Р Е Ш Е Н И Е
№
09.08.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№908/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 59, ал.9, вр. чл.127, ал.2
и по чл.127а, ал.1 от СК.
Постъпила
е ИМ от Н.П.П., като майка и законен представител на децата Б.Т.Т.и М.Т.Т.,
чрез адв. Н. Д., против Т.И.Т., с която се твърди, че с решение №
2067/16.12.2013г по гр.д.№ 6239/2013г на ПлРС, бракът между страните е
прекратен с развод, по реда на чл. 50 от СК, като упражняването на родителските
права върху родените от брака деца, са предоставени на майката. Твърди се, че с
решение по гр.д. №3333/2015г. на ПлРС, е дадено разрешение да се издадат
паспорти на децата, и същите да напускат границите на РБ, без съгласието на
бащата. Твърди се, че през м. 09.2015г, майката и двете деца са заминали за ***,
гр. ***, където са се установили. Посочва се, че в ***, ищцата П. е осигурила
жилище под наем, работи, а също е подкрепяна от своя баща и брат, които също
живеят там. Посочва се, че ищцата работи на 4- часов работен ден, с месечно
възнаграждение 455 евро, като получава и социални помощни за ежедневна
издръжка, общо за нея и двете деца в размер на 1065,02евро/ месечно. Посочва
се, че двете деца са записани като редовни ученици в основно училище в гр. ***,
като за уч. 2016/2017г., Б.е в 3-ти, а М.- във 2-ри клас. Твърди се, че децата
са много добре адаптирани към средата си, усвоили са немски език, занимават се
със спорт. Твърди се, че е налице изменение на обстоятелствата, при които са
били определени местоживеене на децата и режим на лични отношения с бащата,
през 2013 година. Посочва се, че се налага децата да пътуват до РБ, за да се
срещат с баща си и др. свои близки., което от своя страна налага даване на
разрешение децата да пътуват в чужбина, тъй като няма съгласие от страна на
бащата. Моли съдът да постанови решение, с което да се постанови изменение на
определения с решение по гр.д.№ 6239/2013г на ПлРС, режим на лични отношения на
децата Б.и М., с техният баща Т.И.Т., като бъде определен следният режим- 30
дни през лятната ваканция всяка година, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, 7 дни по Коледните и Новогодишните празници, с преспиване
при бащата, 7 дни през пролетната/ Великденската ваканция/ и през друго време,
когато бащата организира пътуване до местоживеенето на децата, както и да
определи местоживеене на децата при майката. в с.з. на 15.06.2017г., се посочва
точния адрес, на който да бъде определено местоживеенето на децата, при тяхната
майка и законен представител: Р ***, гр.*** 12557, ***.
Моли също съдът да постанови
решение, заместващо съгласието на бащата Т.И.Т., двете деца да пътуват извън
територията на РБ- до ФРГ, придружени от своята майка или от изрично
упълномощено от нея лице, за периода- до изтичане на срока на валидност на
паспортите на децата.
Ответникът
Т.И.Т., чрез адв. С. Й., в срока за отговор, не оспорва компетентността на Б.
съд- в случая ПлРС, съобразно изрично дадените в тази насока указания, да
разгледа настоящето дело. Изразява се становище за неоснователност на
предявените искове, като се посочва, че изложената от страна на ищцата
фактическа обстановка, не отговаря на действителната. Посочва се, че решението,
с което е дадено разрешение децата да напускат пределите на РБ и да пътуват до ***,
е отменено от ПлОС. Посочва се, че е налице неизпълнение на съдебните решения-
по гр.д. 6239/2013г на ПлРС и на в. гр.д.№860/2015г. на ПлОС. Евентуално се
посочва, че при уважаване на иска по чл.59, ал.9 от СК, в рамките на посоченият
режим на лични отношения, да се уточни, че пътуването на децата е за сметка на
ищцата.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, видно от представеното решение по гр.д.№ 6239/2013г по описа на
ПлРС, че бракът между страните, е прекратен с развод по чл.50 от СК, като
упражняването на родителските права над децата Б., род. ***г и М., род. ***г,
са предоставени на майката Н.П., като на бащата Т.Т., е определен режим на
лични отношения с децата: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца, от
08,00 до 20,00 часа, по местоживеене на децата, по три дни по Коледните и
Великденските празници и един месец през лятото, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Установява се също, че въз основа на
решение по гр.д. № 3333/2015г на ПлРС, по реда на чл.127а от СК, е дадено
разрешение на децата Б.и М., да пътуват до ***, придружени от своята майка или
от упълномощени от нея лица, без съгласието на своя баща Т.Т., за срок- до
изтичане срока на валидност на
паспортите на децата. С решението е дадено и разрешение, по реда на чл.76, т.9 от ЗБДС, за издаване на паспорти
на двете деца, без съгласието на техният баща Т.Т.. С решение №15/15.01.2016г,
по в. гр.д.№ 860/2015г. на ПлРС, решението на ПлРС, в частта му по иска с
правно основание чл.127а от СК е отменено.
По делото се установява също, че с решение от
13.04.2017г. на Върховния съда на Камарата в гр. ***, постановено по реда на
Хагската конвенция, представено по делото в легализиран превод, е отменено
решението на Районен съд ***от 22.12.2016г., като е постановено майката Н.П.,
да върне незабавно децата Б.и М., в Б..
По делото се установява също,
че въз основа на поставеното от РС – Плевен, по гр.д.№
3333/2015г, предварително изпълнение на решението, майката Н.П., заедно с двете
деца, през м. септември 2015г. е напуснала пределите на РБ, където са се
установили да живеят. По делото се установява, че децата Б.и М., са записани в Основно
училище в Кьолнско предградие, от м. април 2016 година, като към датата на
издаване на удостоверенията или за уч. 2015/2016г, детето Б.е било записано във
втори, а детето М.- в първи клас. /л.57 и л.59/. Установява се също, видно от
представеният договор за наем, че ищцата П. е наела жилище, на *** ***,
квартира № 0502, с площ от 69,86кв.м., състоящо се от три стаи, кухня, коридор
и баня, считано от 16.03.2016г., безсрочно. /договорът е представен по делото в
легализиран превод/. Представено е и официално удостоверение за адресна
регистрация, на майката и двете деца, на посоченият адрес- 12557, ***, ***дясно-
също в легализиран превод. По делото се установява също, че към м. декември
2015г, майката и децата са живели на друг адрес- в гр. ***, ***, за което е
уведомила бащата с нарочно писмо – л. 155.
По делото, от страна на ищеца, е представен и
трудов договор за минимална или частична заетост, сключен с ищцата П., за
длъжност- „бар- персонал”, считано от 01.02.2016 година, с месечно
възнаграждение от 455 евро, при 4-часов работен ден- също в легализиран превод.
По делото се установява също, че в ищцата П. и децата Н. и Б., са одобрени за месечна
помощ в размер на 1065,02 евро общо, за периода 01.04.2016-30.09.2016г. Установява
се също, видно от представеното решение за детски надбавки, по Закона за
подоходното облагане- Семейна каса ***, че за детето Б., са определени детски
надбавки, в размер на 188 евро/месечно- от м.09. до м.12.2015г, и в размер на
190 евро/месечно- за времето от м.01.2016- до м. 07
По делото, в о. с.з. на
15.06.2017г., по реда на чл. 59, ал.6 от СК, са изслушани лично страните – Н.П.
и Т.Т..
Ищцата Н. П. посочва, че в *** живеят в собствено
жилище- тристаен апартамент, в спокоен квартал. Посочва, че двете деца посещават
училище, като Б.е вече в трети клас, а М. – във втори. Посещават и уроци по
плуване, които са към училището, като отделно Б.ходи и на плуване в спортен
клуб. Майката посочва, че основната й мотивация да иска изменение на
местоживеенето на децата и определяне на токова в ***, ***, са условията на
живот там, и доброто образование, което страната предлага. Посочва, че децата
се чуват само по телефон с бащата, който е идвал само веднъж за делото в ***. Майката
посочва също, че откакто са в Б., живеят в гр. ***, при нейната майка.
Отв. Т.Т. заявява, че не е
съгласен да бъде определено местоживеене на децата в ***, тъй като според него
те не живеят добре там. Посочва, че децата са заминали през м. септември 2015г.,
а са записани на училище една през м. април 2016г. Посочва също, че децата не
владеят немски език, особено М.; посочва, че детето М. е много стеснително и
необщително. Заявява също, че в продължение на година и два месеца не е знаел
къде са децата, тъй като на адреса, който ищцата му е посочила, реално не е
живяла и изпращаните от него писма и пратки до този адрес, са връщани.
Във връзка с твърденията на
ответника, че не е могъл да открие ищцата Н. на посоченият от нея адрес- . ***,
***, от негова страна на представени и приети писмени доказателства-
л. 154 и л.157 от делото, писма от куриерска служба- ТНТ Експрес. В същите е
посочено, че писмата до Н.П., изпратени
на 16.12.2015г и на 01.03.2016г., изпратени до посоченият адрес не са връчени,
тъй като адресата не е открит на адреса . Във връзка с тези доказателства, по делото от страна на ищцата П.,
са представени в о.с.з. на 25.07.2017г., за констатация от съда, 2 броя писма,
в пощенски плик, с подател Окръжен съд Плевен, изпратени на посочения адрес .
По делото, като свидетели са
разпитани лицата П.Г.П., В.Т.Д.и Х.И.Т., от показанията на които се установява
следното:
Св. П.П.посочва, че познава Н. от
двегодишната й възраст, когато се е запознал с майка й, и той я е отгледал като
свое дете. Посочва, че откакто Н. и децата са заминали за ***, е ходил два пъти
– за Коледа и за Великден, да я види. Посочва, че жилището, в което живеят е
отлично, децата имат отделна стая, с хубаво обзавеждане; училището, в което
децата учат, е в непосредствена близост. Посочва също, че според него, децата
там се чувстват добре и владеят немския език. Описва Б.като чувствителна, но
със самочувствие, а М.- като по-свит, и с по- особен характер. Свидетелят
посочва също, че на бащата Т. не са отказвани контакти с децата, но той ги е търсил
не в установеното време, тъй като кара камион.
Св. В.Д.- майка на ищцата
посочва, че Н. и децата живеят в гр. ***, в хубаво и добре обзаведено жилище, в
което децата си имат собствена стая. Посочва, че децата са записани на училище
там, още от пристигането им в *** в края на м. септември, но в друго училище,
тъй като първоначално са живеели на друг адрес. Свидетелката посочва, че в
училището се организират курсове по немски език и според нея, децата вече
владеят езика, но Б.е напреднала повече от брат си и нейното ниво на владеене
на езика е по- високо. Свидетелката посочва, че само веднъж е била в ***, при
дъщеря си- в началото на м. септември 2016г., за около 4-5 дни, като през
останалото време поддържат връзка по интернет. Св. В.посочва, че откакто са се
върнали в Б., живеят заедно с майката и децата в гр. Плевен. свидетелката посочва
също, че децата са споделяли пред нея, че искат да живеят в ***, и да си идват
в Б. през ваканциите. Посочва също, че не знае точно какъв е режима на
ваканциите на децата.
Св. Х.Т. посочва, че отношенията
между страните са вървели добре, до м. септември 2015г., когато Н., заедно с
децата е заминала за ***, без да уведоми бащата. Посочва, че бащата Т., в
продължение на една година, е правил безуспешни опити да се свърже с децата в ***.
Посочва, че контакт с децата е осъществен едва през октомври 2016година,
благодарение на социален работник, в рамките на образувано дело по Хагската
конвенция. Свидетелят посочва, че при срещата е придружават брат си- бащата Т.Т.,
като срещата е осъществена в заведение в един парк; на срещата Н. е дошла с
двете деца и баща си. Св. Хр. Т. посочва, че децата са имали резервирано
отношение към него и към баща си, но в течение на разговора се отпуснали и са
се държали свободно. Свидетелят посочва, че най- силно впечатление му е
направило това, че детето М. не може да си поръча сок на немски език. Посочва,
че той и бащата Т., са останали до нощуват в хотел, като посочва, че не си
спомня Н. да е канила Т. да остане да нощува при децата. Посочва, че бащата не
е отишъл до жилището, в което Н. е децата живеят. Св. Хр. Т. подчертава, че
бащата не е имал никакъв контакт- нито по телефон, нито по скайп, с децата до
м. октомври 2016г- описаната от него среща. Посочва, че откакто децата са в Б.,
бащата осъществява редовни контакти с децата, в рамките на установеният режим
на лични отношения, и извън него. Свидетелят посочва, че според него, децата не
се чувстват толкова добре в ***; посочва, че при разговор с детето М., то му е
споделило, че в училище има само един приятел, и стои сам на чин. Свидетелят
посочва, че не знае дали децата спортуват и не ги е питал. В последствие
посочва, че детето Б.ходи на плуване. Свидетелят изразява безпокойство относно
поведението на детето М., като го описва нервен, избухлив и особен, което
според него се дължи на пропуск във възпитанието и липсата на фигурата на бащата.
По делото, в присъствието на
социален работник, е изслушано детето Б., което споделя, че в *** са живеели в
хубав апартамент, в който са имали с М. отделна и добре обзаведена стая. Детето
посочва, че ходи на училище в ***, което е много близо до техния блок; посочва
че спортува- ходи на плуване, както и на състезания. Детето заявява, че владее
немския език, както и брат й М., само че малко. Посочва, че вкъщи тя и майка
им, помагат на Мишо да учи езика. Детето споделя, че в *** са идвали социални
работници и са им задавали различни въпроси. Детето споделя, че почти веднага
след наминаването за *** през септември 2015г., са тръгнали на училище, като в
училището са посещавали курсове по немски
език. Посочва, че след това са записани в друго училище. Детето споделя, че
иска да живее в ***. Детето споделя също, че докато са били в ***, са се чували
по телефона с баща си, но много рядко. Детето описва среща между тях и баща й и
чичо й, проведена във връзка с дело в ***. Детето описва, че на тази среща, почти през цялото време е говорел само
чичо й. детето посочва, че са питали
баща си и чичо си, дали искат да останат да нощуват у тях, за да не
плащат хотел, то не са отказали. Детето посочва, че на тази среща, заедно с тях
е бил и дядо им, който е предложил Н. да отиде на нощува у тях, за да не са
заедно с Т., но баща й е отказал .
По делото, е приет социален доклад,
изготвено от ДСП Плевен, от който се установява следното: дома, в който
понастоящем живеят майката Н. *** посетен от социален работник. Установено е,
че жилището е собственост на майката на Н.- св. В.Д., в него живее и прабабата
на децата. Жилището съставлява апартамент, състоящ се от спалня, хол и кухня,
обзаведено с всичко необходимо. Посочва, че е проведен разговор с децата Б.и М.,
като същите са описани като възпитани и общителни деца; отговорили са адекватно
на поставените въпроси, ясно са изразили своите желания и намерения. Детето Б.е
споделило пред социалният работник, че учи в училище в ***, в трети клас, и
разбира и говори свободно немски език.
Детето е споделило, че има приятелски кръг в *** от германски и български деца.
Детето М. е посочило, че е във втори клас в същото училище, също е заявило,
че говори добре немски език и има
приятели сред връстниците си. В доклада е посочено, че децата са добре приспособени
към средата в ***, чувстват се сигурни и спокойни. Посочено е в доклада, че
майката разполага с подкрепяща среда в ***, в лицето на своя баща, брат и
сестра, които живеят в същия блок. В Б. майката също разполага с подкрепяща
среда, в лицето на своята майка – св. В.Д.. В доклада се посочва, че децата
имат силна емоционална връзка с майката, и са заявили желание да живеят с нея в
***. По отношение на бащата Т.Т., се посочва, че същият работи като
международен шофьор, като 11 дни пътува извън страната и 7 дни почива . Живее в
жилище, собственост на неговата баба, състоящо се от две стаи и кухня. Желае
децата да се приберат в Б., за да осъществява редовни контакти с тях. В
заключение на доклада е посочено, че майката, която полага преките и
непосредствени грижи за децата, е осигурила подходящи социално- битови условия
в ***, където децата са се адаптирали. Предоставени са възможности и ресурс за
развитие. Бащата, с оглед на работата си, отсъства често от страната и не може
да осъществява точно режима на лични отношения с децата. Личните контакти на
бащата с децата не са ограничавани. Посочено е, че с искането си, децата да се
приберат в Б., за да осъществява лични контакти с тях, бащата ще отнеме правото
им да живеят в страна, където имат по- добър шанс за живот и развитие .
По делото е изготвен и
международен социален доклад, от МССл- гр. В. ***,-в легализиран превод от
който се установява следното: оценката в доклада е въз основа на посещение, в
дома на майката на адрес ***, ***, осъществено на 16.09.2016г, както и на две
интервюта с майката и двете деца, осъществени в Службата за благосъстояние на
младежите на 23.09.2016 и 20.10.2016г. Майката и децата са се преместили в ***
през септември 2015г., по твърдения на майката Н., тя се е опитала да се свърже
с бащата Т., но той не си е вдигал телефона; посочила е, че и бащата не е
обаждал. В доклада е посочено, че жилището, в което майката и децата живеят- на
посочения адрес, е апартамент, с адекватно и удобно обзавеждане; стаите са
много чисти и подредени. В доклада е посочено, че по данни на майката, баща й и
брат й, както и нейната полусестра, живеят наблизо и й помагат . Посочено, че
децата спортуват- Б.посещава спортен клуб „******”, а М.- в клуб по бокс. И двете
деца посещават начално училище ***. Посочва се, че на 23.09.2016г, е преведено
задълбочено интервю с децата, при което те са заявили, че се чувстват добре. Б.е
заявила, че откакто са в ***, не се е чувала с баща си – той никога не се е
обаждал. Детето отказва да го търси по
собствена инициатива, но е споделила, че
понякога баща й липсва. Детето М. е споделило, че на него „не му липсва
толкова много”. И двете деца са заявили, че искат да останат в ***, с майка си
и не искат да се връщат в Б. при баща си, но и двете са заявили , че искат баща
им да идва да ги посещава за няколко дни. Детето Б.е споделило, че има много
нови приятели в ***., вкл. и в училище. Детето е споделило, че ходи на плуване
и че е спечелила няколко медала от състезания- 2 бронзови, 1 сребърен, 1
златен. Детето е споделило, че и в Б. е харесвала училището, но там не е имала
толкова приятели. Детето е посочило, че разбира всичко в училище на немски
език. Детето М. е споделило, че също харесва училището и се радва. Според
неговото собствено твърдение, вече разбира добре немския език; детето е
споделило, че има нови приятели. Посочило е че ходи на бокс в неделя. По време
на интервюто, детето Б.е попитано дали харесва баща си, при което то е
отговорило „ не толкова много”, и е заявило, че баща й пие алкохол, а М.
