Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 05.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Красимира
Динева и прокурора Т.Садай като
разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№1700/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 04.07.2017г. по Н.О.Х.Д.№10088/2014г., СРС, НО, 20-ти с-в е признал подсъдимия Й.С.Т. за
виновен в извършването на престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че
в неустановен час за времето от около 01.30часа на 04.09.2010г. до около 10.30часа
на 06.09.2010г. в гр.София, на ул.“*******, е повредил противозаконно чужда
движима вещ - повредил целостта на боята на лек автомобил марка „Ситроен”,
модел „Це 4” с per. № *******, собственост на „А.К.” АД, предоставен за
ползване на „Сензор и системи” ЕООД с управител В.М.В., на основание Договор
№9803/21.03.2006г., както следва: преден капак - на стойност 191лв. /сто
деветдесет и един лева/, преден десен калник - на стойност 178,50лв. /сто
седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, предна дясна врата - на стойност
185лв. /сто осемдесет и пет лева/, задна дясна врата - на стойност 185лв. /сто
осемдесет и пет лева/, заден десен панел - на стойност 187лв. /сто осемдесет и
седем лева/, заден ляв панел - на стойност 187лв. /сто осемдесет и седем лева/,
задна лява врата - на стойност 185лв. /сто осемдесет и пет лева/, предна лява
врата - на стойност 185лв. /сто осемдесет и пет лева/, преден ляв калник - на
стойност 178,50лв. /сто седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, всичко на
обща стойност 1662,00лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два лева/, като ги е
надрал с неустановен предмет. При условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът го е осъдил на наказание „Пробация“ с
първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 6 /шест/ месеца. На осн.
чл.59, ал.1 от НК, СРС приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР за срок от 24 часа. Като резултат от осъждането на подсъдимия Т. са възложени и сторените по делото
разноски.
Срещу съдебния акт в срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия
– адв.Я. Япостолова, в който присъдата на първия съд се определя като
неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения. Настоява се в хода на първоинстанционното производство, СРС да се е
отклонил от основните принципи в НПК, задължаващи го да изследва обективно,
всетранно и пълно всички обстоятелства по делото на база на събраните
доказателства. Този извод се обосновава с отказа да бъде допусната до разпит
като свидетел – Л.Г.– съпруга на подсъдимия. Посочва се, че СРС не е направил
задълбочен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, тъй като не
е установено, че подсъдимият е автор на твърдяното престъпление, нито е намерен
предмета, с който се твърди да е извършено деянието. В този смисъл, защитата не
приема, че обвинението може да се базира само на показанията на св.В., който
очевидно е заинтересован от изхода на делото. Подчертава се и липсата на
категоричност на която и да било от видео-техническите и фотосъпоставителни
експертизи, че именно подсъдимия е заснетото на диска лице. Уточнява се, че не
е заснет и ДК на л.а. на В., което може да доведе само до предположение, че се
касае за неговия такъв. По-насетне в мотивите, жалбподателят настоява съдът да
не се е събразил със съдебната практика като е приел, че вещта – лек автомобил
е повредена, въпреки че може да служи за обичайното си предназначение. Обръща
се внимание и на местоработата на св.В., която му е давала възможност
евентуално да въздейства върху съдържанието на диска, който е предал на
органите на реда едва 24 часа по-късно. В този смисъл се претендира за
постановяване на оправдателна присъда. В заключение отново се моли за допускане
до разпит като свидетел на съпругата на подсъдимия – Л.А.Г..
В разпоредително заседание на 19.04.2018г. въззивният
съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на вещите лица и ангажирането на други доказателства. Съдът е оставил без уважение и искането за разпит на
съпругата на подсъдимия Т..
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от
депозиралата я страна.
Оспорва
се възприетата от районния съд фактология. Без да се игнорира направения от СРС
доказателствен анализ, се настоява да липсват преки доказателства, установяващи
авторството на деянието. Акцентира се, че предвид резултатния характер на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК следва да е налице засягане субстанцията
на вещта, което да доведе до невъзможност за използване, което в случая не е налице.
Проесуалният представител на подсъдимия игнорира доказателствената тежест
показанията на пострадалия, който е предоставил видеозаписите в полицията, а
предвид характера на развиваваната от фирмата му дейност, е възможно да са били
манипулирани. Приема се за несериозно твърдението на СРП деянието да е
извършено с „неустановен остър предмет“. Поради тези съображения адв.А. отново
пледира за отмяна на присъдата на СРС.
Представителят на СГП счита въззивната жалба за
неоснователна, а присъдата за правилна, законосъобразна
и мотивирана. Набляга се на внимателния анаиз на доказателствената маса,
направен от СРС и особено на няколкото видео-технически експертизи, при все, че
при една от експертизите подсъдимият Т.
е било заснет на същата видео-охранителна система, което ведно с разпознаването
от св.В.В.е достатъчно да обоснове
осъдителния извод на първата инстанция.
Подсъдимият Т. - редовно призован се явява пред
въззивния съд. В правото си на лична защитата подддържа изложеното от адв.А.. В
предоставената му последна дума, моли за
отмяна първоинстанционната присъда, поради недоказаност на деянието, липса и на
предмет, с който е извършено. Посочва, че наказание от наложения му от СРС вид
ще попречи на работата, на семейния и социалния му живот.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването
им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС.
Въззивният съд намира, че не са налице основания за
съществена промяна на описаната от районния съд фактическа обстановка, тъй
като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти, а
от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същия сочи следното:
Подсъдимият Й.С.Т. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с настоящ адрес:***, със средно образовани, женен, работи
като графичен дизайнер, с ЕГН:**********, осъждан към датата на деянието.
На 21.03.2006г. бил
сключен договор за финансов лизинг №9803 между „А.К.“ АД и „Сензор и системи“
ЕООД, представлявано от В.М.В. в качеството на лизингополучател за лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Це 4”, сив цвят металик, с ДК №
*******, за временно и възмездно ползване срещу възнаграждение, за срок от 60 /шестдесет/
месеца. Автомобилът бил застрахован в ДЗИ. Същият се ползвал и управлявал от св.В.М.В..
Преди 2010г. св.В.В. и Л.А.Г.
имали продължителна интимна връзка.
През пролетта 2010г. Л.Г.и
подсъдимия Й.Т. сключили граждански
брак, по време на който се родило дете. Отношенията между Л.и подсъдимия Т. от една страна и св.В.В., от друга
страна, които се познавали от по-рано, се влошили, тъй като св.В. изразил
претенции за бащинство по отношение на роденото от брака дете.
За времето от
25.08.2010г. до 03.09.2010г. семейството на Л.и Й. Т.било на почивка в Китен.
На 04.09.2010г. около
01.30 часа св.В. паркирал гореописания лек автомобил в гр.София, на ул.”*******,
до тротоара, срещу златарски магазин, на фасадата на който имало монтирани две
охранителни камери за видеонаблюдение.
На 05.09.2010г. около и
след 19.30часа подсъдимият Т. се
приближил до паркирания лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Це 4”, сив
металик, с ДК №
*******, огледал го, след което с остър, но неустановен по делото предмет
надраскал боята му, след което си тръгнал. Част от действията му били заснети
от охранителните камери на златарския магазин.
На 06.09.2010г. около
10,30 часа св.В. отишъл до л.а. и видял, че е надраскан по предния капак,
предния десен калник, предната дясна врата, задната дясна врата, задния десен
панел, задния ляв панел, задната лява врата, предната лява врата и предния ляв
калник и съответно от това била повредена боята му.
Св.В. помолил работещите
в златарското ателие да му предоставят запис от двете камери, при прегледа на
кото установил, че подсъдимият Т. е
надраскал ползвания от него л.а., което според записа от камерите било
реализирано на 05.09.2010г. около и след 19.30часа.
На 07.09.2010г. св.В. заведел
в ДЗИ щета №44012131012749 във връзка с така причинените от надраскването
повреди на л.а марка „Ситроен”, модел „Це 4”, с ДК№
*******.
На 13.09.2010г. В. подал
заявление до 04 РПУ-СДВР във връзка с извършеното престъпление. С протокол за
доброволно предаване от 14.09.2010г. В. предал на служител на 04 РПУ-СДВР диск
със запис от охранителните камери, монтирани на ул.”*****.
На същата дата
подсъдимият Й.Т. бил задържан по
ЗМВР за срок до 24 часа.
На 20.09.2010г.
служител на 04 РПУ-СДВР извършил оглед на л.а., отразен в протокол за оглед на
местопроизшествие.
Лекият автомобил бил
отремонтиран в оторизиран фирмен сервиз, обслужващ „А.К.“ АД като надрасканите
елементи били боядисани.
Съгласно заключението
на двете авто-технически експертиза, изготвени съответно на досъдебното
производство и преди прекратяване на съдебното производство, стойността на
нанесената щета на л.а. марка „Ситроен”, мадел „Це 4“ с ДК №
******* към 05.09.2010г. е 1662,00лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два лева/.
Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните обстоятелства, интересуващи
процеса са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно
и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата /р.№372/01.10.2012г. по н.д.
№1158/2012г., ВКС, н.к., ІІІ н.о./. Въпреки това, с оглед изключително намиране
отговор на всички възражения на страните, СГС следва да посочи още:
Като напълно относими,
правилно са определени от СРС показанията на св.В., приобщени на осн. чл.281, ал.1,
т.3 от НПК от разпита му при предходното разглеждане на делото. Долната
инстанция резонно се е доверила на доказателствената им стойност, поради
тяхната логичност и липса на вътрешна противоречивост. Първият съд правилно е
отбелязъл известните несъответствия в показанията на този свидетел, касаещи
обаче несъществени обстоятелства /напр. от кого е бил уведомен за повредата/. В
останалата им част показанията на В., вкл. от досъдебното производство,
прочетени при предходното разглеждане на делото, резонно съдът е приел, че се
подкрепят от документите от ДЗИ по повод заведената щета, от подадените
множество жалби между него и подсъдимия, от видео-техническите и автетехнически
експертизи, а също и от показанията на други, независими свидетели. В този
смисъл, безспорно не може да не бъде споделена тезата, че вероятността от
привнасяне на заинтересовани факти от страна на В. е сериозна, но в случая
както СРС, така и СГС не констатира съществени отклонения от действително
стеклите се събития, след като съпостави показанията на В. с други напълно
независими доказателствени източници.
Съдът не споделя и
виждането на защитата, че предвид местоработата си и специалните си знания, св.В.
е имал обективна възможност да въздейства, да „манипулира“ съдържанието на
видео-файловете, находящи се на доброволно предадените от златарското ателие
дискове от инкриминираната дата и период. Дори и това да е така и способните на
този свидетел да му дават такава възможност, същото е категорично отречено от
приобщените по делото матерали и най-вече невъзможно да бъдат оборени поради
компетентността и задълбочеността при изготвянето си поне две видео-технически
експертизи.
Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличните
доказателствени източници - показанията на св.П.П.и особено на
св.С.С.. В изпълнение на задълженията си по
чл.301 от НПК, в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107,
ал.5 от НПК, първоинстанционният съд е обсъдил показанията на разпитаните по
делото свидетели, дадени. Районният съд е изложил мотиви защо ги кредитира и за
какви обстоятелства, като съображенията затова се споделят напълно и от
настоящата инстанция.
При преценката за достоверност досежно заявеното от св.С.,
резонно долната инстанция се е спряла на изключително бликите му отношения с
подсъдимия, което логично може да доведе до подкрепа защитната му теза,
лансирана в обясненията му, а именно че на инкриминираната дата не е бил в
гр.София. Правилно СРС ги е игнорирал в основаната, подкрепяща версията на
подсъдимия част, а именно, че е бил посетен от Т., ведно със съпругата му и тъста му, при все, че изводимо от
справката от почивната база в Китен, на море в периода
25.08.2010г.-03.09.2010г. са били само Т.,
съпругата и детето му.
Относно обяснениятa на подсъдимия Т., дадени пред първия съд, настоящият съдебен състав намира, че
имат двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно
доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита на
подсъдимия. Това, от своя страна, налага същите да бъдат оценявани много
внимателно, като се вземе предвид обстоятелството, че подсъдимият не е длъжен
да каже истината, а с оглед факта, че той е в най-висока степен заинтересован от
изхода на процеса.
С оглед горното, въззивният съд кредитира дадените от Т. обяснения, подобно на първата
инстанция в частта относно предхождащите брака му връзка на В. със съпругата
му, влошението отношения с последния, сведения за което се навеждат и от самия В.,
а са подкрепени и от множество жалби по делото. Що се касае до създаденото от
него алиби, че на инкриминираната дата е бил на различно от посоченото в
обвинителния акт място, правилно тази версия е дискредитирана, не само на база
на показанията на св.С., но и като логически завършек анализа показанията на
св.Вълов и заключенията на двете видео-технически експретизи. Следва да се
подчертае, че районният съд е дал подробен отговор на всяка една част от тезите
на подсъдимото лице, като със задълбочени аргументи ги е игнорирал. Аргументи,
които доколкото се споделят напълно от този съдебен състав, няма основание за
преповтарянето им. В заключение, следва да бъде наблегнато, че дори и да е
минавал многократно по посочения път, в близост до местоживеенето на св.В., по
делото са налични еднопосочни доказателства, че именно през инкриминирания
период подсъдимият не е бездействал, минавайки през ул.“*******,
а е повредил целостта на боята на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Це 4” с
per.
№
*******, собственост на „А.К.” АД и ползван от св.В..
Настоящият съдебен състав намира, подобно на СРС, че следва
да кредитира изцяло заключенията на приетите по делото две видео-технически
експертизи – по Протокол 10/ДОК-702/03.12.2010г. и по Протокол
11/ДОК-6742/02.02.2012г. Същите са изготвени не само от лица с нужните
специални знания, но и за разлика от съдържанието на повечето такива
видео-файлове дават добра светлина въру случилото се около лекия автомобил,
ползван от св.В. в инкриминирания от СРП диапазон. Изключитено важно е в
случая, че липсват данни за манипулация/намеса върху записаната информация,
което дава още една гаранция, че видеозаписите съдържат достоверни сведения,
въпреки твърденията на защитата в обратна насока, базиращи се само познания на
св.В. и познанствата му. Данните, интерпретирани от двете експертизи дават с
нужната категоричност сведения за визията на лицето от мъжки пол, извършващо
наподобяващи драскане на л.а. действия спрямо л.а. „Ситроен“, за който не е
изключена възможността, предвид извършената лицева индетификация и съвпадение
на общите признаци, да е именно подсъдимият Й.Т..
Вярно е, че втората
експретиза не потвърждава идентичност между ДК № на л.а. на В. и
възпроизведения на видео-файла, но съотнасяки показанията на св.В. и
приобщените по делото писмени доказателства относно превозното средство –
модел, марка, цвят, безспорно съмнения за съда, че иде реч за друго МПС
липсват. Изключително важно е в случая според въззивния съд, че подсъдимият Т. е заснет в обхвата на същата
видео-камера, в идентично положение, което е дало добра база за установяване
съвпадение и на други признаци на съпоставените лица - ориентацията на главата
и тялото, характеристики на гърба и раменете, походка, стойка, ръст. Тези
особености на Т., ведно с
показанията на св.В. и възпроиденото категорично разпознаване от него на
лицето, което е надраскало ползваното от него превозно средство дават сериозна
основа и според този съд да бъдат подкрепени изводите на долната инстанция за
категорична съпричастност на посъдимия с вмененото му престъпление.
Първият съд е дал вярна интерпретация и на писмените
доказателства и доказателствени средства: протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за доброволно предаване на
1 бр. оптичен носител - диск, заверени от МУ-София копия на документи относно
почивката на сем.Т.в Китен, жалби до СРП от Л.Т.и подсъдимия срещу св.В.В., заповед
от 14.09.2010г. за задържане на подсъдимия за 24 часа, договор за финансов
лизинг №9803/21.03.2006г. за процесния л.а. Същите, преценени в съвкупност с гласните доказателствени
средства и заключенията на експертизите, са изцяло в подкрепа на обвинителната
теза.
Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира
като обосновани и обективни изготвени заключенията на извършените в
производството автотехнически експертизи. Експертните становища на вещите лица
са обосновани, пълни и обективни, изготвени са въз основа на научен подход,
отговарящи в пълнота на поставените им задачи.
В заключение констатация за обремененото съдебно
минало на подсъдимия
Т. към
инкриминираната дата, съдът вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото
като писмени
доказателства справки за
съдимост.
При описаните факти районният съд е направил адекватни правни
изводи за квалификацията на деянието, за което подсъдимият Т. следва да понесе наказателна отговорност.
От обективна страна
подсъдимият Й.С.Т. от
около 01.30 часа на 04.09.2010г. до около 10.30часа на 06.09.2010г. в гр.София,
на ул.“*******, е повредил противозаконно чужда движима вещ - повредил целостта
на боята на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Це 4” с per. №
*******, собственост на „А.К.” АД, предоставен за ползване на „Сензор и
системи” ЕООД с управител В.М.В., на основание Договор №9803/21.03.2006г.,
както следва: преден капак - на стойност 191лв. /сто деветдесет и един лева/,
преден десен калник - на стойност 178,50лв. /сто седемдесет и осем лева и
петдесет стотинки/, предна дясна врата - на стойност 185лв. /сто осемдесет и
пет лева/, задна дясна врата - на стойност 185лв. /сто осемдесет и пет лева/,
заден десен панел - на стойност 187лв. /сто осемдесет и седем лева/, заден ляв
панел - на стойност 187лв. /сто осемдесет и седем лева/, задна лява врата - на
стойност 185лв. /сто осемдесет и пет лева/, предна лява врата - на стойност 185лв.
/сто осемдесет и пет лева/, преден ляв калник - на стойност 178,50лв. /сто седемдесет
и осем лева и петдесет стотинки/, всичко на обща стойност 1662,00лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и два лева/, като ги е надрал с неустановен предмет.
Непосредствен обект на
престъпното деяние, за което е осъден Т.
са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на
собственост върху недвижими или както в случая - движими вещи, и по-конкретно
тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните
качества така, че те да служат по предназначението им. Предмет на това
престъпление може да бъде чужда движима или недвижима вещ, която се намира във
фактическата власт на дееца или на друго лице. Повреждането от своя страна е
такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което прави вещта
временно или частично негодна за използване по предназначение. Категорично
установено по делото, въз основа на приобщения доказателствен материал беше, че
именно с деятелността си подсъдимият е извършил описаните по-горе действия по
накърняване целостта на вещта – л.а., с което я е повредил.
Не може да бъде
споделена тезата на защитата, че вещта – лек автомобил е продължавала да бъде
годна за ежедневната си употреба. Криминализираното с нормата на
чл.216, ал.1 от НК престъпление в двете му форми-противозаконно повреждане и
унищожаване на чужда движима или недвижима вещ е насочено срещу обществените
отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото
на собственост върху имущество, и то във вид и с качества, позволяващи
експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено
назначение. В случая е налице такова умишлено непосредствено въздействие -
механическо, физическо върху структурата на предмета на посегателство, в
резултат на което същият става временно негоден за ползване съобразно
предназначението му.
Неустановяването в
случая на средството, с което е извършено престъплението, предвид логическата
невъзможност повредата да бъде реализирана по друг начин, не изключва
съставомерността на деянието.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на
пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици а именно -
повреждане на процесния лек автомобил. Т.
е съзнавал, че с деянието си ще причини повреда на превозното средство, който
не е негова собственост, като е искал и целял причиняването на тези повреди.
Липсват
основания за квалифициране на деянието на подсъдимия Т. като маловажен случай съобразно чл.93,
т.9 от НК като се изходи не само от стойността на причинената увреда, но и от способа и
начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководил при извършване на престъплението. В случая, съвкупната преценка на всяко едно от гореизброените
обстоятелства изключва приемане на деяние с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните за този вид престъпления.
При индивидуализацията
на наказанието, районният съд правилно е преценил отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства за извършеното от страна на подсъдимия
деяние.
Районният съд правилно е определил наказанието, отчитайки
като смекчаващо отговорността обстоятелство стриктното процесуално поведение на
подсъдимия Т., а като отегчаващо - предходното
му осъждане.
Отговорността на подсъдимия Т.
се смекчава
обаче
главно от изтеклия
период от време, който надвишава, независимо от причините, предвид сравнително
неголямата сложност на престъплението и разкриването му, границите на разумния
срок.
Следва да се подчертае, че срока на досъдебно разследване е продължил
значителен период от време, след който делото от съдебна фаза е било връщано на
СРП, а постановена присъда спрямо подсъдимия през 2013г. е отменена като делото
отново е върнато на първостепенния съд. В такава насока съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ,
изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия
представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото
на справедлив процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и
справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на наказателната
отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по
н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу България, решенията по допустимост по делата П. срещу България и Х. и И.срещу България/.
В този смисъл правилно
проверяваният съд е приел, че дългия период от време, през който е било висящо
наказателното производството е снижаващо отговорността обстоятелство от
категорията на изключителните, поради което и адекватно се е насочил към
приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК при предвиденото в чл.216, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ без минимум. Настоящата инстанция се солидаризира с преценката на първия
съд относно вида и размера на наказанието, определено при условията на чл.55 от НК, а именно „Пробация“ в предвидения
от закона минимум и с приложение на първите две задължителни пробационни мерки
за срок от по 6 /шест/ месеца.
По тези съображения въззивната инстанция счита, че
коментираното наказание е справедливо и не са налице изискванията на чл.337,
ал.1, т.1 от НПК за изменение на обжалваната присъда в този смисъл.
Правилно районният съд е приспаднал от
определеното на подсъдимия Т. наказание „Пробация“ времето, през което същият е бил задържан на осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдът не споделя доводите на подсъдимия, че
наказанието ще попречи на работата, на
семейния и социалния му живот. Следва да
се отбележи, че целта на наказанието е да окаже възпитателно-поправителен и възпиращ
ефект върху личността на извършителя и върху други склонни да извършват
анаголигчни престъпления лица, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК. Безспорно, за да бъдат
постигнати тези цели се засягат определени права на осъденото лице, и му се
възлагат определени задължения, което обаче е резултат единствено и само от виновно
извършено противоправно и обществено запретено
деяние. В този смисъл, и няма как деецът да не търпи негативи от собственото си
престъпно поведение, израз на което е наказателно-правната репресия, резултат
от възникналото правоотношение между извършителя и държавата.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил в тежест на подсъдимия разноските
по делото, представляващи възнаграждения на вещи лица за изготвените
експертизи, както и 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Накрая, пълно и точно, съдът е решил и какво да стане с
веществените доказателства по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 04.07.2017г. по Н.О.Х.Д.№10088/2014г., СРС, НО, 20-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................