№ 18
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на 06.12.2021 година в
следния състав:
Председател: Анатоли
Бобоков
при участието на секретаря Д.Михайлова като разгледа докладваното от с.Бобоков
Административно наказателно дело № 5070 по описа за 2021 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от *** ЕИК *** чрез адв.Г., срещу Наказателно
постановление № К21_120-F614428/14.7.2021 г., издадено от директора на дирекция
"Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 931,70 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата на
изложените основания и моли за отмяна на НП. Претендира за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от юк.А., който
пледира за потвърждаване на НП и претендира за разноски.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на извършена проверка от св. М.– гл. инспектор по приходите в ТД на НАП –
Бургас, било установено, че за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. жалбоподателят е
формирал облагаем оборот от 53 706,97 лева и не е спазил срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, в случая до 07.08.2020 г., включително.
Жалбоподателят дължал данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите, т. е. за извършени облагаеми доставки за
периода от 01.11.2019-31.10.2020 г., които били в размер на 5590,23 лв. и се дължал ДДС в
размер на 931,70 лв. Поради това било преценено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС и съставен АУАН.
1
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, е наложена "имуществена
санкция" в размер на 931,70 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по преписката, както и от показанията на разпитания актосъставителя, които
съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това,
съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН по следните съображения.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, в наказателното
постановление, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, и на основание същата норма на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което
е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не
по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок, а съгласно ал. 1 на чл. 180 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. С оглед на горното и
видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е
описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкциониран
жалбоподателя - че не се е регистрирал по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за това, че
не е начислил ДДС или и за двете.
Описаните нарушения в наказателното постановление са самостоятелно уредени с отделни
2
правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В АУАН е
записано, че нарушението е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, докато в НП наказващият орган е
приел квалификация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, за каквато няма
съставен АУАН. В случая, в наказателното постановление за първи път като нарушена е
посочена нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да
се посочва правната квалификация на вмененото нарушение.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на
дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение (чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН). Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона, на
основание чл. 96 от ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало
да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване
на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед проверката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът, в
който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия
състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган правни норми. С оглед на това непосочването на датата на
извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води
до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не
се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди НАП да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_120-F614428/14.7.2021 г., издадено от
директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на
*** ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 931,70 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на ***, ЕИК *** сумата
3
от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
4