№ 305
гр. П., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500390 по описа за 2023 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено па гр.д.№20225220103344
по описа за 2022 година е отхвърлен предявения от И. Г. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ж.к.„Т.“, бл.259А, вх.Б, ап.12, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“З.“ №1 против С. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“
№49 ,иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.266 ал.1 от
ЗЗД - за заплащане на неплатено възнаграждение по договора, сключен между
тях на 17.11.2019 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Осъден е И. Г. С., да заплати на С. К. Г., сторените от нея разноски по
делото в общ размер на 650 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. С. ,
представляван от адв. Масалджийева.
Моли решението да бъде отменено като неправилно, поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Съдът направил изводи, противоречащи на изложеното от него в
мотивите на решението.
1
В нарушение на материалния закон - установената в чл.264, ал.З от ЗЗД
презумпция и на съдопроизводствените правила съдът вменил в тежест на
ищеца да докаже приемането на работата и е заключил, че не е доказано, след
като в предходния абзац от мотивите си е посочил, че приемането е налице
при изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, и изрично е
цитирал разпоредбите на чл.264. ал.2 и ал.З от ЗЗД относно задължението на
поръчващия да приеме работата, да я прегледа и да направи всички
възражения, а, ако не направи такива възражения, работата се счита за приета.
Подходът на първоинстанционния съд при анализ на договора бил
механичен и повърхностен, без да отчита спецификата на неговия предмет.
Първоинстанционният съд не се съобразил при постановяване на решението
си, нито с особеностите на договора за консултантски услуги, нито с
конкретното съдържание на сключения между страните по делото договор.
В конкретния случай обучението не водело до материален резултат.
Изпълнителят не гарантирал положителен резултат или резултат с определен
материален израз (като напр. конкретна печалба или брой клиенти).
Изпълнението на договора от страна на изпълнителя не водело до задължение
за възложителя да извършва електронна търговия и не зависи от това кога,
дали и как възложителят ще извършва електронна търговия. Възложителят се
е задължил да плаща възнаграждение за „предоставяните консултации“ (чл.3,
ал.1 от договора). В договора било предвидено процентното възнаграждение
по чл.3, ал.1 от договора, но ако няма приходи или възложителят не иска да
ги обяви на изпълнителя, е уговорено минимално възнаграждение в размер на
исковата сума за дадените устни консултации за извършеното обучение.
Първоинстанционният съд обвързал устните консултации - предмет на
договора - със създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между
възложителя- ответницата и нейни клиенти. Този подход противоречал на
изричното съдържание на сключения между страните по делото договор, на
неговия предмет и на уредените в него права и задължения на страните.
Ако изпълнителят не изпълни кое да е свое задължение от изброените в
чл.5 от процесния договор (да подпомогне създаването на акаунти, да ги
свърже или да дава съвети през договорения срок), възложителят имал
изрично уредено договорно правомощие да прекрати договора с
едноседмично предизвестие. Има право и да не заплаща договореното
минимално възнаграждение, ако прекрати договора преди изтичане на
едномесечния срок на обучение (чл.6, т.3). До приключване на устните
състезания ответницата само оспорила иска, защото договорът не бил
изпълнен, но не е заявила твърдение да е упражнила кое да е от тези свои
договорни и законни права.
Писмената форма на процесния договор не била форма за
действителност, а за доказване. Щом е сключен в писмена форма, неговото
прекратяване трябвало също да се извърши в писмена форма. Нито в отговора
на исковата молба, нито в хода на делото ответницата била изложила
2
твърдения , че е прекратила договора , поради неизпълнение. Направила само
изявление за неоснователност на иска, защото нито тя била извършвала
електронна търговия, нито изпълнителят я е консултирал.
Свидетелката С. П.а дала показания за обстоятелства, които и
ответницата не твърдяла по делото - че е прекратила договора, като
свидетелката уведомила ищеца по телефона, че ответницата се отказва от
него в края на 2019г. или в началото на 2020г.
Прекратяването на договора следвало да стане само писмено с
едноседмично предизвестие.
Показанията на св. П.а в тази част били неотносими към спора.
Неправилно съдът обвързал дължимостта на възнаграждението по
договора с конкретен резултат от дейността на ответница, тъй като ищецът не
може да наложи на възложителя определен обем от работа или конкретни
действия, а е длъжен в едномесечен срок от сключване на договора да го
обучи (чл.5, ал.1) и след първоначалното обучение да му помага със съвети,
когато извършва електронна търговия (чл.5, ал.2 от процесния договор).
В съдебното решение била обърната презумпцията, уредена в чл.264,
ал.3 от ЗЗД.
В срока на договора и до шест месеца от изтичане на договорения срок
въззиваемата не била направила възражения за неправилно или за каквато и
да е форма на неточно изпълнение по договора. По силата на закона работата
на жалбоподателя се считала за приета.
Съдът в нарушение на установената в чл.264, ал.З от ЗЗД презумпция и
на съдопроизводствените правила вменил в тежест на ищеца да докаже
приемането на работата и поради липса на доказателства за това - отхвърлил
иска.
Съдът приел в мотивите си ,че не е доказано работата да е извършена и
мотивирал с това отхвърлянето на иска.
Решението било постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила , уреждащи задължението на съда да обсъди доказателствата и да
постанови решението си въз основа на анализа им. От показанията на св.
И.ова се доказало изпълнението на процесния договор от страна на ищеца.
Дори да се приемат показанията на св. П.а, че в края на 2019г. -
началото на 2020г. ответницата вече да е нямала желание да се занимава с
електронна търговия, към този момент тя вече била получила необходимото
едномесечно обучение от ищеца и му дължала минималното възнаграждение,
за което е издала запис на заповед.
Съдът не анализирал доказателствата и не изложил каквито и да е
мотиви по тях и съответно не е направил от тях нужните, според
жалбоподателя , правни изводи.
Предаване на резултата от работата по процесния договор се
3
извършвало в реално време при онлайн общуването между двете страни (би
било същото и при срещи на живо между тях). То не се е обективирало в
протокол обр. 19 или друг вид двустранно подписан приемо-предавателен
протокол. Задължението на изпълнителя е да даде на възложителя
консултации как да извършва електронна търговия. Изпълнителят ще предаде
своя опит и ще обучи възложителя, а възложителят има право да получи
консултации в процеса на работа. Работата на изпълнителя - предмет на
договора - са устни съвети. Работата на изпълнителя съвпада с резултата от
работата му по процесния договор: даване на устни консултации.
Първоинстанционният съд недопустимо приравнил резултата от
работата на изпълнителя с резултата от работата на възложителя по
извършване на електронна търговия, като напр. „връзки между възложителя-
ответницата и нейни клиенти, относно предлагането и продажбата на стоки,
чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия“.
Решението било неправилно, като тази неправилност произтичала от
неточното тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от
нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния
спор.
Моли решението да бъде отменено и иска – уважен , като претендира
разноски и за двете инстанции.
Писмен отговор не е постъпил.
В проведеното открито съдебно заседание ответницата , чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата , като излага доводите си за
неоснователност на иска.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.258 и следващите от ЗЗД.
В исковата си молба против С. Г. ищецът И. С. твърди , че между тях на
17.11.2019г. е сключен договор, по силата на който ответницата, в качеството
си на възложител, възлага на ищеца, в качеството му на консултант, да дава
консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки
между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на
стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия,
срещу задължение на възложителя да заплаща възнаграждение. Срокът на
договора бил две години, считано от сключването му. Уговорено било
възнаграждение, формирано и платимо при договорените в чл.3 условия и
срокове. При прекратяване на договора поради изтичане на договорения срок,
ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв.,
ответницата дължи на ищеца заплащане на сума в размер на 5 000 лв. в срок
до седем дни, считано от датата на преустановяване действието на договора.
Ищецът имал право да получи сумата в размер на 5 000 лв. след
4
изтичане на договорения двугодишен срок в случай, че сборът от месечните
възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв. При подписване на
договора той имал право да получи от ответницата запис на заповед на
стойност 5 000 лв., като съответно може да упражни правата си по него след
изтичане на договорения срок, ако сборът от месечните възнаграждения за
срока на договора е под 5 000 лв.
За периода на действие на договора ответницата не платила на ищеца
каквато и да е част от дължимите месечни възнаграждения. В договорения
срок до седем дни, считано от датата на преустановяване действието на
договора, не му е платила дължимата сума в размер на 5 000 лв., за която е
издала запис на заповед.
Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати неплатеното
възнаграждение по договора, сключен между страните по делото на
17.11.2019г., в размер на 5 000 лв.;законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото до окончателното й изплащане, както направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор ответницата ,
която не оспорва допустимостта на иска , оспорва основателността му.
Изложени са доводи, че от изложените обстоятелства не ставало ясно на
какво основание е заявена претенцията – дали въз основа на менителничния
ефект или за изпълнение на договор.
Тези възражения са напълно неоснователни ,тъй като от
обстоятелствата е очевидно че ищецът се основава на правата си по
сключения между страните договор. Твърди ,че по представения договор не
имало изпълнение - ответницата не изпълнявала дейността по договора ,а и
ищеца не бил изпълнил задължението си по този договор , като не бил
извършвал никаква дейност.
Изложени са и доводи евентуално ,ако претенцията се основава на
представения запис на заповед.
Във връзка с доводите в писмения отговор ищецът изрично е изяснил в
писмено становище,че основава претенцията си на неизпълнение на договора
от ответницата – чл.7 т.3 от сключения договор.
Именно поради това въззивният съд счита ,че спора относно
автентичността на представения запис на заповед е напълно неотносим към
настоящото производство и не обсъжда доказателствата в тази връзка.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не е възникнал спор между страните ,че на 17.11.2019 година между тях
5
е сключен договор .По силата на този договор ответницата , в качеството си
на възложител е възложила на ответника като консултант да дава консултации
относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между
възложителя и клиентите му, относно предлагането и продажбата на стоки
чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия срещу
възнаграждение. За предоставяните консултации ответницата се е задължила
да заплаща на ищеца месечно възнаграждение в размер на 35% (тридесет и
пет процента) върху сумите, представляващи разликата между цената на
продадените на клиента стоки и цената на тези стоки в „Амазон“, намалени с
платените суми (комисионни) за ползването на акаунтите в „ebay.co.uk“ и
„paypal.com“ и за обслужване на банковата сметка, от която се превеждат
дължимите суми за закупените стоки на „amazon.co.uk“, но не по-малко от 5
000 лв. (пет хиляди лева) за договорения срок. След изтичане на шест месеца,
считано от сключване на договора, възнаграждението се променя от 35% на
32,5%.
Така уговореното месечното възнаграждение се дължи от пето до
петнадесето число на всеки трети месец, следващ отчетните три месеца, за
които се дължи възнаграждението по банкова сметка. За периода на обучение
от един месец, считано от сключването на договора, месечно възнаграждение
не се дължи.
Изрично е предвидено ,че при прекратяване на договора преди изтичане
на срока ако получените месечни възнаграждения са под 5000 лева, то в срок
от седем дни се дължи разликата до тази сума .Тази уговорка е неприложима
ако договора се прекрати преди изтичане на едномесечния срок за обучение.
Срока на договора е две години.
За изпълнителя са възникнали задължения по този договор в две
направления .На първо място в чл.5 ал.1 от договора детайлно са посочени
задълженията на възложителя : Да подпомогне създаване на акаунти в уеб
сайт „ebay.co.uk“;Да подпомогне създаване на акаунти в „amazon.co.uk“;Да
подпомогне създаване на акаунти в „paypal.com”;Да свърже акаунтите в
„paypal.com” и „eBay.co.uk” и да използва „paypal.com” като единствено
разплащателно средство;Да свърже акаунта в “paypal.com” с избрана банкова
сметка. Тази дейност следва да бъде извършена в срок от един месец
Впоследствие по силата на ал.2 от същия текст се дължат съвети при
6
извършване на електронната търговия , във връзка и с новости в тази област.
Изрично е предвидено и издаването на запис на заповед , очевидно като
обезпечение за изпълнението на задължението от страна на ответницата.
Уговорени са и условията и основанията за прекратяване на договора,
включително и едностранно от страните с едномесечно предизвестие.
Прието е заключение по делото , като експерта е установил ,че подписа
, положен под записа на заповед е именно от ответницата и страните не са го
оспорили. Според въззивната инстанция това събрано доказателство е
напълно неотносимо към спора.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Показанията на св. И.ова са много пространни ,но в частта им ,в която
описва квалификацията на ищеца и начина и характера на осъществяваната от
него дейност , не са полезни за производството.
Тази свидетелка ,описвайки отношенията си с ищеца и контактите
между тях установява ,че лично е възприемала провеждането на видео
разговори между страните във връзка с обучителния процес ,като това се е
случвало няколко пъти.
Свидетелката С. С.Б.-П.а е тази ,която е била клиент също за
консултанстки услуги на ищеца и именно тя е осъществила контакта между
страните. Известно и е ,че ответницата е сключила договор с намерение да
осъществява такава дейност , но впоследствие се оказало че няма време и
условия ,а и се сторило и доста сложно и се отказала още в рамките на месец.
Тази свидетелка установява, че в нейно присъствие ищецът е бил
уведомен ,че ответницата се отказва от договора още преди да започне
обучителния период. На това и изявление ищецът заявил, че няма никакъв
проблем.
Следва да се посочи, че всъщност ищецът не твърди да е извършвал
дейността , уговорена в чл.5 ал.1 от договора в рамките на месечния срок .
Първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца, предявена
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по процесния договор за
консултантски услуги е неоснователна.
Съдът е съобразил още, че правната уредба на договора за изработка е
в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД и, че по правната си същност е неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден, че при учреденото от
него материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две
основни задължения-да извърши съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на
възложителя. За възложителя се поражда задължение да приеме/одобри/
7
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Прието е, че съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да
приеме изработеното. Посочил е, че приемането като правно действие
представлява: фактическо получаване на изработеното и признанието, че то
съответства на поръчаното. Формиран е извод, че приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразна
с договора, че приемане означава одобряване. За да може да се даде на
приемането значение на ободряване, според съда законът предписва на
поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, съгласно уредената в чл. 264, ал. 3
ЗЗД необорима презумпция.
Тези съображения на съда се възприемат изцяло от въззивната
инстанция и те са съобразени изцяло с материалния приложим закон и
съдебната практика, що се отнася до характера на договора за изработка и в
частност на консултанския договр ,като договор към който са приложими
нормите на ЗЗД – чл.258 и следващите.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел още , че за
изправността на ищеца-изпълнител по договора за консултантски услуги не
са представени доказателства. Посочил е, че съгласно чл. 266, ал. 1
ЗЗД задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за
изпълнената работа възниква след приемането й. Според съда приемането на
извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя така и правно действие - признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора, което е израз на одобряването му. Това са
принципни постановки ,които съдът е възпроизвел и на които всъщност се
основават оплаквания в жалбата относно превратното прилагане на нормата
на чл.264 ал.3 от ЗЗД.
Всъщност основния довод на първоинстанционния съд да отхвърли
иска , който довод се възприема и настоящата инстанция е , че по делото не е
представено нито едно доказателство за извършени консултации от ищеца по
8
силата на процесния консултантски договор, нито резултатите от
извършената консултантска дейност, за да се направи извод, че работата е
извършена. Следователно безпредметно е да се обсъжда наличието или не на
приемане на работата – с изрични действия или мълчаливо ,тъй като
уговорената по договора работа не е извършвана. Както вече се посочи , дори
самия ищец не твърди в исковата молба ,че е извършил дейностите ,
уговорени в чл.5 ал.1 от договора в месечен срок , като се има предвид и ,че
този срок е уговорен като обучителен и за него не се дължи възнаграждение.
Не са извършвани консултации и впоследствие. В този смисъл са и
показанията на свидетелката , посочена от ответницата.
При тези съображения е формиран извод, че не е налице доказано
изпълнение на възложената работа – реално извършени консултации,
естествено съответно нито предаване на резултата от работата и приемането
му от възложителя, за да възникне задължение за последния да заплати
уговореното възнаграждение/В този смисъл например Определение № 295 от
29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 440/2020 г/.
Поради изложеното и въззивната инстанция, присъединявайки се към
мотивите на първоинстанционния съд намира ,че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Нямат отношение към спора доводите ,касаещи възможността за
прекратяване на договора. Възможностите за прекратяване на договора са
предвидени в него – чл.9 и следващите и те за възложителя са приложими при
неизпълнение. Предвидена е възможност за прекратяването му по взаимно
съгласие. От гласните доказателства , които няма основание да не се
кредитерат може да се направи извод ,че между страните е постигнато именно
такова съгласие за прекратяване на договора ,като няма изискване това
съгласие да е писмено.
Основния мотив на съда за неоснователност на претенцията е липсата
на каквото и да било изпълнение от страна на ищеца, при което положение
заплащането на неизвършената работа от страна на ответницата би било
несправедливо.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и на
процесуалните правила , като е обсъдил всички относими към спора доводи и
възражения на страните.
9
Поради изложеното и препращайки към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК , въззивният съд
намира , че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължат сторените по
делото разноски в размер на 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено па гр.д.
№20225220103344 по описа за 2022 година,с което е отхвърлен предявения
от И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к.„Т.“, бл.259А, вх.Б, ап.12,
със съдебен адрес: гр.П., ул.“З.“ №1 против С. К. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №49 ,иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на неплатено възнаграждение по
договора, сключен между тях на 17.11.2019 г. в размер на 5 000 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане и съответно присъдени разноски.
Осъжда И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к.„Т.“, бл.259А,
вх.Б, ап.12, със съдебен адрес: гр.П., ул.“З.“ №1 да заплати на С. К. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №49 сумата 900 лева разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10