Решение по дело №369/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 231, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от М. Г. З., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В. П., срещу Заповед № 8121К-12830/12.10.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „а” от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжност инспектор V степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (РСПБЗН) – Дупница към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” (РДПБЗН) – Кюстендил при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР), считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяната ѝ.

В хода на съдебното производство адвокат В. П. поддържа жалбата и претендира присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото.

Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на процесната заповед М. З. е заемал по служебно правоотношение длъжността инспектор V степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност” на РСПБЗН – Дупница към РДПБЗН – Кюстендил при ГДПБЗН – МВР. С докладна записка с рег. № 1983р-17542/12.10.2023 г. директорът на ГДПБЗН – МВР е отправил до министъра на вътрешните работи предложение за прекратяване на служебното правоотношение на З. по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г.). В същата е посочено, че в РДПБЗН – Кюстендил са представени Европейска заповед за арест № ФО 9222/1463, Решение № 2643-МИ/11.10.2023 г. на Централната избирателна комисия и Постановление вх. № 2397/11.10.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Кюстендил за задържане на М. З. предвид осъждането му с Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун, влязло в сила на 24.10.2024 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, от които трябва да изтърпи 5 години, 11 месеца и 27 дни. На 13.10.2024 г. на З. е връчено предизвестие по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР с рег. № 8121р-21154/12.10.2023 г. Във връзка с горепосоченото предложение по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. и Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун, министърът на вътрешните работи е издал процесната заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на инспектор М. З. на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „а” от ЗМВР и е разпоредил да му се изплатят дължимите обезщетения по чл. 228, ал. 1 и чл. 234 от ЗМВР. Заповедта е връчена на З. на 13.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 227 във вр. с чл. 158, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ (в ЗМВР и Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. липсват специални изисквания към формата на заповедта). В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „а” от ЗМВР във връзка с влязло в сила Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун и докладна записка с рег. № 1983р-17542/12.10.2023 г. по описа на ГДПБЗН – МВР. Последната е издадена от директора на ГДПБЗН – МВР и има характера на предложение по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. В посочената докладна записка се съдържа подробно описание на фактите и мотивите за направеното предложение, съответно наличието на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „а” от ЗМВР. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване (какъвто е посочената докладна записка). При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на това основание. Неоснователно е възражението за неспазена процедура по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. С. М. З. е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „а” от ЗМВР. Съгласно посочената норма служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс (НК), или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК и не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. В случая е налице обективна невъзможност на З. да изпълнява задълженията си поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по реда на НК. С Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун, влязло в сила на 24.10.2014 г., на М. З. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години за извършено на 15.02.2008 г. престъпление по чл. 207 от НК на Република Гърция – притежание на фалшиви банкноти с намерение да ги пусне в обращение като истински. Той не е открит в Република Гърция за привеждане в място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на 18.05.2018 г. по отношение на него е издадена Европейска заповед за арест № ФО 9222/1463 от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Солун. Д. З. е регистриран като независим кандидат за кмет на община Дупница в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г., във връзка с постъпило искане с вх. № МИ-09-37/11.10.2023 г. Централната избирателна комисия е постановила Решение № 2643-МИ/11.10.2023 г., с което е дала разрешение за задържането му по пр. пр. № 2397/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Кюстендил. С Постановление от 11.10.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Кюстендил по пр. пр. № 2397/2023 г. той е задържан за срок от 72 часа. С Решение № 24/19.02.2024 г., постановено по ч.н.д. № 542/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, влязло в сила на 27.02.2024 г., е отказано изпълнение на Европейска заповед за арест № ФО 9222/1463, издадена на 18.05.2018 г., и на основание чл. 44, ал. 8 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода е постановено да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода на З., наложено с Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун. На 29.04.2024 г. Окръжна прокуратура – Кюстендил е внесла в Окръжен съд – Кюстендил предложение по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 457, ал. 2 – 5 от Наказателно-процесуалния кодекс за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на Решение № 2007/2014 на петчленен състав на Апелативен съд – Солун, и по предложението е образувано ч.н.д. № 239/2024 г. Без значение в случая е обстоятелството, че в свидетелството за съдимост на М. З. от 08.01.2024 г. е посочено, че той не е осъждан. Процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – да се отстранят от служба в МВР служители, за които е установена обективна невъзможност да изпълняват такава.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 8121К-12830/12.10.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. Г. З., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил, срещу Заповед № 8121К-12830/12.10.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.