Определение по дело №671/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1488
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203101000671
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….6.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на     05.6.2020 г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                            ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно частно търговско дело671 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, гр. София, чрез пълномощник ю.к. Б срещу разпореждане №309/4.02.20г. по ч.гр.д.99/2020г по описа на ДРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за пакетна цена за закупен допълнителен  пакет услуги в размер на 270 лв. и за връщане на застрахователна премия в размер на 742.50 лв.,  предоставена като допълнителна услуга.

Жалбоподателят твърди, че в заявлението е обосновал претендираните вземания с валидно договорено ползване на пакет от допълнителни услуги, предложени на потребителя отделно от заема. Сочи, че потребителят е поискал да се ползва от предложеното му безвъзмездно допълнително финансиране на средства, необходими за внасяне на застрахователна премия по поисканата застраховка „Защита“, сключена с посредничество на кредитора по специални условия на застрахователя Уника Живот АД, като е поел със сключване на договора за допълнителните услуги задължение да върне внесената премия на разсрочени вноски във фиксиран размер. С доводи за самостоятелен характер на правоотношението, породено от застрахователния договор, възприето в нормативната уредба на потребителската защита на европейско и национално ниво, излага оплаквания срещу необоснования извод за възприемане на цената на застраховката като елемент от цената на кредитирането. Отделно сочи, че с допълнително поискан от клиента пакет са били договорени благоприятни за кредитополучателя възможности за инкасиране на вноски от дома му, в банкови офиси и на каса, предоговаряне и освобождаване от санкция при непродъжителна забава.  Оспорва квалифицирането на клаузите от допълнителното съглашение като нищожни, като сочи, че това договаряне не е било наложено на кредитополучателя като задължително условие за предоставяна на кредита, избрано е свободно и отразява интереса на потребителя срещу възнаграждение получи от кредитора дейностите по удобно обслужване, предвидено чрез услугите в пакета. С доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд по прилагането на чл. 10а ЗПК и неправилното остойностяване на интереса на застрахования потребител при преценка на неравноправността на уговорката относно премиите, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за заявеното вземане в цялост. 

Жалбата е регистрирана вх. №1952/06.03.20г. и е подадена в  срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ, чрез куриерска пратка с удостоверена в товарителница дата на приемане за доставка 4.3.20г. Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).

Производството е било образувано по заявление, в което е претендирана сборна претенция, формирана от четири отделни вземания, начислени като задължения по договор за заем и договор за допълнителни услуги. Предмет на контрол е само отказът за сумите от 270 лв и 742.50лв, като в т.12 от заявлението си, придобилият с цесия права от заемодателя кредитор  е посочил, че и двете спорни задължения (едното за цената на пакета и другото за платена на застраховател премия) са били уговорени в договор за  допълнителни услуги към заем CrediHome 1192-00047987.

Твърденията на заявителя достатъчно индивидуализира вземането за цената на пакета „Комфорт“, договорен като престация с приложение № 1 в полза на заемател, получил основното си кредитиране като физическо лице – потребител (изрично договарянето на заема е подчинено на изискванията на ЗПК в подписаните между страните документи, представени от заявителя). Същите твърдения се поддържат и пред въззивна инстанция.

 По отношение на вземането за застрахователна премия обаче, изложените твърдения за пораждането на задължението са вътрешно противоречиви. От една страна се сочи, че премията е заплатена във фиксиран размер, договорен от потребителя в индивидуалната полица, поради постигната уговорка за допълнително предоставяне на кредит за финансиране на конкретно поетото задължение от застрахованото лице. Същевременно като основание за възникване на вземане за застрахователна премия се сочи поискано от заемополучателя договаряне на допълнителна застрахователна услуга по специални условия, предложена му от самия кредитор, но в качеството му на посредник на застрахователя,  за избрани от клиента рискове, свързани с живота и трудоспособността му. Същите противоречия се очертават и в оплакванията пред въззивния съд, като от една страна се обосновава самостоятелен характер на застрахователна услуга, оставаща поради спецификата на предмета си извън приложното поле на специалната уредба на потребителското кредитиране и определянето на размера на премията не от кредитора, а от застрахованото лице, приело условия на застрахователя. От друг страна обаче като основание за дълга продължава да се сочи само договора за допълнителни услуги и уговорка за разсрочване на финансиране.

Противоречията в твърденията за основанието за породено вземане в полза на праводателя на заявителя не могат да се преодолеят и с преценка на допълнително приложените документи. Съдът отчита, че изискванията към заявление по чл. 410 ал. 3 ГПК не са изпълнени, тъй като заявителят е представил само основния договор за кредит и договора за допълнителни услуги, но не и договора, породил вземането за застраховката, сключена с представлявания застраховател и съответно приложимите към него цитирани от кредитора специални условия. Тъй като качеството на длъжника като потребител е безспорно, а посочените от кредитора основания за възникване на дълга и в двата им варианта препращат към застрахователната сделка (било то като уговорена по възлагане като допълнителна услуга от заемодателя с трето лице застраховател сделка в интерес на заемополучателя, било като основание за предоставяне на допълнителен кредит чрез заплащане на възникнало по сключена от заемателя застраховка към трето лице застраховател) за която е предвидена писмена форма, за да се отстрани противоречието в твърденията на страната следва да се представят и документите, установяващи договарянето на застраховката и приложимите към нея цитирани специални условия, както и евентуално  общи условия на застрахователя, ако има такива.

Тази нередовност не е била констатирана от първата инстанция и съответно изводите, мотивирали обжалвания акт са били изградени върху непълно и неясно заявление, без на заявителят да е указана възможността за поясняване на твърденията и допълване на приложенията (по арг. от чл. 411 ал. 2 т.1 ГПК). Пропускът по редовността на сезирането е пречка за формиране на извод по същество от настоящия въззивен състав, поради което и в изпълнение на задължението си служебно да следи за надлежното образуване на производството ( чл. 278 ал. 4 вр. чл. 269 ГПК).

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството, образувано по заявление вх.№ 801/03.02.20г на  от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, гр. София, в частта му, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Ф.М. *** дол за задължение в размер на 742.50 лв., придобито с цесия от прехвърлител“Микро кредит“АД.

На осн. 278 ал. 4 вр. чл. 273 вр. 411 ал. 2 т.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА кредитора цесионер в  тридневен срок, считано от връчване на препис от настоящата определение да отстрани противоречие в твърденията за основанието, породило това вземане и да представи съответни писмени документи, като заяви еднозначно:

1.           дали твърди, че сумата е била предоставена като допълнителна главница по заема (като безвъзмездно финансиране) по уговорка за допълнителна услуга към основна сделка за отпускане на потребителския кредит, като в този случай следва да поясни обстоятелствата по разясняването на потребителя на всички условия на този втори кредит и уговорката за усвояването на тази главница чрез погасяване на възникнало задължение в конкретен размер в полза на трето лице (застраховател по сключена застраховка с определен размер на премията)

или

2. твърди, че допълнителната услуга към основната сделка е била договорена като възлагане на правни действия по застраховане на кредитополучателя, с уговорено отложено възстановяване на разходите по изпълнението на тази поръчка, изразяващи се в направените от довереника разходи по фактическо изпълнение на задължение за застрахователна премия за сметка на застрахованото лице, като в този случай следва да поясни обстоятелствата по това изпълнение с посочване на сключената сделка и уговорените от името на застрахования параметри, вкл. размер на изплатена на застрахователя сума.

 

При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране по отношение на сумата от 742.50 лв, в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 278 ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца, чрез пълномощника юрк. Б на адрес, указан в жалбата със съобщение  образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на МП.

Делото се докладва  след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на произнасянето на състава по същество.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                     2.