№………./30.09.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на
29.09.2020г., в
състав:
СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
търговско дело № 78 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК, инициирано по молба на М.Й.С.,
ЕГН **********, вх.№ 264357/20.08.2020 г., чрез процесуалния й представител
адв. В.Н..
С Решение № 260123/28.07.2020 г.
съдът е уважил частично предявения от М.Й.С. осъдителен иск с правно основание
чл. 557, ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу Гаранционен фонд, булстат
********* за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 60 000 лева. Съдът е уважил претенцията до размера от 40 000 лева,
като отхвърля иска за горницата до 60 000 лева, като неоснователен.
С решението си съдът се е произнесъл
по разноските, като поради частичното уважаване на иска, на ответната страна е
присъдил разноски на осн. чл. 78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
С молба от 20.08.2020 г., адв. В. Н.,
в качеството си на пълномощник на ищцата, е направил искане за изменение на
решението в частта за разноските. Моли последното да бъде отменено в тази му
част, считайки, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи на ответната
страна поради липса на доказателства за извършено плащане. В условията на
евентуалност моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение на Гаранционен
фонд в размер на 100.00 лева, вместо присъденото такова от 776.60 лева.
Отговорът на ответника е изпратен
след изтичане на едноседмичния срок по чл. 248, ал 2 от ГПК.
Съдът преценява молбата с правно
основание чл. 248 от ГПК за допустима – подадена в предвидения за това срок и
от надлежна страна.
Разгледана по същество молбата се
явява частично основателна поради следното:
В искането по чл. 248 от ГПК се
твърди, че възнаграждение за юрисконсулт не се дължи, поради липса на
доказателства за платено такова.
Настоящият състав намира за частично
основателно твърдението на ищцата поради следните съображения : Тълкуването на нормата на чл.78, ал.8
от ГПК не предпоставя доказване, респективно плащане от юридическото лице на
юрисконсулта си. То следва от обстоятелството, че е ангажирал тази процесуална
фигура, при това не ad
hoc, а вследствие на трайни трудовоправни взаимоотношения. Друг би бил изводът,
ако юридическото лице ползва услугите на адвокат – тогава условието за
уважаване на такова искане ще е доказване плащането на адвоката. /В този смисъл Определение № 573/09.09.2019 на
ОС-Кюстендил по в.ч.гр. д. 410/2019/. Съгласно Определение №259/25.06.2012 по
дело №193/2012 на ВКС, ГК, II г.о. При осъществявано
процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на
същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки
това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано
процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само
по трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в
производството по делото от юрисконсулт, да бъде съответно възмездено. С оглед
на това следва да се приеме, че за да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК не е необходимо да бъдат представени
доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като
претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение
по трудов договор,а не по договор за поръчка. Следва да се отбележи фактът, че
Гаранционен фонд е бил представляван в производството както от юрисконсулт,
така и от адвокат, за което процесуалният закон не предвижда ограничения.
Съгласно разпоредбата на чл 78, ал. 1 от ГПК възнаграждение се дължи само за
един адвокат. В случая възнаграждение се дължи или за юрисконсулт или адвокат,
като това зависи от искането, отправено от страна на процесуалния представител
на ответното дружество.
Видно от молба-становище, адв. В.,
процесуален представител на Гаранционен фонд, претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, а не адвокатско такова. Съгласно Определение №
477/22.11.2018 г. по ч.т.д. №2249/2018 по описа на ВКС, ТК, Първо отделение,
при едновременно участие в едно производството на адвокат и юрисконсулт, не се
изключва приложението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за страната се поражда правото
да избере дали да претендира присъждането на заплатено адвокатско
възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл 78, ал. 8 от
ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната трябва да заяви претенцията си до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая
процесуалният представител на Гаранционен фонд е отправил искане с молба-становище
от 15.06.2020 г. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че макар да
не е налице доказване на извършено плащане, то възнаграждение за юрисконсулт се
дължи, поради което намира молбата в тази й част за неоснователна.
По отношение на евентуалната претенция, съдът намира следното:
В искането по чл. 248 от ГПК ищцата твърди, че приложимата
разпоредба в настоящия случай е чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според
ал. 1 на Наредбата дължимото възнаграждение е в размер от 100 до 300 лева.
Действително присъдените в решението разноски в полза на ответника надхвърлят
този размер, а чл.78, ал.8 от ГПК предвижда, че размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба
има императивен характер, поради което възнаграждението следва да бъде
съобразено с нея. В случая обаче приложение има не ал.1 на чл. 25 от НЗПП, а
ал. 2, която дава възможност на съда при дела с материален интерес над
10 000 лева. да присъди възнаграждение, увеличено с 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1 на чл. 25, който е 300 лева. В настоящия
случай материалният интерес е в размер на 60 000 лева. Съобразявайки
извършеното от страна на процесуалния представител на ответната страна, а
именно двойната размяна на книжа, представянето на становища по делото, вкл.
писмена защита, настоящият състав намира за справедливо да присъди
юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения размер, а именно 450
лева. С оглед отхвърлената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
присъжда 150 лева за юрисконсултско възнаграждение в полза на Гаранционен фонд.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ
Решение № 260123/28.07.2020 г., постановено по т.д. № 78/2020 г. на ВОС, ТО в
частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Й.С. с ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева) на осн. чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП.
Определението подлежи на обжалване,
по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК. пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: