Определение по дело №983/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С. Н. Ю. обжалва решение №1542 от 01.04.2013г. по Г.д.№373/2012г. на Районен съд - Р. в частта, с която е определен режим на лични отношения между малолетния С. Р. Ч. и неговия баща Р. С. Ч., в частта с която е отхвърлен искът за заплащане на месечна издръжка над уважения размер от 80 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка за минал период от 04.04.11г. до 04.04.2012г. над уважения размер. Решението се атакува и досежно отхвърления иск, с който съдът е отказал да даде разрешение малолетният С. Ч. да напуска пределите на Р България без съгласието на неговия баща, както и в частта за определените разноски.

Поддържа се, че РРС е определил режим на лични контакти извън обичайния такъв за възрастта на малолетния С.. Сочи се, че изводите на съда за дълготрайната раздяла между бащата и Д. по вина на майката са неправилни, тъй като причината за липса на контакт през определен период от време е било невиновното поведение на майката. Същата се е намирала извън пределите на Р България, за което първоначално воля е изразил и самият баща Р. Ч..

На следващо място се сочи, че Д. е свикнало с домашната среда, в която живее постоянно, и пребиваването му в събота и неделя при бащата ще наруши неговия комфорт, което не е в негов интерес. Твърди се, че ответникът по исковете не е доказал каквито и да е жилищни условия за отглеждането и възпитанието на Д. за период от един месец през лятото, поради което такъв режим на лични контакти също не е в интерес на Д..

Поддържа се, че на практика съдът е определил издръжка за минал период, която е под законоустановения минимум, както и че изводите на съда за това, че той е престирал задължението си за издръжка под формата на храна, дрехи и обувки са ирелевантни за определяне размера на издръжката.

Относно издръжката за бъдеще време се поддържа, че изводите на съда, че тази издръжка следва да е в минимален размер са необосновани. Според въззивницата доказани са нуждите на Д., както и възможностите на бащата да осигурява издръжка в размер над минималния за страната.

Основно доводи са изложени по отношение на иска, който съдът е отхвърлил за даване на разрешение за напускане пределите на страната на малолетния Славчо Ч. без разрешението на неговия баща, като се сочи, че неяснотата в петитума на ИМ не е основание за отхвърляне на иска, в каквато връзка е цитираната и от РС съдебна практика. Сочи се, че интересът на Д. налага същото да пребивава в чужбина, тъй като в Г. Б., Г. същото ще има по-добри битови условия, тя ще има по-високи доходи, които ще осигурят по-добър живот на Д. и ще има по-благоприятни условия за неговото бъдещо образование. Според въззивницата, неправилно са интерпретирани обясненията на социалния работник, дадени пред първата инстанция, че при пребиваването на Д. извън пределите на Р България ще се получи разрив във връзката му с бащата. Поддържа се, че в интерес на Д. е то да поддържа отношения не само с неговите родители, но и с разширеното семейство, включващо баби и др. близки, които живеят извън пределите на страната.

По изложените съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част, уважаване на исковете за издръжка, така както са предявени, определяне на режим на лични отношения между Д. и бащата всяка първа събота и неделя от 10 до 17 часа за всеки от двата дни, както и за 15 дни през лятната ваканция на Д. несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Въззивницата иска съдът да уважи и претенцията й по чл. 127а, ал. 2 от СК и да даде възможност Д. да напуска пределите на страната без разрешението на неговия баща.

Депозиран е отговор от пълномощника на ответника по исковете, в който се поддържа, че решението на РС е правилно и обосновано. Сочи се, че всички изложени възражения във въззивната жалба са неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал.

В настоящата инстанция са приети нови писмени доказателства, представени от пълномощника на С. Ю..

Въз основа на събраните в двете съдебни инстанции доказателства, въззивният състав приема следните фактически констатации :

Малолетният С. Р. Ч. е син на въззивницата С. Н. Ю. и на въззиваемия Р. С. Ч., роден на 20.01.2008г. От 2010 г. страните са във фактическа раздяла и Д. се отглежда от майката.

От служебна бележка, издадена от „Бюро по труда” – Р., е видно, че Р. Ч. е регистриран като безработен от 15.12.2009 г.

От служебна бележка №449/27.08.2013г. на „Бюро по труда” – Р. се установява, че С. Ю. е регистрирана като безработна от 27.08.2013г. Същата е получавала трудови доходи, които съгласно удостоверение, представено по делото, са в размер общо на 784,45 лв. за месеците май, юни, юли и август 2012 г.

По жалба с вх. № 8345/2011 г., депозирана от С. Ю. против Р. Ч. е била образувана полицейска преписка, приключила със съставянето на предупредителен протокол за последния на основание ЗМВР.

Представените в двете съдебни инстанции социални доклади по чл. 15, ал.6 от ЗЗД съдържат констатации, че връзката между Д. и бащата не е прекъсната и двамата осъществяват контакти и извън определения режим на лични отношения. В писмените доклади се изразява становище, че в интерес на Д. е срещите с бащата да не бъдат възпрепятствани. При разпита в съдебно заседание социалният работник сочи, че при трайно пребиваване на С. Ч. извън пределите на страна, има риск от отчуждаването между бащата и Д., ако между двамата не се поддържа постоянен контакт.

Не се спори между страните по делото относно обстоятелство, че майката и сестрата на С. Ю. живеят в Г. Б., Г. От представените по делото писмени доказателства – трудов договор и удостоверение е видно, че майката на същата З. Г. работи по трудово правоотношение, а нейната сестра Д. С. е ученичка в средно общообразователно училище.

Свидетелите на ищцата установяват, че страните по делото са във фактическа раздяла и С. е пребивала с Д. при майка си в Г. Б., Г.. Потвърждават, че тя полага ежедневните грижи за Д., както и че бащата Р. Ч. не дава парични средства за издръжката на Д., а в случаите когато идва да посети Д. му е давал само плодове. Сочат също, че той не дава съгласие Д. да напуска пределите на нашатата страна.

Свидетелите на ответника излагат свои възприятия за това, че Р. Ч. живее с родителите си под наем и работи във "Вторични суровини" - Г. Р.. Сочат, че той осъществява контакти с Д. си, но не винаги когато иска да го вземе С. му го дава. Установяват, че той им е споделял, че не е съгласен Д. да пътува с майка си в Германия. В останалата им част показанията са общи и не установяват конкретен факт, респ. факти, поради което съдът не ги обсъжда.

Непротиворечиви са показазанията и на двете групи свидетели, че С. Ю. и Р. Ч. имат конфликти помежду си

Въз основа на изложените факти, окръжният съд приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 127, ал.2 във вр. с ал.1 от СК:

Настоящият С. състав приема, че съвкупният анализ на доказателствата налага извод, че двамата родители не могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и имат разногласия за честотата на контактите между бащата и малолетното дете С. Ч.. С оглед малката възраст на Д. и непрексваната от раждането му връзка с майката, в най - добър негов интерес е родителските права да се упражняват в пълен обем от майката С. Ю.. Данните за полаганите досега грижи от нея като майка сочат, че тя е всеотдайна и изключително грижовна. Заедно с това, разполага с добри битови условия за отглеждането на Д. в жилището на нейната баба, при която живее. Макар и не от първостепенна важност, но не без значение е и фактът, че тя е подпомагана финансово от неята майка за материалната издръжка на малолетния С.. Ето защо в случая е безспорно, че изконната връзка между Д. и майката е запълнена със съдържание от към обич и грижи и се релизира изцяло в интерес на Д.. С оглед на това, въззивният състав споделя изводите ва РРС за основателност на искането за предоставяне на родителските права на майката С. Н. Ю..

При преценка на рамките, в които следва да се осъществяват личните отношения между Д. и бащата, съдът съобрази, че последният се отнася грижовно и с много любов към Д. си. Нещо повече, с усилията на бащата е преодоляно отчуждаването, настъпило у Д., поради престоя му в чужбина. Поради това, обемът на тези отношения следва да бъде конкретизиран основно с оглед възрастта и потребностите на Д.. Решаващият състав приема, че осъществяването на лични контакти между бащата и Д. всяка събота и неделя с приспиване не съответства на физическата и психическа зрялост на Д. и засяга обема на родителските права, които са предоставени на майката. Д. е свикнало с определена битова среда. Зедно с това, в тази начална възраст децата се привързват към любима вещ и са изключително чуствителни към промяната на обстановката, в която ще нощуват. Поради това не е в интерес на детото да нощува всяка събота извън жилището, в което живее. Ето защо, режимът на лични отношения следва да се осъществява от 09.00 ч. до 18.00часа събота и неделя, но без преспиване.

Интересът на детото налага също личните контакти с неговия баща да се осъществяват през две съботи и недели от месеца, а не всяка събота и неделя. Така то ще има възможност да реализира пълноценно и контакта си с майката през част от почивните дни. Недопустимо е Д. да бъде лишено от възможността да прекарва всички почивни дни в края на седмицата с майката.

Съдът приема оплакването във въззивната жалба, за намаляване на периода за престой на Д. през лятото при бащата от 30дни на 15дни за неоснователно. Пълноценна и взаимна връзка между родител и дете не може да се изгради само за 4 почивни дни в месеца. Заедно с това продължителния престой при родителя, който не упражнява постоянно родителските права, дава възможност на Д. бъде отглеждано и възпитавано и от този родител и така то да не чувства липсата му в неговия живот. Ето защо определения престой през лятото от 30дни на С. Ч. при неговия баща Р. Ч. е в интерес на Д..

По иска с правно основание чл. 149 от СК:

Окръжният съд приема, че ответникът Р. Ч. дължи издръжка за минало време на своето малолетно дете, считано от 04.04.2012г. за една година назад. Установи се от свидетелските показания, че той не е давал такава през сочения период, както и че в същия период Д. е било отглеждано само от майката. С оглед затрудненото материално положение на бащата, който е с изключително ниски доходи(минималната работна заплата за страната) и обстоятелството, че не получава други доходи и няма имущество, което да е в състояния да му ги осигури, съдът приема, че следва да определи издръжка за минало време в минимален размер. Тъй като първоинстанционният съд е определил такава под минимума в отвърлителната част за сумата от 720лв. до сумата от 772, 50 лв., решението следва да бъде отменено и бъде присъдена и тази разлика.

По иска с правно основание чл. 143 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържа от имуществото си. Поради това и поради обстоятелствата, че С. Ч. е непълнолетен и неговият баща не полага ежедневните грижи по отглеждането му и не дава доброволно такава, искът за определяне на издръжка за бъдеще време е основателен. Спорен по делото е въпросът за нейния размер.Претендираната от ищцата С. Ю. издръжка за малолетния С. от неговия баща Р. Ч. е в размер на 250лв. Тази претенция е неоснователна, тъй като както беше посочено по - горе последният получава доход в размер на минималната работна заплата за страната. Заедно с това, Д. няма специфични допълнителни нужди, освен обичайните такива за храна и облекло. Ето защо балансът между нуждите на Д. от издръжка и възможностите на бащата да я плаща сочи, че искът е основателен в размер от 80лв. Поради това, оплакванията във въззивната жалба, че тъй като на Д. е необходима сума от 250лв. месечно бащата следва да я осигури и съдът да я присъди е неоснователно. В тази част първоинстанционният С. акт следва да бъде потвърден изцяло.

По иска с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК:

Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, че при даване на разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина следва да се преценява интересът на Д..Категорично съдебната практика на ВКС приема, че при даване на разрешение от съда за неограничено като период от време и място пътуване в чужбина интересът на Д. не е защитен в достатъчна степен. Поради това се приема, че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем(напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания , през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на Д. се преценява във всеки конкретен случай. В настоящия казус ищцата не е направила конкретизация на пътуването, респ. пътуванията, за които иска да бъде заместено съгласието на бащата Р. Ч., които видно и от становището по делото не е съгласен Д. му да пътува в чужбина независимо от периода или дестинацията.Както е имал повод да посочи в Решение № 234 от 30.05.2012 г. по Г. д. № 1580/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. Й. ВКС, когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на Д. зад граница, той се ръководи основно от интересите на Д.. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как Д. да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. При липсата на конкретизация на необходимостта от пътувания на Д. в исковата молба съдът следва да се съобрази с установените факти по делото и с оглед на тях да прецени какви конкретни пътувания, в какъв период и до коя дестинация са в интерес на Д.. В казуса, с оглед изявленията на ищцовата страна, се установява, че майката желае да изведе Д. от страната, за да гостува на неговата баба и леля в Г. Б., Г., за което бащата не дава съгласие.Съдът споделя твърденията на майката, че в интерес на Д. е да осъществява пълноценен контакт и с членовете на разширеното семейство, в което влизат бабата и лелята на Д.. Тъй като постоянното местоживеене на последните е извън Р България, съдът счита, че в интерес на Д. е да му се разреши да напуска пределите на Р България и да пътува в Г. за един месец през лятото, който да не съвпада с времето на определения режим на лични отношения с неговия баща.

Ето защо в частта за този иска обжалваният С. акт следва да бъде отменен и да бъде разрешено на С. Ч. да напуска пределите на страната с неговата майка С. Ю. без съгласието на бащата Р. Ч. в горепосочения период и дестинация.

С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на БлОС по уважения иск с правно основание чл. 127а от СК в размер на 30лв., както и да заплати разноски на ищцата за първата инстанция още в размер на 127, 25лв. и по съразмерност за настоящата инстанция в размер на 30лв.

Водим от изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1542 от 01.04.2013г. по Г.д.№373/2012г. на Районен съд - Р. в частта, с която е определен режим на лични отношения между малолетния С. Р. Ч., ЕГН * и неговия баща Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . . , . , както следва: всяка събота и неделя от 09.00 до 18.00 часа за всеки един от двата дни и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетния С. Р. Ч., ЕГН * и неговия баща Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . ., . , както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 18.00 часа за всеки един от двата дни.

ОТМЕНЯ решение №1542 от 01.04.2013г. по Г.д.№373/2012г. на Районен съд - Р. в частта, с която е отхвърлен искът предявен от С. Н. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „З.” № като майка и законна представителка на малолетния й син С. Р. Ч., ЕГН * против Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . . , . за заплащане на издръжка за периода от 04.04.2011 г. до 04.04.2012 г. за разликата между уважения размер от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) до сумата от 772, 50лв.(седемстотин седемдесет и два лева и петдесет стотинки) и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . . , . да заплати на малолетния си син С. Р. Ч., ЕГН *, Ч. неговата майка С. Н. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „З.” № , издръжка за периода от 04.04.2011 г. до 04.04.2012 г. в размер на 52, 50лв(петдесет и два лева и петдесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2012 г., до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение №1542 от 01.04.2013г. по Г.д.№373/2012г. на Районен съд - Р. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от С. Н. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „З.” № 8 против Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . . , . за разрешаване малолетният С. Р. Ч., ЕГН * да напуска Република България без съгласието на бащата Р. С. Ч., ЕГН * и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

РАЗРЕШАВА на малолетния С. Р. Ч., ЕГН *, придружен от неговата майка С. Н. Ю., ЕГН * да напуска Република България и да пътува в Г. за един месец през лятото, който да не съвпада с времето на определения режим на лични отношения с неговия баща без съгласието на бащата Р. С. Ч., ЕГН *.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по иска с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1542 от 01.04.2013г. по Г.д.№373/2012г. на Районен съд - Р. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” №. . , . да заплати на С. Н. Ю., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „З.” № още 127, 25лв.(сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) разноски за първоинстанционното производство и 30лв.(тридесет лева) разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. С. Ч., ЕГН *, с адрес в Г. Р., У. „Б. Р.” № . ., да заплати по сметка на Окръжен съд - Б. 30лв.(тридесет лева) държавна такса за уважения иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :