Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 26.08.2016г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Р.Г.,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 14530 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./

Ищците Н.П.Р. и В.М.Р. поддържат твърдение, че претърпяли значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните увреждания, които били причинени на всеки един от тях, в следствие на пътно- транспортно произшествие, което настъпило на 21.06.2014г. върху пътен участък от ул. „Н.К.- Ч.“ в района на с. Б. към гр.С.. Според твърденията на ищеца, то било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Рено Меган”, с рег. №  *****, който нарушил правилата за движение и след като навлязъл в пътната лента за насрещно движение- реализирал сблъсък с движещия се по пътното платно срещу него лек друг автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****. Пострадалия Р. управлявал лекия автомобил „Опел Корса“, а пострадалата Р. пътувала на предна дясна седалка на същия лек автомобил. В резултат на удара ищецът Р. твърди, че получил множество порезни рани и подкожен хематом в областта на главата, мозъчно сътресение, контузия на лявата китка, отток и кръвонасядане на първи и втори пръсти на лява ръка, подкожен хематом на предна повърхност на дясна подбедрица.  В резултат на удара ищцата Р. твърди, че получила счупване и разместване на гръдната кост, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по лявата половина на гръдния кош и двете подбедрици, компресионна фрактура на първи гръден прешлен, дискови хернии мажду ІV, V, VІІІ и ІХ гръдни прешлени, травма на сърцето. С оглед обстоятелството, че причинителят на вредите – водача на споменатия автомобил, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”  с  ответното дружество – всеки от ищците бил легитимиран да претендира от ответника изплащане на застрахователно обезщетение съразмерно на обема и характера на претърпените вреди.  При изложените фактически твърдения, ищецът Н.Р. претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредите до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение, а ищцата В.Р. претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредите до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на спора, всеки от двамата ищци претендира за осъждане на ответника да му заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва настъпването на процесното ПТП, но оспорва валидността на застрахователното правоотношение, като поддържа становище за неговата недействителност, поради липса на застрахователен интерес за лицето, което е сключило договора. Ответникът оспорва и всички останали предвидени в закона предпоставки, определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение. На първо място, ответникът поддържа становище за липса на причинно следствена връзка между описаните в исковата молба телесни повреди и настъпването на процесното ПТП, като оспорва травматичния произход на някои от посочените травми, а за други твърди, че са в по- малък обем от посочения от ищеца. Сочи, че релевираните от ищците телесни увреждания, за които се претендира изплащане на обезщетение са значително по- леки от посочените в исковата молба. Поддържа твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, които е пътували на предните седалки на лекия автомобил, но без да използват предпазни колани, с каквито автомобилът е бил оборудван и по този начин способствали за увеличаване на обема и характера на вредите. Поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП № К-659 от 21.06.2014г. установява, че на 21.06.2014г. на пътен участък от ул. „Н.К.- Ч.“ в района на с. Б. към гр. С. е настъпило ПТП между лекия автомобил „Рено Меган”, с рег. №  ***** управляван от водача Б.И.С. и от друга страна – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, управляван от Н.П.Р.. В протокола се съдържа отбелязване, че В.М.Р. е била пътник на предната дясна седалка до водача на лекия автомобил „Опел Корса“. Съдържанието на протокола не оспорено от ответника, в частта по отношение на механизма на настъпване на произшествието, който сочи навлизане на  лекия автомобил „Рено Меган” в лентата за насрещно движение, където е бил реализиран сблъсък на този автомобил в предната част на движещия се в обратна посока лек автомобил „Опел Корса“ .

Като доказателства по делото са приобщени материалите по ДП № 11305/2014г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, съответно на пр. преписка № 30812/2014г. чието съдържание  е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.Д.Й. обосновава следните изводи, относими към предмета на спора: Процесното ПТП е настъпило около 11.45 часа на 21.06.2014г., след като като движещия се със скорост от 42,8 км/ч. лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  ***** е преминал с по- висока от критичната скорост през десен завой, върху двупосочния път, с една лента за движение във всяка посока,  в следствие на което рязко се е отклонил на ляво и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение където реализирал удар със своята предна част в предната част на насрещно движещия се лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****. Последният е бил управляван от Н.П.Р. и с пътник В.М.Р.. Предпоставка за настъпване на произшествието е поведението на водача на  лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  *****, който е изгубил контрол върху движението на автомобила си. Преди настъпване на удара, участниците в ПТП са се движили един срещу друг, в срещуположни посоки на движение. От техническа гледна точка - причината за удара на насрещно движещите се леки автомобили е навлизането на лекия автомобил „Рено Меган” в лентата за насрещно движение, където (в своята лента за движение) се е движил лекия автомобил „Опел Корса“. За водача на лекия автомобил „Опел Корса“ ударът е бил технически непредотвратим (обективно и субективно), поради краткото разстояние, определено от вещото лице като опасна зона за спиране, докато за водача на лекия автомобил „Рено Меган” ударът е бил обективно предотвратим, при избор на подходяща скорост за движение.

Като доказателство по делото са приети медицински документи – Епикриза № ИЗ 402 издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД и Епикриза № ИЗ 13238  издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, резултати от медицински изследвания, болнични и амбулаторни листове, както и ЕР на ТЕЛК № 2656/17.12.2015г. на І МБАЛ С., които съдържат данни за здравословното състояние на всеки от ищците след настъпването на процесното ПТП и поради своя специален характер са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза в областта на ортопедията и травматологията, както и в областта на неврохирургията.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието на приетите като доказателства медицински документи и обосновава следните правнозначими за спора изводи:

·         Пострадалият Н.Р. е получил в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните травми и наранявания с доказано травматичен характер: множество малки порезни рани, повърхностни разрези, подкожен хематом на челната област на главата, отток и кръвонасядане на първи и втори пръсти на лявата ръка и подкожен хематом на предната повърхност на лявата подбедрица. При ищеца липсват клинични и органични данни за претърпяно мозъчно сътресение. Спешна медицинска помощ и лечение на травмите, пострадалият е получил в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където са констатирани и стари съпътстващи заболявания, без травматичен характер. Лечебният и възстановителният период на всички увреди е протекъл в рамките на около един месец, през който е била налице неработоспособност. Не са налице данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия. Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на получените травматични увреди на пострадалия от друга страна, мотивира извода, че при настъпване на удара между лекия автомобил „Рено Меган” и лекия автомобил „Опел Корса“, пострадалия Р. не е използвал предпазен колан. В изводите си, вещото лице изразява категорично становище, че травматичните увреди в областта на главата сочат липса на действие на предпазния колан при рязкото спиране на движението, а ударът в челната област на главата е получен в резултат на удара й в бордното табло на автомобила.

·         Пострадалата В.Р. е получила в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните наранявания с травматичен характер: контузия на главата, навяхване на шията, счупване на гръдната кост, контузия на гръдния кош, кръвонасядане на лявата гръдна половина и на двете подбедрици. Спешна медицинска помощ и лечение на травмите, пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където са констатирани и стари съпътстващи заболявания, без травматичен характер. Лечебният и възстановителният период на всички увреди е протекъл в рамките на около два месеца, през който е била налице неработоспособност. Не са налице данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, но тя съобщава за поява на спорадични болки в средата на гръбнака и поясния отдел на гръбначния стълб. Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на получените травматични увреди на пострадалия от друга страна, мотивира извода, че при настъпване на удара между лекия автомобил „Рено Меган” и лекия автомобил „Опел Корса“, пострадалата Р. е използвала предпазен колан. В изводите си, вещото лице пояснява механизма на действие на предпазния колан при рязкото спиране на движението, и механизма на получаването на травмите.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Х. М. (неврохирургия) анализира съдържанието на приетите като доказателства медицински документи и обосновава следните правнозначими за спора изводи:

·                     Пострадалият Н.Р. е получил в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните травми и наранявания с доказано травматичен характер: мозъчно сътресение (диагностицирано от неврологична клиника след настъпването на ПТП) без изпадане в безсъзнателно състояние; множество малки порезни рани, повърхностни разрези, контузия на лявата китка, подкожен хематом на челната област на главата, отток и кръвонасядане на първи и втори пръсти на лявата ръка и подкожен хематом на предната повърхност на лявата подбедрица. Спешна медицинска помощ и лечение на травмите, пострадалият е получил в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Лечебният и възстановителният период на всички увреди е протекъл в рамките до един месец, през който е била налице неработоспособност. Не са налице данни за настъпили усложнения в З.равословното състояние на пострадалия в резултат от получените травми.

·                     Пострадалата В.Р. е получила в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните наранявания с доказано травматичен характер: контузия на гръдния кош, кръвонасядане на лявата гръдна половина и на двете подбедрици, импресионна фрактура на 1ви гръден прешлен, но без нарушения на формата на гръбначния канал и без засягане на неврални елементи. Вещото лице поставя под съмнение възникването на травмата, изразяваща се в счупване на гръдната кост, както и  травматичния произход на гръдни дискови хернии на нива Тх 4-5 и Тх 8-9 а също и контузията на сърцето. Спешна медицинска помощ и лечение на травмите, пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където са констатирани и стари съпътстващи заболявания, без травматичен характер. Лечебният и възстановителният период на всички увреди е протекъл в рамките на около два до три месеца, през който е била налице неработоспособност. Вещото лице обаче допуска, че поради фрактурата на първи гръден прешлен, неработоспособността на пострадалата е продължила приблизително до около 10 месеца, считано от причиняването на тази конкретно травма. Не са налице данни за настъпили усложнения в З.равословното състояние на пострадалата в резултат от получените травми.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелката Д.А. Р. заявява, че е съпруга на сина на ищците и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - придобила преки впечатления от З.равословното и емоционалното състояние на ищците веднага след настъпването на процесното ПТП и в първите две седмици от домашното им лечение. Свидетелката възприела, че пострадалият Р. имал рана на главата но могъл да се движи. Лошото З.равословно състояние на ищеца се свързвало с болки в главата. По впечатления на свидетелката,            ищецът започнал да забравя факти от действителността, след настъпването на ПТП.  В.Р. била значително по- тежко пострадала в сравнение със съпруга си (ищеца Р.), защото по впечатления на свидетелката не можела да се движи, оплаквала се от силни болки, престояла в болница една седмица и дори след изписването от болницата т.е. по време на домашното лечение – пострадалата  се нуждаела от чужда помощ за да задоволява основните си битови и хигиенни потребности. Такава помощ й оказвала именно свидетелката.

Като доказателства по делото са приети Застрахователна полица № 02113003101526 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /л. 40 от делото/, Справка от ИЦ на Гаранционен фонд за регистрирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение собственика и водача на лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  ***** /л. 41 от делото/, Удостоверение рег № 11956 от 28.09.2015г. на СДВР /л. 136 от делото/ и и Заявление за промяна на регистрацията на МПС с рег. № ***** /л. 137 от делото/ които обосновават факти, свързани със съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача на „Рено Меган” с рег. №  ***** към 21.06.2014г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ответникът дължи да заплати на ищците, в качеството им на увредени лица застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Рено Меган”, с рег. №  *****.  

За да достигне до извода за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобрази съдържанието на Застрахователна полица № 02113003101526, Справка от ИЦ на Гаранционен фонд за регистрирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  *****, Удостоверението с рег. № 11956 от 28.09.2015г. на СДВР и Заявлението за промяна на регистрацията на МПС с рег. № *****, което установява посочен в удостоверението факт на промяна в регистрацията на собствеността на застрахованото МПС.

При това, няма спор, че застрахователната премия е била платена и приета от застрахователя, поради което и доводите на ищеца за недействителност на полицата не могат да бъдат приети и уважени.

