Р E Ш Е Н И Е
№ 28.11.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4150 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.3 ГПК.
Ищцата М.И.Г. твърди, че с решение №
176/14.02.2018 г. постановено по в.гр.д. № 3003/2017 г. по описа на Окръжен съд
- Пловдив било потвърдено решение № 100/05.10.2017 г. постановено по гр.д. №
284/2018 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което била осъдена да заплати
на „Хроновски БГ“ ЕООД, сумата от 30,42 лв. (тридесет лева и четиридесет и две
стотинки) - съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В изпълнение на осъдителния акт ищцата
заплатила по сметка на ответника сумата от 30,42 лв. (тридесет лева и
четиридесет и две стотинки) при „Сосиете женерал експресбанк“ АД, за което била
издадена вносна бележка № 87100-045-010860/13.03.2018 г., с което била
изпълнила задължението си към ответното дружество.
Независимо от това, на 14.03.2018 г., въз
основа на влязлото в сила решение № 100/05.10.2017 г. постановено по гр.д. №
284/2018 г. по описа на Районен съд - Първомай, ответното дружество се снабдило
с изпълнителен лист № 104 издаден от Районен съд – Първомай.
Въз основа на изпълнителния лист и молба на
ответното дружество на 16.05.2018г. било образувано изп. дело № 20187660400437
по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Стара Загора. От изпратената до нея покана за доброволно
изпълнение ищцата установила, че срещу
нея било образувано изпълнително дело, с общо задължение в размер на 768,27 лв.
(седемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) и че върху
вземането й за трудово възнаграждение бил наложен запор. За да защити своя
интерес ищцата се обърнала към адвокат, за което бил сключен договор за правна
защита и съдействие № 0214162/07.06.2018 г. с предмет „защита, процесуално
представителство и защита на длъжника по изпълнително дело № 437/2018 г. по
описа на ЧСИ Кр. Ангелов с рег. № 766 в КЧСИ. Уговорено било възнаграждение по
договора в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), което заплатила в
брой.
В изпълнение на поетите ангажименти по
процесния договор било изготвено и депозирано възражение до ЧСИ с рег. № 766 в
КЧСИ Кръстьо Ангелов входирано под № 8080/15.06.2018 г. С възражението била
описана фактическата обстановка и били представени правни аргументи в подкрепа
на твърдението, че така образувано изпълнителното дело било неоснователно и
представлявало злоупотреба с права. Отправена била молба за прекратяване на
делото на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Към възражението било приложена вносна
бележка № 87100045-010860/13.03.2018 г. издадена от „Сосиете женерал
експресбанк“ АД. Изп. дело № 20187660400437 по описа на ЧСИ с рег. № 766 в КЧСИ
Кръстьо Ангелов, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора било прикратено
на осн, чл.433, ал.2 от ГПК, като за това били изпратени съобщения до страните.
Ищцата твърди, че действията на ответното
дружество можели да бъдат квалифицирани като недобросъвестни, а инициирането на
изпълнителното дело - като злоупотреба с процесуални права. Този извод се
правил от факта, че било налице плащане на задължението на дата 13.03.2018 г.,
изпълнителният лист бил издаден един ден по-късно, а изпълнителното дело било
образувано на 16.05.2018 г., два месеца след извършеното плащане. Периодът
между плащането и образуването на изпълнителното дело бил достатъчно дълъг, за
да можело дружеството да направи справка и да установи, че по сметката му било
постъпило плащане от ищцата. Ето защо, ищцата счита, че основателно можело да
се приеме, че ответното дружество „Хроновски БГ“ ЕООД действало недобросъвестно
и се възползвало от издадения му изпълнителен титул, като упражнило на практика
едно правомерно действие (образуване на изпълнително дело), но с цел постигане
на неправомерен резултат (да нанесе вреда на ищцата и да се обогати
неоснователно за нейна сметка).
Отговорността за вреди от злоупотреба с
правото по своето естество била деликтна, поради което по общите правила
дължимото обезщетение обхващало всички преки и непосредствени имуществени и
неимуществени вреди. В тази връзка следвало да се има предвид приетото
разрешение с Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. - 4-то гр.
отд. Върховният касационен съд в производство по чл.290 ГПК, според което
отговорността за съдебни разноски можела да се кумулира с отговорността за
вреди по чл.45 и сл. ЗЗД, ако недопустимият или неоснователен иск осъществявал
фактическия състав на злоупотребата с право.
Твърди, че противоправното деяние било
образуване на изпълнително дело без наличие на изпълнително основание. А
имуществените вреди – възнаграждението,заплатено от нея по договор за правна
защита и съдействие № 0214162/07.06.2018 г. в размер на 420 лв. (четиристотин и
двадесет лева) за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Искането на ищцата до съда е да бъде
постановено решение на осн. чл.45 от ЗЗД, с като осъди ответното дружество
„Хроновски БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Смолян, бул. „България“ № 1-з, ет. 2, представлявано от Йозеф Хроновски -
управител, да заплати на ищцата М.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 0214162/07.06.2018 г., в следствие
на неправомерно образувано изп. дело № 20187660400437 по описа на ЧСИ с рег. №
766 в КЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответното дружество „Хроновски БГ” ЕООД е подало писмен отговор, с който взема
становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва твърденията, изложени в исковата
молба, че ответното дружество било действало недобросъвестно. Твърди, че ищцата
била действала недобросъвестно, тъй като следвало да уведоми ответното
дружество, че била извършила плащане. Оспорва подписа на платежното нареждане,
представено към исковата молба. Твърди, че подписът в него не бил на ищцата,
поради което моли да бъде открито производство по оспорване на частен документ.
На следващо място, оспорва и подписа в договора за правна защита и съдействие,
като отново твърди, че подписът за клиент и упълномощител не бил на ищцата и
също да бъде открито производство по чл.193 ГПК.
Отделно от това, твърди, че в случая дори
и да се приемело, че твърденията на ищцата били верни, тя била действала
недобросъвестно, тъй като адвокатския хонорар бил силно завишен, при материален
интерес от 30,42 лева, бил уговорен хонорар в размер на 420 лева. Хонорарът бил
прекомерен и бил уговорен, за да можело в последствие да се иска именно в
по-голям размер от минималния такъв, който би бил 250 лева. Такива действия
били недобросъвестни и не следвало да се тълкува и да се приема, че ищцата била
действала добросъвестно.
Ответникът също се позовава на чл. чл.3 ГПК, твърдейки че ищцата е тази, която е
била недобросъвестна. В случая дори твърденията на ищцата да били истина, то
ищцата би била добросъвестна, ако била уговорила един нормален хонорар за
изготвяне на възражението.
По изложените съображения моли искът да
бъде отхвърлен изцяло и ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника
„Хроновски БГ” ЕООД направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не са спорни между страните
следните факти, които се установяват по безспорен начин от всички събрани
писмени доказателства и от приложеното изпълнително дело № 437 / 2018г. по
описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, а именно:
С решение № 176/14.02.2018 г. по в.гр.д.
№ 3003/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено решение №
100/05.10.2017 г. по гр.д. № 284/2018 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което
ищцата е осъдена да заплати на „Хроновски БГ“ ЕООД сумата от 30,42 лв.
На 13.03.2018г. сумата от 30,42 лв. е била
заплатена на ответното дружество по банкова път, видно от вносна бележка №
87100-045-010860/13.03.2018 г., издадена от „Сосиете женерал експресбанк“ АД
(л. 8 от делото), в която като основание за плащане е записано: разноски по дело
№ 284/2018 г.
На 14.03.2018 г., за горепосочената вече
заплатена сума ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист № 104 /14.03.2018
г., издаден от Районен съд – Първомай (л. 6 от делото).
На 16.05.2018 г. ответното дружество,
чрез адв. Ч., е подало до ЧСИ Кръстьо Ангелов молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист и на
16.05.2018г. е било образувано изп. дело № 20187660400437 по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов с рег. № 766 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора. На 07.06.2018г. до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело.
На 15.06.2018г. е подадено възражение от
М.И.Г., чрез адв. Р., с искане изпълнителното дело да бъде прекратено, поради
заплащане на сумата преди образуването му, към което възражение са приложени
договор за правна помощ и пълномощно от 07.06.2018 г. и вносната бележка за
заплатената сума от 30,42 лева. Видно от договора за правна защита и съдействие
от 07.06.2018г. (л. 7 от настоящото дело и на л.17 от изпълнителното дело), в
същия е уговорено адвокатско възнаграждение на адв. Р. в размер на 420 лева за
процесуално представителство на М.И. по изпълнително дело 437/2018г. на ЧСИ
Ангелов, като е отразено, че възнаграждението е платено в брой. Във връзка с
оспорването на автентичността на договора за правна защита и съдействие от
07.06.2018г., в частта относно подписа на ищцата, като клиент, и откритото
производство по чл. 193 ГПК по искане на ответното дружество, ищцата е
представила по делото нотариално заверена декларация от 01.11.2019г., с която
потвърждава всички извършени от адв. Р., като нейн пълномощник действия по изпълнително
дело 437/2018г. по описа на ЧСИ Ангелов, всички действия във връзка с
погасяването на дълга й от 30,42 лева към ответника, като и потвърждава
сключения договор за правна защита и съдействие от 07.06.2018г. и пълномощно от
същата дата, като е декларирала, че лично е заплатила сумата на адв. Р. в
размер на 420 лева за адвокатско възнаграждение, така както е отразено в договор
за правна защита и съдействие от 07.06.2018г.
На 12.07.2018 г. ЧСИ Ангелов е
разпоредил да бъде прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433,ал.1,
т.1 ГПК – поради плащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело (виж
гърба на л.24 от изпълнителното), за което страните са били уведомени с нарочни
съобщения.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба
с право. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото
(чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Пример за това е, когато взискателят е упражнил процесуалното си право да
инициира изпълнителен процес недобросъвестно, при условие че вече му е била заплатена
сумата, т.е. при липса на съществуване на вземане в негова полза, което да подлежи
на принудително изпълнение. В този случай другата страна има право да
претендира обезщетение за вреди, доколкото поведението на взискателя е
противоправно – в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК.
За да възникне в конкретиката на
настоящия случай вземане за обезщетение в полза на ищцата, същата следва да
докаже, както деянието (образуване на изпълнително дело след като е платила
дълга), вредата (заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело) и причинната връзка между тях, така и
противоправността на поведението на ответната страна (неговата
недобросъвестност). Вината на дееца се предполага до доказване на противното и
оборването на тази презумпция е на ответника, като се държи сметка за това, че вината
в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия
търговец) грижа. В този смисъл са решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 725 от 26.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5312/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 120 от 13.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4920/2008 г., III г. о., ГК и др.
В конкретния случай е безспорно установено, че дължимата
от ищцата сума от 30,42 лева е платена на ответника на 13.03.2018г. по негова банкова
сметка *** (виж изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание от 01.11.2019г.), както и не спорят за това, че два месеца по – късно е образувано
изпълнително дело срещу ищцата (16.05.2018г) за същата тази сума. При това
положение, по безспорен начин се доказва недобросъвестността на ответното
дружество, което няма как за този дълъг период от време да не е узнало за
извършеното плащане, нещо повече –– липсват твърдения от страна на ответното
дружество за такова неузнаване. Няма спор, че банковата сметка на ответника,
който е и търговец, е била заверена със сумата от 30,42 лева, с наредител
ищцата, с посочване на основанието – разноски по разноски по дело № 284/2018 г..
Недобросъвестна е потърсената защита на материално право чрез изпълнително
производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане, като в случая
поведението на представителя по пълномощие на ответното дружество (подаване на
молба за образуване на изпълнително дело, при липса на материално право) представлява
злоупотреба с процесуално право, което е противоправно, а вината се предполага.
Ответното дружество, на основание чл. 49 ЗЗД,
като възложител на работата на представителя си по пълномощие, следва да носи
отговорност за причинените вреди от противоправното и виновно действие на упълномощения
си представител, изразяващо се в злоупотреба с процесуално
право-недобросъвестно упражняване на процесуално право. Процесуалните права са
дадени в полза на страните за защита на техни материални права. В случай, че
материалното право не съществува, процесуалното право за неговата защита остава
лишено от основание. Процесуалното право не може да съществува валидно и
законосъобразно без материалното право. Правото на принудително изпълнение се
явява защита на едно съществуващо материално право, което не може да бъде
реализирано доброволно и затова е необходима държавната принуда, която да
възстанови справедливостта като принуди носителя на задължение /длъжника/ да
изпълни същото. В случая обаче не е налице задължение и държавната принуда се
явява лишена от смисъл, основание и законосъобразност. Тя се превръща в
репресия от страна на лице, което не е носител на права /няма вземане по
отношение на длъжника/. Поради това упражняването на процесуални права в този
случай се явява злоупотреба с право / в
този смисъл и решение № 3562 от 1.08.2019
г. на РС - Варна по гр. д. № 454/2019 г./.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск,
респ. с правото на принудително изпълнение, по правното си естество е деликтна, поради
което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и
непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени
вреди. В конкретния случай се претендира
само имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба – заплащане от
ищцата на адвокатско възнаграждение за защитата й като длъжник по образуваното
изпълнително дело и ответното дружество отговаря за тази вреда в пълния й
размер от 420 лева.
Ирелевантно е оспорването на процесуалния представител
на ответника, че подписът, положен под договор за правна защита и съдействие от
07.06.2018 г., не е на ищцата. Дори да се приеме, че това е така, то същата с нотариално
заверена декларация по делото е потвърдила всички извършени от адв. Р. действия,
като нейн пълномощник, по изпълнителното дело, включително е потвърдила
подписването на договора за правна защита и съдействие и пълномощно към него за
осъществяване на процесуално
представителство по него. Предвид това договорът за правна защита и
съдействие обвързва ищцата, валиден е и предвид разясненията, дадени в т.1
от ТР 6 от 06.11.2013г. по тълк дело 6/2012 на ОСГТК, има характер на разписка и удостоверява заплащането
на възнаграждението в размер на 420 лева в брой.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представителство, че това възнаграждение следва да бъде намалено поради
прекомерност. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, защото
се касае за деликтна отговорност, при която на обезщетяване подлежат всички
вреди, пряка и непосредствена последица от деликта, а в случая тези вреди се
изразяват в заплатения от ищцата адвокатски хонорар от 420 лева по
изпълнителното дело.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло
в пълния претендиран размер.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева –
за държавна такса и 300 лева - за възнаграждение за един адвокат или общо
сумата от 350 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител
на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като уговореното и заплатено
възнаграждение е в минималния размер от 300 лева съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Хроновски БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. „България“ № 1-з, ет. 2,
представлявано от управителя Йозеф Хроновски, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 420 лева,
представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено от нея адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0214162/07.06.2018 г. за осъществено процесуално представителство
по изпълнително дело № 437/2018г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766
и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Хроновски
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Смолян, бул. „България“ № 1-з, ет. 2, представлявано
от управителя Йозеф Хроновски, да
заплати на М.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: