РЕШЕНИЕ
№ 2742
Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
| Членове: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20257050700159 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1265/23.01.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. Г. срещу Решение № 1450/09.12.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203739/2024г. по описа на Районен съд - Варна, шести състав, с което е отменено наказателно постановление № 429 от 06.11.2023г., издадено от касатора.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незакносъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за погрешни и неправилни мотивите в обжалваното решение, поради което е направено искане за отмяната му и потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез адвокат П., оспорва касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № 429 от 06.11.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Варна, с което на А. Т. А., [ЕГН], от гр. Варна, за извършено нарушение на чл. 213,ал.1, т.1 от Закона за горите, и на осн. чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите, му е наложено административно наказание глоба в размер на 650.00 лева. Определено е да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 2 куб. м. дърва от дървесен вид цер; 1 куб.м. дърва от дървесен вид липа; 1 куб.м. дърва от дървесен вид черен бор, като обща кубатура 4 куб.м. дърва, в размер на 336.00 лева.
Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка районният съд е приел, че извършеното деяние не съставлява нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, което от своя страна влече извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, като издадено в нарушение на материалния закон, съответно неговата отмяна. Съдът е изложил мотиви за това, в резултат на което НП е отменено като незаконосъобразно.
Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.
За да е съставомерно деянието по чл.213 от ЗГ следва дървесината да произхожда от горския фонд, което в случая не е налице, предвид приобщените по делото доказателства. Посоченото нарушение, за което е санкциониран ответника, не попада в кръга на обществените отношения, които се регулират от ЗГ. Както правилно е приел въззивния съд, въззиваемата страна, върху която лежи тежестта на доказване в производството от административнонаказателен характер, не е ангажирала доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин, че процесната дървесина е била добита от горския фонд.
Изводът на въззивния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление е правилен и като го е отменил, съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1450 от 09.12.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110203739/2024г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Варна да заплати на А. Т. А., [ЕГН], от гр. Варна сумата в размер на 650.00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |