РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 15 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 204 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.П.Ч.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Д. К. при АК – Бургас, против Решение
№ 194 от 17.02.2020 г., постановено по АНД № 2420/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3017576, издаден от ОД
на МВР – Русе, с който на Ч. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 13647 от 16.04.2020 г. по описа на РС – Русе с приложено писмено
доказателство – разпечатка от Търговския регистър, оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Обоснован
се явява направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено
и доказано извършеното с МПС с рег. № СА0299ТМ на посочените в електронния фиш
дата, час и място нарушение на скоростния режим. Правилно за това нарушение с издадения
електронен фиш серия К № 3017576 на ОД на МВР – Русе е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.П.Ч., в качеството му на законен
представител на „ОПТИКС“ АД, гр. София – юридическото лице - собственик на МПС,
с което е било извършено нарушението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
В
случая правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, във
връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ и чл. 244, ал. 4 от ТЗ, административното
наказание е наложено именно на вписания в Търговския регистър представител на
„ОПТИКС“ АД, гр. София - И.П.Ч.. Видно от представена по делото справка от
Търговския регистър (л. 14 от делото), последният е не само член на Съвета на
директорите на „ОПТИКС“ АД, гр. София, но е и овластен да представлява
дружеството по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ТЗ и е вписан като законен представител
на дружеството по данните от представената по делото справка в Търговския
регистър за актуалното състояние на дружеството към 12.09.2019 г. /датата на извършеното
нарушение/.
Съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 от ТЗ, акционерното дружество с
едностепенна система на управление, каквото е и „ОПТИКС“ АД, гр. София, се
представлява колективно от членовете на неговия съвет на директорите.
Изключение от това правило законодателят е допуснал в два случая: 1. когато
уставът предвижда друго /чл. 235, ал. 1 от ТЗ/ и 2. когато Съветът на
директорите е овластил едно или няколко лица от състава му да представлява
дружеството /чл. 235, ал. 2 и чл. 244, ал. 4 от ТЗ/. Във всички случаи имената
на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в Търговския регистър.
В случая съгласно вписаните данни в Търговския регистър наказаното лице е
овластено, дружеството се представлява
от него и това е именно лицето, което при прилагането на чл. 188, ал. 2, във
връзка с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
следвало да бъде санкционирано за извършеното нарушение по ЗДвП при
управлението на МПС с рег. № *****
– собственост на „ОПТИКС“ АД. Правилно е определен субектът, на който следва да
се наложи административно наказание в хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователен
е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение при издаване на ел.фиша
поради непосочване в него на нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Липсата на
позоваване на цитираната разпоредба, като част от правната квалификация на
нарушението, не е порок на издадения ел.фиш. ЗДвП изисква в него да се посочи
нарушената законна разпоредба, което е сторено - чл. 21, ал.1 от закона, но не изисква в ЕФ да са
посочени всички приложими за случая разпоредби от действащото законодателство,
регламентиращи отговорността на наказаното лице.
Неоснователен
е и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на ЕФ
чрез упълномощено лице. Правните изводи, формирани от първостепенния съд, за това, че нарушението от процесуален
характер не е съществено и не е ограничило правото на защита на наказаното
лице, се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл. 221, ал. 2, изр. ІІ/второ/ от АПК вр. чл.63 от ЗАНН
ги възприема като свои.
Поради
гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на измененията
на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП/ в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе
следва да бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
194 от 17.02.2020 г., постановено по АНД № 2420/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3017576, издаден от ОД на
МВР – Русе.
ОСЪЖДА И.П.Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.