№ 158667
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110143436 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от М. Ц. С.
срещу * с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10300
лв., представляваща неимуществени и имуществени вреди причинени от
неоснователно повдигнато образувано производство по ЗЗ за задължително
настаняване и лечение на ищцата, производство по което е било прекратено
поради липса на психично заболяване, ведно със законната лихва от
13.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно
причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите
правозащитни органи представляват държавата като процесуални
субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от
Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по
смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /Конвенцията/.
По чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от дейността на правозащитните органи при задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при
всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията.
Процедурата по настаняване на психично болни лица за задължително
1
лечение е напълно самостоятелна и независима от тази по чл. 427 и сл. НПК
/определение № 51 от 9.04.2009 г. по н. д. № 210/2009 г. на ВКС, НК, II н. о./.
С влизане в сила на Закона за здравето са променени основни елементи на
процедурата в сравнение с тази по действащия по-рано Закон за народното
здраве. Съгласно Закона за здравето принудителното настаняване за целите на
освидетелстването /психиатричното изследване/ е отредено поначало на съда,
с оглед удовлетворяване изискванията на чл. 5, § 4 от Конвенцията - да се
гарантира незабавно достъп до съд на всяко лице, спрямо което се изпълнява
мярка, равнозначна на лишаване от свобода.
Законът за здравето урежда института на задължителното настаняване и
лечение, в раздел втори на Глава пета „Психично здраве“ - чл. 155-165, като
регламентира и материално-правните предпоставки, и процедурата за
постановяване на задължително лечение. По силата на чл. 146-164 от Закона
за здравето, задължителното настаняване и лечение в психиатрично заведение
на лица, засегнати от психически разстройства, се извършват с решение на
районен съд. При действието на Закона за здравето единствено съдът е
компетентен да разпореди извършването на експертиза и, ако е необходимо,
хоспитализирането на заинтересованата страна за целите на експертизата, и то
след като бъдат изслушани в открито заседание въпросното лице,
подпомагано от неговия защитник, и един психиатър.
Прокурорът внася искане за задължително настаняване и лечение, когато
не е налице спешно състояние, налагащо незабавни медицински мерки за
овладяването му. Съдебната практика е установила минимални реквизити на
искането, включвайки описание на обстоятелствата, от които се извежда
опасността от поведението на лицето и описание на данните, от които се
прави извод за наличието на психично разстройство. Преписката, по която се
преценява дали да внесе искане за задължително настаняване и лечение по
Закона за здравето, може да бъде заведена в прокуратурата по сигнал или
предложение на родственици на лицето, страдащо от психично разстройство,
на негови настойници или попечители, на личния лекар, на държавни или
общински органи и на други заинтересовани лице /чл. 9, ал. 2 от Наредба №
16/2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи и задължителното
настаняване и лечение на лица с психиатрични разстройства, обн. ДВ бр.
45/2005 г./. Прокурорът събира данни за наличието на психично разстройство
2
и опасност от поведението на болния, като използва правомощията си по чл.
145 от Закона за съдебната власт. Редовността на искането за настаняване на
лечение, което внася прокурора, се санкционира от компетентния съд, който
следва да се произнесе. Ако въз основа на преценката на доказателствата от
първа фаза на производството и мнението на изслушания психиатър съдът
реши, че не са налице основанията по чл. 135 от Закона за здравето или няма
данни за психично разстройство в някоя от формите по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.
2, производството се прекратява с определение, какъвто се явява и настоящия
случай.
При действащата уредба на задължителното лечение по Закона за
здравето прокурорът е възможен инициатор на процедурата по настаняване на
психично болни лица за задължително лечение и участник в производството, а
крайното решение се взема от съда, поради което това Прокуратура на
Република България не е легитимирана да представлява държавата по искове
за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за вреди, произтекли от прилагането от
съда на задължително настаняване и лечение, когато те са отменени – в този
смисъл решение № 200 от 20.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 326/2016 г., III г. о.,
ГК. С оглед на гореизложеното, доколкото * не е легитимирана да отговаря по
предявените искове, то същите се явяват недопустими и на основание чл. 130
ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
273727/13.08.2025 г., подадена от М. Ц. С. срещу *, по която е образувано гр.д.
№ 43436/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3