Решение по дело №192/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 129
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 24 юни 2019 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20194501000192
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

№ 129

гр.Русе,24.VІ. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

МАРИЯ ВЕЛКОВА

При секретаря  МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева  ВТД № 192 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

           „А. з. с. н. в.“ЕАД със седалище град С. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3337/2018 год.,с което е отхвърлен иска за установяване на парично задължение на Р.Н.И..Развива оплаквания за неправилност на същото и иска отмяната му и уважаване на иска със законните последици по подробно развити в жалбата съображения.

           Ответницата чрез особения представител адвокат А. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество,е основателна.

           Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя против Р.Н.И. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 815/2018 год.в размер на 991,10 лв.главница по договор за потребителски кредит от 6.02.2016 год.,ведно със законната лихва от 6.ІІ.2018 год.до окончателното й изплащане ,195,48 лева договорна лихва за периода 23.VІ.2016 год.-13.ІV.2017 год.,49,55 лева такси за оценка на досие за същия период,73,01 лева обезщетение за забава за периода 19.V.2017 год.-5.ІІ.2018 год.

           По делото е установено ,че на 6.ІІ.2016 год.“П. Ф. Б.“ООД и Р.Н.И. сключили договор за потребителски кредит за сумата 1400 лева ,която ведно с договорната лихва и такса за оценка на досие следвало да погаси в 60-седмичен срок на равни седмични вноски съобразно погасителен план.Ответницата извършила частични плащания в размер на 510 лева и има непогасени задължения общо за сумата 1309,14 лева,от които 991,10 лева главница,договорна лихва 195,41 лв.,такса за оценка на досие 49,55 лева и обезщетение за забава 73,01 лв.

           На 19.V.2017 год.“П. Ф. Б.“ООД и жалбоподателя сключили договор за прехвърляне на вземания,по силата на който „П. Ф. Б.“ООД цедирал вземанията си спрямо ответницата в горепосочените размери на жалбоподателя.С оглед задълженията си по чл.99,ал.3 ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.Последният изпратил уведомление,но съобщението не било връчено на длъжника.

           Районният съд е отхвърлил иска като е приел за основателно наведеното от особения представител на ответницата възражение за липса на надлежно уведомяване за извършената цесия,поради което нямала обвързващо действия за нея.Приел е,че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,по което е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления,адресирани до представлявания отсъстващ ответник,както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,освен тези,свързани с разпореждане с предмета на делото,защото не е страната по спорното материално правоотношение,и е обосновал извод,че получаването от негова страна на изявления,които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение,като например замяната на предходния кредитор с нов,няма да произведе този ефект.

           По тези подробно изложени съображения е счел,че договорът за цесия не е породил правно действие спрямо ответницата ,поради което жалбоподателят не е активно материално легитимиран да търси изпълнение на задължението.Така е обосновал правния извод за неоснователност на иска и е постановил решение в този смисъл.

           Решението на районния съд е валидно и допустимо,но по същество е неправилно и подлежи на отмяна поради следното:

           Съдебната практика приема,че уведомлението за цесията,изходящо от цедента,но приложено към исковата молба на цесионера и достигнала до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 ЗЗД.Уведомяването на длъжника за извършването прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска на основание чл.235,ал.3 ГПК.Допустимо е ,както в разглеждания случай,цедентът да упълномощи цесионера да съобщи на длъжника извършената цесия./в този см.решение № 137 от 2.VІ.2015 год.на ВКС по гр.д.№5759/2014 год.ІІІ г.о.,решение № 156 от 30.ХІ.2015 год.на ВКС по т.д.№ 2639/2014 год.ІІ т.о. и др./.

           Районният съд неправилно е приел,че връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материално правни последици.Особеният представител се назначава при наличие на предпоставките по чл.47,ал.5 ГПК с цел защита интересите на ответника.Връчването на всички книжа по делото е надлежно,ако е извършено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици/реш.на ВКС по т.д.№ 193/2018 год./.С връчването на исковата молба и всички книжа по делото,включително и уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД на особения представител на ответника,връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици,произтичащи от факта на връчването,вкл.и уведомяването на длъжника за извършената цесия.Уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД  чрез  особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника .Цесията е породила действие от този момент и този факт,настъпил след предявяване на иска,следва да бъде съобразен при решаване на спора.

           По делото няма спор,че по сключения между ответницата и „П. Ф. Б.“ООД договор за кредит,е останало непогасено задължение в размер на 1309,14 лева,от които 991,10 лева главница,195,41 лева договорна лихва,49,55 лева такса ца оценка на досие и обезщетение за забава в размер на 73,01 лева.Искът за установяване на вземането по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

           Така мотивиран окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

           ОТМЕНЯ решение № 339 от 28.ІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 3337/2018 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

           ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.Н.И. ***,ЕГН ********** ,че дължи на „А. З. С. Н. В. „ЕАД със седалище гр.С.,ЕИК *** сумите както следва: 991,10 лева главница по договор за потребителски кредит от 6.ІІ.2016 год.,сключен с „П. Ф. Б.“ООД;195,48 лева договорна лихва  за периода от 23.V-.2016 год.-13.ІV.2017 год.,49,55 лева такса за оценка на досие;73,01 лева обезщетение за забава за периода 19.V.2017 год.6.ІІ.2018 год.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 6.ІІ.2018 год.до окончателното й изплащане,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение 382 от 7.ІІ.2018 година на Русенския районен съд,издадена по гр.д.№ 815/2018 год.по описа на РРС.

           ОСЪЖДА Р.Н.И. *** ЕГН ********** да заплати на „А. з. с. н. в. „ЕАД със седалище гр.С. ЕИК *** сумата 673,82 лева разноски в съдебното производство,както и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

           ОСЪЖДА Р.Н.И. *** ЕГН ********** да заплати на „А. з. с. н. в.“ЕАД ЕИК *** сумата 26,18 лева разноски в заповедното производство и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

           Решението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: