РЕШЕНИЕ
№ 14671
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110111473 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от [***********] против
Р. К., с която са предявени обективно съединени искове осъдителни искове за сумите,
както следва: за сумата от 5223,41 лева, представляваща главница по договор за кредит
за текущо потребление от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; за сумата от 509,73
лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 11.05.2021 г. до
01.03.2022 г. и за сумата от 101,63 лева, представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 11.05.2021 г. до 01.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2018 г. между ищеца и ответника бил
сключен договор, по силата на който банката отпуснала на ответника сума в размер на
10 000,00 лева под формата на кредит за текущо потребление, със срок на издължаване
– 60 месеца, т.е. до 05.09.2023 г. Поддържа се, че за предоставения кредит,
кредитополучателя – настоящ ответник поел задължение да заплаща на кредитора –
настоящ ищец, променлив лихвен процент в размер на 9,00 % годишно или 0,03 % на
ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години“ 0,220% , който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,780 %, при
1
изпълнение на условията при програма ДСК Партньори Плюс. Сочи се, че при
нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката, съгласно условията. С оглед предходното, максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и стандартна
надбавка в размер на 13,23 %. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба
в съда забавата в плащанията е 262 дни, като непогасените месечни вноски са 9 броя. С
оглед предходното, ищецът твърди, че са налице предвидените в чл.18.2, Глава VII
„Отговорности и санкции“ от ОУ към договора за кредит обективни предпоставки за
предсрочна изискуемост на кредите. С оглед предходното се иска се съда да приема, че
с връчване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за предсрочната
изискуемост. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
претендира уважаване на предявените искове, като претендира присъждане и на
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и
размер. Оспорва се автентичността на представените към исковата молба документи от
кредитното досие на ответника - договор за кредит за текущо потребление от
05.09.2018 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
погасителен план, заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за
текущо потребление, Договор за залог върху вземания от 05.09.2018 г., Условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово
правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, като се твърди, че подписът за
кредитополучател в посочените документи, не е изпълнени от ответника. Оспорват се
твърденията на ищеца, че банката е предоставила ва ответника банков кредит в размер
на 10 000 лева по посочената в исковата молба банкова сметка. В условията на
евентуалност, в случай, че се установи, че е налице действителен договор за банков
кредит, както и че процесната сума е предоставена на ответника, се оспорват доводите
за забава в погасяването на паричните задължения. Оспорва се посочената от ищеца
начална дата на изпадане в забава, както и размера на претендираната главница. По
изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените против ответника
осъдителни искове.
В предоставеният на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, страните не са депозирали
писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
2
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 05.09.2018
г., сключен между [***********], от една страна като кредитор, и Р. К., от друга страна
като кредитополучател, от който се установява, че банката е отпуснала на ответника
кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лева със срок на издължаване 60
месеца. В чл.8 от договора е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 9,00 % годишно и фиксирана преференцилна надбавка в размер на
8,780 %, при изпълнение на Условията на програма ДСК Партньори Плюс /съгласно
Приложение № 2 към договора/. Видно още от чл.8 е, че максималният размер, който
може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на горепосочените
Условия, е променливият лихвен процент, приложим по стандартните потребителски
кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,23 %. Съгласно чл.8.1 от договора, лихвеният
процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките,
по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. Съгласно чл.9 от договора
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 10,68 %, който може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно чл.19 от
договора ОУ са неразделна част от договора и кредитополучателят – настоящ ответник
е декларирал, че с подписването на договора ги е получил и ги приема.
Видно от приложения по делото договор за залог върху вземанията от 05.09.2018
г. е, че върху вземанията на залогодателя – настоящ ответник, за трудово
възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и МАГО
ШПЕД ООД, както и върху банкова сметка на ответника, е учреден залог.
По делото са приложени Общите условия, Погасителен план и ГПР, както и
Приложения № 2 – Условия по кредитна програма „ДСК Партньори Плюс“, Условия
по стандартен кредит за текущо потребление, заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредит за текущо потребление, такси по кредити за текущо
потребление, всички съдържащи подписи на кредитиполучателя – настоящ ответник.
Всички гореописани документи са оспорени с подадения по делото писмен
отговор от особения представител на ответника, поради което и на основание чл.194
ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността им.
Видно от заключението на приетата по делото и не оспорена от страните
съдебно-почеркова експертиза е, че подписите, положени в гореописаните документи
са изпълнени от Р. К.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно дадено, тъй като използваните образци са снети от документи,
предоставени от Сектор „БДС“ при МВР, като видно от констативно-съобразителната
част на експертизата е, че при изследванията вещото лице е констатирало характерни и
устойчиви признаци, които обосновават категоричен извод относно лицето, положило
оспорените подписи.
С оглед предходното оспорването следва да бъде признато за недоказано, което
3
може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази
част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС /.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което също не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че предоставения кредит в размер на 10 000,00 лева е
усвоен на 05.09.2018 г. по разплащателна сметка с IBAN: [***********]с титуляр Р.
К.. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи,
вещото лице е установило, че с внесените суми от ответника в размер на 7 400,81 лв. са
погасени главница в размер на 4 776,59 лева, възнаградителна лихва в размер на 2
614,24 лева и санкционираща лихва в размер на 9,98 лева. След 10.06.2021 г.
плащанията по кредита са преустановени. Вещото лице е посочило, че от извършената
проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи е установило, че към
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022г. задълженията на ответника
са в общ размер на 5 998,72 лв., както следва: сумата от 5 223,41 лева – главница;
сумата от 509,73 лева – възнаградителна лихва и сумата от 265,58 лева -
санкционираща лихва (обезщетение за забава).
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден
договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните
вземания за главница и лихва /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С исковата молба обаче ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис
от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата
молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител на ответника на 15.09.2021 г. Съдът намира, че отправеното
4
до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е
редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът
взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., І т.о. на ВКС е
допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на
особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в
решение № 198/2019 г. по т.д. № 93/2018 г. І т.о. на ВКС отговор е „ Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.
В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че
исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“.
Освен предходното, следва да бъде посочено, че особения представител може да
извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и може да прави всички възражения от името
на ответника. След като това е така, той може валидно да приема и всички изявления и
твърдения, направени от ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (в този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г., постановено по
т.д. № 193/2018 г. на ВКС).
По гореизложените съображения настоящият съд приема, че е налице редовно
уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За доказано от събраните в хода на производството писмени доказателства и
доказателствени средства – договор за потребителски кредит /чието оспорване остана
недоказано/ и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
договор за кредит, по силата на който ищецът е предостави на кредитополучателя –
настоящ ответник сума в размер на 10 000,00 лева, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора.
С оглед предходното, настоящият съд намира исковите претенции за
основателни и доказани в пълния им предявен размер. Върху главницата се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022 г.
до окончателното изплащане.
5
При дължимата на основание чл.7, ал.3 ГПК служебна проверка относно
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът не
констатира такива.
В конкретния случай ответникът е физическо лице, което при сключване на
договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност,
предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 ЗЗП) или дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Предвид
това, за да бъде нищожна определена клауза е необходимо тя да е неравноправна и да
не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е
имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено
условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл.146, ал.4 ЗЗП. Също така
не следва да е налице и някое от изключенията от забраните по чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП,
предвидени в чл.144 ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази
предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл.8 от процесния договор за кредит е предвидено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 9,00 % годишно и фиксирана преференцилна
надбавка в размер на 8,780 %, при изпълнение на Условията на програма ДСК
Партньори Плюс /съгласно Приложение № 2 към договора/. Видно още от чл.8 е, че
максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на
неизпълнение на горепосочените Условия, е променливият лихвен процент, приложим
по стандартните потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23 %. Съгласно
чл.8.1 от договора, лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен
процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.
Следва да се има предвид, че възможността банката да уговори промяна на
лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ.
Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с
дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия,
включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива,
6
да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е
уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да
избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но
същевременно, за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския
оборот, с чл.58, ал.2 ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно
определяне на разходите с договора за кредит. Т.е. те трябва да бъдат посочени в самия
текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или
общи условия.
В конкретния случай, по отношение на претенцията за възнаградителна лихва се
установява, че процесният договор за кредит е сключен при преференциални
условия съгласно Приложение № 2 – Промоционални условия по кредитна програма
„ДСК Парньори плюс”. Уговорено е, че при нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференции изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава съгласно условията, като максималният
размер, който може да достигне е променливият лихвен процент, приложим по
стандартен потребителски кредит. Приложение №2, както и общите условия за
предоставяне на кредити и погасителния план, са подписани от кредитополучателя,
поради което представляват неразделна част от договора. Видно от обективираното в
табличен вид в заключението на съдебно-счетоводната експертиза при отговор на
поставения въпрос № 4 е, че поради нарушаване на условията на договора
кредитополучателят е загубил правото да ползва преференциално приложимия лихвен
процент, поради което същия е увеличен. Липсва спор, че увеличената ставка
съответства на приложимата за стандартен потребителски кредит на банката, поради
което следва да се приеме, че изменението на лихвения процент е извършено в
съответствие с уговореното. Клаузата не се явява неравноправна, тъй като отпадането
на привилегията е в резултат от неизпълнение на условията за ползването й от страна
на кредитополучателя – настоящ ответник, а увеличаването на лихвата е ограничено до
ставки, приложими за стандартни депозити, при което длъжникът не се поставя в по-
обременително положение спрямо останалите потребители на банката.
По отношение размера на предвидения в чл.9 от договора ГПР в размер на 10,68
%, следва да се отбележи, че този размер не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. От приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото се установява, че ищецът е направил и претендира разноски
за държавна такса – 308,94 лева, възнаграждение за особен представител – 621,74 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 380,00 и юрисконсултско възнаграждение
– 450,00 лева. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в
правомощията на съда е да определи размера на юрисконсултското възнаграждение,
7
като не е обвързан от претендирания от страната размер. С оглед предходното и като
взе предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в
две открити съдебни заседания, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева. С оглед предходното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1410,68 лева.
От бюджета на съда е изплатен депозит по допуснатата по искане на особения
представител на ответника съдебно-почеркова експертиза. С оглед изхода на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СРС сумата от 450,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К., ЕГН ********** да заплати на[***********], със седалище и
адрес на управление: [***********] на основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумите, както следва: сумата от 5 223,41 лева,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.09.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 509,73 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 11.05.2021 г. до 01.03.2022 г. и сумата
от 101,63 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 11.05.2021 г. до 01.03.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК,
оспорването на истинността-автентичността на подписите, както следва: на подписа за
„Кредитополучател“ в договор за кредит за текущо потребление от 05.09.2018 г. и
Общи условия към него; на подписа за „Залогодател“ в договор за залог на вземанията
от 05.09.2018 г.; на подписа за „Клиента“ в погасителен план и ГПР; на подписа в
долна лява част в Условия по кредитна програма „ДСК Партньори Плюс“; на подписа
за „Кредитополучател“ в Условия по стандартен кредит за текущо потребление; на
подписа за „Кредитоискател“ в заявка за ползване на преференциален лихвен процент
по кредит за текущо потребление; на подписа за „Кредитополучател“ в Приложение №
3 - Такси по кредити за текущо потребление.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. К., ЕГН ********** да заплати на
„[***********], със седалище и адрес на управление:[***********] сумата от общо
1410,68 лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА Р. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 450,00 лева,
представляваща първоначално заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице по допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза.
8
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9