спонтанно е добавил- и тогава винаги кара колата”. Детето Б.е споделило, че
когато баща й пие- при зададен въпрос- ставал много шумен и понякога започвал
да крещи, а също и понякога я е удрял. Когато детето М. е попитано дали баща му
също го е удрял, детето е отговорило – понякога, но Б.е бита по- често. В доклада
е посочено, че в този момент на майката изведнъж са започнали да й текат сълзи от очите, което е
довело до освобождаване на децата, с цел задаване на въпроси на майката.
Майката е посочила, че съпругът й никога не е я бил, но знае, че е удрял Б..
В доклада е описана и втората
среща с децата и майката, проведена на 20.10.2016г, след съдебно заседание на Семейния съд. по време на това интервю,
всяко от децата е разказало за проведена среща с бащата в едно кафене в деня,
преди съдебното заседание. Децата са посочили, че на срещата са присъствали и
техният чичо- брат на баща им и дядото по майчина линия. Детето Б.е споделило,
че срещата е била добра и тя е била щастлива да види баща си, който й е казал,
че му лисва, а също и на неговото семейство. Детето е посочило, че по време на
срещата чичо й е говорел много и той е бил основният говорещ по време на
срещата. Б.е заявила, че иска да се вижда с баща си отново, но при никакви
условия не иска да се връща в Б.. Детето М. е описал чувствата си по време на
срещата като „ горе- долу” и е бил малко щастлив да види баща си отново. Детето
М. е казало , че по време на срещата той и Б.са питали баща си дали иска да
остане през нощта при тях- в апартамента на майката, но бащата е отказал.
Детето М. е споделил, че от това не се е почувствал тъжен и че на него баща му
наистина не му липсва. Детето М. нееднократно е заявил, че иска да живее с
майка си в ***.
В доклада е посочено също, че по информация
от началното училище- от 28.09.2016г, децата са се справяли много добре. М. се
е адаптирал към класа си много добре, описан като разумен и добър, чист, добре
облечен и ходи редовно на училище. Б.също е описана като добре облечена и посещаваща
редовно училище, но все още изглеждаща малко резервирана и неуверена .
В обобщение в доклада е посочено,
че за децата Б.и М., изглежда да е много важно да продължат да живеят с майка
си в ***, и да могат да се развиват добре е необезпокоявано в новата среда там.
Социалната служба е изразила категорично мнение, че двете деца да се интегрирали
в семейството в *** много добре. Децата са се социализирали много добре, и са
много щастливи в дома си в ***- ***.; децата са развили близки приятелства през
последните няколко месеца и са се интегрирали в тяхната група връстници. По отношение
на майката Н.П. е посочено, че децата имат близка и доверителна връзка с нея, и
същата има способността да родителства по отношение на децата. Посочено, е че
майката има добре подкрепяща мрежа в лицето на нейното семейство там. Посочено
е също, че към момента на изготвяне на доклада Службата по благосъстояние на
младежите, не знае къде са отведени децата. По отношение на бащата е посочено,
че той, като международен шофьор, е прекарвал много малко време със семейството
си, вкл. и през уикендите. Тази ситуация е описана и от майката, и от децата. В
доклада, Службата е изразила съмнение относно възможностите на бащата да подкрепя
и да се грижи за децата, така, че да среща техните нужди, съобразно на техните
най- добри интереси. Посочено е също, че Службата поставя под въпрос и дали
бащата в действителност се интересува от децата. Посочено е, че когато бащата е
бил в ***, той не се е възползвал да прекара повече време с децата си, и освен
това не е направил никакво предложение за договорки относно достъпа. Обърнато е
внимание на факта, че и двете деца независимо едно от друго са заявили, че по
време на срещата им с бащата, основният говорещ е бил чичото. Всъщност – е
посочено в доклада- чичото на децата е бил този, който по време на предишните
съдени заседания, е бил изключително мотивиран децата да се завърнат в Б. .
