РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000416 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №285747 от 06.12.2021 г. от Д. Д. С.
ЕГН ********** от **** – чрез пълномощника и адв. Я. К. против решение
№260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N 456/2019г. по описа на О.С.-
П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П.,
в частта с която е признато за установено по отношение на Д. Д. С., ЕГН
********** съществуването на вземания на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********,
произтичащи от Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-
**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт №
***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019
г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, както следва: сумата 1780 лева, представляваща неизплатена главница
1
по предоставен заем по Договор **-**-21.07.2017 г., обективиран в т.* от
нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-
П., ведно с обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане и сумата 59 000 лева, представляваща неизплатена главница по
предоставен заем по Договор **-**-24.07.2017 г., обективиран в т. 2 от
нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-
П., ведно с обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановения акт в обжалваната му част, поради неправилно изчисляване
размера на задълженията като не са отчетени всички извършени плащания, а
именно: тези, извършени след връчване на нотариалната покана и поради
липса на предпоставките за обявяване на задълженията по двата кредита за
предсрочно изискуеми. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
по същество – отхвърляне на предявения иск в пълния му предявен размер.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Н.Ф.“ ООД – гр. В.
чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., с който е изразено становище
за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба вх. №6338/21.12.2021г. от „Н.Ф.“ ООД –
**** чрез пълномощника на дружеството адв. Д. Т. против решение №260435
от 15.11.2021г., постановено по т. д. N 456/2019г. по описа на О.С.-П.,
поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П., в
частта с която са отхвърлени предявените от „Н.Ф.“ ООД против Д. С. искове
относно дължимостта на следните суми: претенцията за главница за
разликата над 59 000 лева до предявения размер от 66 000 лева, както и
претенцията за главница за разликата над 1780 лева до пълния претендиран
размер от 2000 лева, за сумата 363.33 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до
прекратяването на договора, дължима по чл.2.2, б.Ж от Договор за заем №**-
**-21.07.2017 г., обективирана т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017
г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 800 лева, представляваща
наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, дължима за
неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до
прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №**-**-
21.07.2017 г., обективирана в т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г.,
№ ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 1200 лева, представляваща
2
договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от Договор за заем
№**-**-21.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора за заем,
обективирана в т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*,
дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 12 250 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до
прекратяването на Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., дължима по
чл.2.2,б.Ж, обективирана по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г.,
№ ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 21 780 лева, представляваща
наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, дължима за
неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до
прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №**-**-
24.07.2017 г., обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017
г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П. и за сумата 39 600 лева,
представляваща договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от
Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на
договора за заем, обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П..
Изразени са доводи за незаконосъобразност на изводите на съда относно
нищожността на клаузите за възнаградителни лихви и неустойки по
договорите за заем, сключени между страните, поради противоречие с
добрите нрави и поради неравноправното им налагане на потребителя.
Претендира се отмяна на обжалваното решение като се твърди неговата
незаконосъобразност и се иска уважаване на претенциите в тяхната цялост.
Жалбоподателят твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния
закон и е постановил необосновано решение. По отношение на претенциите
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 25 % годишно счита, че
размерът е в съответствие с изискването на чл.29 ал.9 от ЗКНИП и не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Изразено е становище, че
претендираната неустойка не противоречи на добрите нрави и не е
прекомерна, а размерът и се дължи на продължителната забава на длъжника
при изпълнение на задълженията му по договора за заем. Счита, че ако се
приеме, че неустойката и прекомерна и нищожна, без да се отчита
поведението на длъжника, то това би го освободило от отговорност за
неговата забава и продължително бездействие.
3
Въззиваемата страна Д. Д. С. ЕГН ********** от **** не е взела
становище по въззивната жалба на „Н.Ф.“ ООД.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца „Н.Ф.“ ООД – **** да се признае за
установено по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** съществуване
на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**-
24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт
вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за
което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за следните суми: сумата
от 2000 лева - неплатена главница, представляваща предоставена заемна сума
по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/**
г. на АВ-П.;
-сумата 363,33 лева, представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на
годишна база по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*,
дело *****/** г. на АВ-П.;
-сумата 800 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5%
на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на
извършеното плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по
т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г.
на АВ-П.;
-сумата от 1200 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%
по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/**
г. на АВ-П., ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева,
считано от датата на постъпване на заявлението – 11.01.2019 г. до
окончателното и погасяване, както и разноските по делото 2922,65 лева – ДТ
и 4000 лева – адвокатско възнаграждение;
-сумата 66 000 лева, представляваща неизплатена главница по предоставен
заем по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело
*****/** г. на АВ-П.;
-сумата 12 250 лева, представляваща лихва в размер на 25% на годишна база
за периода 24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от нотариален акт вх. №
4
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;
-сумата 21 780 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на
5% на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата
на извършеното плащане и съответно до датата на прекратяване на договора
по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/**
г. на АВ-П.;
-сумата 39600 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по
т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г.
на АВ-П., ведно със законната лихва върху главницата от 66000 лева, считано
от датата на постъпване на заявлението – 11.01.2019г. до окончателното и
погасяване. Претенциите се основават на твърдения за предоставени на
ответника Д. С. суми по посочените два договора за заем: съответно в размер
на 2000 лева и в размер на 66 000 лева, които ответникът е следвало да
погасява на вноски до 24-то число на месеца, като първата погасителна вноска
е определена на 24.08.2017 г. Твърди се, че страните са уговорили при забава
в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, вземането да става
предсрочно изискуемо. Твърди се, че кредиторът се е възползвал от правото
си по чл.2.6 от договора да прекрати същия ши да иска предсрочно
погасяване на дължимата сума. Посочва, че това е реализирано чрез
нотариална покана, връчена на длъжника на 17.09.2018г. Твърди се, че към
датата на прекратяване на договора длъжникът дължи лихва по чл.2.2 б.“ж“,
чл.2.2 б.“з“ и чл.2.2 б. „и“, която по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в
размер на 363.33 лева, а по договор за заем №**-**-24.07.2017 г. в размер на
12 250 лева. Твърди, че ответникът дължи и наказателна лихва в размер на 5
% месечно върху остатъчната заемна сума която от датата на забавата
24.07.2017г. до датата на прекратяване на договора за заем №**-**-24.07.2017
г. е в размер на 21 780 лева, а по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в
размер на 800 лева – за същия период на забава. Счита, че ответникът дължи
и неустойка, уговорена в чл.2.7 от договорите в размер на 60 % от заемната
сума, като правото да се претендира такава е независимо от правата по чл.2.6
от договорите, касаеща начисляването на наказателна лихва. Счита, че
дължимата неустойка по договора за заем №**-**-24.07.2017 г. е в размер на
39600 лева, а по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в размер на 1200
лева.
5
Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед
на постъпилото на 25.02.2019г. възражение /вх. №13442 / по чл.414 от ГПК за
недължимост на претендираните суми, депозирано по ч.гр.д.№474/2019 г. по
описа на РС-П..
От страна на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** не е подаден в срок
отговор на исковата молба, а молбата за възстановяването му е оставена без
уважение.
Независимо от горното обстоятелство съдът дължи извършване на служебна
проверка относно това дали клаузите, на които се позовава кредиторът не са с
неравноправен характер и в този смисъл дали съответстват на изискванията за
добросъвестност при договаряне с потребител, като такива възражения за
неравноправност са направени и от ответника – за нищожност на клаузата на
чл.2.6 и от двата договора за заем като противоречаща на закона – чл.43, ал.1
и ал.2 ЗКНИП, за нищожност на клаузата на чл.2.7 и от двата договора като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП и противоречаща на закона –
чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП и добрите нрави и за нищожност на клаузата за
заплащане на 25% възнаградителна лихва като противоречаща на добрите
нрави. Ето защо при разглеждане на спора по същество следва да бъдат
обсъдени наведените доводи в този смисъл от ответника.
Основанието на претендираното материално право по установителния
иск е вземане по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем
№**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г.,
акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на А.В.-П., по които се твърди просрочие.
Договорите са сключени между „Н.Ф.“ ООД – гр. В. в качеството му на
заемател и Д. С. като заемополучател.
Видно от представената разписка от 21.07.2017г. заемополучателят С. е
удостоверила чрез подписване на последната, че е получила от „Н.Ф.“ ООД в
брой главница от 2000 лева по договор за заем от 21.07.2017г. Тя съвпада със
сумата, уговорена като заемна сума по договор за заем №**-**-21.07.2017 г. С
преводно нареждане от 24.07.2017г. „Н.Ф.“ ООД е превело по банков път
сумат.* 000 лева по сметка на Д. В. С. – баща на ответника и съдлъжник по
договора за заем. Като основание за превода е посочен Договор за заем №**-
**-24.07.2017 г., сключен с Д. С.. С друго преводно нареждане от същата дата
24.07.2017г. „Н.Ф.“ ООД е превело по банков път сумата 59 000 лева на
6
„Е.Д.Б.Ф.“ АД за погасяване на задълженията на С. към посоченото
дружество. Като основание за превода отново се сочи отпуснат заем от
същата дата. Общата сума по двете платежни нареждания е 66 000 лева, която
съвпада със сумата, уговорена като заемна сума по Договор за заем №**-**-
24.07.2017 г. Тези обстоятелства не се оспорват и съвпадат с твърденията на
ответника за личните причини за сключи договорите за заем, свързани с
натрупани задължения по кредити. Видно от чл.2.2 от договорите, касаещ
параметрите на сделката уговорен е бил 60 месечен срок за ползване на
заетите суми, които заемателят е следвало да върне в цялост не по-късно от
24.07.2022г. /чл.2.2 б.“е“/. Уговорено е – чл.2.2.б. „ж“ - заплащане на
фиксирана годишна лихва по заема от 25 %, както и разсрочване заплащането
и на месечни вноски с падежи 24-то число на месеца, считано от 24.08.2017г.
Тези уговорки кореспондират с двата погасителни плана, подписани от
страните. Последните включват посочване на размера на еднаквите месечни
вноски (определени с фиксиран лихвен процент върху един и същ размер на
цялата ползвана главница) и нулеви стойности на изискуема главница до
последната падежна дата, когато е посочен като дължим целият размер на
заема.
С нотариална покана, връчена на ответника на 17.09.2018г., ищецът я е
уведомил, че е допуснала просрочие в плащанията и по двата договора.
Посочено е, че с повече от 30 дни забава е извършено плащането на вноската
за месец юни 2018г. и то не в пълен размер. С оглед на това на основание
чл.2.7 от договорите целият заем е обявен за предсрочно изискуем,
договорите са прекратени, считано от датата на връчване на поканата.
От заключението на вещото лице Д.С. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че към 17.09.2018г. начислената
възнаградителна лихва съгласно чл.2.2 б. „ж“ и „з“ от договора № **-**-
21.07.2017 г. е 583.33 лева. О тях ответникът е извършил плащания в общ
размер 220 лева, представляващи заплатени единадесет месечни вноски от по
20 лева за периода 24.08.2017 г. – 24.06.2018 г. Следователно след извършено
приспадане на платеното остава дължима лихва в размер на 363.33 лева.
Установява се също, че към 17.09.2018г. начислената възнаградителна
лихва съгласно чл.2.2 б. „ж“ и „з“ от договора № **-**-24.07.2017 г. е 19 250
лева. О тях ответникът е извършил плащания в общ размер 7000 лева,
7
представляващи заплатени месечни вноски за периода 24.08.2017 г. –
24.06.2018 г. Следователно след извършеното приспадане на платеното остава
дължима лихва в размер на 12 250 лева.
В Таблица №4 и таблица №5 към заключението са посочени
задълженията за лихви съобразно погасителния план и договорите. Към
датата, на която ищецът е взел решение за прекратяване на договорите,
ответникът не е заплатил вноска в размер на 280 лева, дължима на
24.07.2018г. и вноска в размер на 20 лева, дължима на 24.08.2018г. – по
договор № **-**-21.07.2017 г. Към посочената дата ответникът не е заплатил
вноска в размер на 9240 лева, дължима на 24.07.2018г. и вноска в размер на
660 лева, дължима на 24.08.2018г. - по договор № **-**-24.07.2017 г.
Съгласно чл.2.7 от договорите при забава в погасяването на дължимата
вноска с повече от тридесет дни цялото вземане става предсрочно изискуемо.
С оглед посочената по-горе забава конкретно по всеки от двата договора,
предпоставките по чл.2.7 са налице. Като е приел кредита за предсрочно
изискуем, ищецът е изпратил нотариална покана, връчена на ответника на
17.09.2018 г. С нея ответникът е уведомен за прекратяване на договорите и за
претенцията на кредитора за заплащане на пълната стойност на заемната
сума.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя С., че
независимо от допуснатата забава предпоставките за предсрочна изискуемост
не са налице, тъй като стойността на даденото обезпечение надхвърля размера
на дължимата сума. Дали е дадено обезпечение и какъв е неговия размер не
влияе на предпоставките, при които кредитът става предсрочно изискуем.
Съобразно уговорките в чл.2.2. „е“ падежът на цялото задължение за
главницата е 24.07.2022г. Съгласно чл.2.5 от договорите срокът за връщане на
цялата заемна сума, ведно с лихвите при спазване на вноските по
погасителния план, е не по-късно от 24.07.2022г. В хода на настоящото
производство този срок вече е настъпил. Дори и да не са били налице
предпоставките за предсрочна изискуемост към датата на получаване на
нотариалната покана, то към настоящия момент ответникът не дължи само
отделни неплатени вноски, а цялата главница, ведно с лихвите. Договорите са
били сключени за петгодишен срок и падежът на цялото задължение и по
двата договора вече е настъпил на 24.07.2022г. главницата и по двата кредита
8
се явява дължима към настоящия момент.
По претенцията за установяване дължимостта на възнаградителната
лихва:
Действително и двата договора са сключени от Д. С. в качеството и на
физическо лице за потребителски нужди. Това налага прилагане на правилата
за договаряне между обективно неравнопоставени субекти, тъй като
доставчикът на финансовата услуга е специалист на пазара на кредитиране и
ползва специфична информация за търсене, предлагане и себестойност на
финансов ресурс, с каквито потребителите не разполагат. ЗКНИП съдържа
правила, регламентиращи специфични изисквания към професионалиста-
доставчик с цел потребителска закрила. По наведеното от ответника
основание за нищожност е съдът дължи и служебна проверка според чл. 7 ал.
2 ГПК и указанията в ТРОСГТК 1/2020 г. на ВКС.
По делото не са събрани доказателства за индивидуално водени
преговори между страните, за да е налице изключението при проверката дали
е налице неравноправна клауза при процесните сделки. Видно от
доказателствата /стр.132 – 143 от делото на ОС/ ищецът е снабдил ответника
със специфичната информация за предлагания финансов продукт. По този
начин потребителят е могъл предварително да се запознае с нея, да я сравни с
други предложения и да вземе информирано решение според нуждите и
възможностите си. Видно от двата европейски стандартизирани
информационни формуляра, на ответника предварително е била представена
пълна информация по всички съществени елементи по заемите, какво се
погасява през срока на договора, кога е дължима главницата, какъв е лихвения
процент, периодичността и броя на погасителните вноски. Предложен е
примерен погасителен план, който е Я. и който съответства на окончателния
вариант на договора. Информацията е предоставена на разположение на
ответника – потребител в рамките на 14 дни преди договаряне на
обезпечението и окончателното сключване на сделките. Кредиторът е
изпълнил задължението си по чл.9 ал.2 от ЗКНИП добросъвестно, така че на
ответника е предоставена необходимата информация за заплащането на
месечни вноски, които покриват само лихви и отложено връщане на цялата
главница на последваща дата, така че С. е имала възможност за избор да
приеме или не офертата при тези и параметри. Самите уговорки в чл.2.2. от
9
договорите също не се нуждаят от разясняване, тъй като и погасителния план
е достатъчно подробен и Я. и не е налице неравноправност.
Видно от съдържанието и на двата процесни договора уговорено е
заплащане на годишен лихвен процент 25% /чл.2.2,б.Ж/. Съгласно чл.2.4 от
същите през целия срок на действие на договора заемополучателят
ежемесечно връща дължимата лихва, разпределена по 1% на месечна база и
ежегодно изравнителна лихва 14 % на годишна база. В същата клауза е
уговорено, че през периода на действие на договора заемополучателят връща
ежемесечно дължимата лихва, а главницата връща в края на периода.
Първоинстанционният съд е приел клаузите на чл.2.2,б.ж и чл.2.4 от
договорите за неравноправни и за противоречащи на добрите нрави, тъй като
необосновано се увеличавала възнаградителната лихва, а главницата се
погасявала с последната вноска, което утежнявало изпълнението на
задълженията. Този извод не може да бъде споделен. Вярно е, че уговорката
предвижда да се изплаща първо месечно текуща лихва върху главницата, а
последната да се погасява изцяло отложено в по-късен момент. Това обаче не
означава, че се предоставят права само на кредитора, а задължения – само на
потребителя. Вярно е, че при кредит с анюитети лихвата би се начислявала
върху постепенно намаляващ общ размер на главницата и в този смисъл
крайния и размер би бил по-малък. Същевременно обаче при кредитът с
анюитети месечната вноска включва тя не само лихва, но и част от
главницата, а това означава много по-висок размер на месечните вноски. В
случая заемателят може да ползва цялата заета сума при много малки текущи
месечни задължения, така че да си осигури спокойно средствата за погасяване
на главницата в съответствие с уговорката за отлагане на нейния падеж.
Нищо неравноправно не е налице при такава уговорка, която е в интерес на
заемателя.
Не е налице и накърняване на добрите нрави – т.е. принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. В случая
не се установява нееквивалентност на престациите. С. е получила право да
ползва цялата заета сума по всеки от двата договора необезпокоявано за пет
годишен срок срещу текущо месечно възнаграждение за лихва. Размерът на
тази лихва е 25 % годишно. Съгласно чл.29 ал.9 от ЗКНИП годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера
на законната лихва. В случая уговореният лихвен процент не надвишава не
10
пет, а дори и три пъти законната лихва, определена на 0.02% плюс 10
процентни пункта. След като лихвения процент по двата договора не
надвишава посочения в цитираната разпоредба на ЗКНИП, същият е в
границите на позволените от закона параметри. Разглеждана сама по себе си
уговорката за лихва в чл. 2.2 б.ж и чл.2.4 от договорите не е несъразмерно
висока. След като уговорения лихвен процент не е необичаен за предложената
услуга, то съглашението за плащането и не противоречи на добрите нрави и е
действително.
Установява се съобразно цитираното по-горе заключение на
счетоводната експертиза, че към 17.09.2018г. дължимата от ответника
възнаградителна лихва съгласно чл.2.2 б. „ж“ и „з“ от договора № **-**-
21.07.2017 г. е 363.33 лева /след извършеното приспадане на платената сума
от 220 лева/. Установява се, че към 17.09.2018г. дължимата от ответника
възнаградителна лихва съгласно чл.2.2 б. „ж“ и „з“ от договора № **-**-
24.07.2017 г. е 12 250 лева след извършеното приспадане на платената сума
от.* 000 лева/. По тези съображения съставът на ВОС, намира че се
установява съществуване на вземане в полза на ищеца спрямо ответника, за
възнаградителна лихва в размер на 12 500 лева по Договор № **-**-
24.07.2017 г. и в размер на 363.33лева по договора № **-**-21.07.2017 г., и
двете за периода 21.97.2017 г. - 17.09.2018 г.
По претенциите за установяване дължимосттта на наказателна лихва:
Съгласно клаузата на чл.2.6. от договорите при забава в погасяването на
дължима лихва, дори с един ден или при частично погасяване на дължима
вноска, заемополучателят да дължи наказателна лихва в размер 5 %, месечно,
начислена върху остатъчната заемна сума. На тази хипотеза се основават
претенциите на ищеца за наказателна лихва за периода от падежа на първата
неплатена вноска до 17.09.2018г. - достигането до ответника на изявлението
на ищеца за прекратяването на договора. Настоящата инстанция споделя
изводите на Окръжния съд относно противоречието на клаузите на чл. 2.6 от
договорите с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП, съгласно които при
забава кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на
просрочената сума за периода на забавата, което обезщетение не може да
надвишава законната лихва. Според уговорките в двата договора
наказателната лихва се начислява не върху размера на просроченото плащане,
11
а върху цялата заемна сума. Така потребителят се явява е задължен да
заплати наказателна лихва и върху суми, чиято изискуемост не е настъпила.
Освен това претендираната наказателна лихва от една страна надхвърля
законната лихва по размер, доколкото е предвидено начисляването на 5 % да
се извършва месечно, т.е. клаузата пряко противоречи на чл.43 ал.1 и 2 от
ЗКНИП. Тя се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и поради
това нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Ето защо предявените искове за установяване съществуване на
задължение за заплащане на наказателна лихва в размер на за сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна
вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем
№**-**-21.07.2017 г., обективирана в т.* от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П. и за сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна
вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем
№**-**-24.07.2017 г., обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., са неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
По претенциите за установяване дължимостта на неустойка:
Те се основават на клаузите на чл. 2.7 от договорите, предвиждаща
дължимост на неустойка в размер на 60 % върху пълния размер на заемната
сума /главницата/, в случай че задължението по договора стане предсрочно
изискуемо и заемодателя упражни правото си да прекрати договора. Съгласно
чл.6.2 от съглашенията задължението за неустойка е уговорено кумулативно
със задължението за заплащане на наказателни лихви по чл. 2.6 и 2.8 от
договорите. Следователно при забава на длъжника вече има уговорена
санкция и тя е за дължимост на наказателна лихва. За същото неизпълнение е
предвидена и втора санкция – неустойка, дължима кумулативно. По аргумент
от чл. 43, ал. 2 от ЗКНИП неустойката е нищожна, тъй като надвишава в пъти
законната лихва за забава, предвидена е кумулативната й дължимост с
наказателна лихва за едно и също неизпълнение и то при договорено
ипотечно обезщетение на задълженията по договорите. Съгласно уговорките
12
при предсрочно прекратяване на договорите потребителят ще дължи освен
връщане на целия размер на главницата, както и още 60 % от нея под формата
на неустойка, едновременно с това и наказателна лихва за същото
неизпълнение - забава в плащанията, довело до прекратяване. Уговорените
неустойки в посочените размери и по двата договора излизат извън
присъщите им функции, тъй като имат единствено санкционен характер,
доколкото вземанията са обезпечени с ипотека върху недвижим имот и
рискът за кредитора е сведен до минимум. В този смисъл са и разясненията
дадени в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
Тази клауза съдът преценява като противоречаща на разпоредбата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, поради което е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Няма
доказателства тя да е индивидуално уговорена.
Ето защо исковете за установяване съществуване на задължение за
неустойка по всеки от договорите, са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Без преценените като нищожни клаузи за наказателна лихва и
неустойка, договорът може да изпълнява основното си предназначение ката
сделка по кредитиране на потребител срещу ясно посочено възнаграждение
от 25 % годишна лихва, дължима през целия петгодишен срок. С това
съдържание сделката може да бъде съхранена без неравноправната й част. В
този смисъл са и насоките по приложението на общоеврепейски стандарт на
потребителската закрила при кредитиране и принципното разрешение на
въпросите за критериите за отграничаване на основен от допълнителен
предмет на договаряне (дело C 96/14 и съединени дела C-224/19 и C-259/19 на
СЕС). В случая няма основание да се отрече действителност на онази част от
договора, касаеща главниците, лихвата, размерите и падежите на вноските,
обхващаща основното съдържание по кредитиране на потребител срещу
заплащане на възнаграждение от 25 % годишна лихва.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна
експертиза се установява, че след прекратяване на договорите от страна на
ответника са извършени две плащания: на 01.10.2018г. в размер на 7200 лева,
на 11.10.2018г. в размер на 2500 лева и на 25.02.2019г. в размер на 680 лева.
Тези суми са отнесени за погасяване на наказателни лихви по договорите,
каквито вземания се установи, че не съществуват. Или общо платените суми
13
са 10380 лева. При установено валидно задължаване не само за главница, но и
за текущата възнаградителна лихва, но не и за наказателна лихва и неустойка,
платените след прекратяване на договорите суми следва да бъдат
приспаднати от текущата ежемесечно падежираща лихва. Освен установените
от експертизата три плащания, ответникът не е ангажирал доказателства за
други извършени плащания.
При предсрочно прекратяване на договора уговорената лихва се дължи,
като се изчислява пропорционално върху пълния размер на главницата до
датата на прекратяването на договора за всеки месец и съобразно
договорените в чл.2.2, б. Ж от договора 25% годишна лихва. До
прекратяването на договора длъжникът е изплатил 7000 лева от дължимата
лихва, като остава да дължи 12 250 лева за периода 24.07.2017 г. - 17.09.2018г.
Платените суми от общо 10 380 лева след прекратяване на договора следва да
се приспаднат от дължимата сума за възнаградителна лихва по чл.2.2. б.ж и
б.з по Договор за заем №80 от 24.07.2017г. в установен размер от 12 250 лева
за периода 24.07.2017 г. - 17.09.2018г. Следва да се признае дължим остатък
от това задължение в размер на 1870 лева.
Решението не е обжалвано и от двете страни в частта, касаеща
претенциите за признава за установена дължимостта на обезщетение за
забавено изпълнение върху главниците по двата договора, считано от
прекратяването им на 17.09.2018 г. до 11.01.2019 г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед в съда, както и законна лихва върху
главниците от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, което по договор №79 е признато в размер на 57
лева, а по договор №80 на 1917.50 лева.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде частично
отменено в частта, касаеща отхвърляне на установителната претенция за
възнаградителна лихва, в частта отхвърляща претенциите за главници
съответно по Договор **-**-21.07.2017 г. над 1780 лева до претендирания
размер от 2000 лева и по Договор **-**-24.07.2017 г. – над 59 000 лева до
претендирания размер от 66 000 лева. Решението следва да бъде потвърдено в
частта, уважаваща претенциите за главниците по договорите до размер от
1780 лева и до 59 000 лева и в частта, отхвърляща претенциите за наказателна
лихва и неустойка.
14
На основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК следва въззиваемата страна Д. Д. С.
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „Н.Ф.“ ООД сумата 648.95 лева
– разноски пред въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от
претенциите.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК във връзка с чл.38 от ЗА следва
„Н.Ф.“ ООД да заплати на адв. Я. В. К. сумата 2 750 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА за осъщественото от
него процесуално представителство на Д. Д. С. пред въззивния съд – по
съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N
456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по
т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която е признато за установено по
отношение на Д. Д. С., ЕГН ********** съществуването на вземания на
„Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********, произтичащи от Договор за заем №**-**-
24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт
вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за
което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както следва: сумата 1780
лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по
Договор **-**-21.07.2017 г., обективиран в т. 1 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., ведно с
обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане и сумата
59 000 лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по
Договор **-**-24.07.2017 г., обективиран в т. 2 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., ведно с
обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N
15
456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по
т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която са отхвърлени претенциите на
„Н.Ф.“ ООД – **** за признаване за установено по отношение на Д. Д. С.
ЕГН ********** от **** съществуване на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В.
към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-
**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт №
***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019
г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, за сума над 1780 лева до предявения размер от 2000 лева -
неизплатена главница по предоставен заем по Договор **-**-21.07.2017 г.,
за сума над 59 000 лева до предявения размер от 66 000 лева - неизплатена
главница по предоставен заем по Договор **-**-24.07.2017 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от
**** съществуване на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по
Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г.,
обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№
*****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на
РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за сума
над 1780 лева до предявения размер от 2000 лева - неизплатена главница по
предоставен заем по Договор **-**-21.07.2017 г. /или общо в размер на 2000
лева/ и за сума над 59 000 лева до предявения размер от 66 000 лева -
неизплатена главница по предоставен заем по Договор **-**-24.07.2017г.
/или общо в размер на 66 000 лева.
ОТМЕНЯ решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N
456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по
т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която са отхвърлени претенциите на
„Н.Ф.“ ООД – **** за признаване за установено по отношение на Д. Д. С.
ЕГН ********** от **** съществуване на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В.
към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-
**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт №
***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019
г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, както следва: за сумата 363.33 лева, представляваща възнаградителна
лихва в размер на 25% на годишна база за периода до прекратяването на
16
договора, дължима по чл.2.2, б.Ж от Договор за заем №**-**-21.07.2017 г.,
обективирана т. 1 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*,
дело *****/** г. на АВ-П., за сума до размер на 1870 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до
прекратяването на Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., дължима по
чл.2.2,б.Ж, обективирана по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г.,
№ ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от
**** съществуване на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по
Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г.,
обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№
*****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на
РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както
следва: за сумата 363.33 лева, представляваща възнаградителна лихва в
размер на 25% на годишна база за периода до прекратяването на договора,
дължима по чл.2.2, б.Ж от Договор за заем №**-**-21.07.2017 г.,
обективирана т. 1 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*,
дело *****/** г. на АВ-П., за сума до размер на 1870 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до
прекратяването на Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., дължима по
чл.2.2,б.Ж, обективирана по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г.,
№ ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т.
д. N 456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение
№260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която са
отхвърлени претенциите на „Н.Ф.“ ООД – **** за признаване за установено
по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** съществуване на вземания
на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г.
и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. №
*****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е
издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК за сума над 1870 лева до
претендирания размер от 12 250 лева, представляваща възнаградителна
лихва в размер на 25% на годишна база за периода до прекратяването на
17
Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., дължима по чл.2.2,б.Ж, обективирана
по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/**
г. на АВ-П..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т.
д. N 456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение
№260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която са
отхвърлени претенциите на „Н.Ф.“ ООД – **** за признаване за установено
по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** съществуване на вземания
на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г.
и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. №
*****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е
издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, както следва: за сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна
вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем
№**-**-21.07.2017 г., обективирана в т. 1 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 1200
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%, дължима по
т.2.7 от Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. при предсрочно прекратяване
на договора за заем, обективирана в т. 1 от нотариален акт вх. №
*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на
месечна основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на
месечна вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от
Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., обективирана в т. 2 от нотариален акт
вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П. и за сумата
39 600 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%,
дължима по т.2.7 от Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. при предсрочно
прекратяване на договора за заем, обективирана в т. 2 от нотариален акт вх.
№ *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П..
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** от **** да заплати на „Н.Ф.“ ООД,
ЕИК *********, **** сумата 648.95 лева, представляваща разноски пред
въззивния съд - по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от
претенциите.
18
ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********, **** да заплати на адв. Я. В.
К. с адрес: **** сумата 2 750 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 ЗА за осъщественото процесуално
представителство на Д. Д. С. пред въззивния съд – по съразмерност съобразно
уважената и отхвърлена част от претенциите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19