Присъда по дело №43/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 2/08.02.2021г., постановена по НОХД № 43/2021г.
по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия *** *** с ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата до
21.07.2020 г. ***, от имот на ул. “***“ № ** отнел чужда движима вещ -
велосипед „***“ на стойност 190,00 лева от владението на *** ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.
194, ал. 1 НК.
До откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от
*** против подсъдимия *** за сумата от 190,00 (сто и деветдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за
което е предаден на съд. Счита, че наказание лишаване от свобода в размер
към минимума предвиден в санкционната разпоредба на чл. 194, ал.1 от НК, а
именно 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок би осъществило целите на наказанието,
установени в чл. 36 от НК. Взема становище, че гражданският иск
основателен и следва да бъде уважен в размера на претендираната сума.
Гражданският ищец ***моли съда да уважи предявеният граждански.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адв. *** от ПлАК
взема становище, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.55, ал. І, т. 2, б. „б“ от НК, като съдът съобрази многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, а именно – невисоката степен на
обществена опасност на дееца, фактът, че е извършил деянието под
въздействието на наркотични вещества, младата му възраст, притежаваните
от него образователна степен и професионални умения. Счита, че наказание
„Пробация“ по чл. 42, ал. ІІ, т. 1, т.2 и т.6 от НК за подходящ срок ще
способства за постигане целите на наказанието.
В хода на проведеното досъдебно производство подсъдимият *** не
взема становище по въпроса за вината и се възползва от процесуалната
възможност да не дава обяснения.
1

В хода на съдебното следствие подсъдимият реализира правата си,
произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същият се призна за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник
становище. При осигуреното му от съда право на последна дума моли съда да
му наложи наказание „Пробация“.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият *** е роден на *** г. ***, живее в същия град, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН: **********.
Свидетелят *** и подсъдимият *** се познавали и поддържали
приятелски отношения. Подсъдимият *** знаел, че свидетелят *** притежава
велосипед „***“, който бил закупил на 17.08.2019 година и че след употреба
го прибирал в двора на къщата, в която живеел, находяща се ***, ул.“***“,
№**.
На неустановена ден през м.юли 2020г. подсъдимият *** *** изпитвал
нужда от финансови средства, като за задоволяването и решил да отнеме
колелото на *** и да го продаде и по този начин да придобие съответна
парична сума. За да реализира намерението си, подсъдимият се възползвал от
момента, в който свидетелят *** бил извън дома си ***, ул.“***“, №**,
прескочил външната ограда на имота, влязъл в двора, взел намиращия се там
велосипед „***“ и по обратния път напуснал имота. На 21.07.2020г.
подсъдимият *** продал велосипеда на свидетелят ***, който впоследствие
продал колелото на неизвестно по делото лице.
На 22.07.2020г. свидетелят *** установил, че велосипеда му липсва.
Провел разговор за колелото със своя познат - свидетелят ***, който изразил
предположение, че е възможно подсъдимият *** *** да го е взел. В
следващите дни свидетелят *** се срещнал с подсъдимия *** и разговарял с
него за велосипеда, като подсъдимият *** признал, че именно той го взел и го
продал. Подсъдимият *** заявил, че не може да върне колелото, но обещал на
свидетеля ***, че ще възстанови стойността му. Тъй като не сторил това,
свидетелят *** подал сигнал в Първо РУМВР- Плевен, въз основа на който
било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
2

оценителна експертиза, в заключението на която се посочва, че стойността на
отнетия велосипед е 190.00 лева.
В хода на разследването е изготвена и съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия ***. Съгласно даденото по същата заключение
подсъдимият *** страда от „Психични и поведенчески разстройства дължащи
се на употреба на псюсоактивни вещества, комбинирана употреба. Синдром
на зависимост. Психотично шизофренноподобно разстройство“. По време на
извършване на деянието *** е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. *** е способен правилно
да възприема факти и обстоятелства имащи значение за делото, да дава
достоверни обяснения и да участва в наказателното производство.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана, след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно – протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за
разпит на свидетеля ***; протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за
разпит на свидетеля ***; заключение по назначената и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза; заключение по назначената и изготвена съдебно-
оценителна експертиза; справка за съдимост, характеристична справка.
Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
изброени по-горе.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от
обвинението, са доказани по безспорен и категоричен начин. Приетите от
обвинението фактически положения се потвърждават от събраните в хода на
досъдебното производство и от събраните и проверени на съдебно следствие
доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с
извършеното деяние подсъдимият *** е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по престъпление
по чл. 194, ал. І от НК, а именно: на на неустановена дата до 21.07.2020 г. ***,
от имот на ул. “***“ № ** отнел чужда движима вещ - велосипед „***“ на
стойност 190,00 лева от владението на *** ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал. ІІ от НК - съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и
3

е искал тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
действие - подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещта, която
до момента на деянието се е осъществявала от собственика и, без негово
съгласие и е установил своя такава с отдалечаването си от
местопрестъплението.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин
и.
С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия *** за виновен в
това, че на неустановена дата до 21.07.2020 г. ***, от имот на ул. “***“ № **
отнел чужда движима вещ - велосипед „***“ на стойност 190,00 лева от
владението на *** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
По индивидуализация на наказанието.
При определяне вида и размер на наложеното наказание съдът взе
предвид санкционната разпоредба на чл.194, ал. І от НК, която предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години. След като прецени
обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай,
обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава
ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия *** следва да бъде
определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. ІV вр. с ал.І от
НК вр. с чл. 55, ал. І, т.2, б. „б“ от НК. Съдът съобрази наличието на
отегчаващо вината обстоятелство – изразеното користолюбие при извършване
на изпълнителното деяние, неповлияно дори от съществувалите приятелски
отношения с пострадалия. Като смекчаващи такива, съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия, фактът, че деянието е извършено под
въздействието на опиати, притежаваните от същия образователна степен и
професионални умения, липсата на настъпили значителни вредни последици
от престъпното деяние и младата възраст на подсъдимия. Съдът намери, че на
подсъдимия *** следва да бъде определено наказание при условията на чл.
55, ал. І, т.2, б. „б“, а именно „Пробация“ при следните пробационни мерки: 1.
по чл.42а, ал.ІІ, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес: *** за
срок от девет месеца при периодичност два пъти седмично; 2. по чл.42а, ал.ІІ,
т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
девет месеца и 3. по чл. 42а, ал.ІІ, т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150 часа за девет месеца.
По предявения граждански иск:
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански
4

иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се
доказа авторството на деянието, неговия противоправен характер, вината на
подсъдимия, настъпилата вреда за ***, възлизаща на 190,00 (сто и деветдесет)
лева, която е вследствие на пряка причинно – следствена връзка с
поведението на подсъдимия, то предявеният граждански иск за обезщетяване
на имуществените вреди на *** е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 21.07.2020 година до окончателното изплащане на сумата. По
делото липсват доказателства, създаващи съмнение в размера на причинената
имуществена вреда.
Ето защо и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия ***, да
заплати на *** сумата от 190,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По направените разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът
осъди подсъдимия *** да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 40,00
лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия *** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 290,10 лева, които да се
преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
5

Номер на акта:	2
Дата:	8 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия:	Радостина Ташева Гергичанова

Дело:	20214430200043
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 януари 2021 г.

Присъда по дело №43/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите