№ 4870
гр. С, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110139190 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединителни установителни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва: 213,43 лв. (в това число
и цена за дялово разпределение), представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за следния обект – ап. 1, намиращ се в гр.
............................, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както
и иск за сумата в 20,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.08.2019 г. до 01.02.2021 г.
Ищецът – "ТС" ЕАД, твърди, че ответникът е потребител топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, тъй като е спестил разходи
за цената на потребената топлинна енергия, а ищецът се е обеднил със стойността .
Ето защо, ответникът следва да заплати цената на доставеното количество топлинна
енергия. За процесните суми по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8439/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, като ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо,
ищецът предявява посочените по-горе искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Претендира разноските по производството. В о.с.з., проведено на 24.11.2021 г.,
1
процесуалният представител на ищеца признава факта, че всички задължения, предмет
на делото, са погасени чрез плащане от ответника, като заплатената сума е в размер на
800,54 лв.
Ответникът – РС, действаща като „.........................“, оспорва исковете с
твърдението, че не дължи заплащането на претендираната цена за топлинна услуга,
защото такава не е потребявана в имота . Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ТС“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 8439/2021 г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23011134 от 12.02.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021
г. срещу длъжника. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение, поради
което с разпореждане от 22.06.2021 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви
искове по чл. 422 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ТС ЕАД е предявило искове
по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия
за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът
се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за
предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
Във връзка с изложеното заявената претенция следва да се квалифицира по чл.
59 ЗЗД. За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества
и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване
на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е
извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.
Следва да се установи дали в процесния имот – ап. 1, намиращ се в гр.
............................, ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период. Съгласно
2
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в посочения имот
реално е доставена топлинна енергия, цената на която възлиза на 164,47 лв. Съгласно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, за осъщественото дялово
разпределение в процесния имот за периода, предмет на делото, се дължи сумата в
размер на 14,90 лв., като ищецът претендира сумата в размер на 11,92 лв., поради което
и с оглед диспозитивното начало претенцията за дялото разпределение е основателна
за пълния претендиран размер. Следователно и във връзка с приетите по делото
експертизи съдът намира за доказано, че за периода от от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. в
имота, предмет на делото, е доставена реално топлинна енергия, цената на която
възлиза на 164,47 лв., а за периода от м.07.2019 г. до м.02.2020 г. е извършвано дялово
разпределение, цената за което възлиза на 11,92 лв.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Не се спори, че ответникът е бил собственик на процесния имот в периода, предмет на
делото. Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота,
предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставената в имота топлинна
услуга.
Както беше посочено, стойността на спестените разходи за топлинна услуга
възлиза на сумата в общ размер на 176,39 лв., до която сума претенцията с правно
основание чл. 59 ЗЗД се явява основателна. Ищецът признава факта, че с плащане,
извършено в хода на процеса, ответникът е погасил задължението, което плащане
следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло
– до сумата в размер на 176,39 лв. – поради плащане, извършено в хода на процеса, а за
разликата над 176,39 лв. до пълния предявен размер от 213,43 лв. – поради факта, че не
е доказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и
изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението
и получаването ѝ ответника.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
сумата от 176,39 лв., представляваща стойността топлинни енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до
м.02.2020 г. за имот, намиращ се в гр. .........................
Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е
без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
3
необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се
формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение
преди датата на подаване на исковата молба, поради което за периода от 31.08.2019 г.
до 01.02.2021 г. ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо,
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен, поради
което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за сумата в общ
размер на 527,80 лв. съобразно частта от вземането, по отношение на която съдът
достигна за извод, че се дължи и е погасена чрез плащане в хода на процеса. Както
беше посочено, ищецът признава факта, че ответникът е заплатил в хода на процеса
сумата в размер на 800,54 лв., поради което съдът счита, че с посоченото плащане е
погасено и задължението за разноски в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 103,32 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете, по отношение на която съдът е стигнал до
извод, че не се дължи, тъй като претенциите не са доказани.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т С” ЕАД, ЕИК ........................., с адрес: гр. С, ул.
....................., срещу РС, ЕГН **********, действаща като ЕТ "", ЕИК ....................., с
адрес: гр. С, ул. ..................., за признаване за установено че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 213,43 лв. (в това число и цена за дялово разпределение),
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г. за следния обект – ап. 1, намиращ се в гр. ............................, ведно със законната
лихва, считано от 12.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването – до сумата в размер на 176,39 лв. – поради
плащане, извършено в хода на процеса, а за разликата над 176,39 лв. до пълния
предявен размер от 213,43 лв. – поради факта, че не е доказан; 20,51 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до
01.02.2021 г., за които в полза на ищеца срещу ответника в производството по ч.гр.д.
№ 8439/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ........................., с адрес: гр. С, ул. ....................., да
4
заплати на РС, ЕГН **********, действаща като ЕТ "", ЕИК ....................., с адрес: гр.
С, ул. ..................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 103,32 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ТС“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5