Решение по дело №204/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20207200700204
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

                                              

 

гр. Русе, 30.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 15 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря                 ДИАНА МИХАЙЛОВА             и с участието на прокурора                     ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия                БАСАРБОЛИЕВА          КАН дело 204 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от И.П.Ч. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Д. К. при АК – Бургас, против Реше­ние № 194 от 17.02.2020 г., постановено по АНД № 2420/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3017576, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на Ч. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.

         Ответната страна в производството, чрез процесуален представител, в депозирано писмено възражение на касационната жалба вх. № 13647 от 16.04.2020 г. по описа на РС – Русе с приложено писмено доказателство – разпечатка от Търговския регистър, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

         Становището на представителя на ОП – Русе е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП размер.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция.

Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Обоснован се явява направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС с рег. № СА0299ТМ на посочените в електронния фиш дата, час и място нарушение на скоростния режим. Правилно за това нарушение с издадения електронен фиш серия К № 3017576 на ОД на МВР – Русе е била ангажирана административнонаказателната отговорност на И.П.Ч., в качеството му на законен представител на „ОПТИКС“ АД, гр. София – юридическото лице - собственик на МПС, с което е било извършено нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В случая правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ и чл. 244, ал. 4 от ТЗ, административното наказание е наложено именно на вписания в Търговския регистър представител на „ОПТИКС“ АД, гр. София - И.П.Ч.. Видно от представена по делото справка от Търговския регистър (л. 14 от делото), последният е не само член на Съвета на директорите на „ОПТИКС“ АД, гр. София, но е и овластен да представлява дружеството по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ТЗ и е вписан като законен представител на дружеството по данните от представената по делото справка в Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството към 12.09.2019 г. /датата на извършеното нарушение/.

Съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 от ТЗ, акционерното дружество с едностепенна система на управление, каквото е и „ОПТИКС“ АД, гр. София, се представлява колективно от членовете на неговия съвет на директорите. Изключение от това правило законодателят е допуснал в два случая: 1. когато уставът предвижда друго /чл. 235, ал. 1 от ТЗ/ и 2. когато Съветът на директорите е овластил едно или няколко лица от състава му да представлява дружеството /чл. 235, ал. 2 и чл. 244, ал. 4 от ТЗ/. Във всички случаи имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в Търговския регистър. В случая съгласно вписаните данни в Търговския регистър наказаното лице е овластено,  дружеството се представлява от него и това е именно лицето, което при прилагането на чл. 188, ал. 2, във връзка с чл. 189,  ал. 4 от ЗДвП е следвало да бъде санкционирано за извършеното нарушение по ЗДвП при управлението на МПС с рег. № ***** – собственост на „ОПТИКС“ АД. Правилно е определен субектът, на който следва да се наложи административно наказание в хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение при издаване на ел.фиша поради непосочване в него на нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Липсата на позоваване на цитираната разпоредба, като част от правната квалификация на нарушението, не е порок на издадения ел.фиш. ЗДвП изисква в него да се посочи нарушената законна разпоредба, което е сторено -  чл. 21, ал.1 от закона, но не изисква в ЕФ да са посочени всички приложими за случая разпоредби от действащото законодателство, регламентиращи отговорността на наказаното лице.

Неоснователен е и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на ЕФ чрез упълномощено лице. Правните изводи, формирани от първостепенния съд, за това, че нарушението от процесуален характер не е съществено и не е ограничило правото на защита на наказаното лице,  се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. ІІ/второ/ от АПК вр. чл.63 от ЗАНН ги възприема като свои.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на измененията на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП/ в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Реше­ние № 194 от 17.02.2020 г., постановено по АНД № 2420/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3017576, издаден от ОД на МВР – Русе.

ОСЪЖДА И.П.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,  да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

     

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

                                                          

                                                            2.