РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120106121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Й. Д., за осъждане
на „Холидей БГ тур“ ООД да й върне сумата от 2840 лв., представляваща част
от цена на туристически пакет „Екскурзия до Милано, Генуа, Сан Ремо,
Монако, Ница, Кан, Марсилия и Барселона, 6 нощувки със закуски и
самолетен транспорт“, платена на отпаднало основание - по отменен договор
за туристически пакет с № ********2020 год., ведно със законната лихва
върху посочената сума, начиная от 31.08.2021 год. до окончателното й
изплащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.25 от ЗМДВИП и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е
прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на ищцата, който ангажира доказателства и претендира
разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява.
Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На ******.2020 год. между Д. Й. Д. и ответното „Холидей
БГ тур“ ООД е сключен договор за туристически пакет „Екскурзия до
Милано, Генуа, Сан Ремо, Монако, Ница, Кан, Марсилия и Барселона, 6
нощувки със закуски и самолетен транспорт“, с продължителност от 7 дни /6
нощувки - от 20.04.2020 год. до 26.04.2020 год./, за четирима пътуващи, в т.ч.
ищцата, при обща цена от 5069.60 лв.
Част от така договорената цена е заплатена авансово - 800
лв. в брой, преди подписване на договора (на 16.01.2020 год.) и 2040 лв. -
внесени по банкова сметка на дружеството на 04.02.2020 год.
Впрочем, тези факти, както и обстоятелството, че
1
пътуването не е осъществено, не са били спорни между страните и се
подкрепят от представените от ищцовата страна писмени доказателства,
приети като неоспорени.
На съда са известни и заповед от 17.03.2020 год. на
министъра на туризма, с която се преустановяват всички организирани
изходящи туристически пътувания на български граждани извън страната, за
срок до 13.04.2020 год. включително, както и последващата заповед от
10.04.2020 год., с която посоченият срок е удължен до 13.05.2020 год.
Горните факти са достатъчни, за да се формира у съда
убеждение за основателност на исковете.
Категорично, сключеният между страните договор е такъв
за туристически пакет по см. на раздел II от ЗТ и липсват доказателства някоя
от страните по него да е упражнила правото си по чл.89, ал.1, респ. ал.7 от с.з.
Но договорът, освен на специалните правила, се подчинява и на общите
правила за договорите, в частност - на чл.89 от ЗЗД.
Тъкмо тази е хипотезата, приложима за настоящия случай -
задължението на туроператора се е погасило по обективни причини, довели
до невъзможност за изпълнение - извънредното положение, свързано с
разпространението на Ковид-19, обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020
год. Следователно, договорът е развален по право и туроператорът, на
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, дължи възстановяване на получените по
договора суми.
Идеята за недопускане на неоснователно обогатяване е
прокарана и с чл.25 от ЗМДВИП, според който, при отмяна на пътуване и
неприемане на ваучер за заместващо пътуване от страна на пътуващия, а също
и липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител,
туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на
пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово
име. С последната разпоредба единствено се измества датата на
изискуемостта на получените и подлежащи на връщане суми.
Ето защо, при липса на доказателства ищцата да е приела
ваучер или страните да са се споразумели за туристически пакет - заместител,
ответното дружество дължи връщане на получените по договора суми.
Тяхната изискуемост е настъпила след изтичане на срока по чл. 25 от
ЗМДВИП - на 11.04.2021 год. (доколкото невъзможността за пътуването е
следствие на заповедта на министъра на туризма от 10.04.2020 год.).
Малко повече за материалната легитимация на ищцата -
сключеният между страните договор е класически пример за такъв, съдържащ
уговорка в полза и на трето лице, както изрично допуска чл.22 от ЗЗД. Тогава,
според конструкцията на договора, не третото лице-бенефициер, а
уговарящият е даващ по договора, затова и той следва да получи обратно
даденото по разваления договор.
Изложеното дотук води до еднозначния извод за
основателност на главния иск - по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.25 от
ЗМДВИП и има за своя закономерна последица основателност и на
акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху подлежащата на
връщане сума, начиная от предявяване на иска на 31.08.2021 год., до
окончателното й изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което
предявените искове да се уважат, като в тежест на ответното „Холидей БГ
тур“ ООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се възложат сторените от ищцата
разноски в размер на 473.60 лв. , в т.ч. - заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар, чийто размер, като уговорен в минималния такъв, според
Наредба № 1/ 2004 год. на ВАдв.С., не е прекомерен.
С тези мотиви и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Холидей БГ тур“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр.Б*, ул.“******“ № ***, представлявано от Х* В*, на
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.25 от ЗМДВИП и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, да заплати на Д. Й. Д. от гр.Б*, ж/к „*********, ЕГН - **********,
сумата от 2480 лв., представляваща част от цена на туристически пакет
„Екскурзия до Милано, Генуа, Сан Ремо, Монако, Ница, Кан, Марсилия и
Барселона, 6 нощувки със закуски и самолетен транспорт“, платена на
отпаднало основание - по отменен договор за туристически пакет с №
********2020 год., ведно със законната лихва върху посочената сума,
начиная от 31.08.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Холидей БГ тур“ ООД да заплати на Д. Й. Д.
деловодни разноски в размер на 473.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3