Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .01.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД №1799 по
описа на съда за 2022 година,
За
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, представлявани от председателя на УС Т.В. чрез процесуалния
му представител ю.к.Н. А., против Решение № 63/26.05.2022г по АНД №86/22г на РС
- Девня, III с-в, с което е отменен Електронен фиш №**********, и
наложената на на осн.чл.179 ал.3 вр.чл.178а ал.1 от ЗДвП на Ц.М.А., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 300лв. за нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 вр.чл.102 ал.2 от ЗДвП, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от Закона за пътищата. Релевирани са основанията по чл.чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Без
да се оспорва установената от ВРС фактология, се твърди, че изводите на
въззивния съдебен състав са незаконосъобразни в резултат на необсъждане на
всички релевантни за казуса доказателства, събрани по делото. Конкретно се
оспорват тези за недоказаност на административното нарушение, както и за
вероятно възникнала техническа грешка в системата за регистрация на
електронните винетки, като се подчертава, че субективната увереност на
нарушителката не я освобождава от задължението да извърши проверка дали
управляваното от нея МПС има регистрирана електронна винетка, нито пък от административна
отговорност поради извършване на нарушението по непредпазливост. Претендира се
отмяна на решението и потвърждаване на НП и наложената с него глоба, определена
в абсолютен размер, и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание ю.к.А. поддържа изцяло жалбата си на
изложените в нея основания.
С отговора си по касационната жалба ответникът
Ц.А. чрез пълномощника си адв.П.В. от АК – София оспорва същата, като излага
мотивирани съображения за неснователност на всяко от релевираните касациони
основания, и се позовава на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въз основа на който
претендира оставянето й без уважение, като претендира разноски за двете
инстанции съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание касаторът Георгиев не се
явява и не се представлява.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на ВРС да бъде потвърдено.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие релевантни писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС
приел от фактическа страна, че на 27.07.2020г в 09:44ч електронната система за
събиране на пътни такси засякла л.а. Мерцедес С200 с рег. № В 2075 ВМ, собственост
на Ц.А.,***, по път А-2 км 399+703, с посока намаляващ километър, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата
съобразно категория на ППС – ЕВРО 5. Съставен е доклад от устройство №10072
(част от електронната система) с приложени към него статични изображения във
вид на снимков материал. След установяване на собственика на л.а. е издаден ЕФ №85042524561
с който за извършеното нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 вр.чл.102 ал.2 от ЗДвП и
на осн.чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на
300лв. Въззивният съд е коментирал представената ведно с жалбата срещу ЕФ
разписка №0500011318982891 от „Изипей“, с която е документирано заплащането на
годишна електронна винетка на ст-ст 97лв. за л.а. с рег. №В 2075 МВ на
25.07.2020г в 09:26ч, предхождащо регистрацията на нарушението от електронната
система с 18 минути. При тези данни ВРС
приел от правна страна, че А. първо е закупила винетката, и едва след това е
управлявала автомобила си по републиканската пътна мрежа, и че в случая
очевидно се касае за технически проблем в системата за закупуване и регистрация
на електронни винетки, при който преминава известен период от време от
закупуването на винетката до регистрацията й в системата, което според съда не
може да бъде основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност. Като приел, че нарушението е недоказано, съдът отменил НП, с което
същото е санкционирано, като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав споделя така
достигнатият краен правен извод на въззивния, съответно – счита всички
възражения на касатора за неоснователни.
Безспорно е между страните, че участъкът
от републикански път А-2, по който на 25.07.2020г в 09:44ч се е движело МПС –
собственост на А., е част от републиканската пътна мрежа, попадащ в обхвата на
Приложение №2 към т.2 на Решение №959 от 31.12.2018г на МС, за чието ползване се
събира винетна такса. Безспорно е също така, че А. е закупила годишна електронна
винетка на ст-ст 97лв. за лекия си автомобил на 25.07.2020г в 09:26ч, т.е.
около 20 минути преди засичането му от електронната система по чл.10 ал.1 от ЗП
на пътя. Тези факти налагат еднозначен извод, че собственикът на МПС е изпълнил
задължението си по чл.139 ал.5 и ал.6 вр.чл.102 ал.2 от ЗДвП да заплати
съответната такса преди движение по пътя, включен в обхвата на пътната мрежа,
съотв. не е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е изпълнил задълженията си във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса.
Несподеляеми са твърденията на касатора,
че собственикът на МПС имал задължение да провери не просто дали е заплатил
дължимата пътна такса (което в случая е ненужно с оглед доказателствата, че
такава е била платена 20 минути преди управлението), а и дали банковият превод
от „Изипей“ АД е постъпил по сметката на „Интелигентни Трафик Системи“ ЕАД,
вписано в регистъра на Националните доставчици на услуги за електронно събиране
на пътни такси с оглед активацията на винетката. Такова нормативно установено
задължение липсва, а евентуалното неизпълнение на задължения, произтичащи от
граждански договори (напр. с „Изипей“ АД), и още повече – неупражняване на
възможността за проверка за активация на електронната винетка онлайн, категорично
не могат да бъдат приравнявани на неизпълнение на произтичащо от закон
административно задължение, и не могат да бъдат третирани като основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Вярно е, че след
заплащането на винетната такса е необходимо технологично време за активиране на
винетката – то обаче е извън обективните възможности за контрол и въздействие
от страна на потребителя, и не може да му се вменява в отговорност; неговото
право за управлява съответното МПС по платената пътна мрежа възниква в момента
на закупуване на електронната винетка след плащането на дължимата пътна такса. В
подкрепа на този извод е вписването в разписка №0500011318982891, приложена по
АНД №86/2022г, относно валидността на закупената годишна винетка – от 00:00ч на
25.07.2020г до 23:59ч на 24.07.2021г. Безусловно електронната винетка е валидна
за целия ден на закупуването й като първи такъв от платения период, без
значение от часа на плащането. Активирането на винетката 30 минути след
извършване на плащането няма отношение към началния момент на валидността й –
това е технологично необходимото време за постъпване на данните за превода в
системата, и изтичането им не може да бъде тълкувано във вреда на собственика,
избрал този конкретен начин за плащане на дължимата пътна такса. Обратното би
резултирало в дискриминация на потребителя въз основа на направения от него
избор за начина на плащане на таксата, в сравнение с този, който би платил
директно – в брой или с карта – на пункт за продажба на „Интелигетнтни Трафик
Системи“ ЕАД. Именно в тази насока е задължението на контролните органи след
установено от електронната система нарушение от този вид да извършат проверка
за наличието или липсата на платена винетна такса за деня на управление на МПС
по платената пътна мрежа, а не за часа му. Според изложеното в писменото
становище от ю.к.Н. А. по АНД №86/2022г на ВРС, в случая такава проверка
безспорно е извършена от служители – физически лица на АПИ с цел установяване
собствеността на МПС чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), както и за съществуването на надлежно генерирана и
валидна електронна винетка, и доколкото такава е била налична десетина минути
след установеното движение на автомобила на 25.07.2020г, за АНО не е било
налице годно правно основание за издаване на ЕФ за ангажиране отговорността на Ц.А.
за неизвършено от нея административно нарушение.
В идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с
проверяваното си решение, което е обосновано, правилно и законосъобразно, тъй
като при постановяването му не е допуснато поддържаното от касатора основание
за отмяната му. При задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания за ревизия или отмяна на същото, което
налага оставянето му в сила.
При този изход на делото претенцията на
касатора за присъждане на юрисконсуртско възнаграждение е неоснователна. Тази
на касационния ответник за заплащане на адвокатско възнаграждение е частично
основателна в хипотезата на чл.63д от ЗАНН. В хода на въззивното производство
са ангажирани доказателства и е поискано заплащане на възнаграждение в размер
на 300лв, а с проверяваното решение ВРС е присъдил такова в размер на 200лв. Искане
за изменение на решението в тази част по реда на чл.248 от ГПК, приложим по
препращането на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. и чл.228 вр.чл.144 от АПК, не е
постъпило в законния срок – решението в частта за разноските е влязло в сила,
поради което преразглеждането на този въпрос е недопустимо. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300лв. по чл.18
ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за касационното производство е основателно и следва
да бъде уважено.
Така мотивиран и съобразно правомощията си
по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №63/26.05.2022г по АНД №86/2022г на РС - Девня, ІII с-в, с което е отменен Електронен фиш №********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, и наложената на осн.чл.179 ал.3 вр.чл.178а ал.1
от ЗДвП на Ц.М.А., ЕГН **********,***, глоба в размер на 300лв. за нарушение по
чл.139 ал.5 и ал.6 вр.чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Ц.М.А., ЕГН **********,***,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.