Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 191

 

гр.Сливен, 05.12.2018 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 484 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. А., пълномощник на М.Г.М., ЕГН**********,*** против решение № 999/08.08.2018г. по гр.д. № 653/2018г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против  С.З.К., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 306.00лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане от претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и държавна такса в размер на 6.00 лв. по изп.д. № 20178370400223. С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати и деловодни разноски на противната страна в размер на 300.00 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че правните изводи на РС противоречат на решение на ОС – Сливен, а именно изводът на съда, че ответникът не е знаел за превените му от ищеца 500.00 лв. при образуване на изпълнително дело №20178370400223 на ЧСИ Георгиев, противоречало на решение №12/24.01.2018 г. по възз.гр.д. № 551/2017 г. на СлОС, съгласно което изпълнителното дело е било образувано след като дължимата сума е била платена. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на въззиваемия С.З.К., ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД не следвало да бъде уважен, тъй като от субективна страна поведението на ответника не било виновно. Той не бил знаел, че дължимата сума от ищеца е била платена към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. За това бил узнал едва пред ОС – Сливен, след като банката отговорила на конкретно запитване от съда. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

Страните нямат направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемия редовно призован не се явява. Представлява се от адв. М., който поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.08.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.09.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и вина у деликвента. Необходимо е увреждащото деяние да е извършено виновно. Без вина няма отговорност. За да е налице вина е необходимо лицето да съзнава, че съответното деяние ще предизвика определен вреден резултат и да иска или допуска настъпването на този резултат.

В чл. 45 ал. 2 от ЗЗД е посочено, че във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Ако иска да се освободи от носенето на отговорност за деликта е необходимо деецът да пребори законовото предположение като докаже липсата на вина.

В настоящия случай е налице противоправно деяние, с което на ищеца е причинена вреда. Налице е причинно - следствена връзка между поведението на ответника ( подаване на молба за образуване на изп.дело) и вредоносните за ищеца последици ( направени разходи за адвокат и д.т.), но липсва вина. От доказателствата по делото недвусмислено се установява, че въззиваемият към момента на депозиране на молбата за образуване на изп.дело не е знаел, че задължението на ищеца вече е изпълнено и е узнал за този факт едва пред въззивния съд, когато обслужващата го банка е признала за извършения превод и за това, че самоволно е използвала средствата за погасяване на текущи задължения. Липсата на вина прави предявения иск неоснователен и като такъв същия следва да бъде отхвърлен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста) лева..

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 999/08.08.2018г. по гр.д. № 653/2018г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН**********,*** да заплати на С.З.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00( триста) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.