Р Е Ш Е Н И Е
№
162 / 14.01.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на втори декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5071 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.С.Р. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, за
осъждане на ответния застраховател да му заплати сумата от 7613.09 лв. –
неплатен остатък от обезщетение по застраховка „Каско”, съгласно полица № *** /
****2018 год., за имуществени вреди от злоумишлени действия на неизвестно лице,
причинени на ***2019 год. на застрахования автомобил „****”, рег. № *******,
собственост на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане.
В съдебно заседание адвокатският пълномощник
на ищеца поддържа исковите претенции, ангажира доказателства и моли за
присъждане на съдебно – деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответното
дружество оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне, също претендира
разноски.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
След като
обсъди доказателствения материал по делото, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Страните не
спорят, че на ***.2019 год. в гр.*******, в срока на покритие на застраховката
„Каско+”, сключена между страните за собствения на ищеца
автомобил „*****”,
рег. № *****, е настъпило застрахователно събитие - злоумишлени действия на
трето лице, в резултат на които на автомобила са нанесени щети - пукнат
шибедах, счупен механизъм на шибедах,
надраскана боя на тавана и огънат заден капак на багажника.
За
щетата застрахователят е уведомен на *****.2019 год. В уведомлението застрахованият
изрично е отбелязал, че желае обезщетението да се определи, респ. щетите да се
репарират по оценка на застрахователя, а не в сервиз.
Не е спорно също, че премията по застраховката е
платена в пълен размер, както и че след оглед и калкулация, на 22.05.2019 год. застрахователят
е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 1060.44 лв.
Спорен е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Поради това
е изслушано заключението на вещото лице по назначена автотехническа експертиза,
според което стойността на труда, но според ценоразписа на доверените сервизи
на застрахователя, заедно с материалите и частите, необходими за пълното
възстановяване на автомобила, възлиза на 1591.76 лв.
По повод
жалба на ищеца срещу определеното му и изплатено застрахователно обезщетение,
от ответния застраховател му е отговорено, че не са налице предпоставки за
преразглеждане размера на обезщетението, т.к. застраховката е сключена с клауза
„Доверен сервиз“.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Към датата на
възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412 от КЗ. Поради
това, при установеното за настъпило събитие, за застрахователя е възникнало
задължението да репарира вредите в срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за парично
обезщетение. Понеже с уведомлението за щетата застрахованият ищец е избрал да му
бъде изплатено обезщетение „По оценка на застрахователя“, то застрахователят е
определил и изплатил обезщетението според действащата си работна инструкция (методика).
Същата не противоречи на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, ако и да е
императивна, доколкото с нея се определят границите на обезщетението -
действително претърпените вреди, а методиката се използва единствено за
остойностяване на вредите във всеки конкретен случай, според заложени обективни
критерии.
Към описа-заключение
е приложена калкулация, съобразно която, ако само за пример се вземе оценката
на шибедах (стъкло люк таван) от 500 лв.,
същата дори се явява завишена спрямо следващата се, съобразно т.11, т.12
и т.13 от методиката - 187.83 лв.
Що се отнася до
капака на багажника, и ескпертът на застрахователя и вещото лице по автотехническата
експертиза са на категорично на мнението, че той подлежи на ремонт (който
ремонт е включен в стойността на обезщетението) и подмяната му с нов не е
наложителна.
Освен това,
оценката на вещото лице по автотехническата експертиза е изготвено по цени на
доверените сервизи, откъдето идва и разликата с определената от застрахователя
по приложимата му методика, но както вече се каза, самият застрахован се е
лишил от възможността да бъде обезщетен по реда на чл.406 във вр. с чл.108,
ал.7 от КЗ и е пожелал това да бъде сторено по оценка на застрахователя.
Затова главният
иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1
от КЗ - за изплащане на остатък от обезщетение в размер на 7613.09 лв.,
а оттам и акцесорния, по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на законна лихва за забава, са неоснователни и следва да се
отхвърлят, като на ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят
разноски, възлизащи на 860 лв., в т.ч. заплатен адвокатски хонорар и депозит за
вещо лице.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете Р.С.Р.
***, ЕГН - **********, предявени против „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр. ****, представлявано от К* Ч* и Б*П*, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 7613.09 лв. – неплатен остатък от
обезщетение по застраховка „Каско”, съгласно полица № ********* / ***.2018
год., за вреди на лек автомобил „****”, рег. № *****, собствен на ищеца,
причинени от злоумишлени действия на неизвестно лице на *****.2019 год. в гр.********“,
пред дом № ***, ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от 26.06.2019
год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.С.Р. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД деловодни разноски в размер на 860 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е