Решение по дело №870/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник директор на ТД на НАП Варна срещу Решение № 340 от 02.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110202088 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 596540/605499 от 31.08.2021 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно е прието от въззивния съд наличие на допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в порочно проведена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Излага се, че административнонаказателното производство е образувано срещу М.Д., в качеството й на управител на „*****” ЕООД, а не в качеството й на физическо лице. Посочва, че не е нарушено правото на защита на лицето, защото при връчване на АУАН се е запознало със съдържанието на акта, поради което е упражнило правото на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - М.Д.Д., пърломощник, излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Претендира и присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от М.Д.Д. срещу НП № 596540/ 31.08.2021 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 11.02.2021 г. във връзка с писмо на Агенция по вписванията – Търговски регистър и извършена проверка по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенция по вписванията, е установено че М.Д.Д., в качеството си на ръководител на „*****” ЕООД, в качеството си на задължено лице не е изпълнила задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – търговски регистър, на годишния финансов отчет за 2019 г., в законоустановения срок, който съгласно § 33 ПЗР на ЗМДВИП, е удължен до 30.09.2020 г. Установено е, че за отчетната 2019 г. задълженото лице е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО от 20.09.2020 г., в която е декларирало приходи от продажби - 9 800 лв. След констатирането на нарушението до управителя на дружеството, е изпратена покана изх.№81-289/11.02.2021 г. с уведомление за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 ,т. 1 от ЗСч и за явяване в 7 -дневен срок за съставяне на АУАН. Поканата не е връчена. На 15.03.2021 г., в отсъствие на М.Д., е съставен АУАН срещу нея. На 12.08.2021 г. АУАН бил връчен лично на управителя на дружеството. Управителят на „*****” ЕООД депозира писмени възражения /наименовани жалба/ срещу АУАН. На 31.08.2021 г. въз основа на АУАН е издадено оспореното пред ВРС НП, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд наличие на допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН неоснователно е съставен в отсъствие на установения нарушител.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Заместник директор на ТД на НАП – Варна, видно от Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните правила. Този извод се налага по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушената материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което ако не е било допуснато, щяха да се направят други установявания за деянието и дееца, при които административно-наказващият орган би направил друг извод и не би издал НП или би го издал, но с друго съдържание.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие (ал. 2).

В случая са спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН за подписване на акта и връчване на екземпляр от него на нарушителя. Съставеният АУАН е връчен на представител на дружеството преди издаване на наказателното постановление - на 12.08.2021 г., като след получаването на АУАН дружеството се е възползвало от възможността по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да подаде писмени възражения срещу него. В тази връзка касационния състав приема, че е осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред.

В хода на въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да оборват верността на фактическите установявания за нарушението и извършителя му, нито да водят до извод за неправилна квалификация на нарушението. Установено по делото е, че НП е издадено от компетентен орган, с необходимата форма и в сроковете в ЗАНН, за нарушение, което е доказано, че е извършено от обективна и субективна страна от лицето, на което е наложено предвиденото в чл. 74, ал. 1 ЗСч. административно наказание глоба в размера, разписан в санкционната част на тази административно-наказателна разпоредба.

От друга страна, по делото не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на наказаното лице относно причината на извършване на нарушението – продължително боледуване и наложена карантина.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Определената санкция е в минимален размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъдя извършените по делото разноски за настоящото производство, в общ размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН. Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат, с оглед липсата на отправено искане в тази насока.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 340 от 02.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110202088 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 596540/605499 от 31.08.2021 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, от ЗСч., а вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 596540/605499 от 31.08.2021 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на М.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, от ЗСч.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски за настоящото производство, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: