№ 223
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502897 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 300459/19.10.2021г.,
подадена от АТ. П. АТ., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение
№262582/07.10.2021г., постановено по гр.д. № 14446/2020г. на ВРС, 11
съдебен състав, с което е признато за установено в отношенията между
ищеца „Теленор България" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, от една
страна и ответника АТ. П. АТ. от друга страна, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 373,44 лв. (триста седемдесет и три лева и 44 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода 01.07.2018г. - 31.07.2018г., ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 4734/04.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен
съд-гр.Варна, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че изложеното в исковата молба не е
достоверно. Сочи се, че на 21.07.2018г. потреблението на въззивника е било
завишено десетократно повече от обявеното. Въззивникът не оспорва
реалното потребление, тъй като е бил информиран със съобщения, въпреки,
че не го е желал и не се е възползвал. Обадил се до предприятието да
деактивира услугата мобилен интернет. Въпросът му бил решен от
компанията. Излага, че не отговаря на истината твърдението, че сам си е
1
изтрил услугата „Лимит за достъп до интернет на територията на България“ и
продължил ползването на мобилни данни. Сочи, че не е предполагал, че по-
късно предприятитето ще активира същата услуга без да го информира. Моли
се за отмяна на решението. Претендират се и сторените разноски за двете
инстанции. В открито съдебно заседание въззивникът лично поддържа
въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ищецът в
първоинстанцонното производство е провел пълно и главно доказване на
релевантните факти и решението е правилно. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание въззиваемата
страна с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба и претендира
разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Теленор България" ЕАД срещу АТ. П. АТ. за установяване съществуването
на гореописаното вземане от 373.44лв., за което е издадена Заповед №
4734/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен съд-гр.Варна.
В исковата молба са наведени твърдения, че между страните е
възникнала облигационна връзка по Договор за мобилни услуги от
29.03.2016г., по силата на който ответникът е титуляр на клиентски номер
********* и мобилен номер ++359*********, сключено било и допълнително
споразумение от 12.08.2017г. За потребените от абоната услуги за периода
01.07.2018г. до 31.07.2018г. била издадена фактура №**********/01.08.2018г.
на стойност 373.44лв., която следвало да бъде заплатена в срок до
16.08.2018г. Длъжникът не изпълнил задължението си. Моли се за уважаване
на предявения иск.
Във възражението си по чл.414 ГПК в заповедното производство
длъжникът А.А. е заявил, че сумата за мобилна услуга не фигурира в
договора му и компанията я е активирала без негово знание и съгласие. В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на сезиралата съда искова
молба от ответника. В открито съдебно заседание пред първата инстанция
2
ответникът се е явил и е заявил, че счита исковата претенция за манипулация,
представил е разпечатки от sms кореспонденция с мобилния оператор.
Изложил е, че чрез тази кореспонденция е деактивирал услугата, но на другия
ден отново му бил активиран мобилен интернет.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от присъединеното ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен съд-
гр.Варна, в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника, като установителният иск е предявен в предвидения преклузивен
едномесечен срок.
Представен е Договор за мобилни услуги от 29.03.2016г., с който
ищцовото дружество се задължило да предоставя на АТ. П. АТ. електронни
съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на
съответната услуга и/или мрежа, като ответникът е титуляр по мобилен
номер ++359*********, срещу заплащане на цена от страна на потребителя в
съответствие с ползваните услуги по избрана абонаментна програма Старт
7.99лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с ползване
на мобилен интернет, с уговорен срок на действие 12 месеца до 29.03.2016г.
Съгласно договора, фактурирането по абонатният номер се осъществява на
18-то число от месеца.
Прието е по делото и Допълнително споразумение от 12.08.2017г. към
описания договор, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 12.08.2019 г.,
като абонатът е договорил нова абонаментна програма Стандарт 8,99 с
промоционална цена от 6.99лв., която включва 200 минути на месец към
национални мрежи и роуминг в зона ЕС.
Към доказателствения материал по делото са приети и Общите условия
на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
Приобщена е Фактура № **********/01.08.2018 г. за отчетния период
на потребление от 01.07.2018 г. -31.07.2018 г. с дължима стойност за плащане
в размер на 373.44 лв., от които: 305.38 лв. без ДДС за ползвани разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги, 7,49 лв. без ДДС за месечни и
еднократни такси и отстъпки 1,67 лв. Представена е и подробна справка за
общо потребление на ответника за отчетния период от 01.07.2018г. -
31.07.2018г. В същата справка е посочено, че използваните MB от пакет са с
нулева стойност.
С възражението си в заповедното производство ответникът е
представил писмо до него след извършена проверка по негова жалба от
Комисия за регулиране на съобщенията. Приложил е и отговор на
Омбудсмана на РБ, както и прокурорско постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по случая.
От представената от ответника разпечатка от sms от неговия телефон се
установява, че същият е получавал последователни съобщения от ищеца
относно достигнатото от него потребление на мобилен интернет на
21.07.2018г., както и че му е разрешен въпрос, свързан с ползването на
мобилен интернет.
3
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно между страните в производството, че между тях е
възникнала облигационна връзка по Договор от 29.03.2016г. за предоставяне
на мобилни услуги, изменен с Допълнително споразумение от 12.08.2017г.
Въззивникът не е оспорил и начислената с фактура №**********/01.08.2018г.
сума от 5.82лв. без ДДС, или 6.99лв. с ДДС, представляваща стойността на
стандартната му месечна такса по избрания от него абонаментен план с
допълнителното споразумение от 12.08.2017г., с оглед на което тази сума се
явява дължима от него към мобилния оператор.
Спорният въпрос пред настоящата инстанция е дължи ли въззивникът
заплащане на сумата от 366.45лв. с ДДС по фактура
№**********/01.08.2018г., представляваща стойност на мобилен интернет.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното:
От събраните по делото писмени доказателства, описани по-горе във
фактическата обстановка, се установява, че по първоначалния договор за
мобилни услуги между А.А. и „Теленор България“ ЕАД от 2016г. е бил
договорен лимит за мобилен интернет в България. При предоговаряне обаче
условията на договора с допълнителното споразумение от 12.08.2017г.,
действало между страните към момента на издаване на процесната фактура, в
абонаментния план на А.А. не е включена услуга по доставка на мобилен
интернет. Ползването на мобилен интернет не е включено като опция в
индивидуалния договор и извън услугите по месечния абонамент. Това е
видно и от представената справка за потребление към процесната фактура, в
която използваните мобилни данни от пакет са с нулева стойност.
Респективно, в процесния случай мобилният оператор е приложил съобразно
тарифа, цена за мобилен интернет в България и зона ЕС за абонаментни
планове без включен мобилен интернет. При така изложеното, съставът на
въззивния съд счита, че липсата на договорно правоотношение между
страните за доставка на мобилен интернет изключва правото на мобилния
оператор да осигурява достъп на потребителя до данни, които не са включени
в договора му, макар и да фигурират в отделна тарифа. Още повече, че в
исковата си молба ищецът се е позовал на чл.23, б. „б“ от приложимите Общи
условия, който текст предвижда заплащането на услугите, за които е сключен
индивидуалният договор на клиента и които са включени в месечния му
абонаментен план. А мобилен интернет, както беше посочено, не е заложен в
индивидуалния договор на въззивника.
А по делото се установи и от ангажираните от въззивника в рамките на
първоинстанционното производство разпечатки от електронна
кореспонденция и не се оспорва от мобилния оператор, че потребителят, след
получаване на известие още за първите начислени суми, е предприел
действия по отправяне на волеизявление за спиране на начислявания мобилен
интернет по смисъла на действалия към него момент чл.49а, ал.1 и 2 от
Общите изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения
/Обн. ДВ. бр.24 от 4 Март 2008г./, което е достигнало до мобилния оператор,
като липсват данни да е заявена последваща активация на услугата.
Ведно с горното, абонатът А.А. има качеството на потребител по
смисъла на пар.13 ДР ЗЗП. В светлината на дължимата потребителска
закрила, съставът на въззивния съд намира, че осигуряването на потребителя
4
на достъп до услуги, които не са включени в абонаментния му план и изобщо
в индивидуалния му договор, без поставяне на какъвто и да е лимит на
използваните данни и впоследствие тарифирането/остойностяването им по
цена в пъти надвишаваща стандартно плащане за подобна услуга по
абонаментен план, в който такава услуга е включена, не отговаря на
изискването за добросъвестност, води до неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя и е във вреда на последния по
смисъла на чл.143 ЗЗП.
Поради изложеното, съставът на въззивния съд достига до извод за
недължимост на сумата от 366.45лв. с ДДС по фактура
№**********/01.08.2018г., представляваща стойност на мобилен интернет.
С оглед гореизложеното, поради частично несъвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е установена дължимостта на сума, представляваща разликата на
стойността на месечната абонаментнта такса от 6.99лв. до предявения размер
от 373.44лв., като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен в тази част. В останалата обжалвана част, а именно с която е
установена дължимостта на сумата от 6.99лв., първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските, с която е осъден АТ. П. АТ. да заплати на
„Теленор България" ЕАД разликата над 2.71лв. до присъдения размер от
145лв., представляващи съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. 10850/2020г.,
и разликата над 3.84лв. до присъдения размер от 205лв., представляващи
сторени от ищеца разноски в исковото производство.
От въззивника не се претендират разноски за двете инстанции, поради
което и съдът не присъжда такива.
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сторени разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение в размер от
3.37лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262582/07.10.2021г., постановено по гр.д. №
14446/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 11 съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено в отношенията между ищеца
„Теленор България" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, от една
страна и ответника АТ. П. АТ., ЕГН **********, с адрес ***, от друга страна,
че ответникът дължи на ищеца сумата, представляваща разликата над
6.99лв. /шест лева и деветдесет и девет стотинки/ до 373,44 лв. (триста
седемдесет и три лева и 44 ст.), представляваща незаплатени месечни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода 01.07.2018г. - 31.07.2018г., ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
5
заявлението в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 4734/04.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен
съд-гр.Варна, както и в частта за разноските, с която е осъден АТ. П. АТ.,
ЕГН ********** да заплати на „Теленор България" ЕАД ЕИК *********
разликата над 2.71лв. /два лева и седемдесет и една стотинки/ до
присъдения размер от 145лв. /сто четиридесет и пет лева/, представляващи
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. 10850/2020г., и разликата над 3.84лв.
/три лева и осемдесет и четири стотинки/ до присъдения размер от 205лв.
/двеста и пет лева/, представляващи сторени от ищеца разноски в исковото
производство, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Теленор България" ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу АТ. П. АТ., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата, представляваща разликата над 6.99лв. /шест лева и деветдесет и
девет стотинки/ до предявения размер от 373,44 лв. (триста седемдесет и
три лева и 44 ст.), представляваща незаплатени месечни такси за потребление
на мобилни услуги, за периода 01.07.2018г. - 31.07.2018г., за която сума е
издадена Заповед № 4734/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен съд-гр.Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262582/07.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 14446/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 11 съдебен състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА АТ. П. АТ., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Теленор България" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 3.37лв. /три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сторени
във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6