№ 151
гр. София, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения К. А. И. срещу определение № 42
от 04.02.2022г. на Окръжен съд-Враца, постановено по н.ч.д. № 41/2022г., с което е оставена
без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д № 3419/2013г.
на РС-Варна.
В жалбата се изразява несъгласие с присъдата, тъй като бил осъден невинен. Сочи, че се
е разболял в затвора и има 12 болести, за което има документ - Епикриза. Твърди, че в
затвора му се правят „постановки и лоши работи“. Поддържа, че има добро поведение в
затвора. Имал семейство – жена и момиченце, за които мислел постоянно. Моли да се
допусне обжалване на определението на ОС-Враца.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение
констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
К.И. е бил осъден с присъда № 68/12.02.2015г., постановена по НОХД № 3419/2013г. по
описа на PC-Варна, за престъпление по чл.131а, пр.2, вр. с чл.129, ал.1 НК на „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ години, при първоначален „строг“ режим.
Видно от постъпила по делото справка от Затвора гр.Враца И. е с начало на наказанието
от 24.04.2017г. Към 04.02.2021г. фактически е изтърпял 4 години, 9 месеца и 10 дни. От
работа му се зачитат 24 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 4
години, 10 месеца и 4 Дни. Остатъкът е 1 година, 1 месец и 26 дни.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР В. В.,
1
първоначално изготвената оценка от висок ръст на риска от рецидив - 104 т. при
изготвените текущи оценки се запазва в границите на висок, като се повишава до 105 т.
Рискът от вреди за служителите на затвора и за останалите лишени от свобода е определен
във високи стойности, тъй като са регистрирани случаи на агресивно поведение. Рискът от
вреди за обществото също е висок, както и рискът от суицид и самоувреждане.
Проблемните зони въз основа, на които е планирана присъдата са: „Умения за
мислене“, „Начин на живот“, „Отношение към правонарушението“ и „Емоционални
проблеми“. В изготвения първоначален план на присъдата като цели са заложени:
изграждане на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот; разпознаване на
факторите, допринесли за извършване на престъпленията от осъдения И.; изграждане
мотивация за развиване на трудова дейност; постигане на промяна в мисленето по
отношение на досегашния начин на живот и обкръжение; повишаване на междуличностните
умения и постигане на социално приемливи отношения с хората, които го заобикалят.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора СДВР става ясно че, при престоя на л.св. И. в
контролирана среда доминира една трайна тенденция на негативни прояви и извършване на
дисциплинарни нарушения. Наказван е три пъти в периода от м.март 2018г. до юни 2020г.,
не е награждаван, поради липса на позитивни прояви.
По време на престоя в ЗД „Аталант“ И. е бил устроен на работа, но поради несправяне е
спрян. По негово настояване и многократни прояви на гладни стачки и молби за работа,
отново е допуснат до работа, но поради несправяне с възложените задачи, отново е спрян.
Според отразеното в Доклада, престоят на л.св. И. е белязан с непрестанни претенции и
при неудовлетворяването ми, често е обявявал гладни стачки, автоагресивни действия с
демонстративен характер. Същият е с лабилен психиатричен и емоционален статус,
податлив на провокации, липсва готовност за съобразяване с другите, както и толеранс към
различното. Не проявява интерес към организираните групови и общопенитенциарни
мероприятия. И. не поддържа социални контакти с близки и роднини, не прави свиждания и
не получава финансова подкрепа. Не се наблюдава положителна тенденция в нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот. Не са изпълнени заложените цели и задачи в
плана към присъдата. Становището на ИСДВР В. е, че за изпълнението на плана на
присъдата в пълен обем и постигане целите на наказанието, регламентирани в нормата на
чл.36 НК, е препоръчително корекционната работа с л.св. да бъде продължена до достигане
на необратимата точка на поправяне, която ще позволи безпроблемна ресоциализация в
обществото.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване към
доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора гр.Враца.
Същото е отрицателно, като главно се позовава на експертния доклад на инспектор
социална дейност и възпитателна работа. Посочено е, че не са изпълнени заложените цели и
задачи в плана на присъдата.
2
При така установената по делото фактология въз основа на документите,
съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с
молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно
първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите
на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Запазването на оценката за риска от рецидив и от вреди
във високите й стойности, както и актуалността на всички, констатирани в първоначалния
доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в
способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на
самостоятелни решения.
Врачански окръжен съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл.
тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с
въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на ВОС, че
към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето
поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост
от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с
оглед постигане целите на наложеното му наказание.
Възраженията на жалбоподателя се концентрират около това, че е с тежки
заболявания. В тази връзка следва да се посочи, че влошеното здравословно състояние не е
сред обстоятелствата, които се изследват в производство по условно предсрочно
освобождаване. В ЗИНЗС и Правилника за приложението му са предвидени специални
норми, които регламентират достъпа на лишените от свобода лица до медицинска помощ,
вкл. такава, която съответства на най-високите медицински стандарти при необходимост.
Доводите, касаещи семейното положение на И. също са неотносими към предмета
на настоящото производство. Освен това, твърдението му, че мисли за съпругата и детето
си, са опровергани от наличните по делото данни, че същият не поддържа връзка със
семейството си.
Доводите, касаещи тенденциозно отношение към него, освен че са неподкрепени с
докаказателства, са и неоснователни, тъй като от приложените по делото доказателства, вкл.
затворническото му досие в цялост, се установява, че на И. са предоставяни възможности за
участие в образователни програми и трудова дейност. Изготвените доклади на ИСДВР са
професионално обосновани и напълно кореспондиращи на обективни документи,
отразяващи поведението на л.св.
Поддържаното от жалбоподателя, че не приема присъдата за справедлива и счита,
че е невинен, е още едно потвърждение, че И. не е осмислил поведението си, корекционният
процес не е дал резултат и следва да продължи в контролирана среда.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на
3
първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да
бъде потвърдено атакуваното определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42 от 04.02.2022г., постановено по н.ч.д. № 41/2022г
на Окръжен съд-Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4