Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 21.04.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шести април две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на
секретаря Светла Кърлова
и в присъствието на
прокурор Йордан Георгиев от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 41 по описа за 2022г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София с адрес за призоваване: гр.София,
ул.“Витиня №1 обжалва решението по а.н.д.№901/2021г. на РС - Кюстендил.
Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано нарушение и
спазена процедура за административно наказване по ЗАНН. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение за ответника.
В с.з. касаторът не се представлява.
В с.з. адв.К. от АК – Кюстендил като
пълномощник на ответника „Т.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител управителя Жаклина Ангеловска оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски пред касационната
инстанция.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила поради липса на ясна дата на извършване на
деянието и непълна правна квалификация. Моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №42-0001609/30.06.2021г.
на директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на „Т.“ ООД ***
за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От събраните по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на
25.05.2021г. в гр.Кюстендил комплексна проверка по документи за дейността на „Т.“
ООД инспекторите от РД „Автомобилна администрация“ – гр.София св.Пирков и
св.Илиев установили на база получени на чужд език документи, че дружеството като
превозвач е разпоредило извършването на международен превоз на товари с
посочения в НП влекач, собственост на фирмата, с посочения водач, видно от СМR от 28.01.2021г. и протокол за крайпътна проверка от 18.02.2021г., като
водачът е без удостоверение за психологическа годност от 03.09.2020г. до
30.04.2020г. Посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба е от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС.
От така установената фактическа
обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати съществени нарушения по
ЗАНН досежно липсата на ясна дата на извършване на нарушението, липса на точна
правна квалификация относно отсъствието на пълно наименование на Наредба
№11/2002г. и недоказано деяние поради липсата на ангажирани от АНО
доказателства, въпреки указанията на съда за представяне на превод на
документите на чужд език. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН е осъдил РД „Автомобилна администрация“ – София да
заплати на дружеството деловодни разноски в размер на 440лв. за адвокатско
възнаграждение.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни
доказателства е извел правилен извод за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение,
водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП досежно датата на извършване
на деянието.
Посочената дата е задължителен реквизит в съдържанието на АУАН и НП по см.
на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН. Наличието й е гаранция за
валидно обвинение. АУАН и НП следва да съдържат идентични фактически
обстоятелства за извършеното противоправно деяние, от които следва да се
формира единно обвинение. Единството на обвинението в АУАН и НП задължава
наказващият орган при извършване на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН да
прецени доказателствата и тяхната относимост по отношение на повдигнатото с
АУАН административнонаказателно обвинение, включително за посочената дата на
извършване на деянието Следователно, освен реквизит на АУАН и НП, датата е
задължителна част за всяко обвинение в извършване на административно нарушение.
Датата на деянието не е измежду обстоятелствата, подлежащи на саниране по
чл.53, ал.2 от ЗАНН, т.к. същата определя извършеното нарушение. Липсата на
дата на извършване на деянието, неясната такава, респ. различието между
посочената такава в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение,
т.к. в първия случай се касае за неясно обвинение, а във втория – за друго
обвинение, различно от повдигнатото такова с АУАН. С това се препятства валидното
упражняване на правото на защита на наказания субект поради единството на
административнонаказателното производство в неговата досъдебната фаза.
В случая по делото на районния съд, в съдържанието на АУАН е посочена
датата на установяване на нарушението – по време на тематичната проверка на
дружеството в сградата на РД „Автомобилна администрация“ – София на
25.05.2021г. В обстоятелствената част следва описание на извършения превоз,
съгласно документите на чужд език, издадени на 28.01.2021г. и 18.02.2021г.,
след което обвинението е за извършен от водача превоз без валидно удостоверение
за психологическа годност от 03.09.2020г. до 30.04.2021г. В съдържанието на НП
описанието на деянието относно датата на неговото установяване и датите на
издаване на чуждо езичните документи са идентични с тези по АУАН, но липсата на
валидно удостоверение на водача е отбелязана като периода от 03.09.2020г. до
30.04.2020г. Този начин на описание на нарушението в обстоятелствената и
обвинителните части на АУАН и НП води до неясно и противоречиво обвинение. Така
формулирано, обвинението в АУАН и НП няма дата на извършеното деяние, респ.
период на същото. Датата 25.05.2021г. е датата на неговото установяване, като
фактическите обстоятелства не сочат за нейната относимост към датата на извършването,
която следва да се свърже с осъществения международен превоз. Датите на
издадените документи са различни и органите не свързват същите с датата на
извършване на деянието. Периодът, през който водачът не е имал валидно
удостоверение за психологическа годност в АУАН е общ, свързан с датата на
изтичане на предходното удостоверение и датата на издаване на новото такова,
съгласно служебната справка на л.11 от делото на районния съд. Съдържанието на
НП повтаря посочената в АУАН неяснота, като внася допълнително объркване в
периода на липсата на удостоверението.
Порокът в процедурата по издаване на НП не налага разглеждане на спора по
същество. Поради изхода от спора, правилно съдът е присъдил разноските за
адвокатско възнаграждение в полза на оспорващото дружество.
Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 от АПК ответното
дружество има право на деловодни разноски в касационното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 440лв. съгласно договора за правна защита
и съдействие. Възнаграждението е заплатено по банков път, удостоверено с
преводното нареждане от 04.04.2022г. Разноските са в минималния размер по чл.18,
ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, поради
което не подлежат на намаляване по възражението на касатора за прекомерност.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 104/23.11.2021г. по а.н.д. № 901/2021г. на РС - Кюстендил.
ОСЪЖДА
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – СОФИЯ да заплати на „Т.“
ООД /с посочени данни/ деловодни
разноски за касационната инстанция в размер на 440лв. /четиристотин и
четиридесет лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.