Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
14.05.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
20.04. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Симона Иванова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело
номер |
222 |
по описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-2/05.01.2021
г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200,
ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.„България“
№ 41, представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, за извършено нарушение по чл.141,
ал.1, т.1 от ЗВ.
Жалбоподателят Община Кърджали намира атакуваното
постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на
материалния и процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото. Твърди,
че при съставянето на акта били допуснати процесуални нарушения. Без да
проверят дали основният изпускател работел, съставили акт, че същият е
неработещ. Освен това, актът не бил надлежно връчен на представител на Община
Кърджали.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебното заседание, не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено
становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Моли и за присъждане на разноски в производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2020 г. свидетелите Ц.И. и М.К. – служители в РО
НЯСС „Южна България“ при ДАМТН, извършили проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „Татково“, находящ се в имот с идентификатор
72120.17.11 в землището
на с.Татково, общ.Кърджали. Собственик на язовира била Община
Кърджали съгласно Акт № 2554 от 21.07.2009 г. за общинска публична собственост.
Свидетелите И. и К. направили на място обход и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея, в присъствието на Н.З. – представител на собственика, при
което установили следното: на отделни места по короната на
язовирната стена имало слягания
и деформации; преливникът бил
в неизправно техническо състояние, като кота преливен ръб била завишена вследствие на свличане
на земни маси откъм десния скат и по този начин се нарушавала неговата пропускна способност;
основният изпускател в момента на проверката бил затворен и през него не изтичала вода, а съгласно представен Констативен протокол за техническото състояние на язовир „Татково“ от 27.09.2019 г., техническото му състояние било определено като неизправно. Това означавало, че основният изпускател, преливникът и короната не се поддържали в техническа изправност от Община Кърджали, каквото задължение имала като собственик на язовира. Община
Кърджали бездействала и не била предприела
активни действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на
съоръженията към язовирната стена на язовир „Татково“, за привеждането им в техническа
изправност. Констатациите от проверката били отразени в Констативен
протокол № 08-02-77/15.06.2020 г. По този повод на 13.07.2020 г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след
връчване на надлежна покана входирана в Община Кърджали на 24.06.2020 г. На 18.11.2020
г. бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той отказал да подпише и получи
акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на св.Д.К.. Въз основа на
съставения акт, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Община
Кърджали на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за извършено
на 15.06.2020 г. нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след
анализ на показанията на свидетелите Ц.И., М.К. и Д.К., на които съдът дава
вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за
установяване на административно нарушение № 08-034 от 13.07.2020 г.; Заповед №
А-5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-237 от 08.06.2020 г.
на председателя на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 23.06.2020 г.; Констативен
протокол № 08-02-77/15.06.2020 г.; Констативен протокол от 27.09.2019 г.; Констативен
протокол от 07.03.2017 г.; Акт № 2554 от 21.07.2009 г. за общинска публична
собственост; Скица № К00071/10.03.2016 г., както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Административнонаказателната
отговорност на Община Кърджали е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят поддържането
им в техническа изправност. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141,
ал.1 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят
действително е осъществил процесното административно нарушение. В качеството си
на собственик на язовир „Татково“ той не е
изпълнил задължението си да осигури поддържането в техническа изправност на съоръженията
към язовирната стена. Правилно е прието от контролните органи, че е налице
нарушение извършено на 15.06.2020 г., тъй като на тази дата те са констатирали техническа
неизправност на проверения обект и проявеното от жалбоподателя бездействие. Доколкото
се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг.
от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва
изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите
на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в средния предвиден в закона размер. При
определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В случая деянието
е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не са ангажирани и представени
доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение, липсват и мотиви за налагане на санкцията към средния размер. Затова
законосъобразно се явява наказание към минимума на предвиденото в закона, което
налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената
„имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това наказание съдът счита, че е
достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното
преследване.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да
са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление, каквито
оплаквания са наведени в жалбата. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Безспорно
установено е проявеното от Община Кърджали бездействие, с което е осъществен
състав на процесното деяние, предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Не бе констатирано да са допуснати и съществени процесуални
нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е
бил надлежно предявен на кмета на Община Кърджали, но той е отказал да го
подпише и получи, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор) следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.
Така мотивиран,
Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-2/05.01.2021 г.,
издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 5 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.„България“
№ 41, представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, за извършено нарушение по
чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция” от 5 000 лв. на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК *********, адрес гр.Кърджали, бул.„България“
№ 41, да заплати на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: