№ 168
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900424 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
(след спазване разпоредбата на чл.142, ал. 1 ГПК)
Ищецът Р. Д. Р. , уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява,
не се представлява.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, уведомен от предходно съдебно
заседание, представлява се от адвокат Г.С. , преупълномощена от адвокат
М.Г. и приета от съда отпреди.
Вещото лице Д. Б. П., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 5551/08.03.2022г. от адв.
Петя К., с която заявява, че в случай, че не успее да се яви в съдебно
заседание, не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Адв. С.: Да се даде ход на делото. Запозната съм с молбата, депозирана
от процесуалния представител на ищцовата страна.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от Окръжна прокуратура – Варна
вх. № 5542/08.03.2022г., с което се сочи, че наказателно производство по
пр.пр. № 8391/2020г. все още е в досъдебна фаза – ДП №351/2020г. по описа
на РУ-Аксаково ОД на МВР – Варна, като до момента не са изготвени всички
експертизи и няма лице, привлечено към наказателна отговорност.
Адв. С.: Не се противопоставям да бъде прието по делото.
1
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилото
писмо вх. № 5542/08.03.2022г. на Окръжна прокуратура – Варна.
Адв. С.: Моля да не допускате поставения въпрос към вещото лице по
СПЕ, посочен в цитираната молба, тъй като считам, че не е от компетенциите
на това вещо лице да отговори на така зададения въпрос, както и считам, че
обстоятелствата във въпроса следва да бъдат доказани с други
доказателствени средства.
По отношение на поисканите гласни доказателства – не се
противопоставям да бъдат допуснати и разпитани свидетелите в настоящото
съдебно заседание, като се противопоставям да бъде зададен въпрос № 21 –
преодоляла ли е Р. смъртта на сина си, тъй като този въпрос, по този начин
поставен касае изискване на становище от свидетеля, а не на конкретни
факти.
Противопоставям се да бъде изискана служебно от съда от ДП
съдебномедицинска експертиза на труп, доколкото считам, че тази експертиза
е направена за нуждите на друг процес и не следва да бъде приета в
настоящото производство като доказателство.
На този етап няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 4716 от 24.02.2022 г.
по допуснатата съдебно-психологична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психологичната експертиза, с оглед на което снема
самоличността и:
́
Д. Б. П. – 58 години, българска гражданка, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. П.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Запозната съм с наказателната отговорност.
СЪДЪТ допуска въпроса, поставен от ищцовата страна в молба вх. №
5551/08.03.2022г., а именно: При направеното обследване на ищцата,
установихте ли да е налице намалена възможност да се справя с обичайните
дейности и затруднения при елементарни ежедневни действия поради
емоционалната и психологическа обремененост?
В. л. П.: В момента след катастрофата е била налице такава
невъзможност да извършва елементарни ежедневни действия. Към настоящия
момент има частично възстановяване, но тук има едно условие, че тя е под
2
действието на фармакотерапия – антидепресанти, за които щяха да ми бъдат
изпратени документи. Но такива не ми е представила, няма и по делото
такива. Докъде ще се възстанови функционирането на Р., не може
категорично да бъде казано, защото това зависи от много личностни
характеристики за справяне в такива ситуации. Но загубата на дете е сред
най-травмиращите събития, при които голяма част от хората не могат
напълно да възстановят предишното си функциониране. Към момента при Р.
то не е възстановено напълно, както е било преди загубата на сина и
́
На въпроси на адв. С.:
В. л. П.: Под обичайни дейности имам предвид по-скоро социалното и
́
функциониране. Не говоря за това елементарно да не може да се обгрижи и
да се нахрани.
Интелектуалното функциониране е в ниска норма, но е в норма и би
повлияло върху възстановяването и, ако тя беше с нарушено интелектуално
́
функциониране. Но такова не е налице.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-психологична експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 4716 от 24.02.2022 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза,
ведно със справка – декларация на вещо лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Д. Б. П.,
съгласно представената от нея справка декларация в размер на 273.00 (двеста
седемдесет и три) лева, платими от бюджета на съда, което ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на вещото лице Д. Б. П..
(Издаден РКО за 273 лв. от бюджета на съда.)
СЪДЪТ констатира, че в днешно съдебно заседание се явяват
допуснатите на ищцовата страна и посочени в молбата от 08.03.2022г.
свидетели, а именно: Д.И.П. и В.Д.К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, допуснат при
режим на водене за ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността и:
́
Свидетелят Д.И.П., 59 години, ЕГН **********, българска
гражданка, грамотна, неосъждана, без родство, дела и трудово-правни
отношения със страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК,
след което същият обеща да говори истината.
3
СЪДЪТ поставя на свидетеля въпросите от молба вх. №
5551/08.03.2022г., а именно:
От кога познавате Р.Р.?
Свид. П.: Отдавна я познавам. Ние по принцип сме от Варна, но от 6
години сме в Мировци. Познавам семейството и, баща и, майка и. От дете я
́́́
познавам.
Знаете ли за произшествието, при което е загинал синът и – С. С.
́
С.?
Свид. П.: Знам, да. Споделила ми е, защото сме от 6 години на
Мировци. Основно сме си от Варна, но в момента сме си в Мировци.
Какви бяха отношенията между Р. и синът и?
́
Свид. П.: Отношенията им бяха много добри. Като малък идваха на
село. Виждали сме го на гости при баба си и дядо си. Когато се влошиха
отношенията между съпругът и и нея, тя се върна при майка си и баща си на
́
село. Децата останаха при баща си.
Къде живееше С.?
Свид. П.: С. живееше при баща си. Ходеше да работи в гората.
Помагаше и на майка си, защото финансово бяха много зле.
Колко често сте го виждали при майка му?
Свид. П.: Когато идва на село кара колело и често посещаваше майка
си. Като ходеше да работи и финансово помагаше.
Грижеше ли се Р. за него? По какъв начин?
Свид. П.: Р. се грижеше за него. Бяха в много добри отношения.
Какъв човек беше Р. преди да настъпи тази трагедия в живота и?
́
Беше ли радостен човек, обичаше ли да се смее, да се събира с приятели?
Свид. П.: Р. има коренна промяна, откакто се случи тази трагедия.
Затвори се в себе си, по малко контактува. Общуването и стана не добро.
́
Винаги тъжи.
Разказвала ли Ви е за сина си Р., хвалеше ли се с него преди той да
загине?Чували ли сте някакви караници между тях?
Свид. П.: Не са се карали. Винаги са били в много добри отношения
със сина си. Р. казваше, че той ходи на работа в гората. Финансово Р. беше
много зле. Баща и само беше пенсионер. Майка и е болна, но няма пенсия. Не
́́
бяха финансово добре. Дори в кметството им даваха помощи като социално
слаби. Когато работеше той, винаги помагаше на майка си.
Имаше ли Р. планове за сина си? Говореше ли за неговото бъдеще?
Свид. П.: Имала е планове за бъдещето му, но като станаха тези неща,
толкова и е трудно, дори паметник няма на детето. Финансово е затруднена и
́
отиде да работи, за да изкара някой лев. На село гледа майка си. И майка и е
́
4
болна.
Опишете в какво състояние е била Р., когато сте я видяла за първи
път след научаването за смъртта на сина и
́
Свид. П.: Беше в много лошо състояние беше. Беше изпаднала в
криза. Много зле. Доста време беше неадекватна. Трудно се преживява, все
пак е дете.
Знаете ли дали е имала проблеми със здравето си, със съня си след
смъртта на С.?
Свид. П.: Със здравето няма проблем. Сега вече може и да има
промяна. Последно като се видяхме каза, че може да има проблем с
щитовидната жлеза, доста е напълняла от лекарствата, които поема в
момента.
Р. споделяла ли Ви е как се чувства след смъртта на С.?
Свид. П.: Тя каза, че е много зле. Скоро се бяхме видели. Цялата е в
черно още. Не може да го преживее това нещо, което се е случило. Дори не
вярва и все си мисли, че някъде може да се появи.
Някаква промяна в поведението на Р. преди смъртта му и след това,
има ли?
Свид. П.: Има промяна в поведението и след смъртта. По отчаяна е
́
сега.
Има ли в дома на Р. снимки на С., държи ли негови вещи?
Свид. П.: Има си кътче, което когато има снимки, когато за подаване
на Задушница. Винаги го споменава. Не, че някакъв повод трябва да има.
Винаги си раздава по нещо, постоянно.
СЪДЪТ не допуска въпрос № 21 от молбата от 08.03.2022г. на
ищцовата страна, доколкото същият предполага изводи на свидетеля.
На въпроси на Адв. С.:
Свид. П.: Аз живея в момента в Мировци, на ул. „Цар Петър“ № 4. От
6 години живея там.
Когато се разделиха Р. и съпруга и, идваха и на село, но повечето
́
време децата бяха при баща си, защото там бяха свикнали да живеят. И той
ходеше там да работи и посещаваше майка си. Не знам селото, където живее
бащата на С.. Някъде из Добруджа. Р. е идвала и вкъщи, като ходим да
пазаруваме нагоре, 3-4 пъти в месеца се виждаме с нея. И по телефона
контактуваме. Когато се е случила тази трагедия бяхме във Варна и когато си
отидохме на село, тогава разбрахме. Не сме имали възможност да
контактуваме. Отивахме на село пролетта и есента си прибираме. От
миналата година март месец, откакто стана пандемията, живеем на село. Сега
вече сме за постоянно.
Процесуалния представител на ответната страна заяви, че няма
5
повече въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена да
напусне съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, допуснат при
режим на водене за ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността
му:
Свидетелят В.Д.К., ЕГН **********, български гражданин,
неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
СЪДЪТ поставя на свидетеля въпросите от молба вх. №
5551/08.03.2022г., а именно:
От кога познавате Р.Р.?
Свид. К.: Познавам Р. от 30 години.
Знаете ли за произшествието, при което е загинал синът и – С. С.
́
С.?
Свид. К.: Знам за ПТП, при което загина синът и.
́
Какви бяха отношенията между Р. и сина и? Къде живееше той?
́
Колко често сте го виждали при майка му?
Свид. К.: Те са две момчета. Живееха при баща си. Тя се раздели
преди 6-7 години от тях и се прибра на село при майка си. С. – големият и син
́
ходеше в гората за дърва. Финансово и помагаше да живеят по-добре. Тя сега
́
е с майка си и много и е трудно.
́
Колко често сте го виждали при Р.?
Свид. К.: Ваканции, лятото и след това като започна да работи в
гората, да и носи пари. Когато той не и носеше пари, аз се принуждавах да и
́́́
давам. Аз съм кмета на селото. БЧК, помощи, аз ги издържам. Топла храна аз
им давам. Сега се принуди, след годината на детето, да отиде в чужбина.
Паметник иска да му изкара. Назначил съм при майка и човек да рини сняг,
́
защото са малко на високо. Бедно семейство, изстрадали хора.
Грижеше ли се за него Р.? По какъв начин?
Свид. К.: Колко се е грижила тя, като си беше при нея се грижеше.
Колкото има възможност да му дава. След това повече той взе да се грижи за
нея. Затова тя го изживя тежко, може би и психически.
Какъв човек чеше Р. преди да настъпи тази трагедия в живота и?
́
Беше ли радостен човек, обичаше ли да се смее, да се събира с приятели?
Свид. К.: При живи деца родителите са по-ведри и по-щастливи. Но
при тази загуба…
Разказвала ли е за сина си Р., хвалеше ли се с него преди той да
загине? Чували ли сте да има някакви караници между тях?
6
Свид. К.: Не се караха. Тя повече се караше с мъжа си, отколкото с
детето си. Много се имаха със сина си. Затова го изживя тежко.
С. помагаше ли на майка си, тя разчитала ли е на него?
Свид. К.: Добиваха дърва в гората и знам, че и даваха парички. Тя ми
́
вика Чичо В. и вика: „Чичо В., не ми дадоха пари, може ли ти да ми дадеш?“
Аз съм и услужвал с пари също.
́
Помагаше ли Р. на сина си?
Свид. К.: Нямам идея какво му е помагала тя, като майка. Те едвам с
нейната майка връзват двата края.
Имала ли е Р. някакви планове за сина си? За бъдещето му?
Свид. К.: А, да. Когато купих кола на моя син, тя каза: „Чичо В.,
искам и аз да купя на сина си един ден такава кола.“
Опишете в какво състояние е била Р., когато сте я видял за първи
път след научаването за смъртта на сина и?
́
Свид. К.: Тежко ми е, защото и моята съпругата тогава почина.
Настъпи ли някаква промяна във външния вид на Р., след смъртта на
С.? Как се държеше Р. след смъртта на сина си? Промени ли се
поведението и и по какъв начин?
Свид. К.: Само човек, загубил собственото си дете, може да знае
какво е. Не е онази Р. която беше - щастлива, добра. Има промяна, да. Мисля
че и психически има промяна.
Знаете ли дали е имала проблеми със здравето си, със съня си, след
смъртта на С.?
Свид. К.: Знам, че ходеше по някакви лекари, но не знам точно за
какво става въпрос. Гуша ли има, или нещо от този род.
Споделяла ли е с Вас как се чувства след смъртта на С.?
Свид. К.: Взаимно сме си споделяли. Подавки ми е давала за годината.
И в кметството беше донесла, защото идва за топлия обяд на майка си. Само
на майка и давам топъл обяд. Давам помощи на БЧК и на тях, каквото има. Тя
́
замина за чужбина, защото те не могат да живеят. Паметник иска да направи
на детето, но не може. Един паметник струва 1500-2000лв.
Има ли в дома и снимки на С.? Държи ли негови вещи при себе си?
́
Свид. К.: В стаята съм влизал, имат снимки. Познавам и детето.
Връстници с моите деца са.
Намирате ли промяна в поведението на Р. преди настъпването на
смъртта на С. и след това? В какво се изразява?
Свид. К.: Всичко това го слагам от самата загуба, тази промяна в нея–
за да бъде по-потисната и да предприеме да остави майка си и да отиде в
чужбина да работи, значи ножът е опрял до кокал.
7
СЪДЪТ не допуска въпрос № 21 от молбата от 08.03.2022г. на
ищцовата страна, по изложените по-горе съображения при разпита на първия
свидетел.
На въпроси на Адв. С.:
Свид. К.: С. преди смъртта си живееше при баща си. Баща му
живееше в Добрички села, мисля в Одренци или Одърци. През ваканциите
съм го виждал в село, и когато е носил пари на майка си. Може би тогава съм
го виждал.
На въпрос на Съда:
Свид. К.: Той не беше навършил пълнолетие, защото нямаше книжка.
Беше се хванал в гората с другари ли, с баща си ли. Знам, че даваше на Р.
пари и когато няма пари той, тя идва от мен да иска. Казва: „Той като ми
донесе, аз ще ти ги върна парите.“ Имало е една размяна на някакви пари.
Моите деца са пълнолетни, той е малко по-малък от тях.
Процесуалния представител на ответната страна заяви, че няма
повече въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен да напусне
съдебната зала.
СЪДЪТ като съобрази изложеното в молба вх. № 5551/08.03.2022г.
искане за служебно изискване на материалите от досъдебното производство
намира, че по реда на чл. 186 ГПК следва да бъдат изискани служебно от РУ-
Аксаково от ДП № 351/2020г. документите, за които е издадено съдебно
удостоверение на страната, а именно: преписи на протоколи за оглед.
По отношение на искането за изискване на фотоалбум и
съдебномедицинска експертиза на труп, съдът вече се е произнесъл в
предходното съдебно заседание, като е приел, че същите доказателства не са
годни такива по настоящия процес, поради което и не следва да бъдат
изисквани.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗИСКВА на осн чл. 186 ГПК от РУ - Аксаково преписи на
протоколи за оглед, находящи се по ДП № 351/2020г. по описа на РУ -
Аксаково, които следва да бъдат представени в едноседмичен срок от
уведомяването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
изискване на фотоалбум и съдебномедицинска експертиза на труп, находящи
се по ДП № 351/2020г. по описа на РУ-Аксаково.
Адв. С.: На този етап нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата за събиране на допуснатите
доказателства, с оглед на което
8
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 05.04.2022 година от 14,00 часа, за която дата и час ищцовата
страна ще се счита за редовно уведомена на осн. чл. 56, ал.2 от ГПК, а
ответната страна ще се счита за редовно уведомена от съдебно заседание чрез
процесуалния си представител.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14,10
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9