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза способства за приемане на мотивиран извод - за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „Рено Меган”, с рег. №  *****, както и за причинно- следствената връзка между това поведение и настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Експертизата, която бе изготвена от вещото лице Й. изясни детайлно механизма на настъпването на удара, като посочи, че преди настъпването му, участниците в ПТП са се движили един срещу друг, в срещуположни посоки на движение. Няма съмнение, че от техническа гледна точка - причината за удара на насрещно движещите се леки автомобили е навлизането на лекия автомобил „Рено Меган” в лентата за насрещно движение, където се е движил лекия автомобил „Опел Корса“. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на насрещно движещите се автомобили  от гледна точка на водача на лекия автомобил „Рено Меган” и този извод е категоричен и обосновава тезата за противоправно поведение на водача С.. В заключението на авто- техническата експертиза е приет категоричен извод, че за водача на лекия автомобил „Опел Корса” ударът е бил обективно предотвратим, докато водача на лекия автомобил „Рено Меган”, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 от З.вП.

Приетите като доказателства медицински документи, както и заключението на приетите две съдебно- медицински експертизи, както и показанията на разпитания свидетел  Д. Р. способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания за всеки от ищците и на произтичащите от тези увреждания неимуществени вреди. При това, съдът съобрази някои противоречия в заключенията на вещите лица д-р Б. и д-р М., по отношение на понесените травми, в каквато насока са и част от доводите на ответника , касаещи размера на претенциите и тяхната обоснованост.                                За да разреши това противоречие в крайните изводи на експертите - за постигане целите на разрешаването на спора, с която е сезиран - настоящият състав на съда съобрази медицинските специалности на вещите лица. Така, съдът кредитира преимуществено становището на онзи от експертите, чиято медицинска област е по- тясно свързана със съответния вид травма. Ето защо, съдът приема, че ищецът Н.Р. е получил сътресение на мозъка, кредитирайки преимуществено изводите на вещото лице д-р М., пред изводите на вещо лице д-р Б., който изрази становище в противната насока.  По същите съображения съдът приема че ищцата В.Р. е получила счупване на гръдната кост, кредитирайки преимуществено изводите на вещото лице Б. пред изводите на вещото лице д-р М., който изрази съмнение за възникването на такава травма. Що се отнася до изводите за периода на неработоспособност на ищцата Р. поради фрактурата на първи гръден прешлен, съдът кредитира преимуществено изводите на вещото лице д-р М.. Други съществени противоречия между изводите на вещите лица не са установени, поради което съдът намира, че релевираното от В.Р. увреждане, наречено „травма на сърцето“, следва да бъде изключено от предметния обхват на покритите от застраховката вреди.

По отношение обема на вредите, съдът кредитира преимуществено становището на двете съдебно- медицински експертизи пред показанията на свидетелката Д. Р., като отчита нейната възможна заинтересованост от изхода на делото.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите лица /чл. 51, ал.2 от ЗЗ./, поради неспазване на задължението за използване на предпазен колан, бяха подкрепени с необходимите убедителни доказателства само по отношение на ищеца Н.Р., поради което те следва да бъдат възприети със съответните правни последици само по отношение на него.

Тъй като основната и най- съществена травма, което този ищец е понесъл се намира в областта на главата и челото – съдът намира, че именно неизползването на предпазен колан, чиято функция е да ограничи движението на тялото напред и да предпази от удар на главата в таблото или стъклото на автомобила е допринесло значително за настъпването на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва да бъде определен на една втора от резултата за тази конкретна травма, защото споменатите по- горе контузии на главата на Н.Р. имат водещо значение при настъпване на крайния вредоносен резултат, за който се претендира присъждане на застрахователно обезщетение. Другите травми, които са били понесени от Н.Р. са от типа на мекотъканните и са без съществени последици за З.равето на този ищец. Споменатите изводи, които са посочени и в експертното заключение на вещо лице д-р Б., налагат да бъде възприето становището, че ако бе изпълнил вмененото му от чл. 137а от ЗДвП задължение да използва предпазен колан, пострадалият не би понесъл посочените по- горе контузии или при относително ниската скорост на движение на автомобилите, тези травми не биха настъпили изобщо или поне биха били в много по- малък обем от фактически настъпилия.

Що се отнася до ищцата В.Р. – то доводите за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неспазване на задължението за използване на предпазен колан, не могат да бъдат приети. Тези доводи бяха категорично опровергани от заключението на вещото лице д-р Б.Б., което съдът кредитира изцяло в тази част.

При всички изложени по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалия Р. в период от един месец. За пострадалата Р. лечебно- възстановителния период е приключил за около два до три месеца.  При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените от двамата ищци вреди са с умерена тежест, като по- тежките увреждания са понесени от В.Р.. В тази насока, показанията на разпитания свидетел Д. Р. съвпадат с изводите на експертизата.

Като взе предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите 2013г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 лева за ищеца Н.Р. и в размер на сумата от 30 000 лева за ищцата В.Р..

Размерът на обезщетението, което Н.Р. е легитимиран да получи от ответника, обаче следва да бъде редуциран с 1/2 до размер на сумата от 10 000 лева на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД  - съобразно приноса на пострадалия за настъпването на значителна част от вредите.

По всички изложени съображения, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Н.Р. следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 20 000 лева - следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на В.Р. следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева, като за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 80 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Ищците, които са представлявани от един и същи процесуален представител, са предоставили списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства, че са извършени разноски в общ размер от 1530 лева. Следователно, съразмерно със съответната предявена и уважената част от исковете на всеки ищец, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца част от споменатата по- горе сума, а именно – сумата от 612 лева, разпределена както следва: сумата от 122 лева на Н.Р. и сумата от 490 лева на В.Р..

 Процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза общо на 2260 лева, от които сумата от 1430 лева за процесуално представителство на В.Р. и сумата от 830 лева за процесуално представителство на Н.Р.. Възнаграждението е изчислено според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от иска.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника възлиза общо на 9 000 лева, тъй като включва сумата на разноските за процесуално представителство /на л.72-73 от делото/. Извършването на претендираните разноски бе надлежно доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от предявените искове на всеки ищец и представените списъци на разноските, съдът намира, че ищеца Н.Р. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1400 лева, а ищцата В.Р. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 4 000 лева, представляващи разноски за процесуално представителство. Различната сума на разноските, които всеки от ищците е осъден да заплати отразява относителната част от заплатените суми, като се има предвид, че бяха разгледани исковете на двама различни ищци, с различна цена на иска, които бяха уважени в различна степен.

Наведените от ищците доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, не могат да бъдат споделени, като се отчита броя на проведените съдебни заседание, характера и естеството на извършените процесуални действия и факта, че в процеса бяха разгледани претенциите на двама отделни ищци. В тази насока е уместно да се отбележи, че не всеки адвокатски хонорар, който е по- висок от установения минимум е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда онази част от дължимата според уважената част от исковете държавна такса, от чието внасяне ищците са освободени. Касае се за сумата от 950 лева, което е разликата между дължимата държавна такса от 1600 лева и внесената от ищците част от нея в размер на 650 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.П.Р. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв. О.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от  10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 21.06.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  *****, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 21.06.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 20 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.М.Р. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв. О.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от  30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 21.06.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Рено Меган” с рег. №  *****, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 21.06.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 80 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на Н.П.Р. - сумата от 122 лева (сто двадесет и два лева), а на В.М.Р. да заплати - сумата от 490 лева (четиристотин и деветдесет) за съдебни разноски, които са направени от всеки от посочените ищци пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на адвокат адвокат  В.В.О., със служебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА –общо  сумата от 2 260 лева (две хиляди двеста и шестдесет лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на всеки от ищците Н.П.Р. и В.М.Р., пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Н.П.Р. да заплати на ЗД „Б.и.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.М.Р. да заплати на ЗД „Б.и.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 4000 лева (четири хиляди лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметката на Софийски градски съд - сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща дължима държавна такса, от чието внасяне ищците са били освободени.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд С., чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: