Р Е Ш Е Н И Е
гр. Търговище, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
в открито съдебно заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря ИВАЛИНА СТАНКОВА като изслуша докладваното от съдията СТОЯН
КОЛЕВ адм. д. № 110 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане
(ЗСП), вр. чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП),
вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.П.П. ЕГН ********** ***, срещу Заповед №ЗСП/Д-Т/381/02.05.2023г.,
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" Търговище, потвърдена с
Решение на Директора на РДСП Търговище №25-РД06- 0008/29.05.2023г. С посочената
заповед, на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ при
инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.
Жалбоподателят счита, че същото е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Не
споделя изводите на административния орган, въз основа на които е отказано
отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП.Иска се
отмяна както на решението, и на първоначалния издадената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично заедно
с адвокат И. И., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата,
съответно за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – директора на дирекция "Социално подпомагане" –
Търговище, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт П., който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Търговище, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-Т/381 от 12.04.2023 г. (л. 15-18 от делото), подадена от М.П.П. до
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Търговище, за
отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 ППЗСП – за покриване
на разходи за медикаментозна терапия и заплащане на задължения за
телекомуникационни услуги (в заявлението е посочено само „За лекарства и
телефон").
Към заявлението-декларация П. е приложил покана, с изх. № 13597202/22.03.2023
г. от Адвокатска кантора „М., К.и партньори" Варна за доброволно плащане
на дължими 831.12 лева, във връзка със сключен договор с „А1 България"
ЕАД; рецепта с изписани лекарства / Milgamma, Diclonevrovit, Arnicamed dolor
gel/. Посочил е, че настоящият му адрес е в гр. *************, бл. **************,
че е неженен, в трудоспособна възраст, безработен, без деца в нетрудоспособна
възраст, не съжителства с други лица, не дължи издръжка другиму, получава
брутен доход 81,90 лв, не е прехвърлял възмездно недвижими имоти, не е
регистриран като търговец и живее в собствено тристайно жилище.
Въз основа на проведеното административно производство и след извършена
проверка на молбата-декларация, директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" – Търговище издал заповед № ЗСП/Д-Т/381/02.05.2023 г. (л. 14
от делото), с която на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП, е
отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 ППЗСП. В мотивите си
органът е изложил извода, че не се доказват инцидентно възникнали здравни,
комунално - битови или други жизненоважни потребности, както и такива, с които
лицето не може да се справи самостоятелно.
Заповедта е връчена на П. на 11.05.2023 г., видно от представената по
делото обратна разписка (л. 13), която я е оспорил с жалба № 2503-94М-00-0987
от 18.05.2023г. (л. 12 от делото) пред директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Търговище.
С Решение № 25-РД06- 0008/29.05.2023 г. на директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Търговище (л. 9-10 от делото), на основание чл. 97,
ал. 1 АПК, е отхвърлена като неоснователна подадената от П. жалба, като
решаващият административен орган е приел, че за заявителят не е възникнало
право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, тъй като не е
констатирано наличие на внезапно и инцидентно възникнали за лицето жизненоважни
потребности. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с
обжалваната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" –
Търговище, е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1
ППЗСП по подаденото от П. заявление.
Решението е връчено на П. на 31.05.2023 г., видно от представената по делото
обратна разписка (л. 8 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Търговище
с жалба вх. № 25-94М-00-0320/05.06.2023 г. (л. 6-7 от делото).
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Търговище
прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че доколкото
настоящото производство е по реда на чл. 13, ал. 6 ЗСП, която разпоредба
предвижда, че когато директорът на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по
ал. 2 - за отпускане или за отказ на социални помощи - може да се обжалва пред
съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
то предмет на настоящото производство е първоначалния административен акт -
Заповед № ЗСП/Д-Т/381/02.05.2023 г., издадена от директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Търговище, потвърдена с решение № 25-РД06-
0008/29.05.2023 г., на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Търговище.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т/381/02.05.2023 г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Търговище, при упражняване на законово
регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с
чл. 16 ППЗСП.
В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от
закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за
упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за
постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП
– недоказано наличие на инцидентно възникнала нужда за отпускането на помощта,
както и такава, с която лицето не може да се справи самостоятелно. В случая
фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е
приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка
за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП на заявител, се
съдържат не само в оспорената заповед, но подробни такива са изложени и в решението
на горестоящия административен орган, а именно - Решение № 25-РД06-
0008/29.05.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Търговище. Заявлението-декларация, подадено от П. е било разгледано при
спазване на относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 ППЗСП, като е извършено провеждане
на е социална анкета. Извършената социална анкета по подаденото от П. заявление-декларация,
както и направеното въз основа на проведеното социално проучване, предложение
да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с
чл. 13, ал. 3 ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. Заповедта
е обжалвана по предвидения в ЗСП задължителен административен ред пред
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, с оглед
на което е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗСПП.
Процесната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗСП предвижда, че социалните помощи са
средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи
до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали
потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 ЗСП
социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат
след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването
на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите,
когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование,
възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 ЗСП
предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето,
спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с
ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба
на министъра на труда и социалната политика.
В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна
помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на заявителя.
Съдържанието на разпоредбата установява, че помощта се отпуска за задоволяване
на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно – в
резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на
живот на лицето, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Тази социална
помощ е само правна възможност, като предпоставките за нейното упражняване
следва да се установят от заявителя по преписката.
При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2,
ал. 3 Закона за социално подпомагане, съгласно което в кръга на лицата с право
на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи
лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях
причини, не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано
имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги
издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСП предвижда, че социални помощи се получават
от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
Законът за социално подпомагане има за цел подпомагане на гражданите, които
без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени
потребности, укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски
ситуации (чл. 1, ал. 2 ЗСП). В конкретния случай, от данните по делото се
установява, че П. е лице без призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност,
не е регистриран в Бюрото по труда и е здравноосигурено лице с непрекъснати
зравноосигурителни права. Към момента на подаване на заявлението-декларация П. е
на 50 години. С оглед изложеното, същият не е лице, което поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от него причини да не може сам чрез
труда си да задоволява основните си жизнени потребности. Установява се още, че
заявителят разполага със собствен недвижим имот, находящ се в гр. Търговище,
представляващ тристайно жилище, който предвид вида и местоположението си е
напълно възможен източник на доходи.
Отделно от изложеното, от представените от П. доказателства не се
установява твърдяната жизненоважна потребност, доколкото не се установява издадената
му рецепта да е за животоспасяващи медикаменти. Не следва да се приема за
обстоятелство по смисъла на чл. 16 ППЗСП и представената към
заявлението-декларация покана за доброволно плащане на телекомуникационни
услуги. На първо място наличието на такова задължение не изисква незабавно
плащане, а от друга страна касае задължение от комунален характер за ежемесечни
битови нужди, което е извън обсега на хипотезата на чл. 16 ППЗСП, която касае събития
от внезапен и инцидентен характер, чието настъпване е извън волята на
заявителя.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Както
вече бе посочено, ЗСП има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта
на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности,
укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. В
конкретния случай, доколкото се установява, че за жалбоподателя не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка, а и същият получава месечна парична помощ по реда на чл. 9 ППЗСП,
считано от 01.01.2023 г, получил е и целева помощ за отопление в отоплителен
сезон 2022-2023 г, то издадената заповед не противоречи на целта на закона.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр. Търговище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.П. ЕГН ********** ***, срещу Заповед
№ЗСП/Д-Т/381/02.05.2023г., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"
Търговище, потвърдена с Решение на Директора на РДСП Търговище
№25-РД06-0008/29.05.2023г. с която му е отказано отпускането на еднократна
помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал.
6 ЗСПП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: