Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурор Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева к. адм. нак. дело № 1103/2020г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Айкарт“ АД, ЕИК *********, с представляващ Явор
Йорданов Петров, подадена чрез адв. С.Ц. срещу
Решение № 90/21.01.2020 по АНД № 4449/2019г. на ВРС,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-80/04.09.2019г. на Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което на дружеството е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и незаконосъборазно, по съображения подробно
изложени в жалбата; счита, че нарушението не е доказано по безспорен начин.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и
НП.
Ответната
страна редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседаноие. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С
потвърденото от ВРС Наказателно постановление № 38-80/04.09.2019г., издадено от Председателя на ДАНС, за извършено на 07.02.2018г. от „Айкарт“ АД нарушение на чл. 6,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (ЗМИП) – отм., на основание чл. 23, ал. 4, във вр. с ал. 1
от ЗМИП (отм.) на „Айкарт“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
ВРС е установил, че административнонаказателното производство е
проведено без нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН – АУАН е
съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен, НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено, а фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, районният
съд е приел, че е осъществен
съставът на вмененото нарушение, доколкото безспорно се установява, че:
„Айкарт“ АД като лицензирано от БНБ дружество за електронни пари и
осъществяващо такава дейност в гр. Варна, район „Младост“, Бизнес парк Варна №
Б 1, на 18.01.2018 г., в гр. Варна, при установяване на търговски/професионални
отношения - чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на
сайта/мобилното приложение, приемане на Общите условия на продукта LeuPay
Wallet, вкл. е открита сметка за електронни пари, с клиент - чуждестранно физическо лице, не е
изпълнил задължението си да идентифицира клиента си с идентификатори Walet ID: 1175089 и Walet Number 40469600015.
ВРС е приел, че доколкото нарушения от подобен вид касаят строго
регламентиран ред, същите формират висока обществена опасност, поради което не
могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, още повече, че конкретният
случай по нищо не се различава от обичайните такива. В подкрепа на този извод
ВРС сочи, че отговорността възниква още при установяване на
търговски/професионални отношения, вкл. при откриване на сметка, като без
значение е колко, какви, стойност на осъществени операции, както и настъпване
на конкретни последици. ВРС констатира, че действително РБ е допуснала
закъснение при имплементирането на Директива 2015/849, но отбелязва, че същата
дава възможност за запазване или приемане на по-строги мерки, с оглед постигане
на резултат, както и преценка относно прилагане на комплексна проверка.
Доколкото
при ангажиране на отговорността на въпросното юридическо лице е наложена
имуществена санкция в минималния, установен в закона размер, ВРС приема, че не
следва да се разглеждат въпросите относно субективната страна и размера на
санкцията.
Настоящият
състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно.
Изводите
на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства,
разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и
правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС и препраща
към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно ВРС приема, че НП не
страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата
отмяна. ВРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Решението
на въззивния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци.Безспорно
се установява, че „Айкарт“ АД е извършило вмененото му нарушение.
С процесното НП е наложена имуществена
санкция 2000лв., за това, че „Айкарт“ АД, лицензирано
от БНБ като дружество за електронни пари е
задължено лица по чл. 3, ал.2 , т.1 от ЗМСИП /отм./ и чл.4, т.2 от ЗМСИП,
същото като не е идентифицирало клиента
с идентификатори Walet ID: 1175089 и Walet
Number 40469600015 EDWART RICHRD WKITE, Великобритания, чрез официален документ за
самоличност при условията на търговски/професионални отношения по см. на §1,
т.1 от ДР на ЗМСИП /отм. ДВ бр. 27/27.03.2018 г./ на 26.03.2018 г. в гр. Варна,
„Айкарт“ АД е извършило административно нарушение по чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМСИП
/отм./ вр. чл. 4, ал.1, хипотеза първа от ЗМСИП /отм./и чл.2, ал.1 от ППЗМСИП
/отм./, деяние наказуемо по чл. 23, ал.4, вр. ал.1 от ЗМСИП /отм./.
Описаното нарушение в АУАН и НП посочва установените факти, които
сочат извършване на вмененото нарушение, също така са посочени правилно
нарушените правни норми, поради което доводът на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение в тази насока е неоснователен.
Съгласно
чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМСИП /отм./, идентифицирането на клиентите и проверката на
тяхната идентификация се извършват: за физическите лица - чрез представяне на
официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер,
издател, както и на името, адреса, единния граждански номер, а за физическите
лица, имащи качеството на едноличен търговец - и чрез представяне на
документите по т. 1.
В
НП е посочено, че е нарушен чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМСИП /отм./ поради издаване на
идентификация на клиента на 07.02.2018г. от служител на „Айкарт“ АД. Няма спор
между страните, че идентификацията е извършена със свидетелство за управление
на МПС, а не с официален документ за самоличност.
Дружеството
към 07.02.2018г. е със седалище в гр. Варна, поради това приложим е ЗМСИП
/отм./ и при идентификация на гражданина на Великобритания е било задължително
той да се легитимира с официален документ за самоличност. Определение за
официален за самоличност е дадено с §1, т.12 от ДР на ЗМСИП, /Обн., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г./ "Официален документ
за самоличност" е документ по смисъла на:
а) член 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични
документи;
б) параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби
на Закона за чужденците в Република България;
в) (изм. –
ДВ, бр. 34 от 2019 г.) член 21, ал. 1 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства;
г)
документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален
идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ
снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.
Не са
"официални документи за самоличност"
документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
Към
момента на извършване на нарушението – 07.02.2018г. е действал ЗМСИП /отм./, както
и чл.21, ал. 1 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства,
който предвижда - (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г.),
самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта
или паспорт или по реда на чл. 70, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. В случая
не е налице влизане на чуждестранния гражданин в България, но поради това, че
мястото а извършване на идентификацията на физическото лице е по седалището на
„Айкарт“ АД, то нормата е била приложима относно идентифицирането на
физическото лице, т.е. идентифициране със СУМПС е недопустимо. Законосъобразно
АНО е приел, че е налице нарушение по чл. 6, ал.1, т.2 вр. чл.4, ал.1 от ЗМСИП
/отм./.
Идентификацията
на физическите лица е предвидена в ЗМСИП /отм./, поради което това какви са
договорените отношенията между страните, в случая „Айкарт“ АД и гражданинът на
Великобритания е без значение за преценка административнаказателната
отговорност на дружеството.
Деянието
не е маловажен случай, поради това, че със същото се създава предпоставка за
укриване на финансови средства.
Действително
районният съд не се е произнесъл по направеното в жалбата до него исканео за
преюдициално запитване. В проведеното на 21.11.2019г. съдебно заседание ,
пълномощника на „Айкарт“ АД е заявил, че няма да сочи други доказателства и
желае делото да сеп риключи. Следва, че от страна на дружеството е нямало
искания, към момента на приключване на съдебното дирене, поради което с
непроизнасянето по направеното искане не е допуснато процесуално нарушение.
Настоящата
инстанция намира, че не е необходимо преюдициално запитване, тъй като има
правна уредба по спора, посочена в настоящото решение.
Предвид
гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за
отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора. Решението на
ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 90/21.01.2020г., постановено по НАХД № 4449/2019г.
по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.