Р Е Ш Е
Н И Е
№ 246
гр.Враца, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, III
състав, в публичното заседание на 25.06.2020г. /
двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм.
д.№ 212 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.197 ал.2 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от Ц.С.Ц. *** , против РЕШЕНИЕ №68/16.04.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново , с
което е оставена без уважение жалбата му
с вх.№8227/08.04.2020г., предявена
против Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл.200, чл.202 вр.чл.195 ал.1-3 от ДОПК с
изх.№С-200006-022-0003885/28.01.2020г., издадено от Х.П., * при ТД на НАП
–В.Търново офис Враца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изтъква се, че неправилно ответникът е приел, че при издаване на
оспореното пред него постановление са
спазени редът и срокът за налагане на обезпечителни мерки, тъй като с него е наложен
запор върху сметка, по която като
земеделски стопанин получава субсидии, а тези суми по силата на чл.96 от Закона
за държавния бюджет на РБ са
несеквестируеми. Прави се искане за отмяна на решението , заедно с всички
законни последици.
Ответникът по делото чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В.А. в с.з. и в писмена защита оспорва
жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че решението е правилно, тъй като няма законова разпоредба, уреждаща получаването на
помощи за земеделски производители от европейски фондове или от държавния
бюджет, която да изключва същите от
имуществото на длъжника, подлежащо на запориране и евентуално удовлетворяване на вземания по
изпълнително дело. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото
административна преписка е видно, че в ТД на НАП офис Враца е образувано изп.д.
№*********/2016г. с длъжник настоящият жалбодател, за дължими от него суми по непогасени
публични задължения. Изпратено му е съобщение за доброволно изпълнение
изх.№С160006-048-0085035/08.12.2016г., получено от него на 05.02.2017г. Тъй
като задълженията не са погасени в срока за доброволно изпълнение, публичният изпълнител е наложил запор върху
сметките на длъжника в ТБ ЦКБ с
постановление №С170006-022-0066074/06.11.2017г., което е обжалвано пред
Директора на ТД на НАП Велико Търново, която с Решение №299/02.01.2018г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил
постановлението. С постановление изх.№ С-200006-022-0003885/28.01.2020г.,
публичният изпълнител са наложени
обезпечителни мерки чрез налагане на запор наложил з върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетките,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в И. А.
Б. АД. До Банката е изпратено Запорно съобщение с изх.№С 200006-003-0003360/28.01.2020г.,
връчено на същата дата по електронен път. С писмо изх.№1312#1 от 27.02.2020г. банката е потвърдила налагането на запора. С
жалба вх.№8227/08.04.2020г. длъжникът Ц.
е обжалвал постановлението за налагане на обезпечителни мерки чрез налагане на
запор върху сметки в И. А. Б. АД пред Директора на ТД на НАП Велико Търново,
който е приел жалбата за допустима, тъй като няма редовно връчване на постановлението , но я е оставил без уважение и е потвърдил
обжалваното постановление, с изложени подробни мотиви. Аргументите му за законосъобразност на оспореното
постановление на публичния изпълнител се
изразяват в това, че въпросът за секвестируемостта на определени вземания се решава при самото изпълнение, а не в момента на обезпечаване на събирането на вземането,
както и че лицето не е представило никакви доказателства, че е земеделски
производител и че по запорираните сметки
постъпват суми от субсидирането му като такъв, както и че този вид плащания не са изключени от обхвата на
принудително изпълнение с изрична законова разпоредба. Решението е връчено на
05.05.2020г., видно от известието за доставяне. Недоволен от решението на
горестоящия административен орган, настоящият жалбодател го е обжалвал с жалба
вх.10623/13.05.2020г., депозирана по пощата на 12.05.2020г., видно от клеймото
на приложения пощенски плик.
Пред съдебната инстанция са
представени и приети писмени
доказателства, удостоверяващи качеството „земеделски производител“ на настоящия жалбодател.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е частично
основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК съдът следи служебно
за допуснати нарушения при издаване на обжалвания административен акт, на всички основания
по чл.146 от АПК, дори да няма наведени доводи за това, като е длъжен да се произнесе и относно
нищожността на оспорения акт, дори да няма направено искане в жалбата. Съдът намира, че решението
е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му по чл.197 ал.1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и при изложени мотиви, от които могат да се
направят нееднозначни изводи за волята на административния орган. При така
изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не е нищожно.
Съдът приема, че при
постановяване на решението не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата против
постановлението на * П. е разгледана
в посочения от закона седемдневен срок,
като лицето своевременно е уведомено за издаденото решение.
При издаване на акта обаче
неправилно е приложен материалният закон. Видно от разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2020г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия член, тези средства не могат да се
използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания,
както и на вземания на трети лица. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че
"земеделски производители" са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия.
Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2020 г.
намират приложение по отношение на държавните субсидии и целеви помощи, които
се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива.
Що се отнася до
средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от
ЗПЗП,
като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението
и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното
с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие".
Съобразно Регламент (ЕС) № 1360/2013 г., бенефициери на тези
плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а
целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че
плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от
бенефициерите ефективно по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска
политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на
бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно
разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се касае
за публично целево финансиране и единствения овластен да получи средствата в
пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.
Предвид горното съдът
намира, че запорът на сметката на Ц.Ц. в И. А. Б. АД относно постъпващите по нея
плащания от ДФ "Земеделие" е незаконосъобразен и като такъв е
следвало да бъде отменен от Директора на ТД на НАП, Велико Търново. Като не е
сторил това, последният на свой ред е постановил незаконосъобразен акт,
подлежащ на отмяна. Доколкото обаче жалбоподателят е поискал отмяна изцяло на
запора върху банковата му сметка в посочената по-горе банка, съдът намира, че
същата в частта, с която се иска отмяна на запора извън средствата от ДФ
"Земеделие" е неоснователна и следва да се отхвърли в тази част,тъй
като забраната на чл.96 от ЗДБ за 2020 г. за тях не е приложима.
При този изход на делото, разноските
остават за страните, както са сторени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 68/16.04.2020г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново и потвърденото с него
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200006-022-0003885/28.01.2020г.
на * при ТД на НАП Велико Търново - офис Враца В ЧАСТТА, касаеща наложения запор
върху постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми по сметката на Ц.С.Ц.
*** в „И. А. Б.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.Ц. *** против Решение № 68/16.04.2020г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С200006-022-0003885/28.01.2020г. на * при ТД на НАП Велико Търново - офис Враца
В ЧАСТТА досежно наложения запор върху
суми по сметката му в "И. А. Б.“ АД, различни от постъпващите от Държавен
фонд "Земеделие".
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
Решението да се съобщи на
страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМ. СЪДИЯ:
.