Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 477
гр. Б., 16.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Б., XXI–ви наказателен състав,
в публично
заседание на двадесет и първи март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 661 по описа на РС - Б. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.И.В., ЕГН **********
срещу Електронен фиш серия К № 1734365, издаден от ОД на МВР-Б., с който на жалбоподателката
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателката не оспорва изложените в електронния фиш
фактически констатации, но излага твърдения, че е управлявала с превишена
скорост поради крайна необходимост, тъй като съпругът на жалбоподателката е
имал нужда от спешна медицинска помощ, заради отрязан частично пръст на ръката.
С тези доводи моли НП да бъде отменено. Към жалбата са приложени медицинска
документация.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена
се явява и поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.01.2017 г. в село В., съпругът на жалбоподателката претърпял
инцидент, при който настъпила частична ампутация на палеца на дясната му ръка.
В резултат на нараняването започнало силно кръвотечение и било необходимо да му
се окаже спешна медицинска помощ. По тази причина жалбоподателката предприела
управление на собствения си автомобил марка „Фиат Пунто” с рег. № *******, за
да транспортира съпруга си до Спешния център в МБАЛ – Б., където му била
извършена операция по спешност. По време на движението с автоматизирано
техническо средство за видеонаблюдение било установено, че в 16:57 часа на
27.01.2017 г., в гр. Б., по ул. „Т.А.” в посока от ПВ Юг към кръстовище с ул. „С.”
до бензиностанция „Лукойл” Ф563, жалбоподателката управлявала автомобила с
наказуема скорост 107 км/ч при разрешена скорост за движение до 80 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. Участъкът е бил сигнализиран с пътен знак Е24. От
извършена справка за собственост се установило, че жалбоподателката Д.В. е
собственик на автомобила. По тази причина срещу жалбоподателката бил издаден
електронен фиш за установеното нарушение.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че на 27.01.2017 г. в 16:57 часа в гр. Б. по бул.
„Т.А.” в посока от ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „С.” до бензиностанция „Лукойл”
Ф 563 жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Пунто” с
рег. № ******* с превишена скорост 107 км/ч при разрешена със знак В26 80 км/ч в
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателката не оспорва, че е управлявала
с превишена скорост.
От
фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателката формално е
осъществила състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявала МПС със скорост над
разрешената, но настоящият състав намира, че от данните по делото може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателката е действала при условията на
„крайна необходимост”.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. Т.е. фактическият състав на крайната
необходимост включва в себе си три основни елемента – непосредствена опасност,
деяние, насочено към неутрализиране на опасността и особени изисквания към това
деяние и причинените от него вреди.
От
данните по делото се установява, че е налице първият елемент от фактическия
състав на чл. 13, ал. 1 НК. От представени по делото медицински документи се
установява, че съпругът на жалбоподателката е претърпял внезапен инцидент, при
който е бил частично ампутиран палецът на дясната му ръка, вследствие на което
се е нуждаел от спешна медицинска помощ. Следователно било е необходимо да бъде
транспортиран до болнично заведение. Тези данни формират извод за наличие на
непосредствена опасност за здравето на съпруга на жалбоподателката. Именно за
да се избегне тази непосредствена опасност жалбоподателката е предприела
управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, като е
управлявала с превишена скорост, за да транспортира съпруга си до МБАЛ – Б..
Вредите, причинени от жалбоподателката се изразяват в извършването на нарушение
по чл.21, ал. 2 ЗДвП, т.е. нарушила е обществените отношения, свързани с
безопасното движение по пътищата. Жалбоподателката е съзнавала, че управлява
МПС с превишена скорост (самата тя заявява това в съдебно заседание), но поведението
й е било насочено да се окаже спешна медицинска помощ на съпруга й, за когото е
била налице опасност да бъде нацяло ампутиран палецът на дясната му ръка.
За
да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна
необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг правомерен начин
за избягване на опасността. От фактическа страна по делото се установява, че
инцидентът, при който сериозно е пострадало здравето на съпруга на
жалбоподателката е настъпил в малко населено място (село В.) където не е
съществувала възможност да бъде оказана необходимата медицинска помощ.
Установява се, че след като пострадалият е бил транспортиран до болничното
заведение от жалбоподателката, е бил веднага опериран по спешност, което налага
извод, че здравословното му състояние е било критично и е била необходима
незабавна оперативна намеса. Ето защо в случая може да се направи извод, че за
своевременното оперативно лечение на пострадалия, за да не се стигне до пълна
ампутация на прерязания пръст на ръката му, извършеното от жалбоподателката
деяние е било единствена възможност пострадалият да бъде транспортиран по
най-бързия начин до спешното отделение.
Причиняването
на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди са по-малко значителни
от предотвратените. Настоящият случай е точно такъв, тъй като макар с
поведението си жалбоподателката да е засегнала обществените отношения, свързани
с безопасното движение по пътищата, при управлението на МПС с превишена
скорост, тя не е допуснала настъпването на конкретни вреди. Т.е. не са
настъпили увреждания за конкретен правен субект. От друга страна чрез
поведението си тя е спомогнала за успешното лечение на ръката на съпруга си,
който е бил веднага опериран. Следователно вредите, които жалбоподателката е
предотвратила с поведението си, са по-значителни от причинените от нея с
управлението на МПС със скорост над разрешената за движение.
По
арг. от чл. 13, ал. 2 НК няма крайна необходимост,
когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Посочената разпоредба се отнася до такива субекти, по отношение на които
съществува скрепено с наказателна санкция правно задължение да понесат риска на
дадена опасност. Настоящият случай не е такъв, тъй като принципно не съществува
забрана опасността от влошено здравословно състояние да бъде избегната чрез
транспортиране на пострадалото лице до болнично заведение. Съществуващата
забрана е единствено по отношение на управлението на МПС с превишена скорост,
поради което по отношения на нея не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2 НК. Освен това, както е прието и в правната теория, в случай, че отбягването на
опасността е правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната
необходимост е допустима и деецът може да се позове на нея. И на това основание
чл. 13, ал. 2 НК е неприложим към настоящия случай.
Предвид
изложеното съдът достигна до извод, че елементите от фактическия състав на чл.
13, ал. 1 НК са били осъществени в конкретния случай и жалбоподателката е
извършила правонарушението при условията на „крайна необходимост”. Съгласно чл.
8 ЗАНН не са административни нарушения, деянията които са извършени при
неизбежна отбрана или крайна необходимост. Ето защо жалбоподателката не е
следвало да бъде наказвана и обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
1734365, издаден от ОД на МВР-Б., с който на Д.И.В., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС