Решение по дело №75/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 41
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20225600600075
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. ХАСКОВО, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600075 по описа за 2022
година
С Присъда № 19/14.12.2021г., постановена по н.ч.д.х № 680/2021 година, РС
Свиленград е признал подсъдимата О.Ю.П.. за виновна в това, че на 01.08.2021 година в
град Свиленград, ул.„ Петко Славейков” № 1, област Хасково, причинила на Ж. К. В. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето –
кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница - престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност,
като и наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Подсъдимата е
оправдана по първоначално предявеното частно обвинение – за причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето - кръвонасядане на дясната
подбедрица.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на Ж. К. В. сумата от
300 лв. - обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.08.2021 година до окончателното й заплащане, като искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 300 лв. до 2 000 лв. е отхвърлен.
В тежест на подсъдимата са поставени разноски - 50 лв. ДТ, както и разноски,
сторени от тъжителя в размер на 330 лв.
1
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата, който я
обжалва в законовия срок с оплаквания за постановяването й при съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост, доколкото не било доказано по несъмнен начин
виновно извършено от подсъдимата престъпление и незакосъобразност. В жалбата се
излагат твърдения за нарушения свързани с правото на защита на подсъдимата и конкретно
– правото й на писмен и устен превод в наказателното производство, свързан и с отказа на
първоинстанционният съд да се произнесе с определение по реда на гл. XXX А НПК. В
допълнителните писмени съображения защитникът се позовава на допуснато друго
нарушение от РС, който не прекратил производството, въпреки неявяването на тъжителят и
негов повереник в с.з от 02.11.2021г. за което страните били уведомени. Изложените във
въззивната жалба доводи и съображения се поддържат в съдебно заседание пред ОС като се
твърди, че в резултат на необосновани констатации относно фактите, съдът постановил
незаконосъобразна присъда. Иска се отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното
производство; връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС и/или
постановяване на нова присъда от ОС, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана по предявеното й обвинение.
Повереникът на частния тъжител и ответник по въззивната жалба изразява
становище за законосъобразност на проверявания акт, намира доводите на защитата
неоснователни и пледира за потвърждаване на присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
констатира следното:
Настоящият съдебен състав, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 от
НПК, констатира наличието на основания, налагащи отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради
допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила. Тези нарушения сериозно накърняват правото на защита на О.П., което е
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция. Несъмнено по
делото е установено, че подсъдимата е чужд гражданин – ****** и е със статут на постоянно
пребиваваща на територията на страната ни. Гаранциите и охраната на правото на защита
във всички етапи на наказателното производство, е уредено от законодателя посредством
особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не
владеят български език - глава тридесета "а" от НПК/Нова глава - ДВ бр. 21/2014г/. Изводът
е, че във всички случаи, когато се касае за лица с процесуално качество на
обвиняем/подсъдим в хипотеза на чуждо гражданство се дължи изследване на
обстоятелството дали привлеченото към наказателна отговорност лице владее български
език. Ако в хода на тази проверка се установи, че обвиненото в престъпление лице владее
български език съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред
въззивната инстанция по реда на глава двадесет и втора от НПК. В случая
първоинстанционният съд изобщо не е провел изследване на това обстоятелство, въпреки
2
искането на защитника. Вместо това извършил служебна справка в деловодството на РС и
установил, че подсъдимата е участник в няколко дела, депозирала документи в РС,
подписвала книжа и пълномощно на български език, като във всички производства и
документи не ползвала преводач. В резултат на тази проверка съдът заключил, че искането
на защитника за писмен превод на тъжбата и разпореждането за предаване на съд на ***
език целят забавяне разглеждането на делото и оставил искането на защитника без
уважение. В заседанието, в който подсъдимата се е явила, съдът констатирал, че П. разбира
и изпълнява разпорежданията му, но въпреки изричното искане на защитника да се
произнесе с определение относно проверката до каква степен подсъдимата владее български
език, не е държал изрично определение. Процедирайки по този начин съдът е препятствал
възможността подсъдимата и нейния защитник да атакуват констатацията, че лицето владее
български език пред въззивната инстанция. Отделно от това изводът за владеене в
достатъчна степен на български език, осигуряващ й възможност да се защитава сама в
образуваното наказателно производство е и необоснован. Той е направен на база подаваните
от нея: искова молба, отговор на искова молба; подписано пълномощно на процесуален
представител и вече в мотивите към присъдата: на констатация на нотариус при заверка на
подписите на договор; твърдение на свидетел, че подсъдимата макар и развалено говори
български език и в образувано изпълнително делото документите били на български език;
каквито са и книжата по н.о.х.д.№ 680/2021г., приети без възражения от подсъдимата и
накрая, непосредствено възприетото от съда движение на подсъдимата, изпълнила
разпореждането да застане до своя защитник, в последното по делото заседание. Видно от
искова молба, отговор на искова молба и договор с нотариална заверка на подписите е, че
те(документите) изобилстват от прави термини и е малко вероятно да са изготвени от лице
без юридическо образование, макар и владеещо български език. По важното е, че в
наказателното производство съдът не може да основава изводите си владеене на български
език от подсъдимата на база констатациите на граждански съд, частен съдебен изпълнител
или нотариус а сам в образуваното пред него производство следва да установи това
обстоятелство, посредством всички доказателствени средства. В тази връзка не могат да се
ползват и свидетелските показания на В. дал сведения, че подсъдимата говори на „развален“
български. Още по-малко пък за владеене на език може да се съди по изпълнението на
разпореждане. В резюме всички, свързани с владеенето на български език обстоятелства и
констатацията за това следва да се съдържат в мотивите на изричното определение на съда
за това, подлежащо на въззивен контрол.
Другият сочен от защитата довод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващ се в отлагане разглеждането на делото от 02.11.2021г. за
друга дата, вместо дължимото прекратяване на наказателното производство, поради
неявяване на тъжителя и повереника, съдът намира за неоснователно. За тази дата страните
са били редовно призовани/уведомени с час на заседанието 10.00 часа, но то (заседанието) е
било проведено в 13.00 ч., поради ангажимент на вещо лице. Не е налице отлагане на делото
за по-късен час, а съобразяването с ангажиментите на експерта и изчакването му с три часа,
не може да оправдае действията на съда за разглеждането му. Страните са били призовани за
3
02.11.2021г. от 10.00 часа, явили са се повереник и защитник, а по почин на съда
разглеждането на делото е започнало в 13.00 часа. Липсва редовно призоваване/уведомяване
на страните за този час, поради което правилно съдът е отказал да прекрати наказателното
производство.
Посочените по-горе процесуални нарушения съществено са накърнили
правото на защита на жалбоподателката. Те са отстраними, поради което е налице основание
за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд, защото
нарушенията на биха могли да бъдат санирани от въззивната инстанция.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 19/14.12.2021г. на РС Свиленград, постановена по
н.ч.х.д.№ 680/2021г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4