№ 6746
гр. С., 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20231110101843 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „А.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, срещу следните лица:
В. Е. Е., ЕГН: ********,
- Л. А. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ №
59, вх. А, ет. 3, ап. 9, по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м
в сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за
търговска дейност , при съседи: на същия етаж – ********** и ********.4.12,
под обекта – ********.5 и ********.4.11, над обекта – няма, находящ се на
втория етаж в сграда с идентификатор ********.4, разположена в поземлен
имот с идентификатор ********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на
сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“,
ул. „545-та“ № 5-7, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м).
- „П.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Х. Е. Г.и“ № 94, по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в
сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за
търговска дейност, при съседи: на същия етаж – ********** и ********.4.12,
под обекта – ********.5 и ********.4.11, над обекта – няма, находящ се на
1
втория етаж в сграда с идентификатор ********.4, разположена в поземлен
имот с идентификатор ********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на
сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“,
ул. „545-та“ № 5-7, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м), и за осъждане на
същия да предаде на ищеца владението на имота.
В исковата молба се твърди, че до 14.12.2012 г. ищецът бил единствен
собственик на УПИ V-23 от квартал 358а по плана на гр. С., местност „Л.“, кс
„Б. Ш. - С.“, с площ по графични данни 1360 кв.м, с идентификатор ********.
В посочения имот същестувала стара сграда с идентификатор ********.4,
която служела за осъществяване на търговската дейност на ищеца. В
качеството си на собственик на поземления имот ищецът построил 2-етажна и
4-етажна пристройка към съществуващата стара сграда. Със Заповед № РД09-
54/11.04.2000г. на кмета на район „Подуяне“ било одобрено частично
изменение на разгърнатата застроена площ, касаещо тези две нови
пристройки. В писмо на СО-НАГ от 03.08.2021г. било посочено, че
пристройките са две, съставени от ниско и високо тяло, като ниското 2-
етажно тяло представлява връзка със съществуващата стара сграда и новото
4-етажно тяло. Твърди се, че на 14.12.2012г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 99, том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г.,
ищецът продал на първия ответник В. Е., който към този момент бил в
граждански брак с втория ответник Л. Е., административно-стопанска сграда
на четири етажа, изградена в североизточната част на посочения УПИ, която
сграда била описана със застроена площ от 376 кв.м, състояща се от първи
етаж на кота -1,20 м, втори етаж на кота +3,00 м, трети етаж на кота +5,80 м,
четвърти етаж на кота +8,60 м и подпокривен етаж на кота +11,40 м, заедно с
1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. На 10.05.2018 г.
съпрузите ответници сключили брачен договор с вх.рег. 29639/11.05.2018г.,
акт № 184, том V, дело № 20942/18г., партидна книга том 248606, 530334,
550539 при Служба по вписванията, с който била прекратена съществуващата
съпружеска имуществена общност, като в индивидуална собственост на
съпругата Л. Е. били прехвърлени придобитите по време на брака недвижими
имоти, а именно административно-стопанска сграда на четири етажа, в която
попадали редица самостоятелни обекти в сграда, измежду които е процесният
с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м, заедно с 1/3 ид. ч. от правото
на собственост върху УПИ, в която е разположена сградата. На 18.07.2019 г. с
нотариален акт № ****, том II, рег.№ 3392, дело № 284/2019 г. ответницата Л.
Е. продала на третия ответник „П.“ ЕООД процесния самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м, находящ се на втория
етаж в сграда № 4 на кота +3,00 м, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, заедно с 5,55% ид. ч. от общите части на сградата,
както и заедно с 1.85% ид. ч. от правото на собственост върху поземления
имот. Понастоящем имотът се ползвал от третия ответник, който
2
възпрепятствал достъпа на ищеца до същия. Твърди се, че ищецът не е
прехвърлял на първия ответник правото на собственост върху процесния
имот. В тази връзка се сочи, че процесният недвижим имот е част от
двуетажна пристройка към съществуващата стара сграда, собственост на
ищеца, като както двуетажната, така и четириетажната пристройка имат
спомагателни функции към съществуващата сграда. Сочи, че се в
нотариалния акт от 14.12.2012г. било посочено единствено, че ищецът
продава на първия ответник четири етажна сграда, но не и двуетажна сграда-
пристройка. Предвид което счита, че първият ответникът не би могъл да
прехвърли на втория, респ. вторият ответник на третия, правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски. С уточнителна молба от 14.12.2023 г. ищецът уточнява, че
претендира право на собственост върху процесния имот на основание
приращение съгласно чл. 92 ЗС.
В срока по чл. **** ГПК ответниците В. Е. и Л. Е. оспорват
предявените искове. Твърдят, че построената въз основа на издаденото на
ищеца разрешение за строеж, одобрени архитектурни проекти и въведена в
експлоатация административна сграда се състои от двуетажно и
четириетажно тяло в рамките на застроената и разгърната площ по одобрени
архитектурни проекти и в цялост представлява една обща сграда. Твърдят, че
двуетажната част на административно-стопанската сграда не е самостоятелна
и отделна сграда, като ищецът неоснователно се опитвал да представи
двуетажната част от тази сграда като самостоятелна такава. Сочат, че за
двуетажната част не са издавани самостоятелни строителни книжа –
разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти, таблица за
площообразуване и удостоверение за въвеждането в експлоатация, именно,
защото е част от четириетажната административна сграда. Сочат, че с
нотариалния акт от 14.12.2012г. ответникът В. Е., докато бил в брак с
ответницата Л. Е., купил от ищеца административно-стопанска сграда със ЗП
от 376 кв.м. и РЗП от 1560,50 кв.м., който включвал в обема си на ет. 2 (кота
+3,00 м) от същата сграда две помещения, които след одобрението на
кадастралните карти и регистри на района били заснети като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******* с предназначение за търговска
дейност, като този обект бил част от сграда, предмет на договора за покупко-
продажба, сключен между ищеца и първия ответник. Отделно от това,
твърдят, че липсват доказателства,ч е към датата на продажбата на
административно-стопанската сграда през м.12.2012 г. част от помещенията
на втория етаж в нея да са били обособени и отделени като самостоятелен
недвижим имот. На следващо място правят възражение за изтекла в тяхна
полза придобивна давност. В тази връзка твърдят, че са били добросъвестни
владелци и спрямо тях е приложим петгодишният давностен срок, който е
изтекъл на 15.12.2017 г., тъй като владението на имота, включително и на
процесния, им било предадено от ищеца през м. 12.2012 г. след заплащането
3
на продажната цена, като ищецът никога не е оспорвал правото им на
собственост върху същия. Не оспорват, че на 10.05.2018 г. са сключили
брачен договор, по силата на който придобитата от тях административно-
стопанската сграда преминала в изключителна собственост на ответницата Е.,
която и след това продължила да владее имота спокойно и необезпокоявано.
Не оспорват, че на 18.07.2019 г. ответницата Е. е продала процесния
самостоятелен обект с идентификатор ******* на третия ответник, който
продължил осъществяваното от тях владение върху имота. Ето защо молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. **** ГПК ответникът „П.“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е
собственик на процесния недвижим имот. В тази връзка твърди, че на
14.12.2012 г. ищецът е продал на първия ответник, който към този момент бил
в брак с втория ответник, цялата административно-стопанска сграда на
четири етажа със ЗП от 376 кв.м., в която на втория етаж се намирал
процесния имот. Твърди, че впоследствие В. Е. и Л. Е. обособили
притежаваните от тях обекти в сградата като самостоятелни обекти, в това
число процесния такъв, който наред с други самостоятелни обекти в сградата,
бил закупен от „П.“ ЕООД на 18.07.2019 г. С оглед изложеното, счита, че към
настоящия момент „П.“ ЕООД е единствен собственик на процесния имот.
При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в полза на
ответното дружество придобивна давност. Твърди, че от момента на
закупуването на процесния имот ответникът владее същия, като към
владението му присъединява владението, осъществявано от неговите
праводатели. Счита, че и „П.“ ЕООД, и неговите праводатели, са били
добросъвестни владелци. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже:
1. По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието
на иска – конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало
правото му на собственост върху процесния недвижим имот;
- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от
ответниците В. Е. и Л. Е. (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на
фактическата власт);
- фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е
упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица
спиране или прекъсване течението на срока на придобивната давност.
2. По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
4
- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието
на иска – конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало
правото му на собственост върху процесния имот;
- че процесния имот се владее от ответника „П.“ ЕООД;
- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от
ответника „П.“ ЕООД (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на
фактическата власт);
- фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е
упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица
спиране или прекъсване течението на срока на давността.
В тежест на ответниците по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК В. Е. и Л. Е. е при установяване на горните обстоятелства да докажат:
- че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот по силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 99, том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г., респ. че
процесният недвижим имот е бил обект на продажбата;
- момента и начина, по който са установили фактическа власт върху
процесния имот, упражняването на фактическата власт върху имота и
продължителността (във връзка с което е приложима и презумпцията по чл.
83 ЗС) най-малко пет години. На основание чл. 69 ЗС намерението на
ответниците за своене на вещта се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 108 ЗС „П.“
ЕООД е при установяване на горните обстоятелства да докаже:
- че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот по силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ****, том II, рег.№ 3392, дело № 284/2019 г., респ. че
процесният недвижим имот е бил обект на продажбата, както и че към датата
на сключването му праводателят му е бил изключителен собственик на
същия;
- наличието на правно основание, на което осъществява владението
върху процесния имот, което да е противопоставимо на ищеца;
- момента и начина, по който е установил фактическа власт върху
процесния имот, упражняването на фактическата власт върху имота и
продължителността (във връзка с което е приложима и презумпцията по чл.
83 ЗС) най-малко пет години (вкл. това на праводателите му). На основание
чл. 69 ЗС намерението на ответниците за своене на вещта се предполага до
доказване на противното
По делото е отделено за безспорно, че към датата на подаване на
исковата молба на 12.01.2023 г. и понастоящем ответникът „П.“ ЕООД
упражнява фактическа власт върху процесния имот и не допуска ищеца до
същия имот.
Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за
5
покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2012 г., че ищецът продал на
ответника В. Е. административно-стопанска сграда на четири етажа със
застроена площ от 376 кв. м, изградена в североизточната част на описания в
нотариален акт урегулирания поземлен имот, находящ с в гр. С., ул. „545“ №
5 от кв. 358а по плана на гр. С., м. „Л.“, к-с „Б. Ш. - С.“, ведно с 1/3 и.ч. от
правото на собственост върху горепосочения урегулиран поземлен имот, като
имотът бил придобит от ответника Е. в режим на съпружеска имуществена
общност видно от удостоверение за граждански брак между него и другия
ответник Л. Е. от 23.10.1977 г., която придобила имота с брачен договор от
10.05.2018 г. Същата продала имота на третия ответник – „П.“ ЕООД с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.07.2019 г.
Спорът между страните се концентрира дали при първата покупко-
продажба в процесната административно-стопанска сграда се включва и
двуетажна постройка, за която ищецът претендира да е отделна от горната
сграда, като твърди, че е собственик на втория етаж от същата двуетажна
постройка. В тази насока съдът кредитира като компетентни и обективно
изготвени неоспорените от страните основно и две допълнителни заключения
на съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Още с основното заключение на СТЕ вещото лице изрично посочва, че
общата разгъната застроена площ с включени прилежащи общи идеални
части от 1760,84 кв. м на двете сгради – 4-етажна и 2-етажна, получена при
вземане предвид архитектурния проект на сградата и схемата на
площообразуване, съответства на площта, описана в Нотариален акт от
14.12.2012 г., с който ищецът продава процесната сграда на първия ответник
В. Е.. В същото заключение вещото лице се е позовало на Удостоверение №
40 от 10.0.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – процесната сграда,
както и на писмо от 03.08.2021 г. (л. 16/гръб) на Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“, според които документи
одобреният архитектурен проект на 28.06.2000 г. предвижда застрояване на
административно-стопанска сграда, долепена до друга сграда, съществуваща
в гореописания урегулиран поземлен имот. Същата сграда е съставена от
ниско и високо тяло, като ниското 2-етажно тяло представлява връзка със
съществуващата сграда и конструктивно и функционално е свързано с
високото 4-етажно тяло, като двете сгради са въведени в експлоатация с
Разрешение за ползване № 2003/03.11.1997 г. и горепосоченото
удостоверение за въвеждане в експлоатация, а 2-етажната постройка е част от
одобрения проект за пристрояване.
Централно място за фактическите и правни изводи на съда по делото
заема изрично посоченото от вещото лице в основното заключение, че 2-
етажната постройка е неразделна част от процесната административно-
стопанска сграда, съставена от ниско 2-етажно тяло и високо 4-етажно тяло,
като вида на застрояването е свързано в една обща сграда, за която са
издадени виза, одобрена със Заповед № РД-09-54/11.04.2000 г., която „важи
за проучване и проектиране на административна страда – 2 и 4 етажа в
6
процесния УПИ V-23“, Разрешение за строеж № 251/20.07.2000 г. на гл.
архитект на гр. С. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
40/10.02.2006 г. Според вещото лице процесният самостоятелен обект от
92,93 кв. м представлява неразделна част от помещенията, съставляващи
втория етаж на кота + 3,00 м от процесната сграда, както и е част от сградата
по Нотариалния акт от 14.12.2012 г., като е бил преустроен от кафе-бар с
площ от 53,90 кв. м и тераса от 31,80 кв. м и съответна част от прилежащите
идеални части и сервизни помещения, без по делото да са налице данни за
издадени конкретни строителни книжа за така извършеното преустройство. В
допълнителното заключение на СТЕ от 11.03.2024 г. се сочи, че независимо
от обстоятелството, че двете тела от процесната сграда от въвеждането й в
експлоатация са нанасяни с различна сигнатура (номерация) в скиците,
издавани от АГКК - гр. С. с оглед на конкретното им предназначение и
собственост, двете тела на сградата формират една обща монолитна сграда,
долепена до преждеизградената в имота съществуваща сграда, както се
установява от приложените одобрени архитектурни проекти за процесната
сграда, включително скица с указан начин на застрояване, приложена към
писмо от 18.05.2000 г. на Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“ (л. 18).
След като ищецът се е разпоредил в полза на ответника Е. с процесната
сграда, която включва и 2-етажната постройка, ведно с намиращия се в него
процесен самостоятелен обект, то същият не може да претендира за право на
собственост върху този обект, поради което В. Е. правомерно е отчуждил
имота в полза на втория ответник Л. Е., който съобразно обема на правото си
на собственост надлежно е прехвърлил процесната сграда с намиращия се в
нея процесен самостоятелен обект, на третия ответник „П.“ ЕООД. Поради
това съдът не предприема изследване на събраните свидетелски показания
относно възраженията за изтекла погасителна давност, направени в
отговорите на исковата молба, които показания само стабилизират извода на
съда, че се касае за една монолитна сграда с ниско 2-етажно тяло, в което се
намира процесният самостоятелен обект, и високо 4-етажно тяло, за които е
издадено едно разрешение за строеж и едно удостоверение за въвеждане в
експлоатация като единна сграда, а не като две отделни самостоятелни
сгради, имайки предвид, че ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на основание приращение на процесния
самостоятелен обект.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на предявените искове.
По разноските
Относно размера на адвокатското възнаграждение
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
7
възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга,
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници
на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на
цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е
пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар.
1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съответно на 1000
лв., като се съобразят видът и обемът на извършената дейност от
ответниковите представители, липсата на фактическата и правна сложност на
делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с участието
на ответникови представители на основание чл. 78, ал. 5 ГПК (арг. от
Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
В. Е. и Л. Е. имат право на разноски от 1300 лв., от които 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, а ответното дружество – от 1000 лв. за адвокатско
8
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „А.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, срещу следните лица:
В. Е. Е., ЕГН: ********,
Л. А. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ №
59, вх. А, ет. 3, ап. 9,
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******* с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4,
брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска
дейност , при съседи: на същия етаж – ********** и ********.4.12, под
обекта – ********.5 и ********.4.11, над обекта – няма, находящ се на втория
етаж в сграда с идентификатор ********.4, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата,
както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“
№ 5-7, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – високо застрояване (над 15 м),
както и искове от „А.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, срещу „П.“ ЕООД, ЕИК:
***********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Е. Г.и“ № 94,
по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с площ
от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, при съседи:
на същия етаж – ********** и ********.4.12, под обекта – ********.5 и
********.4.11, над обекта – няма, находящ се на втория етаж в сграда с
идентификатор ********.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с
1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с
идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5-7,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – високо застрояване (над 15 м), и за осъждане на същия да предаде
на ищеца владението на имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, да
9
заплати на В. Е. Е., ЕГН: ********, и Л. А. Е., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 9, сумата от 1 300 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, да
заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Х. Е. Г.и“ № 94, сумата от 1 000 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10