№ 12119
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П. Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110120066 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от „РСР“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“В Г“ № 3, вх.1, партер, ап.1, представлявано от Р С Рв, чрез адв.Ч., със
съдебен адрес гр.София, ул.“Б.“ № .. офис 2, насочен срещу „У“ № ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С Г С“ № 1, представлявана от А С Й, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 2074.85 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2022 г. до 27.02.2023 г. на заплатени в
хода на ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, задължения по фактури №
../02.03.2022 г., № ../02.03.2022 г., № ../02.03.2022 г., № ..02.12.2021 г., № ../02.12.2021 г., №
../10.12.2021 г., № ../09.12.2021 г., № ../08.12.2021 г. и № ../07.12.2021 г., издадени във връзка
с осъществени доставки на медицински изделия и консумативи, от която сума 1634.51 лв. за
периода от 31.01.2022 г. до 23.12.2022 г. и 440.34 лв. за периода от 23.12.2022 г. до
27.02.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и предходно
заведеното заповедно такова, разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е
образувано ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС. В същото е предявил свои вземания по
процесните 9 бр. фактури и още две такива /фактура № ../20.04.2022 г. и № ../18.04.2022 г./ за
доставени медицински изделия и консумативи. Отбелязва се, че делото е образувано на
23.12.2022 г., като едва след получаване на издадената по него заповед от 06.01.2023 г.,
ответникът на 27.02.2023 г. е заплатил дължимите суми. Обръща се внимание, ча плащането
на ответника касае само присъдените главници, но не и лихвата върху тях, присъдена от
датата на подаване на заявлението. Ищецът признава, че между страните е сключено
споразумение на 31.03.2023 г., с което той се е отказал да търси лихва за забавено плащане
по част от просрочените вземания на ответника, но от предявените такива по ч.гр.д.№
70470/2022 г. по описа на СРС, този отказ засяга само вземанията по фактура № ../20.04.2022
г. и № ../18.04.2022 г. За плащанията по останалите 9 бр. фактури, според ищеца се дължи
лихва, установяването на която претендира в настоящето производство.
1
В срока за отговор, ответникът УМБАЛ „АА“ ЕАД е депозирала такъв, в който
изразява становище по основателността на предявения иск.
Ответникът изразява становище, че след като е заплатил дължимите главници,
законна лихва за забава не се дължи, тъй като това вземане е акцесорно. В този смисъл и
доколкото е погасено главното задължение, искът е носнователен.
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да отхвърли предявения
иск, като му присъди направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС, е видно,
че въз основа на подадено от „РСР“ ЕООД заявление, на 06.01.2023 г. съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Срещу УМБАЛ „А.“ ЕАД за
следните суми: сумата от 23 299.00 лева, представляваща дължима цена за доставени
медицински изделия и/или консумативи по договор № ../23.04.2021 г., за които са издадени
11 бр. фактури в периода от 07.12.2021 г. до 20.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 655.13 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 06.02.2022 г. до 23.12.2022 г., както и за разноски по делото за
държавна такса в размер на 499.08 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 729.01
лева.
При тези данни съдът приема, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
Страните по делото не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че присъдените главници, произтичащи от извършени от ищеца в полза на ответника
доставки на медицински изделия и/или консумативи по договори за обществени поръчки, са
заплатени от ответника на 27.02.2023 г. В същото време, на 31.03.2023 г. страните са
сключили споразумение, с което са уредили отношенията си във връзка с процесните
задължения. В чл.3.2 от споразумението изрично е посочено, че „РСР“ ЕООД се отказва
безусловно и изцяло от всички натрупани, начислени, фактурирани и/или дължими, но
нефактурирани суми за законна/договора лихва/неустойка по фактурите, описани в
Приложение № 1 към споразумението и се задължава да не ги претендира занапред. В
цитираното приложение са подробно индивидуализирани на 6 страници фактурите, които се
обхващат от споразумението, сред които от процесните са описани само фактура №
../20.04.2022 г. и фактура № ../18.04.2022 г. /стр.1 от Приложение № 1/.
С оглед на това следва да се приеме, че за акцесорните задължения по останалите
фактури, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС, се дължи лихва.
Източник на тази отговорност е допусната забава на длъжника при изпълнение на
2
задължението му за заплащане стойността на доставените му стоки. Във всяка една от
процесните фактури е определен падеж на задължението. Във фактури № № ../02.03.2022 г.,
../02.03.2022 г. и № ../02.03.2022 г., той е 60 дни от издаването им, а в останалите е
фиксирана конкретна дата, както следва: за фактури № ..02.12.2021 г. и № ../02.12.2021 г.,
това е 31.01.2022 г.; за фактура № ../10.12.2021 г. – 08.02.2022 г., ; за фактура № ../09.12.2021
г. – 07.02.2022 г.; за фактура № ../08.12.2021 г. – 06.02.2022 г. и за фактура № ../07.12.2021 г.
– 05.02.2022 г.
С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главното вземане, като в случая последното не се оспорва от ответника, а нещо повече – той
го е погасил в хода на процеса, следва да се приеме, че за УМБАЛ «АА» ЕАД е възникнало
задължение да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава за периода от
падежа на всяко едно главно задължение до датата на погасяването му.
Тук, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че законната лихва
представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото
парично вземане, която се присъжда като законна последица от основателността на
предявената претенция. Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от
ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в
полза на ищеца в случай че ответникът е изпаднал в забава, независимо, че искът ще бъде
отхвърлен, респ. че исково производство по него няма да бъде образувано, тъй като
претенцията му поначало е основателна.
Ето защо и доколкото страните не спорят по размера, а единствено по основанието
на предявените претенции, съдът намира исковете за изцяло основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
искане е направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80
от ГПК в о.с.з., приложен на л.44 от делото. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР
4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели
разноските и във воденото преди това заповедно такова. Ищецът е направил разходи за
държавна такса от общо 540.58 лв. и за адвокатско възнаграждение от общо 2455.59 лв. /с
вкл.ДДС/, които следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „У“ № ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С Г С“ № 1, представлявана от А С Й, че
дължи на „РСР“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“В Г“ №
3, вх.1, партер, ап.1, представлявано от Р С Рв, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на
СРС, а именно сумата от 2074.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.01.2022 г. до 27.02.2023 г. на заплатени в хода на ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС,
128 състав, задължения по фактури № ../02.03.2022 г., № ../02.03.2022 г., № ../02.03.2022 г.,
№ ..02.12.2021 г., № ../02.12.2021 г., № ../10.12.2021 г., № ../09.12.2021 г., № ../08.12.2021 г. и
№ ../07.12.2021 г., издадени във връзка с осъществени доставки на медицински изделия и
консумативи по договор № ../23.04.2021 г., от която сума 1634.51 лв. лихва за периода от
падежа на всяка една фактура до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 23.12.2022 г. и 440.34 лв. лихва за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 23.12.2022 г. до извършеното в хода на производството
3
погасяване на задълженията чрез плащане - 27.02.2023 г.
ОСЪЖДА „У“ № ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С
Г С“ № 1, представлявана от А С Й, да заплати на „РСР“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“В Г“ № 3, вх.1, партер, ап.1, представлявано от Р С Рв,
сумата от 2996.17 лв., представляваща направи от последното разноски по настоящето дело
и по ч.гр.д.№ 70470/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 70470/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4