По делото, с ИМ, са представени в
легализиран превод, социални доклади, извършени от Службата по благосъстояние
на младежта, изготвени във връзка с поставени въпроси относно социалното
положение на семейството. В с.з. на 15.06.2017г, ищецът уточнява, че тези
доклади са изготвяни във връзка с производството по Хагската конвенция. След
запознаване със съдържанието на същите, съдът установи, че изложеното в доклада
от 04.10.2016-л. 8 от делото, е идентичен по съдържание с приетият по делото
международен социален доклад; същият отразява посещения на социален работник на
16.09 и 23.09.2016г. По делото обаче е представен и още един социален доклад-
л. 19, който отразява проведена на 05.10.2016г., среща на децата с бащата. В
този доклад е посочено, че разговорите с бащата са много трудни, тъй като
същият говори предимно български език. Посочва се, че по телефона „процесуалния
попечител” разговаря с някого на английски език, а в офиса, разговорът се
провежда посредством брата на бащата. Посочено е, че първоначално говори
единствено брата, и след изрично настояване от страна на „процесуалния
попечител” да говори с бащата лично, се е провел разговор между тях. Бащата е
посочил, че иска да се вижда с децата си, но не е имал контакт, тъй като не е
можел да се върже с майката. бащата е посочил също, че децата до 18-тата си
година следва да се отглеждат в Б., тъй като там образованието е било по-
добро. Посочва се, че често и братът казва нещо на български език, което
попечителят не разбира. В разговора бащата е заявил, че ще лети към Б. на 06.10.2016г,
в 19,00ч., като на въпроса защо не остане за уикенда, за да види децата, същият
е казал, че иска да ги види в Б., а не в ***.
Съдът намира, че тези писмени
доказателства, под формата на социални доклади, макар и изготвени за нуждите на
друго производство, следва да бъдат зачетени от съда при постановяването на
съдебния акт, и бъдат обсъдени с всички останали събрани по делото
доказателства.
По делото се установява също, че
въз основа на жалба от Т.Т., е образувано ДП№ 1361/2016г. по описа на РП- Плевен,
против Н. Т./П./, за престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Производството по ДП е
спряно, с постановление за спиране на наказателното производство, от
04.11.2016г, влязло в сила. В кориците на ДП№1361/2016г. по описа на РП-
Плевен, са приложени писма от адв Т.Х.- упълномощен от бащата Т.Т., до Н.П., от
09.06.2016г., за предоставяне на децата на бащата, съобразно определеният режим
на лични отношения- за един месец. По делото не се установява по- нататъшното
развитие в кореспонденцията. Въз основа на тези доказателства обаче, съдът
счита, че отв. Т.Т. е имал ясна информация относно местоживеенето на децата и
същите опровергават твърденията му, изложени по време на изслушването му, че за
период от една година и два месеца не е знаел къде се намират децата.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.59, ал.9 от СК, при промяна в обстоятелствата, при
които са определени местоживеене и режим на личните отношения, по молба на
заинтересованият родител, съдът може да промени същия, като в тежест е на
ищеца- заинтересования родител, да
установи факта на настъпването на тази промяна в обстоятелствата. Съдебната
практика сочи, че промяната на взети предвид при определяне на първоначалните
мерки обстоятелства, може да има различни проявни форми, но във всички случаи-
това са обстоятелства, които засягат положението на детето. Във всеки отделен
случай, съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, ръководен от
интереса на детето-ПП №1/1974г. Следва да се отбележи също, че съобразно
цитираното Постановление на Пленума на ВС, съдът може да промени и служебно,
без предявен иск, постановеното местоживеене
на детето, когато установи, че това е в негов интерес, както е в случая. По
тези искове законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето. Интересите на детето е установен како главен критерии при
решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между
тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на
детето зад граница, в константната съдебна практика - Решение № 697 от
1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. Решение № 403
от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от
30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о. и др.
В случая, искът за изменение на
местоживеенето на децата Б.и М., и определянето на такова в гр.***, ФРГ, е
пряко свързано с искането за даване на разрешение на децата да пътуват до ФРГ, придружени от тяхната майка, или
от изрично упълномощено от нея, лице- за срок до изтичане на срока на валидност
на децата. Както бе посочено по- горе, с решение по гр.д.№ 3333/2015г, влязло в
сила, е дадено разрешение за издаване на паспорти на децата по реда на чл. 75,
т.9 от ЗБДС, и такива са издадени. Въпросът, свързан
с пътуване на дете в чужбина, при разногласие на родителите, е от категорията
на т. нар. „спорна съдебна администрация” и е уреден в чл. 127а от СК. В това производство съдът е длъжен да
постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на детето
и ръководен именно от висшия интерес на детето. Когато детето има нужда
да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно
местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши
конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой
пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в
определена друга държава,
без да се прекъсва връзката с родителя, който не упражнява родителските права- Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК, по
чл.290 от ГПК.
В ТР№1/2016г на ВКС, мотивите към т.1, е прието, че законът не прави разграничение
между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е
краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя
местоживеенето си извън Б.. Пътуването може да е и с цел промяна на
местоживеенето на детето в чужбина. ВКС е приел, че определянето на
местоживеене на детето е израз на висшия му интерес, да се интегрира в семейна
и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне
местоживеенето на детето, е необходимо да се съобразят различните потребности
на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин.
Необходимо е цялостна и задълбочена проверка на всички обстоятелства и факти по
делото, в т.ч. и служебно събрани такива от съда, за установяване на интереса на детето. Интересите на детето
следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна
в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна
медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права
и интереси на детето. Като неразделна част от интереса на детето следва да се
приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, право
на личен и на семеен живот. Европейският съд по правата на човека многократно е
отбелязвал, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява
основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от
Конвенцията. В мотивите на т.1 към ТР1/2016 на ВКС, е прието също,
че решението на съда
следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на
детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато
родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да
подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани
с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или
от конфликти между двамата.
Съгласно чл. 3 от
Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от Б. през 1991г.) : „Висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.” В
чл. 10 от същата конвенция се приема: че „В
съответствие със задължението на държавите - страни по Конвенцията,
съгласно чл. 9, точка
1, всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или
да напуснат една държава - страна по Конвенцията, с
цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и експедитивен
начин.”. Съгласно чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския
съюз : „При всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието
за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на
детето от 20 ноември
В случаите, при които
се иска изменение на местоживеенето на детето и определянето на такова извън
пределите на РБ, заедно с даване на
разрешение за пътуване в чужбина по реда на чл.127а от СК, е възможно да
възникне конфликт между интереса на детето, изложен по- горе и интересите на
родителя, който не упражнява родителските права, но която има определен режим
на лични отношения с детето. Съдът намира, че при тази конкуренция на интереси,
превес следва да бъде даден на висшия интерес на детето, като правата и
интересите на родителя, който не упражнява родителските права, следва да бъдат
защитени, чрез определяне на подходящ режим на лични отношения с детето.
Съдебната практика приема също, че нарушаване на режима на лични
отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно събитие, не може да
бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в
чужбина. В цитираното решение се сочи също така: „Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с
което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното
възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и
дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи
за защита на интереса си.”- Решение № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК , постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По делото, съобразно
изложеното по- горе, че в най- висш интерес на децата Б.и М., е те да живеят
със своята майка Н.П., на която са предоставени за упражняване родителските
права, като бъде определено тяхно местоживеене на посоченият по- горе адрес в ФРГ-
***, ***дясно,
съобразно адресната им регистрация. Следва да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Т.Т., децата Б.и М. да пътуват до ФРГ, придружени от
своята майка или изрично упълномощен от нея представител, за срок до изтичане
срока на валидност на паспортите на децата. Както бе посочено по- горе, паспорти
на двете деца са издадени въз основа на решение по гр.д. № 3333/2015г на ПлРС. Съдът намира, че
в случая, съобразно събраните по делото доказателства, в т.ч. и социални
доклади, се установи наличието на съществена промяна- по смисъла на закона, на
обстоятелствата, при които са определени местоживеенето на децата и режима на
лични отношения с техния баща .
Съдът намира, че постановяването
на изменение в местоживеенето на децата и режима на лични отношения с бащата,
който не упражнява родителските права, ведно с даване на заместващо разрешение
за пътуване в чужбина, е в интерес на двете деца, с оглед на събраните по
делото доказателства, в т.ч. и приложеният по делото международен социален
доклад. От съдържанието на същия се установява, че майката Н.П. и децата Б.и М.,
са били обект на предходни проверки от
Службата по благосъстояние на младежта и същият отразява именно констатираното
от проверките, а посочените по- горе дати. Социалният доклад по принцип, не
съставлява писмено доказателство, а дава обща представа на съда на
обстоятелства, които не може да събере сам, и съответно- подпомага съда при
взимането на решението по същество на спора. В така представеният международен
социален доклад се установява, че децата са се интегрирали и социализирали в
средата в ***, същите се чувстват щастливи и обичани там; намерили са своята социална среда и обкръжение след
връстниците си. Следва да се отбележи, че в доклада се съдържат и данни, взети
от училището, в което децата учат и в тях няма отбелязване, че децата не
владеят немски език. Самата Б., при изслушване в с.з. заяви пред съда, че
смята, че владее езика, а брат й М.-по- малко, но вкъщи майка им му помага. Детето
също така, изрази категоричното си желание на живее с майка си брат си в ***,
където се чувства добре и е щастлива. Безспорно е по делото, че майката Н. Т.-на
която са предоставени за упражняване родителските права върху децата, притежава
висок родителски капацитет, осигурила е подходящи жилищно- битови условия, за
отглеждането на децата, чрез наемането на апартамент, на посочения адрес.
Безспорно е установено също, че децата посещават училище, по данни от което-
отразени в международния социален доклад- децата са се социализирали и
интегрирали. По делото се установява също, че майката и децата са подпомогнати
и финансово, чрез отпускането на помощи и детски надбавки, в посочените по-
горе размери. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът намира за напълно
неоснователно твърдението на ответника, изложено в представената по делото
писмена защита, че децата са необходими на майката само и единствено за вземане
на помощи в ***, а не за да им осигури по- добър живот. Още по- малко предметът
на настоящето дело е свързан с възложените в производството по Хагската
конвенция разноски, в тежест на майката. по делото не се събраха доказателства
за съществуването на конкретна опасност за развитието и здравето на децата.
По делото не се установи конкретна
причина, поради която бащата не е съгласен да даде своето разрешение децата да
пътуват до ***, като само изявлението му, че децата не живеят добре там, не се
подкрепи от събраните по делото доказателства. В тази връзка, по делото се
установи, че дори и по време на пребиваването си в ***, във връзка със съдебни
производства, същият не е отишъл до дома на децата, за да констатира сам при
какви условия живеят, не е проявил инициатива за прекарване на повече време с
тях. В тази насока са показанията на св. Х.Т., международният социален доклад,
както и твърденията на детето Б..
Съдът намира, че определянето на
местоживеене на децата във ФГР и даването на заместващо разрешение за пътуване
в чужбина, е част от защитата на правото на семеен живот на майката и децата,
установено в цитираният по – горе чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека- арг.- ТР№1/2016г на ВСК, т.1 .
В хипотеза, в която се определя
местоживеене на дете в друга държава- в случая член на ЕС- ФГР, следва да бъде
определен режим на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските
права, по начин, по който ще се съхрани и развие връзката родител- дете. С
оглед на това, съдът намира, че следва на бъде определен лежим на лични
отношения- съобразно посоченият в ИМ- по 30 дни през лятната ваканция всяка
година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 7 дни по Коледните
и Новогодишните празници, и 7 дни през пролетната/ Великденската ваканция, с
преспиване по местоживеене на бащата. В отговора на ИМ, ответникът, при
условията на евентуалност, е изразил съгласие да бъде определен този режим на
лични отношения, но пътуванията на децата от и до ***, да са на разноски на
майката.
По отношение на направеното
искане на ищеца, за постановяване на предварително изпълнение на решението, по
отношение на иска с правно основание чл.127а от СК, съдът намира, че същото
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. В случая, искът по
чл. 127а от СК, не е предявен самостоятелно, а е обусловен от искът по чл. 59,
ал.9, вр. чл. 127, ал.2 от СК, за изменение на местоживеенето на децата Б.и М.,
и определянето му в ФРГ, гр. ***, което предполага едновременност в решението
по двата иска, с влязъл в сила съдебен акт.
Следва ответникът да бъде осъден на
ищцата направените нея разноски в размер на 1015лв.; от страна на ищеца няма представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Следва ответникът Т.Т., да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС, сумата от 30лв. държавна такса върху уваженият иск с
правно основание чл.127а от СК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9, вр. ал.2 и ал.4, вр чл.127, ал.2 от СК, определените с решение №2067/16.12.2013г.
по гр.д.№ 6239/2013г. на ПлРС, МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на детето Б.Т.Т., ЕГН ********** и детето М.Т.Т., ЕГН **********, И РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Т.И.Т.,
ЕГН **********, с децата Б.Т.Т., ЕГН ********** и детето М.Т.Т., ЕГН **********,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Б.Т.Т., ЕГН ********** и детето М.Т.Т., ЕГН **********, при
тяхната майка и законен представител Н.П. Т., ЕГН **********, на адрес в ФРГ- гр. ***, ***дясно.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата Т.И.Т., ЕГН **********, с децата Б.Т.Т., ЕГН **********
и детето М.Т.Т., ЕГН **********, както следва: по 30 дни през лятната
ваканция всяка година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 7
дни по Коледните и Новогодишните празници и 7 дни през пролетната/
Великденската ваканция, с преспиване по местоживеене на бащата.
РАЗРЕШАВА, на основание 127а от СК, на малолетното дете Б.Т.Т., ЕГН **********
и на малолетното дете М.Т.Т., ЕГН **********, ДА НАПУСКАТ територията на
Република Б., И ДА
ПЪТУВАТ ДО ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ***, без
съгласието на своя баща Т.И.Т., ЕГН **********,
придружавани от тяхната майка и законен представител Н.П. Т., ЕГН **********,
или от изрично упълномощени от нея лица, за
срок ДО изтичане срока на валидност на паспортите на децата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането на ищеца, с правно основание чл.127а, ал.4 от СК, за
постановяване на предварително изпълнение на решението, в частта му по иска с
правно основание чл. 127а, ал.1 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.И.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П. Т., ЕГН
**********,, сумата от 1015ЛВ-
разноски по делото.
ОСЪЖДА, Т.И.Т.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 30лв- държавна такса.
Решението, може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: