Р Е Ш Е Н И Е
№ 1869
гр. Пловдив, 23.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1511
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (Наредба №11).
Агенция “Пътна
инфраструктура“ (А“ПИ“), представлявана от Т.П.С.- началник на Отдел “Административно
обслужване“ (О“АО“) в Областно пътно управление (ОПУ)- Пловдив, притежаваща
висше юридическо образование, пълномощник, обжалва Решение №539 от 02.04.2020г.
по Н.А.Х. дело №8169 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХIV-ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №6615 от
02.12.2019г., издадено от началник на Отдел “Контрол по РПМ (републиканска
пътна мрежа)“ (О“КРПМ“), в Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“
(Д“АРОК“) при А“ПИ“, с което на Д.П.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер от 1 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и необоснованост и постановяване на решение по
същество, с което да се потвърди процесното НП, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по делото- Д.П.Г.,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В отговор на касационната
жалба, чрез Районен съд- Пловдив представя възражение за неоснователност на
същата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът приема за установено по делото, въз основа
на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото
доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на А“ПИ“, на 11.11.2019г.,
около 09:59ч., на път ІI-86, на 300м. от разклона за с. Белащица, с посока
на движение гр. Пловдив – гр. Асеновград, ответникът Г. управлява моторно превозно
средство (МПС), с 4 оси, с две управляеми оси, марка “Мерцедес“, модел
“Актрос“, с рег.№****. Прието е за установено, че Г. осъществява движението на
посоченото МПС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата,
издадено от администрацията, управляваща пътя (А“ПИ“). Прието е за установено,
че управляваното от Г. МПС е “извънгарабитно“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредба №11. Също така, процесното МПС е “тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба №11. Направени са измервания на процесното МПС, при което е установено,
че се надвишават нормите на Наредба №11, както следва: При разстояние между
осите 1,36м. на двойката задвижваща оси (3-та и 4-та) на процесното МПС, сумата
от натоварването на ос на двойката задвижваща ос е 24,200 тона, при максимално
допустимо натоварване на ос от 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“в“ от
Наредба №11. Измерването е направено с техническо средство, представляващо електронна
везна, модел “PW-10“ №К0200008 и ролетка 1308/18/5м. товарът на
процесното МПС е фракция.
За установеното в рамките на проверката е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0007413 от
11.11.2019г., с който деянието на ответника Г., изразяващо се в управление на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без издадено разрешение, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11.
По делото не са ангажирани доказателства за
подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното
НП.
Според направено
описание на процесното нарушение в НП, “Съгласно
чл.26, ал.2, т.1 буква „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ)“.
Според разпоредбата на чл.1 от Наредба №11, с наредбата
се определят: 1. допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите
пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), наричани за краткост "ППС",
които не представляват опасност за участниците в движението; 2. условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване. Според §3 от ЗР на Наредба №11, наредбата се издава на
основание чл.139 от ЗДвП и отменя Наредба №24 за движение на тежки или извънгабаритни пътни превозни средства (ДВ, бр.73 от 1983г.) и въвежда разпоредбите на Директива 96/53/ЕО, последно изменена с Директива 2002/7/ЕО.
От своя страна, нормата
на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП установява, че движещите с по пътя ППС трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението.
А нормата на чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДвП установява, че с глоба от 500 до 3000 лв. се наказва водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Също така, чл.14, ал.3
от Наредба №11 установява, че извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до
3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
В случая, измереното
претоварването на двете оси на процесното ППС е общо 5,200 тона, което е
≈ 27,37% от допустимите максимални натоварвания (19 тона), а общата
измерена маса на ППС-то е 37,750 тона или по-малка от 45 тона, поради което
деянието на Г., изразяващо се в управление на извънгабаритно ППС по път от Републиканската
пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата такса по чл.14, ал.3 от Наредба
№11, е съставомерно по смисъла на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и наказуемо по
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съответно, процесното НП се явява издадено при
неправилно прилагане на закона и същото е незаконосъобразен акт.
Ето защо, като отменя оспореното пред него НП,
макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно решение.
Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на А“ПИ“ е неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№539 от 02.04.2020г. по Н.А.Х. дело №8169 по описа на Районен съд- Пловдив за
2019г., ХIV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление
№6615 от 02.12.2019г., издадено от началник на Отдел “Контрол по РПМ
(републиканска пътна мрежа)“, в Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“
в Агенция “Пътна инфраструктура“, с което на Д.П.Г., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер от 1 000,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…//П……………
2…/П/……………