Р Е Ш Е Н И Е
№
87
26.05.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети май две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 42 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Кюстендил с адрес за призоваване: гр.Кюстендил,
пл.“Ген. Иван
Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д.№1565/2019г. на РС – Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с редовно връчване на АУАН на упълномощено
лице и доказано противоправно деяние. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
В с.з. касаторът не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
В писмена молба адв.В. *** като пълномощник
на ответното дружество „Н.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя Б. К. намира жалбата за
неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че съгласно
доказателствата по делото са допуснати процесуални нарушения, като АУАН е
връчен на лице без посочено качество, не е ясно дали владее български език и
др., поради което моли решението да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №30-0000469/20.09.2019г. на началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на „Н.К.“ ЕООД за
нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба 011/31.10.2002г. на МТС на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на
200лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че с АУАН
№266893/04.09.2019г. дружеството е привлечено към административнонаказателна
отговорност за това, че на 04.09.2019г. при извършена комплексна проверка като
лице по чл.2, ал.1 от Наредба №11/2002г. на МТИТС в сградата на ОО „Автомобилна
администрация“ – Кюстендил е установено, че превозвачът не е спазил срока за
представяне на документи за доказване на финансова стабилност до 30.07.2019г.,
когато е изтекъл срока на договора за застраховка с №0700250201200126, валиден
до 29.07.2019г. АУАН е предявен и връчен на Н. К., за който липсват
доказателства за връзката му с дружеството, а в АУАН не е посочено и качеството
на това лице. От показанията на контролните органи съдът не е установил
допълнителни факти относно извършената проверка и установеното по нея.
Като правни изводи съдът е приел
незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения на процедурата,
свързани с връчване на АУАН на лице без представителна власт и липсата на назначен
преводач на нарушителя по правилото на чл.21, ал.2 от НПК. Посочените нарушения
са счетени за съществени, водещи на самостоятелно основание до
незаконосъобразност на НП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е
правилно. Съображенията за това са следните:
Правилен е извода на съда, че липсва
валидно предявяване на АУАН и съответно на обвинението в него, каквото е
изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН, което представлява съществено нарушение на
процедурата, водещо до отмяна на НП без да е необходимо разглеждането на спора
по същество.
АУАН е предявен и връчен на лице,
различно от законния представител на санкционираното дружество. В съдържанието
на АУАН и НП е посочено, че дружеството се представлява от лицето Б. К., а АУАН
е предявен и връчен на лицето Н. К.. В съдържанието на АУАН липсва посочена
връзка на получателя на акта с дружеството, нито наличие на пълномощно за
извършеното действие по предявяване на обвинението. В приложените доказателства
към административнонаказателната преписка със съпроводително писмо
№52-00-17-5884/31.10.2019г. от началника на ОО „Автомобилна администрация“ –
Кюстендил също не фигурира пълномощно или друг документ за учредена
представителна власт на получателя на акта. С оглед доказателствената тежест в
съдебния процес, която принадлежи на АНО, същият не е установил с надлежни
доказателствени средства тезата в касационната жалба за упълномощаване на
получателя на АУАН от управителя на дружеството. Изводът от изложеното е, че
акта е връчен на ненадлежно лице. Нормите на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН
задължават актосъставителят да предяви акта за запознаване и подписване от
нарушителя и връчване на препис срещу разписка. Това процесуално действие е
гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението
за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване
на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН с възможност за сочене на писмени или веществени доказателства, които
следва са се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора.
Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е
предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по
сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него,
прекратявайки преписката или издавайки НП. Голямото значение на предявяването
на акта се извежда и от нормата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, задължаваща наказващия
орган да го върне на актосъставителя, ако установи, че актът не е предявен на
нарушителя. Предявяването и подписването на акта от нарушителя има не само
формален, но и съдържателен смисъл.
Липсата на връчване на акта на
надлежно упълномощено лице не налага изследване на въпроса за необходимостта от
назначаване на преводач на това лице.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №18/06.01.2020г. по а.н.д. №1565/2019г.
на РС - Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.