Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 18.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2800/2015 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 2140/2015 г. Добричкият районен съд със заповед № 165 от 15.06.2015 г. е
разпоредил Длъжникът *** с ЕГН ***,***, да заплати на кредитора „**” ***,
следните суми: сумата 1 804,81 лева – главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот в град ***, аб. ***, за периода от ******
г. до *** *** г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 08.04.2015 г. до изплащане на задължението, и сумата от 240,20
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2012г. до
27.03.2015 г.; сумата 2,04 лева – дължима сума за дялово разпределение за периода
от *** *** г. до *** *** г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 08.04.2015 г. до изплащане на задължението, и сумата
от 0,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2012
г. до 27.03.2015 г.; сумата 40,95 лева – държавна такса и сумата 301,66 лева –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът *** е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 22.06.2015 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
2140/2015 г./.
В изпълнение на посочените
указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 2800/2015
г./ срещу длъжника искове за установяване
съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.
С разпореждане от 12.11.2015 г.
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Третото
лице- помагач предлага
и извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия или така
нареченото *** в сгради *** на територията на гр. ***.
Между ***, в която е включен
процесния имот, и *** на 05.09.2002 г. е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по силата на който ***
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради *** при
спазване ОУсловия се задължило да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, при одобрени от ДКЕВР условия и ред.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и
в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е потребител на топлинна
енергия по договор за доставка за имот, находящ се на посочения по-горе административен
адрес.
За периода от *** *** г. до *** *** г., за посочения обект
е начислена като консумирана ел. енергия на стойност *** лв. Поради това, че ответникът
не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество количества
електрическа енергия, за последното е налице правен интерес от търсената искова
защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено възражение.
В исковата молба е посочено, че ответникът в качеството си
на собственик на имот е клиент на топлинна енергия на ищцовото дружество по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, според който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ***, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Според
ищеца *** е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия и въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение на задълженията не ги е погасил.
Сочи се, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия на базата на реален
отчет на уредите в съответствие с наредбите за топлоснабдяването. В този смисъл
ищецът настоява се за уважаването на предявените искове и присъждането на
направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК *** е депозирал отговор на
исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и
недоказани. Ответникът оспорва, че е ползвал /той или упълномощено от него
лице/ в посочения в исковата молба обект топлинна енергия. *** сочи, че от
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът е потребител обект с абонатен
№ ***, находящ се в град ***, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката (ЗЕ) – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В
този смисъл ответникът има право да закупува топлинна енергия, а ищецът да
получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия
посочения по-горе обект.
В процесния случай, доколкото
ответникът оспорва дължимостта на сумата от *** лева – главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град ***, аб. ***, за
периода от ****** г. до *** *** г., за посочения по-горе обект, следва да се
приема, че исковата претенция по чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните наличието на непогасено
задължение в посочения размер, е допустима.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице *** след
запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на
ищеца е дала следното заключение:
Сградата, в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода месец *** г. - ***
*** г., като *** ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в ***. Според
в.л. дяловото разпределение, извършено от фирма *** (подизпълнител на ***) за ***
и имота на ответника е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума
за процесния период е *** лв. (за доплащане). Сочи се, че общата сумата за
топлинна енергия начислена от *** във фактури за абоната е 1 329,37 лв.,
от която 1 076,14 лв. за отопление на имота, сградна инсталация в размер
на 222,15 лв. и за битово горещо водоснабдяване - 31,08 лв. Вещото лице
докладва, че извършените измервания в ***, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ***,
абонатен № *** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и цени на топлина енергия за процесния период.
Установено е от вещото лице, че през
процесния период в абонатната станция на *** е действал общ топломер, който е
от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, съгласно изискванията.
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ***
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
Между страните не се спори, че
посочените в исковата молба суми не са заплатени и до настоящия момент.
Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК и представляващи задължителна
съдебна практика Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ІІІ
г.о. на ВКС и Решение №221/11.07.2011 г. по търговско дело №5/2010 г. на ІІ
т.о. на ВКС нормата на чл. 153 от Закона за енергетиката собственикът или
титулярът на вещното право на ползване в имот при режим на *** по презумпция на
закона се смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. С оглед на това
между страните е налице посоченото облигационно отношение по доставката на
топлинна енергия и възраженията на ответника за липсата му са неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни *** „**“ на потребители за битови нужди в
град ***, които се изготвят от *** и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Според
цитираните *** клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на Продавача.
На основание чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- *** се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Правото на собственост на
ответника върху имота, за който се отнасят процесните услуги, чието заплащане
се претендира, е установено съобразно представените по делото писмени доказателства:
съгласно ***, сключен между ***, от една страна като продавач, и *** (чийто
наследник е ответника ***), от друга страна като купувач, е придобита
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент *** (според
издаденото от *** г. налице е идентичност на посочения по-горе административен
адрес с адреса, посочен в исковата молба – град ***. Следва да се отбележи, че
не се представиха доказателства имота, за който се отнасят неплатените
задължение, през процесния период е бил необитаем, в каквато насока са
твърденията на ответника.
Според чл. 143, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за
дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 от
ЗЕ. Алинея втора предвижда, че топлинната енергия за отопление на общите
части на сградата – ***, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, в които има отоплителни тела, се определя въз
основа на: 1. мощността на отоплителните тела, или 2. показанията на инсталираните върху тях
индивидуални разпределители. Според ал. 3 на същия член, топлинната енергия по
предходните два текста, се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно § 1, т. 38 от ЗЕ, „отопляем
обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения
и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект.
На основание чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - *** се
извършва по системата за дялово разпределение, което се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Ответникът е собственик на обект
в сграда топлоснабдявана от ищцовото дружество, и има качеството на потребител
на топлинна енергия. След като количествата на топлинната енергия, потребени за
имота са установени, а цените за тях са определени съответствие с изискванията
на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна енергия за
процесния период за стопански потребители, за ответника като потребител
съществува задължението за плащане на цената на доставената енергия.
В случая реално отчетеното
количество е измерено от законно монтиран и сертифициран топломер. Според чл. 167
от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол (Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн.,
ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г.), между които са и топломерите, последните подлежат
на първоначална и последващи проверка. Видно от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, при извършената в ищцовото дружество проверка
вещото лице е констатирало, че действалият в абонатната станция на *** общ
топломер е от търговски тип и е преминавал необходимия метрологичен контрол.
Съобразно заключението на вещото
лице, което не е оспорено по съответния ред от страните, и което като обективно
и компетентно е кредитирано от съда (според чл. 182 от ГПК вписванията в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите) се установява, че общият
размер на сумите за консумирана топлинна енергия за имота на ответника за исковия
период възлиза на процесните суми и че същите са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката за процесния период -
спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – ***, определени в Наредба №
2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334 от 16.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора. По изложените съображения в полза на
ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за предоставените блага за
процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, съвпадащ с исковата претенция. Доказателства за
заплащане на претендираните суми по делото не са представени, поради което
съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника, което е
във формата на пълно неизпълнение.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 1
804,81 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот в град ***, аб. ***, за периода от *** *** г. до *** *** г.,
е основателен и доказан и подлежи на уважаване. Основателна е и претенцията за
ищеца относно сумите от 240,20 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 30.06.2012 г. до 27.03.2015 г.; сумата 2,04 лева – дължима
сума за дялово разпределение за периода от *** *** г. до *** *** г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 08.04.2015 г. до
изплащане на задължението, и сумата от 0,36 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 30.06.2012 г. до 27.03.2015 г.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото в размер на 722,20 лв.
/седемстотин двадесет и два лева и двадесет стотинки/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат
на 342,61 лв. /триста четиридесет и два лева и шестдесет и една стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН *** *** ДЪЛЖИ по издадената от
Добричкия районен съд заповед № 165 от 15.06.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2140/2015 г. в полза на кредитора
***, ***, следните суми: 1 804,81 лв.
/хиляда осемстотин и четири лева и осемдесет и една стотинки/ – главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град ***, аб.
***, за периода от *** *** г. до *** *** г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 08.04.2015 г. до изплащане на
задължението; 240,20 лв. /двеста и
четиридесет лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 30.06.2012 г. до 27.03.2015 г.; 2,04 лв. /два лева и четири стотинки/ – дължима сума за дялово
разпределение за периода от *** *** г. до *** *** г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 08.04.2015 г. до изплащане на
задължението, и 0,36 лв. /тридесет и
шест стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва от
30.06.2012 г. до 27.03.2015 г.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ***,*** да
заплати на ***, ***, представлявано от ***, сумите от: 722,20 лв. /седемстотин двадесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 342,61 лв. /триста четиридесет и два лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 2140/2015 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на „**“ ***, представлявано от ***, като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: