Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260193
гр.
Пловдив, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 20.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4342/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К
№ 3050931, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с
който на Д.А.В. е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В
жалбата и в допълнително постъпилото становище се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице
основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 21.05.2019 г. в 12:12 часа в Републикански път I-8 км. 222,7, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3%, лек
автомобил с рег. № ***, се движел с установена
наказуема скорост- 103 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 43 км/ч. като
ползвател е бил Д. А.В..
Изложената в
Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение № 11743СА/018646, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е „Рънърс Транспорт“ ЕООД с управител А.Ю.А.. С декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП във връзка с връчен на управителя А. фиш Серия К № 2795621 за
извършеното нарушение, същият е посочил, че е предоставил процесното МПС на
жалбоподателя В. на 21.05.2019г., като е декларирал, че същото е било във
владение на В. на 21.05.2019г. в 12,12ч.
Настоящият състав намира, че процесният
електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила.
С
ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва
да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видео контрол, съгласно приложимата към
датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип;
-
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
-
техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка;
-
автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;
-
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
-
да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В
конкретния случай според съда не са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за разполагане на АТСС при контрол на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо
административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да
установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след
посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която
съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС.
Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и
чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно
доказателствено средство.
В
случая, видно от представения в административнонаказателната преписка Протокол
за използване на АТСС, контролът е бил осъществяван в двете посоки на движение,
при пътен знак за ограничение от 60 км/ч. Не е било посочено обаче разстоянието
от пътния знак с ограничение до АТСС в метри. Доколкото контролът се е
осъществявал и в двете посоки, също така не става ясно дали ограничението за
съответния пътен участък е важало и за двете посоки.
С
оглед изясняване на обективната истина и с цел изясняване на въпроса дали са
били спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., е било
изискано от въззиваемата страна да представи снимка за позиционирането на
техническото средство на датата на нарушението, от която да се изясни дали
същото е било поставено след пътния знак. Във връзка с изисканата информация,
от ОД на МВР-Пловдив, била изпратена снимка за разположението на
автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 № 11743са от датата на извършване на нарушението, от която
обаче не се установява позиционирането на техническото средство да е било след
посочения в електронния фиш пътен знак B26 за ограничение на скоростта от 60
км/ч.
Нещо
повече, видно от приложението към удостоверението за
одобрен тип № 17.09.5126 на АТСС интервалът на дистанцията за измерване на
същото е 25-600м. Тоест АТСС е в състояние да отчита скоростта на движение на
МПС на разстояние до 600 метра. В същото време в протокола по чл. 10 не е
отбелязано къде е разположен знакът В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км.ч и по-конкретно на какво разстояние от пътния знак се е намирало
техническото средство. По този начин е невъзможно да се установи дали
техническото средство не е засекло движението на автомобила в зона извън зоната
на знака за ограничение на скоростта, където важи общото ограничение на
скоростта извън населено място от 90 км./ч. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
случай, че засечената скорост е била установена извън зоната на действие на
знака, то тогава отново би имало нарушение при установена скорост от 104 км/ч.,
но същото би било съставомерно по друга правна квалификация, непосочена в
обжалвания електронен фиш, като налагане на наказание при установяването на
такова нарушение е недопустимо да се прави за първи път във въззивната
инстанция, тъй като би се стигнало до непреодолимо противоречие с
контролно- отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН и
на практика недопустимо биха се иззели правомощията на наказващия орган.
При това положение единствено може да
се предполага, че МПС се е движело със заснетата скорост след като
ограничението на скоростта е произвело действие, а не преди това. Административно-наказателната
отговорност обаче не може да почива на предположения.
С
оглед на изложеното, от представените доказателства не може да се достигне до
несъмнен извод, че АТСС е било разположено, така че средството да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта, поради което и настоящият състав намира, че е налице нарушение на
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., което нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш.
При
този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би
имал жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л. 8), по който е посочено, че е било договорено възнаграждение
между жалбоподателя и негов процесуален представител-адвокат в размер на 200
лв. Няма в договора направена уговорка за начина и срока на плащане на сумата.
В договора е записано, че е била платена сумата от 200 лв. Няма обаче направено
отбелязване дали посочената сума е заплатена в брой или по сметка, като в
договора са предвидени и двете възможности. Поради тази причина е невъзможно да
се установи по какъв начин е била заплатена сумата. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. ВКС, ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското
възнаграждение. Доколкото в договора за правна помощ не е отразено заплащането
да е сторено в брой, то и съгласно постановките на тълкувателното решение, с
аргумент за противното, той няма характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната е заплатила адвокатско възнаграждение. С оглед на горното,
настоящият състав намира, че не са представени доказателства за сторени
разноски, поради което и такива не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3050931, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с
който на Д.А.В. е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.