номера на
техническото средство, извършило измерването, мястото на засичане на скоростта и
заснемане, заснетото превозно следство, регистрационният му номер и това, че същото е
разпознато от АТСС /Автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта/.
Поради което и Съдът не намира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с представените доказателствени средства към електронния фиш и в
частност представения снимков материал. За качеството и яснотата на представената снимка
не може да се приеме, че същите са във вариант неразпознаваемост на заснетото МПС.
Представената снимка по адм.-наказателна преписка и приета като доказателство по делото,
е достатъчно ясна, което обстоятелство в съвкупност с описанието, че МПС е било
разпознато от АТСС води до извода за категоричност на представените и описани
обстоятелства със снимката и документите към нея.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и
заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие
съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в
отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние
да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в
параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва
да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това
и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи
не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички
приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на
техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези
обстоятелства като нарушение.
Отделно от това, видно от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет
от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя.
Не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на цифровото
6
описание на нарушението. Действително адм.-наказващият орган е описал разпоредбата на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като ал.2 от този текст предвижда нарушение на скоростта на
движение при ограничение с пътен знак, а в ал.1 са предвидени хипотезите за скоростта на
движение в и извън населено място. Това описание обаче не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото не пречи на нарушителя да разбере вмененото му
нарушение и да организира защитата си. Посочването на друга нарушена правна норма
наред с правилната такава не се отразява съществено на правата на нарушителя, нито го
лишава от възможността за разбиране и защита, поради което и съдът не възприе това
нарушение за съществено, което да води до отмяна на обжалвания електронен фиш.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените
такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от тях остават единствено
твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на едно НП или ЕФ, е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното
тълкуване на закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между
императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и
връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №4757814, издаден от ОДМВР-Хасково, с
който на ИВ. В. Н., ЕГН **********- в качеството му на законен представител и управител
на "Ауто Бокс"ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“Розова долина“39, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 50 (петдесет) лева - като законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд-Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
7
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8